Зедзед – живот на измами, престъпления и изневери

В края на ноември 1927 г. възрастен грък седи в имението си в Париж и хвърля дърва в огъня си. В продължение на два дни старецът подхранва пламъците като в един момент създава толкова силен огън, че слугите му се тревожат да не изгори къщата. Когато приключва, огромна купчина поверителни документи, включително дневници, покриващи 58 години, в които е записан всеки детайл от скандалната му кариера, са превърнати в пепел. Така сенчестата фигура, която пресата нарича „Мистериозният човек от Европа“, си гарантира, че дългият му живот ще остане в по-голямата си част непроницаема загадка.

Малко мъже имат толкова скандална репутация, колкото и Васил (Базил) Захаров, известен още с псевдонима си Зедзед. Роден в Анадола, тогава част от Османската империя може би през 1849 г., Захаров е бил съдържател на бардак, двуженец и подпалвач, благодетел на университети и любовник на кралски особи, който достига пика на своя позор като международен търговец на оръжие – „търговец на смърт“, както го наричат многобройните му врагове.

В своите най-добри години Захаров е обявен за Най-злият човек в света. Днес той е запомнен като създател на Системата Захаров – морално ниска техника на продажби, по която един търговец на оръжие продава и на двете страни в един конфликт, който освен това и помага да се създаде. Така той прави състояние като продава за Vickers, най-силната от всички британски частни оръжейни фирми, където служи 30 години като „генерален представител в чужбина“. Той не изразява никакво възмущение и наистина изглежда се радва, когато го наричат „крал на въоръжението“.

Младостта на Зедзед остава обгърната в мистерия и слухове, голяма част от които са създадени от самия него. Той е роден в турския град Мугла, син е на гръцки вносител на розово масло и се оказва удивителен лингвист, който знае 10 езика. По някое време, предполага се, семейството му се мести за кратко в Одеса, на руското Черноморие, където русифицира името си. Но в крайна сметка забележително малкото надлежна документация оцелява от този или всеки друг период от живота на Захаров.

Отвъд тези неща се знае малко. Книгите, публикувани от края на 20-те години на миналия век, обвиняват Захароф в горе-долу всяко възможно престъпление, включително в това, че провокира началото на Първата световна война за своя лична печалба. Когато през октомври 1874 г. е на кръстосан разпит в английски съд, Зедзед твърди, че е учил в Ръгби – голямото британско обществено училище – и че носи револвер, откакто е 7-годишен. По-късно е обвинен в продажба на подводници на Гърция, докато демонстративно ухажва богатите младежи в САЩ.

Писателят Осберт Ситуел, който дава едно от най-добрите описания на Захаров, го намира за „зъл и внушителен“ и го описва с нос като клюн, набръчканата шия, търпелив и внушаващ физическа сила. „И веднъж го чух да се представя на мой приятел милионер със стряскащата фраза: „Аз съм сър Базил Захаров: Имам шестнадесет милиона!“

Можем да бъдем сигурни, че в един момент в късните си тийнейджърски години младият Захароф напуска Турция и отива в Западна Европа. По-късно той твърди, че получава „общо образование в Лондон и Париж“, а водещият историк на Викерс отбелязва, че „човек може само да гадае дали лъже или не“. До началото на 70-те години Захаров е във Великобритания, където през 1872 г. се жени за Емили Бъроуз, дъщеря на строител от Бристол. Много скоро след това младоженецът е арестуван в Белгия по обвинение в присвояване на 7 000 паунда в стоки и ценни книжа. Той става първият обект на наскоро подписан договор за екстрадиция между Белгия и Великобритания.

Картечница Норденфефлт

Оттам Захаров заминава за Кипър, все още под турско управление. Според Стефанос Скулудис, който става гръцки премиер през 1915 г., именно през тези години Захароф за първи път е нает като продавач на оръжие, ставайки представител за Балканите на малка шведска фирма, управлявана от изобретателя Торстен Норденфелт. Вярно или не, Захаров заминава обратно във Великобритания след като Кипър пада под английски контрол след 1878 г. До 1883 г. той изглежда живее в Голуей, Ирландия, където се представя за граф, работи като продавач на кораби и получава смъртни заплахи, защото убеждава местни момичета да емигрират, за да работят във фабрика в Масачузетс.

Той получава 24 часа да напусне страната и съответно бяга сам в САЩ, където прави кариера в железниците. Изглежда, че той е граф Захаров, който в Юта през 1884 г. твърди, че притежава „четири черни диаманта, които играят знаменита роля в турско-руската война“ и който година по-късно предизвика малък скандал в Мисури, като се асоциира с прословутата госпожа Пърл Клифърд, „една от най-красивите гълъби в историята на Сейнт Луис“, докато работи като надзирател на местна железопътна компания за спални вагони. Той със сигурност е бил граф Захаров, който – набързо повишавайки сам себе си в „Принц Захария Базилеус Захароф“ – се жени за нюйоркската наследница Жани Билингс заради нейните 150 000 долара и се оказа обект на трансатлантическо полицейско издирване, когато бизнесмен от Бристол го разкрива като двуженец.

The Omaha Daily Bee дава добро обобщение на методите и подходите на Захаров през този период:

Той поддържа високо социално положение с писма от видни хора от обществото, които представя за истински, и има библиотека, пълна с документи, за които твърди, че са му предоставени от европейски сановници. Той твърди, че е племенник на княз Горчаков и разказва забележителна история за прогонването му от царя. По едно време предизвиква значителен скандал сред множеството тук след като заплашва да отиде в чужбина и да се предизвика на дуел пруския принц, който се е осмелил да обиди майка му.

Княз Александър Горчаков

В един ранен пример за „Системата на Захаров“, Норденфелт успява да продаде на Гърция една от своите примитивни, задвижвани с пара подводници, след това две на враговете на гърците – турците – а накрая и една по-модерна лодка на притеснените руснаци. Зедзед е тясно замесен в поне две от сделките.

Премествайки се отново след скандала с Билингс, Зедзед се завръща в Гърция и Османската империя, а в края на 80-те години на 19 век със сигурност е замесен в продажбата на две основни изобретения на Норденфелт: многостволна картечница и подводница с парна мощност.

Подводните лодки Норденфелт са скъпи и напълно безполезни – опасно нестабилни под вода и толкова горещи, че членовете на екипажа често припадаха. Заслуга на Захаров е, че фирмата някак си продава шест от тях. От друга страна, картечницата е важно оръжие, макар и не толкова модерно и по-малко ефективно от големия си съперник, автоматичният пистолет Maxim. Но недобросъвестният Зедзед преодолява конкуренцията като плете интриги срещу нея в Италия и Австрия.

След още много измами, състоянието на Захаров, когато е на смъртното си легло, е изчислено от „фискални експерти“, че възлиза на 1,2 милиарда долара само от Голямата война. Зедзед често твърди, че е дарява столове в Университета в Оксфорд и в Париж и се смята, че лично финансира войната на Гърция с Турция за Смирна. Американската преса го описва като „най-богатият човек в цяла Европа“. Но след смъртта му неговите парите сякаш се разтопяват и изчезват също толкова изведнъж, колкото и останалите „тонове документи“, които слугите му набързо изгарят в неговия замък. Завещанието на Захаров разпорежда само 193 103 лири, по-малко от 1 милион долара.