shareit

Защо папа Бенедикт се оттегли от поста

| от |

На 10 февруари 2013 г. Ватикана отбелязва един съвършен прецедент в историята на Католическата църква. За първи път от няколко века, папата заявява, че не може да продължи да бъде лидер на една от най-големите църкви в света – единственият друг достоен конкурент е Православната църква. Това събитие насочи погледите на всеки и за кратко време новината обиколи света, при това в някои от най-неблагоприятните случаи. Някъде в началото на XV век е решено от папа Григорий XII, че новият лидер трябва да изпълнява всички свои задължения, докато не бъде извикан при Бог.

Бързата рокада поставя папа Франциск като новото лице, докато Бенедикт има право да остане на територията на църквата и дори да изпълнява някои функции. Причината за оттеглянето му е влошаващото се здраве и подозрението, че папата може и да не издържи на напрежението и всички отговорности, които ще се изсипят върху него. Неговите думи са, че той може и да не оправдае доверието и властта, която му се дава. Едва години по-късно стана ясно, че Бенедикт има и други тревоги. Тогавашният лидер на църквата осъзнава, че трябва да я ръководи в един много по-объркан и бързо променящ се свят.

Точно това изискване и отношение го поставя в линията на невъзможната мисия. За съжаление, атеистите виждат и някои други основни проблеми, както и мотиви това действие да се случи по един или друг начин. Малко след неговото напускане през април 2005 г. Бенедикт беше принуден да започне да говори за сексуалните посегателства, които през годините църквата е потискала толкова активно и е отказвала да даде гласност. С други думи, някогашният папа е трябвало да продължи да пази тайната или да излезе като жертва на един порок, който от години насам не е успял да докара на аудиторията достатъчно възможности за успех.

Още при встъпването му във власт, той е знаел много детайлно какво предстои, но завесата се вдига малко след като вече е получил най-високата титла. Бенедикт получава своята корона от тръни и трябва да избере следващия полезен ход. Дали да застане пред бурята, която ще превърне католическата църква в една от най-мразените институции или просто ще се предаде, спестявайки всички тревоги, които на неговата възраст може да бъдат последни. Дали не е избран и точно по тази причина? Първите му стъпки са да прекрати службата на отец Марсиал Марсел Деголадо, един от мексиканските свещеници, които имат цяла история за блудство с малолетни, а след това през 2008 г. се среща с жертвите. Само две години след това решава да се извини публично на всички пострадали.

BentoXVI-43-11052007

Проблемът за мнозина е, че още през същата година, папата се стреми да скрие всички извършители и макар Ватикана да твърди, че някои от свещениците са премести по настояване на самата църква, а не по нареждане на Бенедикт. Според разследване на The New Yorker, повече от 384 души са получили правото да се преместят в друга църква и друга държава, за да не бъдат под вниманието на прожекторите, когато най-накрая големият балон със скандали се спука. Какво означава това? Дали папата не е призован да изчисти по-сериозните петна на църквата и в момента, в който успява да го направи, бърза да се оттегли, за да се запази доверието в институцията?

Италианските власти също имат интерес към този случай, но вместо да се насочат към педофилите, те разглеждат банката на църквата, която отдавна разполага с някои тайни сметки, за които се подозира, че вършат перфекта роля като пералня на пари. През 2010 г. властите блокират сумата от 30 милиона долара, които трябвало да бъдат трансферирани в друга сметка, при това без да има разумно обяснение с каква цел се извършва цялата операция. Бенедикт се опитва да промени правилата на финансите, като дори наема финансист, който да следи всички разходи, но бюрокрацията на църквата не му дава правото и възможността да работи, както и да наложи някои ефективни промени, през 2012 г. директорът на банката е уволнен за некоректни сделки и действия. Липсата на прозрачност събужда и следващата по-сериозна драма в това отношение. През 2013 г. парите започват да се дават само на ръка, което отново мотивира властите да затворят всички бизнес занимания на Католическата църква, защото такива има. За да може историята да бъде още по-жестока, един от икономите дори продава всички лични документи на журналист.

Случаят се нарича Ватилийкс и започва да се разглежда още през 2012 г. Същата година някои от по-запознатите със случая признават, че Бенедикт е последният човек, който има някаква представа какво се случва с паричното изражение на църквата. Малко след това е разкрит и подателя на цялата драма, като става ясно, че това е Паоло Габриеле, който признава, че е разкрил всичко, защото се притеснявал от една безкрайна корупция, която е на път да завземе и погълне църквата. Изпратен е на 18 месеца затвор от съда във Ватиикана, в края на годината е помилван от самия Бенедикт.

И до днес Бенедикт твърди, че се е разделил с поста по здравословни и лични причини, макар и фактите да разкриват нещо съвсем различно. Някои и до днес вярват, че всичко се е случило в следствие на натиска и външни фактори, които са били на път да го превърнат в най-голямото зло, което е управлявало църквата до този момент. През 2018 г. пак той споделя, че не се е чувствал готов да поведе повече от 1.2 милиарда католици, които са имали нужда от здрав и надежден лидер. И към този момент живее в изгнание, молейки се и приемайки много малко гости.

Снимка: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени