shareit

Защо Пабло Пикасо е основен заподозрян за кражбата на Мона Лиза

| от | |

 Леонардо да Винчи рисува картината „Мона Лиза“ през 1503-а година. Творението и до днес се смята за една от най-ценните творби майстора на изкуството. Не сме сигурни дали съществува закон в тези сфери, който гласи „Никога не кради изкуството на колега“, но точно това се случва през 1911-а година. На 22-и август в Лувъра влиза Луис Беру и вижда празното място там, където обикновено бихте забелязали Мона. Липсата на мадам Лиза не го притеснила особено, може би картината е свалена за снимки на документален филм, помислил си той.

Беру грешал, било твърде рано за снимки, а и пазачите нямали спомен някой да е влизал в залата същия ден. Полицията била известена и така започнало издирването на емблематичната творба на да Винчи в повече от 1000-та помещения на музея, картината сякаш имала крака и напуснала доброволно този храм на човешкото изкуство. Разпитан е целият персонал и малко по-късно през деня, френските вестници пускат обява, че ще платят 50 000 франка на този, който сподели къде се намира Лиза (сумата днес е приблзително 220 000 долара). И така, седмица след седмица, музеят просто не можел да намери най-силната си творба на изкуството. Определено не липсвали такива в музея, но все пак, Франция плачела за Лиза, мадам Лиза.

И всичко щяло да утихне много бързо, докато не се появило името на Пабло Пикасо. През 1900-та година, Пабло вече бил в Паржи и като много други творци, започнал да участва в ренесанса на 20-и век. Сприятели се с поета Гийом Аполинер. Гийом имал секретар на име Гери Пиерет. Аполинер знаел, че Пикасо има страст към френското изкуство и решил да се възползва от слабата охрана в Лувъра. Изпратил Пиерет на разходка до музея като му казал да вземе няколко статуи от 3-и 4-и век на иберийски творци.

Пикасо бил впечатлен и платил 100 франка на крадеца (около 440 долара днес). Едно от лицата на тази статуя ще бъде представено в шедьовъра „Les Demoiselles d`Avignon“. И всичко щяло да бъде прекрасно, докато Пиерет не се оказал разорен. Печалбата от музея се оказала доста лесна и бърза, следователно се захванал с незаконен износ на изкуство, докато неговият работодател не разбрал тайната. В денят на неговото уволнение, изчезва и най-ценната картина в Лувъра.

Guillaume_Apollinaire,_1902,_Cologne

 

Гери Пиерет

Снимка: By Неизвестен – Apollinaire: Exhibition, Paris, Bibliothèque nationale, 22 October – 30 November, 1969, [catalogue réd. par Jean Adhémar, Lise Dubief et Gérard Willemetz; préf. par Étienne Dennery, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=29747471

И така започват всички беди. Пикасо и Аполинер не били особено дискретни в своите придобивки. Повечето статуи били изложени на свободен поглед и често гости, включително журналисти, можели да се полюбуват на творчеството. Да не говорим, че след изчезването на Мона Лиза, експерти проверили и за останалите липси. Пълният списък с изчезнали вещи бил официално поместен във всеки парижки всекидневник, а това изобщо не било в полза на почитателите на изкуството.

Първо се появила паниката, после тръгнали предложения за бягство от Франция, а на финала, мистичните почитатели на изкуството събрали статуите и решили да ги хвърлят в Сена. Една вечер, закъснелите парижани може ли да видят Пикасо да се разхожда с голям куфар и да гледа към реката. Сърцето му не позволявало да се изхвърли статуите, по-стари от самия него и на сутринта, заедно със своя спътник, отново се върнали в квартирата с пълен куфар. Как да се унищожи нещо, което принадлежи на цялото човечество? Паниката стигнала нови върхове и тогава Аполинер предложил да извикат редактор от Париж-Журнал, за да му връчат откраднатите артефакти с едно условие – да запази тайна, откъде ги е намерил.

Modigliani,_Picasso_and_André_Salmon

 

Андре Салмон в дясно, заедно с Пабло Пикасо (средата) и Амедео Модиляни.

Снимка: By Amedeo Modigliani (1884–1920) – Modigliani Institut Archives Légales, Paris-Rome http://www.museothyssen.org/thyssen/exposiciones/WebExposiciones/2008/modigliani/fundacion/fundacion9_ing.html, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4766641

И горкият Андре Салмон понесъл издирваното изкуство, предоставил го на властите и вместо благодарности, бедният Андре бил разпънат на кръст от полицията и като истински герой, моментално издал тайната. Двамата „дарители“ на изкуството били арестувани и превърнати в основни заподозрени за извършеното деяние. Докато търкали нара в ареста, полицията тараши домовете и търси други ценности, придобити от музея. Вестниците пък се надпреварват да пишат измислици за Пикасо и да го представят като радикален художник, държащ цяла армия от хора, извършващи кражба на картини.

И това не е всичко, в съда, двамата юнаци побързали да се отрекат един от друг, да обясняват, че никога не са се познавали, макар и всички в Париж да са знаели една по-различна истина. Разбира се, съдията се наслушал на всичките избълвани глупости, решил да ги пусне и да прости кражбата, все пак всичко е било добре пазено и върнато в добро състояние. Пикасо и неговият спътник Аполинер не разкрили, че Пиерет е минал покрай Лувара, за да набави въпросните творби. И така, Мона Лиза изчезнала завинаги или поне така казват.

Историята продължава в Италия през 1913-а година. Алфредо Гери от Флоренция получил писмо, в което човек на име Леонардо споделя, че има Мона Лиза и е готов да я продаде. След размяна на писма, Алфредо (известен търговец на изкуство) започнал да проявява интерес. За да няма неприятни изненади, италианският инвеститор потърсил експерта и добър приятел Джиовани Поджи, който разполагал с оригинални фотографии на Мона Лиза и можел да разпознае фалшификатите по начина, по който се износва дървото върху оригинала. След сериозна комуникация, преговори и доста уговорки, Леонардо решава да покаже картинат на живо. 3-мата се събират в хотелската стая и наистина получават правото да видят творбата, някога красяла Лувъра, в хотелската стая на този мистичен Леонардо.

Vincenzo_peruggia

Снимка: By Unknown – http://www.yourbrushwiththelaw.com/_pictures/csac/perugia_mugshot.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2712263

Предложена е сума от 500 000 лири (или 2 милиона долара). По това време, вестниците вярват, че реалната стойност е около 20 милиона долара. Картината била отнесена в галерията, където ще бъде проверявана от актуалните снимки. Италианците знаели вече истината и предложили на неизвестния търговец да се прибере в хотелската стая и да изчака позвъняване – парите все пак трябва да се съберат. Вместо да извадят желаната сума, търговците позвънили на полицията и всичко останало е история. Оказало се, че Пиерет нямал нищо общо с въпросния Леонардо. Героят, отмъкнал картината носи името Винченцо Перуджия. От 1910-а до 1911-а година, Вини работил като охрана на музея, очевидно не му плащали особено добре, за да не се изкуши и да се възнагради с творба на изкуството. На въпроса „Защо точно Мона Лиза?“ Винченцо отговорил, че това била най-малката картина в целия музей.

Друг интересен въпрос е как човек с височина от 160 сантиметра може да повдигне картина с рамка, тежаща 91 килограма? Това накарало полицията да вярва, че извършителят не действал сам. И така, следващият важен въпрос, прокрадващ се най-вероятно в съзнанието на всички е: защо никой не помислил как да обезопаси толкова ценна картина, така че кражбата ѝ да не изисква просто сваляне от стената? Френските власти искали да бъдат сигурни, че при пожар ще могат да изнесат бързо по-ценните творби. Разумът не позволил Винченцо да бяга веднага след кражбата, особено след като цяла Франция търси Мона Лиза. Наложило се да чака 28 месеца с картината и накрая я преместил в тайно отделение на автомобила си, а след това да мине границата.

Пред съда споделя, че искал да върне картината обратно в Италия, където принадлежала, но истината е, че просто искал да изкара пари. Винченцо си мислил, че творбата била открадната от Наполеон, а истината е малко по-различна. Самият Леонардо да Винчи я носи във Франция и я продава на крал Франсоа 1-и. Съдът осъжда Винченцо на година и петнадесет дена затвор, но след като делото се проточва, крадецът е прекарал сериозна част от времето си зад решетките, очаквайки присъда, времето се намалява на седем месеца, обжалването от адвоката му успява да отмени изцяло присъдата и да освободи грешника Историята на човека, прекарал около 2 години с Мона Лиза завършва малко тъжно. На 44-годишна възраст, Винченцо умира във Франция като бояджия. Мона Лиза продължава да е точно там, където бихте очаквали да я намерите – Лувъра. Пикасо със сигурност се е въздържал от притежаването на изкуство през следващите години, освен неговото собствено, не би проявил желанието да притежава друго.

Louvre Palace Napoleon Courtyard

Снимка: By Benh LIEU SONG – Собствена творба, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=10213567

 
 
Коментарите са изключени