shareit

За първи път в България: Първият български светец

| от |

Към „История славянобългарска“ Паисий Хилендарски пише и автобиографични бележки – от тях можем да съдим за живота му, както и от вписванията в хилендарските кондики и в някои писма.

Пенко или Петър, както е светското му име, е роден през 1722 г. в Самоковската епархия. Краеведите в различни свои текстове пишат, че Хилендарски е роден другаде, но техните предположения се посрещат със съмнение. След образованието си Паисий става монах през 1745 г. в Хилендарския манастир.

Istoriya-slavyanobulgarska

Първа страница от оригиналния ръкопис на Паисий на „История славянобългарска“

Интересът му към българската история започва в Сремски Карловци, където отива като таксидиот през 1758 г. Там се запознава с различни съчинения и извори за Бълггария, от които по-късно ще му послужат за „История славянобългарска“. Той я приключва четири години по-късно в Зографския манастир. А в Зографския манастир Паисий се озовава след раздор с останалите монаси в Хилендарския. Той е повлиян най-много от „Деяния церковная и гражданская“ на Цезар Бароний и „Книга историография“ на Мавро Орбини, а като допълнителни източници ползва ресурсите на манастирските библиотеки в Атон.

След това разнася труда си при своите пътувания като таксидиот, за да го преписват. Знаем за около 60 преписа като първият е на Софроний Врачански през 1765 г. Първото печатно издание на книгата пък се появява през 1844 г. със заглавието „Царственик“. „История славянобългарска“ може да се смята за начало на българското Възраждане.

През живота си Паисий се стреми да събуди народностното самосъзнание на българите и да покаже, че имат основания за високо самочувствие на база историята си. За пример се дават славянските първоапостоли Константин-Кирил Философ и Методий, културният и политически подем на България през средновековието, както и нейните по-способни владетели.

Историците предполагат, че Паисий Хилендарски почива през 1773 г. в селището Амбелино, докато пътува към Света гора.

Според него, именно в „История славянобългарска“, първият български светец е Св. Тривелий – или хан Тервел.

Opening St Tzar Tervel icon sign in Sofia 6-2-2016

Божидар Димитров и Миломир Богданов откриват паметен знак на Тервел в Мадарската градина в София през февруари 2016 г.

Вторият владетел на България след Аспарух управлява от 700 до 721 г. като през 705 г. получава римската имперска титла кесар от император Юстиниан. Същата година Юстиниан II Ринотмет попада при Тервел след заточение в Херсон на Кримския полуостров и много премеждия. Така двамата се разбират Юстиниан да извърши преврат в Константинопол с помощта на 15 000 българи и да си върне короната. В замяна Тервел е приет в императорския дворец, където получава кесарска корона, след което получава правата на законен владетел над територии, които доскоро са собственост на Византийската империя, както и пари и много скъпоценни дарове. Последното става по особено живописен начин – Юстиниан кара Тервел да положи върху земята своя щит и камшик, а после византийците насипват върху тях злато и скъпоценности, докато не ги покрият изцяло.

Юстиниан прави това отклонение от имперската доктрина заради затруднената си ситуация. Когато посъвзема, той напада българите, но е разбит през 708 г. край Поморие. Той умира през 711 г. и от тогава всяка година българите влизат в империята, докато през 716 г. не достига до Константинопол. С арабите готови да обсадят византийската столица, правителството на империята, начело с новия император Теодосий III, няма избор освен да сключи мирен преговори с българите – това става през 716 г. като в договора са вписани следните клаузи:

Византийската империя се задължава да дари на България скъпи червени кожи – символ на царска власт и величие;

Византийската империя признава българските граници, като в тях влиза областта Загоре;
двете държави се задължават да си предават емигрантите, които са обвинени в заговор срещу законния владетел;

Право на внос имат само стоки, снабдени с държавен печат. В противен случай подлежат на конфискация – това се смята за първия случай в историята на Европа на клауза в договор, уреждаща икономически проблем.

Тервел често е изобразяван като християнин. На вероятно негов медальон, открит през 1972 г., има следният надпис: „Богородице, пази кесаря Тервел“. Та като дядо си, Кубрат, той вероятно също е бил християнин и така според някои изследователи канонизираният от източната и западната християнска църква за светец свети Тривелий Теоктист, спасител на Европа, е именно хан Тервел.

***

В случай, че Паисий греши – първият български светец е Енравота, най-възрастният син на хан Омуртаг. Воин или Боян по транскрипция е канонизиран като Св. мчк Боян-Енравота, княз Български.

Той приема християнството през 11 век благодарение на пленения византийски епископ Кинам, според охридския архиепископ Теофилакт. Заради това баща му го лишава от правото на престолонаследник и така след смъртта на Омуртаг, на престола се възкачва третият му син Маламир (вторият син Звиница навярно е починал), в чиято лоялност към „отечествените богове“ Омуртаг не се съмнява.

Теофилакт продължава с разказа си: Енравота моли брат си да му даде пленника Кинам, който попада в тъмница, защото отказва да се отрече от християнството. Неподозирайки причината за молбата, Маламир я удовлетворява, но когато научава, че брат му е станал християнин заради Кинам, ханът тълкува това като предателство към рода и симпатия към ромеите, най-големият враг. Той нарежда на брат си да се откаже от новата си вяра, но Енравота-Воин отказва, за което е посечен с меч по заповед на хана. Според житието, преди да бъде посечен, мъченикът изрича слова, които само 3 десетилетия по-късно се оказват пророчески:

…Тази вяра, заради която сега аз умирам, ще се преумножи на българската земя, въпреки опитите ви да я възпрете чрез моята смърт. Кръстният знак ще бъде побит навсякъде, ще се въздигнат Божи храмове и чистите свещеници ще служат на чистия Бог, и жертвоготовно ще въздадат възхвала на жизнедаряващата Троица. Идолите, заедно с жреците и техните небогоугодни капища, ще се срутят и потънат в небитието, сякаш никога не са съществували. А единствен ти (Маламире), след много лета, ще погубиш безбожната си душа, не получавайки нищо заради жестокостта ти.

По крайбрежието на архипелаг Норденшелда в Грейама, Антарктида, се намира ледникът Енравота, който е кръстен в чест на първия български мъченик Св. Боян-Енравота.

 
 
Коментарите са изключени