shareit

Японският Шиндлер спасява 6000 евреи напук на Хитлер

| от |

За триумфът на злото е необходимо само бездействието на добрите хора, поне в това вярваше Едмунд Бърк. Във всеки времеви период, можем да забележим, че някои от тези представители на доброто, се оказват значително по-адекватни от много други и има разумно обяснение за всичко това. Япония до някаква много сериозна сметка може да се смята за особено неадекватен партньор по време на Втората Световна война.

Ако разгледате нейното участие, тя води свое частно сражение и изобщо не се интересува от Европа, не е подпомогнала абсолютно никой от своите партньори като цяло води много по-стари битки, отколкото всички останали. Омразата на страната към САЩ идва с помощта на Руско-японската война, в която Манджурия е предадена на руснаците. Същевременно можем да забележим, че самите японци не са и най-големите джентълмени в едно сражение. Те провеждат най-различни експерименти със своите военнопленници, пътуват с цял керван жени за армията и често извършват зверства, на които просто няма отговор и разумно обяснение.

Същевременно шпионите им, като този в Пърл Харбър, са изключително безупречни. Какво точно прави Япония по време на Втората Световна война, освен да разширява териториите си в Азия, е много сложен въпрос. Тежките загуби на Червената армия по това време се дължат изцяло на страха на Сталин, че не е сигурно кога японската армия ще направи своя поход през Азия. Едва по-късно Рихард Зорге ще заяви, че подобни маневри не се очакват и армията възнамерява да тръгне в друга посока. Интересен факт е, че докато японците трябва да се смятат за съюзници на Хитлер, не всички са съгласни относно неговият антисемитизъм. Сред тези имена е и Чиуне Сугихара.

gettyimages-478000162-594x594

На 13 юли 1986 г. японецът умира тихо в болницата. Медицинските сестри не знаят, че старецът е помогнал за спасяването на повече от 6000 евреи, защото и той като много други хора по света, не разбира новата лудост и мания. Пренебрегвайки японското законодателство, заповедите на Хитлер и много други, той решава да тръгне срещу всички и да рискува своя собствен живот, както и този на семейството си. Ако се чудите защо никой не помни и не признава неговите заслуги, спомнете си за България и дългите обвинения във фашизъм. Нека не забравяме, че Борис III е изиграл една особено специална роля в балансирането на силите, докато мнозина са хранили илюзорните мечти, че ще бъдат спасени, включително и Вапцаров, който копнеел страната да се присъедини към СССР, макар и подобна маневра в момент на немска окупация да позволи единствено и само проливането на кръв. Да се върнем обаче на Сугихара.

В началото на Втората Световна война, той работи във Външно министерство на Япония. Като млад е научил руски език, но същевременно знае китайски, английски, френски и немски език. През август 1939 г. със старта на войната, той пристига в столицата на Литва, за да служи като консул на Япония. Една сутрин през юли 1940 г. група полски евреи, които бягат от Германия, след като голямото гонение е започнало, обграждат японското посолство. Сугихара забелязва присъствието им и пита какво се е случило. Негови служители съобщават, че бежанците искат да получат транзитни визи, за да продължат към Япония, ако страната е съгласна да ги приеме. В този период един от сигурните начини за спасение е качването на влак през целия СССР и пътуването с кораб до Япония, особено след като страната няма подобни апетити за гонения.

gettyimages-1054194644-594x594

Сугихара се консултира с японския външен министър по темата и получава отговор – бежанците не са квалифицирани да получат виза. Освен това му е напомнено, че двете страни партнират в този конфликт, следователно това няма да се гледа с много добро око. И докато световната лудост продължава да се развихря, японецът решава, че заповедите не са адекватни и против всички нареждания, започва да подпечатва документите на всеки, който реши да се яви пред консулството. Много по-късно японецът ще сподели, че това е бил въпрос на хуманизъм и изобщо не се вълнувал, че може да бъде уволнен от толкова престижния си пост. За периода от 31 юли до 28 август, посланикът прекарвал по 18 часа на ден в обработването на документи, подпечатвайки около 300 визи на ден, повече от нормата, която се пуска на месец.

Много скоро и други евреи разбират, че има надежда и започват да се събират пред посолството. Някои се опитват да се прередят, прескачат оградите, готови са на насилие, но Чугихара излязъл на двора, за да съобщи, че докато е на тази позиция, всеки ще получи документи. Дори когато е отзован, консулът продължавал да седи на гарата и да подписва визи. Когато идва време да тръгва, от прозореца на купето подава японския печат и лист с бланки за онези, които не е успял да попълни собственоръчно. На повечето се е разписал и оставя шанса на всеки да попълни своите документи и да се опита да избяга. Според информацията, консулът е подписал повече от 2140 визи.

gettyimages-904783106-594x594

Японският министър-председател посещава дома на посланика в Литва

Законът позволявал на всеки притежател на бланка да вземе със себе си и семейството си, следователно още няколко хиляди души са успели да избягат по-далече от лагерите на смъртта. През 1947 г. Сугихара се оттегля от политиката на страната с малка пенсия. Някои твърдят, че е бил уволнен и порицан за неподчинението си. Единственото, което успява да работи е преводач. С укрепването на японската икономика, получава работа в малка компания за износ и работи предимно с Москва. Трябва да обърнем внимание и на още един факт, Сигухара, както и неговото семейство, никога не говорят за случилото се, те не се опитват да привлекат вниманието и не се смятат за герои, тяхното дело е нормално и очаквано да се случи, следователно нуждата от почести и слава, били напълно излишни.

През 1969 г. историята започва да се разкрива. Израелски дипломат изисква от японското правителство да потърси един конкретен човек, за когото се знае, че е помогнал за спасяването му, след като подписал семейна виза за пътуване до Япония. В последствие и много други оцелели започват да търсят Сугихара. Всички те дават показания за делата на тогавашния японски консул. Показанията им са събрани в израелския мемориал Яд Вашем. През 1985 г. техният спасител получава най-високата почит от същия институт, а след смъртта му много други чествания и почитания продължават да се случват. Създаден е парк в негова чест, който носи името „Планината на човечеството“ в родния му град Яоцу.

gettyimages-904781756-594x594

Интересен факт, е че местните жители го правят самостоятелно и не търсят никакво финансиране. Домът му в Литва е запазен като паметник. През 2000 г. ОН празнува и награждава 65 дипломата от 22 страни, които са рискували своята кариера, за да помогнат на повече евреи да избягат от страната, сред тях разбира се е и Сугихара. От това дело и според статистическите изчисления, днес около 100 000 души са обвързани с онези 6000, които успяват да избягат. Години след като събитието се е случило, журналист пита какво е мотивирало японецът да пренебрегне заповедите. Той отговаря семпло:
„Те бяха човешки същества, които имаха нужда от помощ. радвам се, че намерих силите, за да взема това решение и да им помогна.“

 
 
Коментарите са изключени