shareit

Японецът, който преживя Титаник, за да се превърне в страхливец

| от |

Масабуми Хосоно е японска личност с много специфична история. И до днес това е японецът, който най-жестоко страда от потъването на кораба Титаник. Историята започва малко по-далеч. Масабуми е роден в Япония и на 15 октомври 1870 г. Завършва висшото училище в Токио и започва да работи за Mitsubishi Joint Stock. През 1897 г. започва работа като чиновник за друга фирма на пристанището в Токио. През 1906 г. успява да изучи тънкостите на руския език и след това получава работна позиция в имперската железница.

През 1908 г. вече е официално директор на същата. И щом се издига толкова бързо, следващата година заминава за Русия, където да разглежда и трупа опит от руските железници. Завръщането обратно в Япония щяло да се случи по обиколния път. Масабуми искал да пристигне от изток към страната си и по тази причина се озовава в Лондон, а след това притежавал билет за един от най-модерните и познати лайнери – Титаник. На 10 април с билет за втора класа, Хосоно се качил и потеглил към обетованата земя, а от там се надявал, че ще стигне до Япония.

Masabumi_Hosono

Снимка: By Unknown – http://masabumihosono.wordpress.com/photos/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=56852150

Само 4 вечери по-късно е събуден от стюард, който обяснява, че всички трябва да отидат на палубата. Натоварването по класи в спасителните лодки изисквало легитимация, но по-голямата част от персонала бързо различавала пасажерите. Масабуми бил преценен за член на 3-та класа и следователно трябвало да чака за евакуация на първите две класи. Докато чакал и наблюдавал цветовете на сигналните ракети – бели и сини, при това без никаква паузи, японецът бързо осъзнал, че следващата среща ще бъде с ледената вода.

Ето защо, докато се спуска една от последните лодки, той успява да се качи. Поради липсата на светлина, екипажът не го забелязал. В следващите минути, освен потъването на кораба, Масабуми трябвало да чува зловещите викове за помощ на давещите се. Хората в лодките също страдали за умиращите близки. Всички прекарват една доста тежка вечер, опитвайки се да превъзмогнат шока, докато течението лека полека носи телата на замръзналите. В 8 часа на следващата сутрин RMS Carpathia успява да помогне на бедстващите.

На спасителни кораб, Масабуми предпочитал да спи в стаята на пушачите. През останалото време се опитвал да ги избягва, защото всички му се подигравали. В джоба си, бившия железничар открил писмото, което започнал да пише на жена си до Токио. Докато плава към САЩ, Хосоно продължава да разказва за премеждията си. Това е единственият документ, който е написан на Титаник и практически разказва за потъването. Веднъж щом слиза на американска земя, Масабуми отива в един от офисите на японската корпорация Митсуи и ги моли за помощ относно прибирането в Япония.

Masabumi_Hosono_titanic_diary

Снимка: By 細野正文 – [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=20465144

Вестниците започват да чуват за неговата история и пишат материал на тема „Късметлията японец“. В Япония също е интервюиран от редица издания и дори дава една снимка на цялото си семейство. Щастлив край на историята няма. Според независими източници, оцелелият бил посрещнат сурово от обществото, защото отказал да изпълни онази саможертва, която е типична за самураите. Всички започват да го наричат страхливец, остава без работа, а освен това според някои училищни лексикони, Масабуми бил страхливец без никаква етика. Положението изобщо не било розово, но след известно време Министерството на Транспорта трябвало да го назначи отново – липсвал друг толкова опитен кадър.

През 1939 г. пътешественикът умира. Семейството му пази този срам и рядко говори за дядото, който успява да оцелее в онази ледена вечер. Въпреки това през 1997 г. излиза филма на Джеймс Камерън. До тогава мнозина са се изказвали негативно. Едни казват, че най-вероятно са се избутвали останалите пасажери, за да се извоюва място за лодката, други разказват за мъже, които се предришали като жени. Японецът не е направил нищо от изброеното, но едва, когато излиза филма и се отговарят на някои въпроси, семейството за пореден път показва писмата, с които показва истинската история около трагедията. Впрочем именно тогава сякаш обвиненията като „Страхливец“ и „Измамник“ драстично намаляват. Сякаш написаното се превръща в мост между поколенията.

 
 
Коментарите са изключени