shareit

Вивиан Лий и Лорънс Оливие: Любов и други катастрофи

| от Вучето |

Годината е 1940-а. Лорънс Оливие и Вивиан Лий току що са се оженили за огромно задоволство на критиката и своите почитатели.

В момента те са най-обожествяваната двойка не само в Холивуд, но може би и в целия свят. Освен че са нереално красиви, двамата са изключително актуални и в професионално отношение – тя е спечелила Оскар за иконичното си превъплъщение в опърничавата южняшка благородница Скарлет О’Хара в “Отнесени от вихъра”, а той е изиграл една от най-добрите роли в кариерата си – тази на Хийтклиф в “Брулени хълмове”, за която е получил номинация за Оскар.

Срещат се, когато Оливие е на 29, а Лий – на 23. И двамата са женени за други хора. Но какво от това? Двама от най-големите актьорски таланти на 20-и век са толкова влюбени един в друг, че повече не бива.

Остават заедно 20 години: години на възход и падение, слава и сълзи, нимфомания и лудост. Постепенно отношенията им се пропиват с отровата на изневерите, разочарованието и депресията. Краят е неизбежен. И когато настъпва, никой вече не помни рая, който началото им е обещал…

MV5BZGFiMDlmNGMtZjcxNy00OTljLWFhMzItNjA3YzA3MWZmNGM4XkEyXkFqcGdeQXVyMjA0MDQ0Mjc@._V1_
Оливие в ролята на Хийтклиф в „Брулени хълмове“

Лорънс

Какво ли е да си смятан за най-най-най-добрия в своята категория? Малко хора на този свят могат да вдигнат ръка, задавайки им този въпрос, и един от тях би бил сър Лорънс Оливие, ако все още беше жив.

Считаният за най-великия актьор на 20-и век, играещ шекспиров репертоар, Лорънс Кер Оливие се ражда през 1907 г. в английския град Доркинг и е третото дете в семейството на потомци на френски хугеноти – свещеника Джерард Оливие и благоверната му съпруга Агнес Луис. Още от съвсем малък показва забележителен театрален талант, който при това е оценен по достойнство от бащата. Въпреки че няма особено големи финансови възможности, преподобният Джерард прави всичко възможно, за да запише сина си в лондонското Училище по красноречие и театрално майсторство.

След дипломирането си Лорънс става член на трупата на Бирмингамския театър и почти веднага му се предоставя възможност да изиграе сложни и престижни образи като Макбет и Хамлет. През юни 1928 г. се запознава с начинаещата актриса Джил Езмънд. Не си губи ума по нея, но затова пък трезво преценява, че от нея ще излезе “отлична съпруга”. Женят се две години по-късно, когато Оливие вече е направил успешен дебют в малки кино роли. Само две седмици след сватбата обаче осъзнават, че са направили ужасна грешка.

Самият Оливие си спомня години по-късно, че нуждата му да се ожени е била продиктувана от “смесица от религиозни подбуди и животински инстинкти”. От проваления си първи брак актьорът има син, Таркуин.

Вивиан  Лий   в "Отнесени  от  вихъра"
Лий в ролята на Скарлет О’Хара в „Отнесени от вихъра“

Вивиан

Животът й започва приказно – на границата между две култури, далеч от Европа, в град с екзотичното име Даржийлинг в Западна Бенгалия. През 1913 г. Вивиан Лий се ражда като Вивиан Мери Хартли в семейството на английски офицер от индийската кавалерия и неговата госпожа Гертруд.

Когато е на шест години и половина, родителите й я изпращат в училище към манастир в Англия. Още тогава доверява на друга възпитаничка на монахините и също бъдеща актриса, Морийн О’Съливан, че един ден ще стане велика актриса. Първите й изяви на сцена, при това в пиеси на Шекспир, се случват, когато е все още ученичка.

Такова дръзко и безапелационно добро театрално начало не предполага да се разгърне в кариера на камериерка или детска учителка. Затова и следващата логична стъпка е Кралската академия по драматични изкуства в Лондон. Обаче още преди да е започнала учението си в Академията, се жени за много по-възрастния от нея, скучен и консервативен адвокат Хърбърт Лий Холман. Бракът им е безрадостен, което най-вече се дължи на факта, че г-н Холман ненавижда театъра и го мисли за лековато изкуство. Въпреки това Вивиан е готова на големи жертви, за да просъществува бракът им. Напуска Академията и ражда дъщеря на навъсения си съпруг.

Само че шило в торба не стои. Много скоро се оказва, че никой и нищо не може да отвлече мислите й от актьорството. Наема си агент, който я подкокоросва да смени името си с някое по̀ така. Вивиан приема малкото име на съпруга си като фамилно и променя една гласна в своето собствено и така от Vivian става Vivien.

Големия си пробив прави с участието в пиесата “Маската на добродетелта” през 1935 г. , заради което получава възторжени отзиви в пресата.

вивиан лий и лорънс оливие

Getty Images

1936 – 1938. Влюбването

Лорънс и Вивиан се срещат за първи път след поредното представление на “Маската на добродетелта” в Лондон през 1936 г. Оливие отива зад кулисите да поздрави младата изгряваща звезда Лий. И ако в този момент за него това е просто благороден жест на колега към колега, Вивиан е силно разтърсена от няколкоминутната им първа среща и само след няколко часа ще сподели задъхана и развълнувана на своя приятелка, че току що се е запознала с най-магнетичния мъж на света, за когото възнамерява един ден да се омъжи. Така де, майната му на скучния адвокат!

Истината обаче е, че и на самия Оливие също му омекват колената при тази среща. Както и при всички последвали. “Не можех да се овладея, когато бях близо до Вивиан. Никой мъж не би могъл! Мразех се, задето изневерявам на Джил. И въпреки че и преди го бях правил, сега беше различно. Защото не беше само сексуално привличане. Беше любов, за която не бях молил, но която безжалостно ме връхлетя.” Година след запознанството, двамата се срещат и на снимачната площадка като част от актьорския състав на историческата драма “Англия под обстрел”. Много скоро и за слепецът става ясно, че двамата са лудо влюбени един в друг.

gettyimages-156476064-1024x1024
Оливие и Лий в театрална постановка на „Ромео и Жулиета“ през 1940 г., Getty Images

1939. Първи симптоми на коварната болест

Годината е особено решаваща в професионално отношение и за двамата влюбени. Когато обаче Оливие започва да снима “Брулени хълмове” и Лий остава без него в Англия, се проявяват първите симптоми на психическото заболяване, което ще превърне остатъка от живота й в ад.

По онова време почти нищо не се знае за биполярното разстройство, затова актрисата така и никога не получава адекватно лечение. Самата тя, докато снима “Един янки в Оксфорд” през 1938-а, получава няколко необясними и крайно неприятни за околните обрати в настроенията, заради които й излиза име на своенравна лигла, с която трудно се работи.

Докато са разделени заради професионалните си ангажименти, Лий и Оливие не престават да си разменят писма, някои от които с откровено еротично съдържание.

Той: “Тази сутрин се събудих с неутолимо желание за теб, любов моя. Божичко, как само те искам! Представям си как се докосваш там долу и направо полудявам.

Тя: “О, любими, нищо такова не съм правила. Ако само се обичахме тялом, предполагам, че всичко щеше да бъде иначе. Обаче аз те обичам с цялата си душа, което е много, много повече…

През същата година Лий изиграва може би най-значимата роля в кариерата си – тази на Скарлет O’Хара в “Отнесени от вихъра”. Докато тя снима филма в Ел Ей, а той в Ню Йорк, двамата не спират да си пишат. Лий се опасява, че филмът ще е пълен провал, а Оливие прави всичко възможно, за да поддържа духа й и да я окуражава: “Трябва да си дяволски добър, за да постигнеш успех в киното, което пък е от ОСОБЕНА ВАЖНОСТ за личната ти самооценка.”

1940. Сватбата

Добри новини на хоризонта. Лий става първата британка, удостоена с “Оскар” за най-добра женска роля. Освен това, тя и Оливие безпроблемно получават развод от половинките си и вече имат зелена светлина да се оженят. Ура! А е “ура”, понеже до този момент е трябвало да полагат неимоверни усилия, за да държат връзката си извън обективите на вечно гладните за светски клюки фотографи. Двойката сключва брак на 31 август в Санта Барбара, Калифорния.

1944-1945. Болестта се развихря

След турне в Северна Африка, Вивиан се разболява от туберкулоза. Въпреки че лекарите й препоръчват да си почива, тя не иска да чуе и дума за прекъсване на работата си. Снима се в “Цезар и Клеопатра”, а по време на снимките разбира, че е бременна. Голямата радост от новината скоро е помрачена от на пръв поглед невинен инцидент. По време на снимки се подхлъзва и пада, което довежда до спонтанен аборт.

Помятането я вкарва в дълбока депресия със страховити прояви на истерия. Болестта й вече е навлязла в собствен ритъм: епизоди на хиперактивност, през които актрисата се гърчи в конвулсивни припадъци и неконтролируемо ръси псувни като каруцар, се редуват с дни на тотална апатия и незаинтересованост от никого и нищо.

1947. На въртележката на успеха

Докато кариерата на Лий стремглаво запада заради заболяването й, тази на съпруга й го изстрелва право към звездите. Той обикаля световните сцени с “Хенри IV” и “Едип цар”. Успехите му особено впечатляват английския кралски двор и през 1947 г. година е ръкоположен в рицарство и му се дава титлата “сър” на специална церемония в Бъкингамския дворец. Но докато Оливие бере плодовете на огромната си слава, здравословното състояние на съпругата му все повече се влошава. Бракът им е поставен на изпитание.

марлон  брандо и вивиан  лий,  тенеси уилямс
С Марлон Брандо в „Трамвай Желание“

1948 – 1951. Трамвай “Желание”

През 1948-а двойката прекарва шест месеца в Австралия и Нова Зеландия, изнасяйки представления с цел да съберат средства за театъра си. През цялото време Лий страда от ужасно безсъние, и въпреки че полага неимоверни усилия да се държи на ниво, понякога се налага да я замества дубльорка. Междувременно семейните скандали стават все по-нагорещени, а на Оливие му е все по-трудно да овладява пристъпите на съпругата си. Най-грозната сцена помежду им се случва зад кулисите на театъра в Крайстчърч, когато Лий отказва да излезе на сцената, понеже не може да си намери едната обувка. Крайно раздразнен от поведението й, Оливие не издържа и й удря шамар. Лий му отговаря със същото. Само след минути обаче тя е на сцената, с обувки назаем и с усмивка, която озарява цялото й лице.

След този епизод Оливие осъзнава, че е загубил окончателно Вивиан. Загубил я е в Нова Зеландия.

Въпреки проблемите в брака и борбата с болестта, неутолимата жажда на Лий да играе не намалява.

Следващата голяма роля, която ще остане в историята, идва в началото на 50-те години. След грандиозния успех на премиерата в „Бродуей“ през 1947 г., пиесата на Тенеси Уилямс „Трамвай желание“ оживява на големия екран. За главната роля на Бланш Дюбоа е взета Вивиан, а не Джесика Тенди, която първа влиза в образа на емоционално нестабилната южняшка мечтателка. Ролята обаче е комплексна и многопластова до степен, в която поставя на изпитание собствената издръжливост на актьора. На екрана всичко е съвършено, а Вивиан Лий взима вторият си „Оскар“ за главна женска роля.

Вместо обаче да я вдигне, огромният успех на филма я събаря със страшна сила. После идват отрицателните критики за ролята й в “Антони и Клеопатра”, в който играе рамо до рамо с мъжа си. Филмовият критик със статут на институция Кенет Тайнън я нарича посредствена актриса, която със своята игра разваля и тази на иначе безупречния Оливие.

Olivier And Leigh
Getty Images

1953. Разпад и изневери

Измъчвана от демоните на болестта и сломена от негативните критики, на Лий не са й останали много сили да се бори срещу другата жена в себе си. Когато пристига в Шри Ланка (тогава Цейлон), за снимките на “Пътят на слоновете”, актрисата получава нервен срив. Понеже не е в състояние да продължи ангажимента си, я отпращат обратно в Англия.

Вместо да намери покой обаче, там нещата напълно излизат от контрол. Тя признава на мъжа си, че му е изневерила с екранния си партньор в “Пътят на слоновете” Питър Финч. Често я хващат да се мотае нощно време безцелно чисто гола в градината, а когато демоните съвсем я прихванат, скача в леглото на непознати мъже, без да се замисля. Оливие знае за многобройните й изневери, но все още сърце не му дава да се раздели с нея.

1956-1958. Втори аборт и още изневери

През 1956-а Лий прави втори спонтанен аборт. Депресията й този път се изразява в гневни, агресивни изблици, насочени към съпруга й и членове на трупата, с която са на европейско турне. Когато се връщат в Лондон, бившият съпруг Лий Холман се притичва на помощ на Оливие и двамата се опитват да вкарат живота на Вивиан в релси.

През следващите две години съпрузите само имитират порядъчен семеен живот, понеже и на двамата е ясно, че всичко между тях отдавна е приключило. Вивиан започва връзка с актьора Джон Меривейл, а Оливие – с 22 години по-младата от него актриса Джоан Плоурайт.

1960. Развод

Вивиан често започва да заплашва, че ще свърши със себе си, скачайки от ръба на висока скала. Лорънс не й се връзва на приказките, понеже знае, че ги говори, докато си седи във фотьойла у дома. Въпреки това постоянното й напомняне, че ще се самоубие, му действа на нервите и през май 1960 г. подава молба за развод. Когато разводът официално влиза в действие, Оливие узаконява връзката си с любовницата Джоан, от която по-късно му се раждат син и две дъщери. Лий пък заживява с Меривейл.

Въпреки че вече не са заедно, Оливие и Лий продължават да си разменят изпълнени с любов и нежност писма. В едно от тях Оливие пише: “Искам да ти благодаря за проявеното разбиране при развода. Държа се достойно, и смело, и красиво и аз много, много съжалявам, защото предполагам през какъв ад си преминала.

1504190560-laurenceolivier-vivienleigh-1940s
Getty Images

1965 – 1967. “Корабът на глупците”

Това е заглавието на последния филм, в който Лий се снима. Въпреки нестабилното си психическо състояние, успява да се стегне дотолкова, че да го докара до последния снимачен ден.

Вивиан Лий умира на 8 юли 1967 г. след усложнения от неизлекуваната туберкулоза.
“Никой не можа да й помогне. Тя беше болна, много болна,” казва за нея Лорънс Оливие. Самият той си отива от тоя свят през 1989 г. на достолепната възраст 82 години от бъбречна недостатъчност.

И така корабът на глупците, влюбени в сцената и един в друг, отплува завинаги…

 
 
Коментарите са изключени

Двете големи компании, които решиха спора си с канадска борба вместо в съда

| от |

Давид срещу Голиат, Бър срещу Хамилтън, Али срещу Фрейзър – това са все легендарни двубои, които хората ще помнят с години. На 20 март 1992 г. към тях се присъединява още една битка – Хервалд срещу Келехер . Ако нямате представа кои са Кърт Хервалд и Хърб Келехер и откъде идва враждата им, сега ще разберете.

Преди 1978 г. авиационната индустрия е изцяло регулирана от правителството – затова ако едно място в самолета от Ню Йорк до Лос Анджелис е 100 долара в United, то ще е 100 долара и в Continental и American. Цените са еднакви за всяка авиокомпания заради федералните разпоредби, които бяха дело на Гражданския борд за въздухоплаване. Но това правило важи само ако авиокомпанията лети международни и полети между отделните щати, а не вътре в даден щат. Заради това изключение тексаският бизнесмен Ролин Кинг основава Air Southwest.

През 1968 г. Кинг вижда незадоволена ниша на пазара на полетите. Тексас си е гигантски щат – по-голям от Великобритания, Холандия, Австрия и Италия взети заедно и следователно е доста времеемко да се пътува от град на град. Така че, защо да не създаде авиокомпания, която да лети само из щата? Тъй като авиокомпанията би работила само в една държава, цените им няма да бъдат регулирани и ще може да таксува, колко й харесва – най-включително драстично по-ниските тарифи.

Кинг, знаейки, че ще има нужда от помощ, за да реализира тази идея, говори с адвоката си Хърб Келехер и двамата тексасци създават Air Southwest.

Herb Kelleher (131125herb)

Хърб Келехер

Останалата част от бранша, разбира се, не е особено очарована от новата авиокомпания, която заобикаля правилата, и затова правят това, което повечето компании биха направили в тази ситуация – впрягат адвокатите си. Съответно Texas International, Barniff и Continental завеждат дела срещу Southwest. След три години съдебни спорове Върховният съд в Тексас окончателно потвърждава правото на Southwest да функционира, както си функционира, и когато Върховният съд на САЩ отказва да разгледа казуса, нещата вече са решени окончателно. Компанията сменят името си на Southwest Airlines и от 18 юни 1971 г. започва да обслужва Далас, Сан Антонио и Хюстън.

С навлизането на закона за дерегулиране на авиокомпаниите от 1978 г. Southwest вече започва да лети и до места извън Тексас, като Ню Орлиънс е първата такава дестинация, през декември същата година. От самото начало Southwest Airlines, водена от Кинг и Келехер, създава репутация на забавна и закачлива авиокомпания. По-ниските им цени помогнаха за това, заедно със стюардесите (които са само жени), които носят ярко оранжеви шорти и ботушки. Компанията запазва този си закачлив имидж и занапред със симпатични реклами и лозунги. „Любовта все още е нашето нещо“ („Love is Still Our Field“)  е първият им лозунг; излиза през 1972 г. (Love Field в Далас беше и все още е мястото, където се намира корпоративния щаб на Southwest.) Следващите лозунги са „Някой там горе те обича“ и „Нискобюджетната авиокомпания“.

Southwest Airlines - Boeing 737-7BD (N7744A) - Quintin Soloviev

Boeing 737-7BD

И тук започва веселата част!

На 22 октомври 1990 г. компанията въвежда нов лозунг: „Just Plane Smart“. Те го използват за около 15 месеца, докато не им се обаждат от Stevens Aviation, компания от Грийнвил, Южна Каролина. Явно те са използвали лозунга „Plane Smart“ преди Southwest.

Вместо да харчи стотици хиляди долари по съдилища и адвокати, за да се разреши въпроса юридически, на председателят на Stevens Aviation, Кърт Хервалд (заедно с изпълнителния вицепрезидент Стивън Таунс), му идва по-добра идея. Той предизвиква главния изпълнителен директор на Southwest, Хърб Келехер, на мач по канадска борба, на който да се решат правата над лозунга „Plane Smart“. Хервалд знаеше склонността на Southwest да прави нестандартни неща, а освен това смяташе, че пиарът и за двете компании ще бъде много по-полезен в дългосрочен план, отколкото да се съдят за някакъв си там лозунг.

Келехер ентусиазирано приема.

„Malice in Dallas“, както беше наречено събитието, е организирано да се проведе на 20 март 1992 г. на фамозния форум „Sportatrium“ в центъра на Далас. Това е в полза на Келехър и Southwest, защото те са домакини на двубоят, а централата им е само на километри. Но Хървалд е съвсем окей с това – всичко за пиара.

Ето видео на целия спектакъл. Текстът продължава като казваме какво става и кой побеждава, така че ако искате да разберете само това, няма нужда да гледате цялото нещо.

Освен че губи правата над лозунга, загубилият от всеки кръг (мачът е 2 от 3 победи) ще трябва и да дари 5000 долара на Асоциацията за мускулна дистрофия или Ronald McDonald House of Cleveland, също здравна организация.

В дните преди мача, и двете компании го рекламират жарко. Клиентите и доброжелателите изпращат подаръци на Келехер, които смятаха, че ще му помогнат да спечели, включително кутия спанак, бутилка Wild Turkey (бърбън; знаем, че знаете, но да кажем) и „анаболни стероиди от Мексико“ (което вече не знаем какво е).

В 9:00 сутринта на 20 март двамата мъже излизат на ринга подготвени за война. Влизанията им са грандиозни (кое повече, кое по-малко) – Хърб Келехер пристигна с автобус с мажоретки, облечени в бяла сатенена роба, а Кърт Хервалд, след като беше представен, излиза от тунела в червена роба под освиркванията на про-Southwest тълпата. Келехер пък излиза на ринга под звуците на песента от филма „Роки“ и когато стандартното перчене пред ъгъла на опонента приключи, състезанието започна.

Веднага след началото на първия рунд, Келехер спира борбата заради контузия в ръката, която претърпява, докато спасява дете на път за арената. За негов заместител излиза Дж. Р. Джоунс… шампион по канадска борба през 1986 г. от Тексас. Така Джоунс и Southwest Airlines лесно печелят първия рунд.

На втория рунд Хървалд също води свой „заместник“, една от служителките му – Анет „Убиецът“ Коутс. Тя се изправя срещу Келехер, въпреки че ръката му все още го „боли“. Анет го побеждаваше за секунди.

Сега, след като театрите приключват, започва истинският двубой. Резултатът е равен и третият кръг е решаващ между двамата мъже и техните компании. Хервалд, в червена поло риза, и Келехер, с цигара в устата, се надвиват в продължение на 35 секунди.

Накрая Хервалд приковава ръката на Келехър за масата и побеждава! Тълпата в Далас изригна в освирквания, но Хервалд печели честно и почтено, което означава, че Stevens Aviation си може да си задържи лозунга.

Но предстои още една изненада, за пореден път в мача. Кърт Хервалд позволява на Southwest да използва лозунга също като демонстрация на спортсменство и заради готовността на компанията въобще да приеме такова безумно предизвикателство, когато толкова много други компании просто щяха да се обърнат към съда.

След мача двамата се съгласиха, че решаването на спора по този начин е било фантастична идея и добър начин да покажат идентичността на техните компании. Хървалд казва:

Днес в бизнеса има твърде много съдебни спорове и недостатъчно лидерство. Имаме нужда от още момчета като Хърб Келехър, които са готови да кажат, че не е нужно да ходим на съд през цялото време.

Келехер заяви пред New York Times, че ако Stevens и Southwest бяха отишли на съд, това щеше да струва на Southwest 500 000 долара и няколко години мъки. Той също така призна, че „честно казано, Stevens използва „Plane Smart“ в рекламите си по-дълго. Не знаехме, че го ползват, но те си го ползваха. Така че щяхме да загубим случая на всичко отгоре след всички хачове, усилия и загубено време.“

 
 
Коментарите са изключени

Дългият път на 51-годишната Чебурашка

Сигурно сте чували, че математиците са скучни хора и рядко се славят с добро чувство за хумор. Това твърдение е особено пресилено и имаме едно от най-добрите доказателства – Едуард Успенски. Той се ражда на 22 декември през 1937 г. в Егоревск. Живее щастливо с двамата си братя, а в училище показва завидни математически качества, които между другото носят и награди от олимпиади. Следвайки линията на точните науки , Едуард завършва Московския авиационен институт.

Малките камъчета обикновено обръщат колата и Успенски не е изключение. Бъдещият инженер се захласва по литературата и започва да пише различни фейлетони. За беда се оказва, че са и хубави. Дипломирането идва много скоро, а след него Едуард има договор в един от московските заводи. Изненадата е, че малко след като успява да изпълни първата си мисия, той разбира и истината – никога не е искал да бъде инженер и съзнанието му е насочено в литературата. Първите му произведения са детска хумористична литература. Битката му за място сред пистателите е трудна – отказват да го печатат, не е приет в съюза на писателите.

Eduard_Uspensky_2

Снимка: By Dmitry Rozhkov – Собствена творба, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=16817986

Очевидно е, че през 60-те години на миналия век не е особено приемливо за един човек да смени работата си просто така. Тайната на всички успехи се крие в отдадеността и Успенски прави точно това. Твори, разочарова се, продължава да твори и един щастлив ден през 1966 г. присъства в сборника „Четверо под одной обложкой“. Като прохождащ писател, макар и мнозина да не го смятат за такъв, споделя страниците и с други творци. Междувременно издания като „Литературная газета“ пускат негови стихове за деца, а в някои радиопредавания дори се четат. Същата година се ражда и детската книжка, която завинаги ще промени изцяло живота на малки и големи.

2010._Stamp_of_Belarus_07-2010-19-03-m2

Снимка: By post of Belarus – http://belpost.by/stamps/catalog-by-date/2010/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=14679826

„Крокодилът Гена и неговите приятели“ се оказва трамплин за създаването на детски мултипликационни филмчета, а през 2010 г. ще получи и престижната награда „Корней Чуховски“ за цялостното си творчество. Творецът умира през 2018 година, но подарява усмивки на няколко поколения. Каквото и да говорим, най-големият успех наистина е крокодилът Гена и Чебурашка. Мистичното същество има няколко легенди за произход и пол, но истината е, че зад създаването му няма особена конспирация. Успенски рисува странно животно от женски пол, което дошло в зоо парка в щайгата с портокали. Някои казват, че е маймуна, но практически няма порода. Името идва от „чебурахнуться“.

По разкази на автора, думата била употребена от дъщеричка на приятел по адрес на зимната му шуба, която отказвала да застане мирно на закачалката. Чебурашка се ражда само 3 години след като Гена дебютира в литературата и киното. При първата си поява има опашка като на катеричка, но след това търпи промени. Филмчетата се оказват достатъчно невинни и приятни, лишени от всякакви идеологии и представят красивия детски свят. На 20 август 1969 г. се събират пари в помощ на сираци и Успенски официално дава и рождената дата на малкото симпатично същество – 20 август. И макар в анимацията животинките да са безгрижни и щастливи, балансът е гарантиран с антигонисти.

Старуха_Шапокляк_(кадр)

Снимка: Автор: студия Союзмультфильм – http://blog.ra-atm.ru/archives/368, Добросовестное использование, https://ru.wikipedia.org/w/index.php?curid=4679782

Баба Шапокляк (името идва от сгъваеми цилиндри) вече има истинско вдъхновение. Едуард признава, че я е изградил изцяло по спомен на първата си жена, художникът пък се доверил на тъща си като най-чиста форма на муза. Макар и вече доста възрастна (близо 51 години) Чебурашка сякаш преживява своя втори ренесанс. През 70-те години става международна звезда и правата за филмчето се предлагат на Швеция. През 1988 г. любимите герои вече са в колекционерска серия от пощенски марки. Паметници започват да се раждат някъде през 2005 г. в различни градове в Русия. А една московска детска градина е стигнала до там, че да направи музей на чудатото анимирано приятелче.

1988_CPA_5917

Снимка: By Scanned and processed by Mariluna – Personal collection, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2838527

Русия обича своите анимационни герои и затова олимпийските състезатели я произвеждат в талисман за предстоящите световни спортни форуми. Чебурашка е била в Атина през 2004 г. и в Торино през 2006 г. за зимните олимпийски игри. За зимните олимпийски игри е пременена в бяла козина, за Пекин се издокарва с червена козина. През 2003 г. става и японска звезда. Япония плаща правата на въпросното чудато същество и ще ги притежава до 2023 година. През 2010 г. японците създават и добър римейк на оригиналните епизоди от 70-те години.

Големите уши на симпатичното животно се превръщат в нарицателно на всичко, което напомня за нея. Големите слушалки например получават звучното име „Чебурашки“. Покрай забавните истории се раждат и някои особени проблеми. Когато започва продажбата на анимационния герой, Леонид Швартсман заявява, че е отговорен за визията на този герой и заслужава част от авторските права. Спорът се води от 1994 до 2007 година, когато става ясно, че за тези изказвания се налага да заплати сумата от 4.7 милиона рубли.

И до днес адвокатите на Леонид смятат, че е имало много сериозен подкуп, особено след като Чебурашка била използвана и за реклама на паста за зъби. И това далеч не е всичко, много скоро започват да се появяват и играчки на малката пухкава героиня. Повечето дори се предлагат в ограничени издания, имат колекционерска стойност, а в Япония може да откриете сериозни търгове. Ако притежавате някоя стара играчка, побързайте да проверите нейната стойност. Джон Гарвин Уиър (американският балетист) е запален колекционер и редовно следи за играчки на Чебурашка.

 
 
Коментарите са изключени

Битката при Маркели (792 г.)

Битката при Маркели, която трайно слага край на последователните византийски походи към България, е третото сражение от поредицата „Средновековна слава“. Анимационно-документалните ленти, които са част от дългосрочния образователен проект на ЗАД „Армеец“ и „Българска история“ пресъздават най-бляскавите победи от средновековното минало на България. Филмите се използват и като допълнителен учебен материал по време на часовете по история, провокирайки любопитството и интереса на учениците към познаване на историята на страната ти. Не е изненадващо, че третият епизод на „Средновековна слава“ е посветен точно на битката при Маркели. Тя е така категорична, че по време на последвалите преговори с византийския владетел, той се задължава да изплаща ежегоден данък на България.

Всичко започва в средата на VIII век, когато българската държава е разтърсена от сериозна криза. Вътрешни междуособици между големите аристократични родове хвърлят страната в политическа криза. Една след друга няколко династии се изреждат на престола в Плиска, а политиката им, която не се радва на достатъчна подкрепа, е често несигурна и половинчата. Междувременно, във Византия тече процес на стабилизация на централната власт и армията, чието олицетворение е решителният и войнствен император на власт Константин V Копронѝм, който завършва военната реформа и постига надмощие над арабите, което му позволява да организира поредица от походи по суша и море срещу България. Макар съдбата да застава на страната на българите, предците ни се намират в незавидна ситуация.

При управлението на Телериг (766-777г.) и Кардам (777-802г.) България преодолява последиците от кризата, въпреки почти перманентната византийска агресия и намеса във вътрешните ѝ работи. Затова през 80-те години на VIII век Кардам се чувства достатъчно сигурен на престола за да организира поредица от нападения срещу византийските територии в Македония. Византия е твърде заета с ежегодните рейдове на арабските войски, започнали отново към 780 година и едва през 791 г., император Константин VI повежда войските си срещу Кардам. Двете армии се срещат при Прóват и българите излизат победители, но без да са постигнали категоричен успех. Решен да измие срама от неуспеха и да се разправи с българите, Константин VI повежда армията си в нов поход през късната пролет на 792г.

Силите на империята се концентрират около Адрианопол и потеглят на север към Стара планина, с идеята да преминат Рѝшкия проход, разположен северно от крепостта Маркéли, която била едно от основните укрепления, бранещи северната граница на Византия. Кардам бил навременно известен за подготвената експедиция. Владетелят на българите несъмнено очаквал че гордият Константин VI ще потърси реванш за битката при Прóват.

На 20 юли, Кардам се появил северно от византийските позиции. Българите заели изградената през предишните десетилетия система от землени укрепления, наричана от учените Старопланинска фортификационна група. Кардам бил наясно, че силите, с които разполагал не били достатъчни за даване на открито сражение на ромеите, и, както при конфликта от предходната година, предпочел да изчака Константин да направи първата стъпка. Колко големи всъщност били двете армии?

Византийците мобилизирали войските на своите балкански теми и част от редовната столична армия- тáгмата, създадена от Константина V Копронѝм. Макар да няма директна информация за числеността на армията, от сходни по време кампании може да се предположи, че Константин VI разполагал с около 20 000 души – кавалерия и пехота, придружавани от съответния обоз. Срещу тях Кардам изкарал цялата си войска – около 12 000 елитни войни, които се намирали по всяко време на разположение на владетеля.

От гледна точка и на двете армии, бойното поле било относително неудобно с оглед блатистия терен и течението на р. Мочурица, която разделяла полесражението почти през средата. От византийска страна условията били по-тежки, тъй като армията на василевса трябвало да прекоси блатистата земя за да достигне българските позиции. Въпреки това, двадесет и една годишният Константин VI, въодушевен и убеден от лъжепророци че негова ще бъде победата, завързал сражение необмислено и безредно, казва ни Теофан. Кардам правилно преценил че именно това е моментът, в който да удари враговете си, чийто редици били разтеглени от преминаването на мочурищата, а сред отделните сегменти на ромейската армия настанало известно безредие. Българската кавалерия се изсипала от височините в атака по целия фронт. Предимството на терена и концентрирания удар разстроило византийските редици. В рамките на няколко ключови минути, Фортуна кацнала на рамото на българския владетел. Имперската армия била поголовно сразена и хвърлена в позорно бягство. Според „Житието на свети Йоаникий Велики“ в разгара на битката самият император Константин VІ, макар и за броени минути, бил „уловен“ с  аркáн (примка) от български конник, като едва успял да се спаси да не попадне в български плен…

Развръзката на грандиозното сражение гледайте във видеото.

 

 

 
 
Коментарите са изключени

Изкуството на бизнеса: Дейвид Огилви – Бащата на съвременната реклама

| от Десислава Михайлова |

Томас Карлайл е казал, че „Историята на света не е нищо друго освен биография на великите личности“. В средата на XIX в. шотландският философ е предизвикал съвременниците си със своята теория, че заобикалящият ни свят е плод на идеите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали влияние в обществото. Това не са само политиците и владетелите, но също така хората на перото, религиозните водачи и предприемачите.

Някои личности са оказали глобално влияние върху икономиката и бизнес отношенията, докато други са оставили траен отпечатък върху националната си история. В поредица от текстове ще ви запознаем с предприемчивите хора, които благодарение на своите идеи и действия са изиграли водеща роля в икономиката и историята на своята държава.

Мрачни каубои, яздещи коне и пушещи примамливи цигари, коледен камион, който пали празничното настроение и радостта в сърцата на всички, бира, на която се изрязва бухналата пяна и веднага ти се допива, близък приятел, който не е той, когато е гладен, са само част от добрите примери за телевизионни реклами. Понякога си мислим, че тези сирени на консуматорското общество са се появили от нищото през ХХ в., но това съвсем не е така. Още древните египтяни са изписвали примамващи постери върху папируси, в Китай са използвали бамбукови флейти, за да разпространяват своите калиграфски обяви.

През Средните векове, тъй като почти всички са били неграмотни, рисунките се утвърждават като средство за афиширане на дадена стока или услуга. Рекламата изминава дълъг път, за да достигне до XIX в., когато се появяват съвременните обяви. От кратко съобщение с търговска цел, което има основно локален характер, този занаят прераства в по-глобално начинание, което цели да привлече по-обширна аудитория и да постигне по-големи печалби. Бумът на Индустриалната революция води и до бум на рекламния бизнес.

Първо вестниците и брошурите, а впоследствие радиото и телевизията стават основни средства за разпространение на рекламните съобщения. Всеки с хъс и идеи мисли, че е готов за този занаят. През ХХ в. една от легендите в рекламния бизнес извежда няколко основни постулата на занаята, които днес се приемат за фундаментални в рекламния бизнес:

1. Това, което казваш е по-важно от начина, по който го казваш

  1. Ако кампанията не е изградена върху страхотна идея – ще потъне
  2. Уповавай се на фактите. Потребителят не е глупак.
  3. Не може да накараш хората да купуват.
  4. Рекламата трябва да е в крак с времето.
  5. Никога не правете реклами, които не искате Вашето семейство да види.

David Ogilvy

Тези съвети са извлечени от книгите „Изповедите на един рекламодател“ и „За рекламата“, написани от един от доайените на маркетинга – Дейвид Огилви.

Британско излъчване, задълбочен поглед и неизменна лула, така биха го описали неговите съвременници. Списание „Тайм“ го определя като магьосник в рекламната индустрия. През 1967 г. той получава почетното звание „Командир на Британската империя“, Франция го дарява с Орден за изкуства и писмено слово, САЩ го включва в Залата на славата на рекламодателите. Огилви е уважаван както от своите колеги и подчинени, така и от опонентите си в бизнеса. Той се занимава с най-различни начинания до 40-те си години, когато стартира самостоятелния си бизнес, който ще му донесе световна слава, значително богатство и рекламно наследство за поколенията.

Дейвид Огилви се ражда на 23 юни 1911 г. в Уест Хорсли, Великобритания. Майка му – Дороти Феърфийлд е ирландка, а баща му – Франсис е шотландец. Фамилното име произхожда от старо-уелски и означава „високи земи“ и е възможно да има далечно родство с едноименната благородническа фамилия, чийто барони населяват Англия още от XII в. Баща му е се занимава както с научна дейност, изучавайки Античността, така и с финансово брокерство, за да издържа своето седемчленно семейство. Дейвид е четвъртото от пет деца и колкото и да е странно рождената му дата е същата като на баща му и на дядо му. Той израства в имение, датиращо от XIV в., сред прислуга и охолство. В личен план, Дейвид се възхищава от студения си, но успешен дядо и го смята за свой модел за поведение. Голямата депресия бележи семейството и то се разорява.

Като ученик Дейвид не е сред отличниците. Учителите му признават, че има буден ум, но често оспорва мнението им, както и написаното в учебниците. Той учи първо в Единбург, а след това в Оксфорд, благодарение на спечелена стипендия. Въпреки това, така и не завършва и прекратява своето следване. През 1931 г., двадесетгодишният младеж заминава за Франция, за да търси късмета си. Той става помощник готвач в един от най-големите и известни хотели в Париж – „Маджестик“, разположен недалеч от Триумфалната арка. Огилви е впечатлен от своя шеф – главен готвач Питар и неговите уроци по дисциплина, трудолюбие и отлично качество се запечатват в съзнанието на младия мъж. Когато се издига до позицията – готвач, Дейвид губи интерес към професията и е готов за нови начинания.

По това време по-големият му брат – Франсис заема водеща позиция в една от големите рекламни компании в Лондон – „Мейтър и Краутър“. Той му дава работа като пътуващ търговец, представител на готварски печки „Ага“, които по това време са едни от най-скъпите на пазара. Тази първа работа в сферата на търговията оказва силно влияние върху Дейвид и предначертава бъдещото му професионално развитие. Той пише наръчник за пътуващи търговци, озаглавен „Теория и практика при продажбата на печки Ага“, което му носи успехи и уважение в търговските среди. Той е одобрен за стажантска програма в щабквартирата на рекламната агенция „Мейтър и Краутър“ в Лондон. След това той се издига до поста акаунт мениджър.

През 1938 г. Огилви емигрира в САЩ. Там започва работа в компанията „Галъп“, която се занимава с изследвания, анализи и консултантски услуги. Основателят й – Джордж Галъп става известен със своите анкети за проучване на общественото мнение. Това е вторият работодател, който оказва силно влияние върху изграждането на бъдещият рекламен гуру. От Галъп, Дейвид взима – методът на работа, свързан с щателни проучвания, както и идеята за придържане към реалността и фактите.

David Ogilvy

По време на Втората световна война (1939-1945), Огилви е вербуван и става част от британското разузнаване към посолството във Вашингтон. Основната му работа се състояла в това да анализира вредна и полезна за интересите на Великобритания информация. Неговата висока ефективност води до привличането му към американския екип, чиято задача е създаването на Бюро за стратегически разследвания, от което впоследствие се ражда – ЦРУ. По време на войната той заема и поста Втори секретар в Британското посолство в САЩ.

След 1945 г. Огилви завърта живота си на 180 градуса и се оттегля във ферма за отглеждане на тютюн в Пенсилвания. Там той заживява със семейството си в общността на Амишите. По това време той е женен за първата си съпруга – Мелинда и заедно отглеждат своя син – Дейвид Джуниър. Въпреки че след години, когато е попитан кои са нещата, които му се е искало да има, Огилви отговаря – „голямо семейство“ и „рицарско звание“, това се оказва единственото биологично дете на известния рекламодател. По-късно синът му развива успешен бизнес с недвижими имоти в Кънектикът. След Мелинда, Дейвид се жени още два пъти – за Ан Кабо и за Херта Ланс, която е с него до смъртта му.

Фермерският живот в Пенсилвания се оказва приятно приключение, но не отговаря на амбициите на Огилви. През 1948 г. с финансовата подкрепа на лондонската агенция „Мейтър и Краутър“, Дейвид полага основите на своята компания. Впоследствие тя е наречена „Огилви и Мейтър“. Още от самото начало той иска да покаже, че привнася нещо ново на пазара. Основните принципи върху, които изгражда и крепи своя бизнес са: щателно изследване, професионална дисциплина, креативност и успешни резултати.

Според Огилви трябва да ползваш продукта, за да можеш да го рекламираш. Той въвежда имиджа на брандовете в света на рекламата. Без марката потребителите не биха правили голяма разлика между отделните продукти. Брандът се свързва с продукта, често чрез отличим рекламен трик. Рекламата трябва да обещава облаги, да информира, да предлага дадена услуга, да цитира думи на доволен клиент, да разпознава даден проблем или да разказва интересна история. С годините той се убеждава, че известните личности не са най-доброто за бизнеса, тъй като отнемат вниманието от продукта.

Първият му огромен успех идва с рекламната кампания на една фирма за производство на ризи от щата Мейн, наречена „Хатауей“. Собственикът й не разполага с големи средства за реклама и с Огилви се договарят, че ще му остави пълна творческа свобода. При успех, и двамата ще спечелят и ще продължат съвместната работа. Така и става. Докато правят снимките на изтънчен модел, облечен с ризите, Дейвид пристига, носещ черна превръзка за око и предлага да я сложат на рекламното лице. Рекламата се появява за първи път през 1951 г. в списание „Ню Йорк“. Успехът е мигновен и искането надскача наличностите на фирмата. Репутацията на Огилви се разнася.

Следващата марка, която успява да направи популярна на американския пазар е тази на „Швепс“, които дотогава действат само във Великобритания. Отличните резултати тук се дължат на присъствието на ветеран от британските военноморски сили, неговата брада и насладата, с която консумира газираната напитка. Само за 5 години, Швепс продават над 30 млн. бутилки. Друг голям клиент е компанията „Ролс Ройс“ и известното изречение: „Със сто километра в час, най-силният шум в новия Ролс Ройс е този от електрическият часовник“. Други големи брандове, с които работи и популяризира продуктите им са: Dove, Американ Експрес, Шел, Форд, IBM и Кодак.

David Ogilvy with Smoking Pipe

През 1973 г. Огилви се оттегля от поста креативен директор на „Огилви и Мейтър“ и заживява във френския замък Тофу, преустроен в шато, което се намира в близост до Поатие. Въпреки това остава пословичен с множеството си факсове, които изпраща в компанията. Кореспонденцията му е толкова обширна, че в близкият пощенски офис настояват за увеличение на заплатите. През 80-те години Дейвид се връща на активна служба като председател на клона на компанията в Индия, а впоследствие и като временно заемащ същата длъжност в германското крило на фирмата. През 1989 г. „Огилви и Мейтър“ са купени от WPP plc, която в момента е най-голямата рекламна компания в света. Дейвид получава поста „почетен член на борда“. В началото на 90-те години Огилви се оттегля вече окончателно от активна работа. През юли 1999 г. той издъхва в своето френско имение.

Ако запитате специалисти по маркетинг, особено на Запад, кой рекламодател е оказал най-голямо влияние върху тяхното обучение и идеи, повечето ще посочат без колебание именно господин Огилви. Върху неговия образ е базиран героят на Джон Хам – Дон Дрейпър от „Момчетата от Медисън авеню“. Той е бил и продължава да бъде вдъхновение за другите. Рекламите и идеите му надживяват своя създател.

 
 
Коментарите са изключени