shareit

Винсент Косуга и лучената му финансовата схема

| от |

Ако сте гледали филма „Trading Places“, може би помните, когато Еди Мърфи и Дан Акройд докараха до фалит двама стари богаташи като изкупиха целия портокалов сок на пазара. Оказва се, че веднъж един човек успява да направил доста милиони, правейки почти точно това, което става във филма, само вместо портокалов сок, той купува лук… много лук. Освен, че става доста богат, той провокира създаването на закон, който забранява продажбата на фючърси с лук в Съединените щати.

Преди да стане известен като краля на лука, Винсент Косуга е обикновен фермер, който бе превърнал една пуста поляна от 20 000 декара в истинска райска градина, пълна с лук. Но просто печеленето на пари от лук очевидно не е достатъчно за него и в началото на 50-те години той се насочва към търговията с фючърси с лук на Чикагската търговска борса.

Field with onions

Няколко години по-рано Косуга се беше опитал да търгува с фючърси на пшеница и успява да се прецака толкова добре, че стига до ръба на фалита. Съпругата на Косуга го накара да обещае повече никога да не търгува на борсата.

Пренебрегвайки молбите на съпругата си, Косуга скоро се връща към борсата, но този път вместо с пшеница, той се придържа към това, което знае най-добре – лука. А лукът е бил толкова доходоносен на пазара, защото по това време още не може да се съхранява дълго и понеже се засажда и прибира в много специфични периоди през годината, за търговците цената му би могла да скача и да пада почти всеки ден. Например, когато лукът е бил прибиран, той обикновено държи висока цена поради факта, че на пазара на практика няма от стоката в продължение на много месеци, а каквото е останало от предишната реколта, бързо се разваля. Неизбежно обаче след прибирането много фермери наводняват пазара с реколтата си в опит да получат най-добрата цена, което пък я понижава. Заради тази динамичност в цената пазарът на лук е толкова потенциално доходоносен, че в един момент около 20% от цялата търговия на Чикагската търговска борса е с него.

Като фермер на лук, Косуга има значително предимство пред останалите търговци и много бързо става богат. (За тези, които не са запознати какво е „фючърс“ – това е финансов договор, задължаващ купувача да закупи актив (или продавача да продаде актив)… на предварително определена (бъдеща) дата и цена.)

С други думи, Косуга купува фючърси с лук с надеждата, че цената ще нарасне, когато датата дойде, за да може да ги продаде по-скъпо. Работата е там, че като земеделски производител, Винсент има значителна преднина, а също така и не страни от сенчести сделки, за да реализира печалба. Например, една година Косуга отчаяно има нужда цената да се покачи и знаейки, че собствената му реколта ще бъде добра, Косуга предполага, че и останалата част от пазара ще бъде по същия начин – следователно, когато дойде времето за продажба, пазарът ще бъде пълен с лук и цената ще падне твърде много. Затова, подло и незаконно, Косуга подкупва служител на метеорологичната станция в Чикаго да издаде предупреждение за много ниски температури (съответно замръзвания). Когато тази новина излиза, хората започват да купуват лук в паника, карайки цената да скочи.

Но колкото и сенчест да беше този ход, той дори не се доближава до това, което Косуга прави през 1955 г., заедно с приятеля си Сам Сийгъл. Сийгъл притежава хладилно складово помещение, където съхранява, наред с други неща, и лук. Заедно двамата мъже имаха финансовата и физическата възможност да изкупят и съхранят почти всяка глава лук в Чикаго. И правят точно това.

Onion mother plants (bulbs) for production seeds

През есента на 1955 г., след почти година неистово купуване, Сийгъл и Косуга притежаваха 98% от лука в Чикаго (около 13,6 милиона килограма). С буквално целия лук под техен контрол, мъжете след това успяват да надуят изкуствено цената до около 2,75 долара за чувал като така силно ограничават наличността му.

След като надуват цената, двамата изпълняват и най-зловещата и блестяща част от схемата си – те започват къси продажби на фючърси лук, което означава, че продават лук с надеждата, че цената ще падне, което им позволява да го купят обратно само за част от нея, което сами виждате как може да доведе до огромна печалба, стига цената да падне. А тъй като Косуга и Сийгъл притежаваха почти всеки лук в града, те можеха да си гарантират, че цената ще се снижи просто като наводнят пазара със стоката, които държаха, веднага щом приключат с продажбите на фючърси.

До март 1956 г. цената на лука пада толкова много, че той на практика става почти безплатен (от $2,75 за торба до 10 цента в обсега на само 6 месеца) – лукът вече струваше по-малко от чувалите, в които се продава. Десетки земеделски производители изпитаха един нов начин, по който лукът може да накара очите да сълзят, докато един по един фалираха, а милиони килограми гниещ и безполезен лук беше изхвърлен из града.

Що се отнася до Косуга и Сийгъл, те се разминават без драскотина, защото технически не са извършили престъпление. Като пряк резултат от действията им, правителството на САЩ приема Закон за фючърсите на лука през 1958 г., като прави незаконната търговия с фючърси с лук.

След като Косуга прави богатството си, вместо да се оттегли на тропически остров, той отваря ресторант, наречен „The Jolly Onion Inn“, където работи като готвач.

 
 
Коментарите са изключени