shareit

Вилхелм Канарис – човекът, който победи Хитлер във Втората Световна война

| от |

Често сме чували, че унищожението на света ще се случи само с мечтите на един достатъчно амбициозен човек и глупостта на милиони. Точно това се случва през Втората Световна война, но докато мнозина осъждат Германия, много по-малко дори подозират колко противници е имал този режим. Историята на Ромел не е единствена в това отношение, човекът не просто се е опитвал да премахне фюрера, но в последните дни от войната е един от най-големите критици и историята не завършва толкова добре за него. Настоящият герой също не е по-малко известен. Вилхем Канарис е абсолютния пример за дисциплиниран германец. По-дребният ръст щял да го остави далече от немската флота, в която служи вярно и отдадено и често се дава за пример. Освен това е изключително грижовен баща и съпруг.

За него други жени просто не съществували, вечер пиел една чаша вино и това е всичко, което може да се разкаже за неговия живот, поне ако историята му беше продължила без две световни войни. Вилхелм е човек, с който ще се разминете по улицата и дори няма да му обърнете внимание, сякаш никога не сте го виждали. Той е от красивите хамелеони, които спокойно се крият пред очите на врага и има причина. Постъпва във флотата през април 1905 г. и тогава е едва на 18 години. Докато успее да натрупа малко опит, избухва Първата Световна война и е мобилизиран веднага на круизера „Дрезден“, управляван от адмирал Граф фон Спии. След една успешна битка срещу британския „Добра надежда“, „Дрезден“ отплава за Чили, където обаче е хванат в капан от противника.

За да не бъдат заловени, немските моряци взривяват кораба и бягат в Чили, където се пази неутралитет. В Сантяго, всички моряци получават фалшиви паспорти, с които  да напуснат страната, да стигнат до Аржентина и след това да се върнат в Германия през Ротердам. Дългият път към дома оставя доста тежък отпечатък в моряка и следващото му назначение е като разузнавач в Испания – точно то го променя завинаги. На твърда земя, разузнавачът продължава да мечтае за моретата и най-накрая е назначен на подводница. На таз служба помага за потапянето на 18 кораба. След войната продължава да бъде на цивилен кораб. Като много други, той също приветства нацистите и смята, че Адолф Хитлер наистина ще бъде правилният човек за страната, назначен е като командир на военноморска база, но признава, че именно там се е чувствал като човек без никакво развитие.

800px-Wilhelm_Canaris

Остава там, докато не е уволнен от армията. Само няколко месеца след това получава предложение за работа в немското военно разузнаване. Командването е попаднало на безупречното досие и веднага го назначава. В началото на 1935 г. на своя 47 рожден ден е повишен в адмирал. Това е нещо прекрасно, защото Вилхелм винаги е вярвал, че страната ще се изгради отново и флотата ще се заздрави – това е била мечтата му. След като започват политическите убийства на Хитлер, Канарис осъзнава каква грешка е направил и бързо става един от най-прикритите опоненти на новия режим. С избухването на Втората Световна война, разузнавачът признава, че победата за Германия ще бъде катастрофа. Приема премахването на фюрера като своя лична задача и започва да работи самостоятелно срещу него.

На 22 август 1939 г. с обявяването на плановете за окупиране на Полша, никой няма право да води записки. Канарис стои в ъгъла на стаята и повтаря тихо всяка една дума на Хитлер. След края на срещата, той бърза да се прибере в хотела и започва да пише плановете по памет. Предава цялата информация на полковник Ханс Остер – друг анти-нацист, който искал да премахне Адолф от поста. Полковникът изпраща копие на холандския военен аташе в Берлин, който го предава на френските и британски посланици.

Резултатът от тази информация е, че Франция и Великобритания вдигат своите армии под бойна тревога и обещават, че ще помогнат, ако Германия премине границите. В зорите на 1 септември, Луфтвафе бомбардират различни територии около Полша. Вермахта следва тези стъпки и след няколко часа Втората Световна война е започнала. Както обещават, англичани и французи веднага обявяват война на Германия. На 3 септември немският разузнавач заявява, че вече има само една мисия – да съкрати тази война на всяка цена. Най-добрият му ход в този момент е да подава грешна информация и да обърква своите собствени началници, включително и Хитлер.

Няколко седмици след инвазията в Полша, именно той пише рапорт, че французите подготвят масиран удар в зоната около Саарбюккен. Никой не му вярва, особено след като това е най-силната отбранителна линия на Германия, нито един французин не напада немската граница. Точно това е първата голяма грешка, която винаги ще стои като жестоко петно. И всяка бъдеща информация ще се гледа много стриктно. Няколко месеца по-късно разузнавачът подава информация, че британската флота е вдигната по тревога и пази с пълна сила Норвегия. Хитлер отново усеща блъфиране и дава ход на атаката, като на 9 април 1940 г. няма никаква среща с вражески кораб. Добрата новина е, че само един ден по-късно немски кораби са потопени от британски крайцери, което все пак показва наличието на достоверност.

Вече не е ясно на коя информация от Вилхелм да се вярва и на коя да се пропусне тази  възможност. В един момент немското разузнаване изпада в немилост. Нито един генерал не желае да се довери, а самият Канарис се смята за безбожен некадърник. Това са много добри калкулирани ходове, с които да неутрализира един от важните елементи в една война. Липсата на доверие в разузнаването наистина се оказва ключово, защото така съюзниците могат да се възползват от редица ходове.

Дори и да се достави легитимна информация, Адолф просто не вярвал и правил това, което смятал, че е най-добре. Адмиралът не е сам, той има и други съюзници, които помагат. Такъв е генерал Лудвиг Бек, полковник Ханс Остер, Генерал Ървин фон Витцлебен и още много други офицери. И докато Хитлер не вярва на една информация, шпионите с охота предавали технически данни, позиции и дори научна информация на противника, все пак някой им вярвал. Така през 1939 г. един анонимен пакет с данни се озовава пред Британското консулство в Осло.

Geheimer Funkmeldedienst des OKW

Там има доста подробности относно някои научни експерименти, модерно оръжие и бъдещи планове. Сред експериментите присъстват тайни оръжия като радари, специални маяци, които да навигират бомбите през нощта и самоуправляемо торпедо – това по-късно са V2 ракетите. Никой не може да заподозре Вилхелм, а и пакетът съдържа бележка „С най-добри пожелания от един немски учен“, който още повече обърква нацистите. Нито един немски учен не може да събере толкова информация на едно място, защото всички работят в различни отделения. Достъпът до документите също е засекретен, а оставянето им в Осло се оказва още по-голяма загадка. През октомври 1940 г. малко след като наближава краят на битката за Великобритания, Хитлер има нова идея – да нападне и задържи Гибралтар. Така Северна Африка остава затворена и победата е сигурна за Ромел.

Операция „Феликс“ е връчена в ръцете на Канариис. Неговият перфектен испански, мрежата от агенти, както и приятелството с Франциско Франко може да свърши много работа. И като един отдаден „нацист“, Вилхелм веднага започва работа, но не точно по предписанията. Първо издава един дълъг и детайлен рапорт, в който посочва, че тази мисия няма как да бъде успешна. След това успява да изпрати информация до Франциско Франко, в която му съобщава, че ако откаже на Хитлер, Германия няма как да го нападне и да го покори, както вече се е случило в цяла Европа. Немският лидер пристига на 23 октомври в Испания, за да обсъди тези условия, Франко е подготвен. Пази своята неутралност и повече от 9 часа води преговори, преди фюрера да се предаде и да сподели, че никога повече не иска да вижда този човек.

Същото казва и на Бенито Мусолини. Провалът на тази среща се оказва много голяма стъпка назад, а междувременно британските кораби продължават да минават без проблем и да снабдяват своята армия. По това време съюзниците вече знаят, че Канарис наистина работи в тяхна полза и може да му се вярва. Британските шпиони наблюдават честите разходки на Вилхелм до Испания, като това е много важно извинение, за да бъде далече от Берлин. Британците искат да  организират отвличане и разходка до Лондон.

Плановете отпадат, все пак единственият съюзник в двора на Хитлер е необходим точно там, където се намира. В последствие се оказва много правилно решение, особено след като през 1942 г. идва информация за подготовка за инвазия, но мястото и часът не са известни. Немски агент във Великобритания изпраща пълната и детайлна информация в Хамбург до разузнавателното управление, но никой не открива този доклад – никога. Вилхелм твърди, че подобна информация не е била предавана.

Mug_shots_of_the_33_convicted_members_of_the_Duquesne_spy_ring_(cropped).tif

Щурмът на Казабланка, Алжир е толкова изненадващ, че нито един нацист не може да предложи някакво адекватно решение и отговор на тази атака. Само Вилхелм не е изненадан от фактите, все пак той е знаел няколко седмици по-рано за плановете на съюзниците. Успехът на операция „Факел“, който позволява на кораби с провизии да стигнат до точката и да доставят необходимия ресурс, също накланя везните в грешната посока. Освободен от своята позиция, проваленият агент просто чака Рейнхард Хейдрих (новият директор) да бъде убит от чешки партизани, след това отново го връщат обратно на работа.

През 1944 г. идва и последният час. Двойният агент трябва да подготви маршал Алберт Кесселринг – командирът на немските сили, изпратени в Средиземно море. Именно той е чул слухове за нападение на съюзниците по бреговете на Италия и иска да знае къде точно да се позиционира. Вилхелм заявил, че все още няма никаква информация за подобни маневри и нито един агент не е подал такава информация. Маршалът искал да знае къде се намира противникът, при което получил отговор, че цялото разузнаване работи само за него и се опитва да даде възможно най-бърз отговор. По същото време около 250 кораба наближават италианските брегове.

На зазоряване около 50 000 души успяват да акостират на Анцио и да запишат една от най-големите амфибийни операции по време на войната. Хитлер вече знаел, че това е последната грешка на Канарис. Уволнен е от командването и заменен с друг по-добър нацист, който ще върши работата. Дори и в изгнание, Вилхелм нямал никакво намерение да се оттегли. Той продължавал да комуникира със съюзниците си и със своите колеги. Добира се до немските планове за настъпление и бързо ги изпраща в Англия. Никой дори не подозирал с какво се сдобили британците. Сигурно се чудите къде точно е сгрешил? Краят на живота му идва около събитията на 20 юли 1944 г. с опита за убийство на Хитлер в Източна Прусия.

Flossenburg

Щателно разследване на Гестапо успява да открие всички виновници, сред които е и самият Канарис. При разпита той отказва да признае каквото и да било. Прекарва зимата на 1944-1945 г. в килия в централата на Гестапо, преди да бъде изпратен в концентрационен лагер на 7 февруари 1945 г. Разпитват го всеки ден, но той продължава да не отговаря. Генерал Патън наближава бавно и сигурно и след като офицерите очакват от Вилхелм да избяга, предпочитат да го предадат на Гестапо. На 8 април същата година е бит и изтезаван. На 9 април е обесен, а тялото му е кремирано. До днес по изчисления, неговите действия са успели да съкратят войната значително и да помогнат за намаляването на човешките жертви, като всичко това е мотивирано от една единствена идея – да премахне Хитлер.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени