shareit

Великите любовни истории: Грейс Кели и Принц Рение – един звезден брак като по учебник

| от Мая Вуковска |

Много момиченца си мечтаят да станат принцеси “като пораснат”. Но само една на милиони наистина става такава. Това е историята на една от най-обичаните холивудски актриси Грейс Кели и нейния принц. Истински при това. Тяхната любов не е от пръв поглед. Не е даже от втори. Всъщност започва като досаден медиен ангажимент.

Като не можеш крадец, хващаш принц

Датата е 6 май 1955 г. Мястото: Кан, Франция. Поводът: Ежегодният филмов фестивал. Известната на пет континента американска актриса Грейс Кели е в Кан, за да промотира “Да хванеш крадец” – третият филм на Хичкок, в който участва. Само че вместо крадец, си хваща принц. И то не кого и да е, а най-желания ерген на Стария континент!

Рение от монакската благородническа династия Риналди е във филмовия град с друга цел. Тази година той е на лов за съпруга и какво по-подходящо място за това от френската Ривиера през май! Общ приятел на принца и Мерилин Монро му е намекнал, че русокосата секс бомба би била добра партия, а и би внесла малко холивудски блясък към поизтъркания имидж на миниатюрното, никому неизвестно кралство. Само че Рение направо е отвратен от идеята. Ти луд ли си, възкликва той, аз си търся жена от сой! Но ако “сой” в неговите представи означава “с царско потекло”, каква само изненада ще му поднесе тази палавница Съдбата!

Grace Kelly

Изтрий акцента – бъди звезда!

Животът на Грейс Патриша Кели преди да стане принцеса не е точно като на отрудена Пепеляшка, но  в никой случай не е и на момиче, родено със сребърна лъжица в устата.

През 1929 г. в семейството на супер атлета Джон Б. Кели, носител на три златни олимпийски медала по гребане, и неговата благоверна Маргарет, треньор по лека атлетика в Университета на Пенсилвания, се ражда третото им дете, Грейс. По-големият й брат също печели медали по гребане, а самата Грейс израства като безстрашно и активно хлапе, което винаги е в страхотна физическа форма. Въпреки че още от малка е член на младежката скаутска организация, в сърцето си знае, че катеренето по дървета, плуването в студени езера и изобщо спортът не е нейното призвание.

Родителите й обаче съвсем не гледат с добро око на актьорските увлечения на дъщеря си. Но как биха могли да я спрат! Още като ученичка най-най-най-големият й кумир е шведската актриса Ингрид Бергман, която става известна отвъд океана, снимайки се във филми на Алфред Хичкок. А Грей просто обожава филмите му. Тогава тя, разбира се, дори и не подозира, че й предстои да  стане абсолютна любимка на дебелака с извратено чувство за хумор и нездрав интерес към блондинки. Но за момента само чичо й, драматург, печелил наградата “Пулицър”, е единственият й роднина, който по онова време насърчава амбициите й.

Grace Kelly

След като завършва гимназия, Кели заминава за Ню Йорк, където се записва в Американската академия за драматично изкуство. Там започва връзка с един от учителите си, която тя приема насериозно, че дори го представя на родителите си като проекто-годеник. Те обаче казват “Няма начин!” и я карат да скъса с него.

Първите си крачки към световната слава Кели прави в телевизията. Талантът, красотата и интелигентното й излъчване обаче не биват забелязани веднага от филмовите продуценти. Все й дават мижави ролички до деня, в който не се появява продуцентът Стенли Крамър с предложение да се снима редом със звездата Гари Купър в уестърна “Точно по пладне”. Само че и тази й изява не успява да впечатли критиците. Във вестниците пишат, че с това миловидно изражение изобщо не е била достоверна в ролята на съпруга, която застрелва уж хладнокръвно човек, за да спаси мъжа си.

Въпреки колебливия си дебют в Холивуд, Грейс не се отказва, а се нахъсва още повече да успее. Взима уроци по актьорско майсторство и говорна техника, за да се отърве от филаделфийския си акцент. Старанието й дава резултат, защото скоро офертите заваляват. Само две години след първата си второстепенна роля, през 1954 г., тя печели “Оскар” за Най-добра женска роля в “Провинциалистката”. Всички, които наблюдават церемонията на живо и по телевизията, са хвърлени направо в джаза от начина, по който Кели изглежда, когато се качва на сцената, за да приеме статуетката.  Тя носи бели сатенени ръкавици до лактите и бяла дизайнерска рокля на Едит Хед, в която изглежда като древногръцка скулптура. Грейс Кели е на върха на вълната. Всички са влюбени в нея. А само след няколко месеца в нея ще се влюби и един истински принц.

Monegasque Royals

Щрак, Марийке, на портрет и с монархията всичко е наред!

И отново сме в Кан. И отново годината е 55-а. Главният редактор на престижното списание Paris Match урежда интервю с американската знаменитост, както и фотосесия с нея и кралска особа – за разкош. Въпреки че между Рение и Кели преминават някакви токове, заради многото камери и голямата суматоха около тях нищо особено не се случва по време на първата им среща. Актрисата се връща обратно в Америка и продължава живота си по старому, обаче в сърцето на 32-годишния принц вече е запърхало с крила птичето на любовта към грациозната Грейс. Тя е не само красива и ужасно известна, мисли си той, но също възпитана, образована и от добро семейство. Какво повече мога да искам от една жена, за да бъде достойна да стане моя съпруга и бъдеща кралица. Що пък да не й изпратя едно писъмце, за да й благодаря за милото отношение по време на фестивала?

Едното писмо се превръща в две писма, после три, четири и така между двамата се завързва нещо като епистоларен флирт. Тайната (тогава) кореспонденция между принца и актрисата продължава половин година. През това време двамата не спират да се уверяват взаимно, че са двете половини на едно цяло. А когато най-накрая си признават, че са готови да съединят съдбите си, Рение скача на самолета за Америка с годежен пръстен за своята трансокеанска любима в джоба. Вечно недоволните родители на Кели най-после се поразмекват и благославят съюза. И не само това – изпращат Грейс пред олтара със зестра от два милиона долара! Така де, те да не са нещо по-долу от някакво си монархче на страна, едва ли не по-малка от родната Филаделфия!

Royal Wedding

И три дена яли, пили и се веселили

Перлата на сватбената церемония, която се състои на 18 април 1956 г., и която мнозина определят като “сватбата на 20-ти век” (сори, Даяна!), е самата Грейс Кели. Разкошната булчинска рокля е подарък от филмовото студио MGM и е ушита  от автентична брюкселска дантела от екип от 60 шивачки. Кели нарушава традицията и вместо тиара, избира да носи дантелен венец, украсен с перли и хартиени портокалови цветчета. На сватбеното тържество на гостите, сред които са такива известни особи като Аристотел Онасис, Конрад Хилтън, Кари Грант, Ава Гарднър  и още, и още, са поднесени изискани блюда от черен хайвер и раци, шампанското се лее като река, а шестетажната сватбена торта тежи близо сто килограма. След това, както си му е редът, принцът и принцесата на Монако се отправят на седемседмичен круиз с яхта из Средиземно море – подарък от сърце от Аристотел Онасис.

В какво се превръщат мечтите

И понеже няма безплатен обяд, още по-малко такъв с хайвер от белуга и омари, принцеса Грейс трябва да се откаже от актьорската си кариера в името на новите си задължения като съпруга на европейски монарх. През 1962 г. Хичкок й предлага да се снима в “Марни”. Кели я сърбят ръцете да се захване отново за работа, а и самият Рение няма нищо против тя да снима филма. Обаче близки на кралското семейство успяват да я разубедят. Как би изглеждала, Ваше Величество, в очите на поданиците си една принцеса, която играе клептоманиачка? Правилният отговор е: Недобре. Кели отклонява предложението на любимия си режисьор. През следващите няколко години продължават да валят предложения за роли от известни режисьори, но Кели вече е взела окончателно решение повече да не се снима.

Дали е съжалявала за направения избор, няма как да знаем. Обаче знаем със сигурност, че тя и Рение успяват да превърнат мечтата на много принцове и принцеси, крале и кралици в реалност, а именно да бъдат една наистина щастлива и влюбена двойка. Двамата са страхотен екип. С чар, търпение и толерантност тя успява да заглади острите ръбове на чепатия характер на съпруга си. От своя страна той я дарява с безпрекословната си преданост, грижа и любов. Същото добро отношение тя успява да спечели и от страна на своите поданици. Жителите на малкото кралство направо боготворят  своята нова принцеса и тяхното благоразположение не се дължи само на красотата и приятния й характер. О не! Тя ги дарява с цели трима наследника – принц Алберт и принцесите Каролин и Стефани.

Rainier And Grace

Освен това принцеса е ходеща и дишаща реклама на Монако. Имиджът й на звезда от световна класа започва да привлича милиони туристи, а външните инвеститори се надпреварват да наливат пари в икономиката на малката държава. Самият Рение използва по възможно най-удачния начин шестицата, която му се е паднала от тотото на Съдбата, женейки се за такава известна личност. За отрицателно време успява да превърне страната си в луксозно бижу и предпочитан пристан за яхтите на богатите, красивите и авантюристично настроените от цял свят. Красивата му съпруга е не само негово вдъхновение,  но и активен участник в изграждането на Монако като главен финансов център, седалище на много големи козметични компании, както и предпочитано място за провеждане на състезания с бързи автомобили и разиграване на милиони в луксозни казина.

Грей Кели се занимава и с благотворителност. Всяка година тя поръчва да  се доставят коледни дръвчета за хиляди деца, построява болница, детска градина и менажира дейността на местния клон на Червения кръст, с което подпомага най-вече жертви на военни конфликти. И тя, също като една друга принцеса, която ще спечели сърцата на милиони хора по света след години, чистосърдечно вярва, че богатството е за да се споделя с тези, които са ощетени по някакъв начин от живота.

Много добре не е на добре

В безоблачния и охолен живот, който кралската двойка живее, започват да се появяват пукнатини, които не могат да бъдат замазани с усмихнати семейни фотоси и разходки с лодки. В един момент многото задължения на принцесата започват да се отразяват не само на психиката й, но и на отношенията й с Рение. Несъответствията в произхода и разбиранията им в крайна сметка започва да отразява на съвместния им живот.  Въпреки че са идеалната двойка, двамата са и толкова различни, че повече не може. А различията им се проявяват дори по отношение възпитанието на децата. Докато Рение държи на западноевропейската традиционна дисциплина, Грейс залага на по-освободеното американско поведение.

По времето на сребърната им годишнина, двамата вече са само добри приятели. Не се засичат често, понеже Грейс прекарва все повече време в Париж. Въпреки това отношенията им продължават да са прекрасни и нищо не подсказва, че нещо е в състояние да ги раздели.

Prince And Princess Of Monaco At Henley Regatta

Смъртта обаче винаги има други планове

На 13 септември 1982- а Кели подкарва любимия си зелен роувър от провинциалната им фамилна къща към Монако. На седалката до нея е 17-годишната й дъщеря Стефани. Малко след 10 сутринта е, когато колата пропуска да вземе завой  и полита в 50-метрова крайпътна пропаст. Двете жени са откарани в близката болница (която в последствие е преименува на името на принцесата). Грейс е с тежка мозъчна травма, пневмоторакс и счупена бедрена кост. Поставят я на животоподдържаща техника, защото липсва мозъчна дейност. Дъщеря й се е отървала само с леко сътресение и драскотини. Лекарите са категорични, че катастрофата не е предизвикана от безразсъдно шофиране.

Кели е получила лек инсулт и не успяла да удържи управлението на колата. Когато разбира какви са прогнозите, Рение дава съгласието си на лекарите да спрат машината. Така жената, която е обичал 26 години, издъхва на 14-ти вечерта. На погребението й присъстват над 400 души, сред които са Нанси Рейгън, Даниел Митеран, принцеса Даяна и императрицата на Иран. Докато върви към криптата, хванал под ръка голямата си дъщеря Каролин, побелелият вече принц Рение не си и прави труда да крие сълзите си. А по улиците на Монако обикновените хора също ридаят неутешимо.

Grace Kelly and Prince Rainier

След смъртта на Грейс Кели принц Рение не се жени повторно. Въпреки че пуши по 60 цигари на ден и не живее особено здравословно, принцът надживява съпругата си с цели 23 години. Умира на 81-годишна възраст в кардиологичната болница в Монако. На престола го наследява единственият син на двойката, Алберт.

Рение е погребан до съпругата си Грейс в семейната гробница към същата  църква, в която преди 50 години той, най-желаният европейски ерген и тя, най-очарователната  американска актриса са се оженили с най-пищната церемония на века.

 
 
Коментарите са изключени

Спортни хроники: Интимна контузия, дрога и афера с България – дами и господа, това е Жиба!

| от |

Краят на 80-те. Остават само няколко месеца до промените. Един шестокласник е сред обещаващите таланти в плувната школа на ЦСКА. Любимата му дисциплина е гръб и помита конкуренцията на републикански и градски първенства. Изпъква в басейна благодарение на високия си ръст и отличната си координация. Габаритите му впечатляват треньорката Янка Прохорова, която обикаля училищата, за да набира момчета за школата на Левски. Разговорът между двамата е кратък.

- Как се казваш, моето момче?
- Владимир.
- Искаш ли да тренираш волейбол в Левски?
Нататък е история. 20-годишна кариера в професионалния волейбол, преминала надлъж и нашир през планетата – от България през Турция и Франция до далечна Япония и обратно в Европа. Почти две десетилетия Владимир Николов бе национал на България, а дълго време и капитан на волейболните ни „лъвове“. За успехите на Владо е изговорено и изписано всичко, но има една случка, която заслужава по-специално внимание. Датира от световното първенство в Италия през 2010 г. и е описана в биографията на бразилската легенда Жилберто Амаури де Годой Фильо, самия Жиба. А ето я и нея.

В началото на октомври в Анкона се разигра позорен фарс – бразилците направиха всичко по силите си, за да загубят от нашите във втората групова фаза на мондиала. България излезе с резервите, но и това не впечатли звездите на „селесао“, които безсрамно редяха комични отигравания. Феновете негодуваха, а гневът им бе насочен не само срещу скандалната преструвка на бразилците, но и срещу безумния регламент на турнира. Вероятно се досещате. Южноамериканците си правеха сметка с кого да играят в следващата фаза.

За победителя предстояха срещи с Испания и Куба, а за загубилия – с Германия и Чехия. Обяснимо, в „селесао“ предпочитаха втория вариант. Не че и нашите не бяха за него. В крайна сметка родните национали загубиха драматично с 2:3 от кубинците и останаха на косъм от финалната четворка. А Бразилия спечели световната титла, като във финала все пак се изправи именно срещу Куба.

„Всички решихме да паднем. Знаехме, че ще ни съсипят от критики, но това бе най-прекият път към златото – пише в книгата си Жиба. – Преди мача при мен дойде капитанът на България Владимир Николов. Той също бе заинтересован неговият отбор да загуби. Разбира се, знаех за какво е тази визита. Разговорът бе откровен, и двете страни изразиха своите гледни точки. Картите и стратегиите бяха свалени на масата“.
В биографията присъстват и други скандални епизоди – за употреба на наркотици и… контузия на пениса.
През 2002-ра Жиба дава положителна проба за марихуана и е наказан за три месеца. Ето какво пише той:
„Тъкмо се бях разделил с първата си съпруга Фабиана Перейра. Срещнах една италианка, която ме покани на парти – спомня си славният посрещач. – На следващия ден обаче имах мач с клуба си Ферара. Затова двамата останахме в моята къща. Лежахме в леглото, гледахме филм, пиехме вино. Тя ми показа цигара с марихуана: „Имаш ли нещо против?“. „Не, нямам“.

Усещането бе страхотно, чувствах облекчение. Всичките ми проблеми останаха назад. Дори не си спомнях, че трябва да играя след няколко часа“.
Жиба не успява да помогне на Бразилия във финалната фаза от Световната лига през 2000 г. Причината е куриозна – фрактура на пениса.
„Получих травмата, докато се забавлявах със съпругата ми. Болката, повярвайте ми, е неописуема. Едва ходех. Въпросът бе как да кажа на момчетата. Смятах, че няма да ми повярват“.
Много от историите на бразилеца звучат невероятно, но са истина. Отказа се от професионалния волейбол преди повече от пет години, но продължава да е мегазвезда не само в страната си, но и в целия свят. Хората продължават да разказват случки за него, а книгата му се преиздава и преиздава.

В момента Жиба е председател на Комисията на спортистите в Международната федерация по волейбол (FIVB), а преди около две години срещу него бе издадена заповед за арест, тъй като не бе плащал в продължение на девет месеца издръжката на децата си от бившата си съпруга – румънката Кристина Първ.

Тя също е бивша волейболистка и стовари тонове обвинения срещу Жиба, че е егоист и безотговорен човек.
Докато бяха заедно обаче двамата демонстрираха силна социална ангажираност. Те помагаха на сираци и подкрепяха кампании за борба срещу рака на простата при мъжете и рака на гърдата при жените. Тогава Първ не смяташе, че съпругът й е безотговорен, но сега е различно. Румънката периодично вади по някои кирлива риза на бившия си съпруг. А не е като да няма.
Наред със славата и изумителната волейболна класа, скандалите винаги са съпътствали живота на Жилберто Амаури де Годой Фильо. Интимната контузия, дрогата и аферата с България са само малка част от пъстрото му битие.

 
 
Коментарите са изключени

Хроники на високи обороти: Колин Макрей – първо място или никакъв финиш

През 1968 г. в Ланарк се ражда едно име, което много сериозно ще промени световния рали шампионат. Синът на Джими Макрей, Колин е запален по високите скорости от самото начало. Първоначално започва своята кариера с кросови мотори, а след това решава да заложи на четирите колела. Той наследява таланта на баща си, след като брат му предпочита да се занимава със спорт. Когато започва своята рали кариера през 1986 г. се налага да се изправи срещу родните виртуози в Шотландския шампионат. Само две години по-късно ще го спечели, а през 1987 г. вече прави своя дебют на световната сцена. Великобританският шампионат е спечелен през 1991 г. и 1992 г. и остава завинаги запомнен в опитите си да спечели рали Швеция, но накрая се оказва, че гумите не издържат на напрежението.

Следващата година пристига във Финландия – маршрутът на ралито е осеян с редица скокове и доста пилоти правят впечатляващи и опасни катастрофи. Колин праволинейно спазва правилата и полита като птица със своето Subaru. Прави тази грандиозна каскада още на тренировките. А седемкратното превъртане и до ден днешен може да се види в интернет.

Бедното Subaru Legacy трябва да бъде пенсионирано, а механиците подготвят резервния автомобил. Колин така и не осъзнава, че трети опит няма да има, но още на следващата тренировка успява да сцепи дърво на половина, прелитайки със своята машина. До някаква степен екипът не бил чак толкова ядосан, все пак всички знаели, че се изисква смелост, за да се натиска педала до ламарината, а и славата, че отборът му е един от най-скъпите в закупуването на резервни части е до някаква степен привилегия. Проблемът бил, че Колин просто не обича да слуша своя навигатор.

Colin McRae

Колкото и опитен човек да му изпратят, той винаги се стараел да го превърти няколко пъти с колата. Subaru знаели, че могат да опитомят шотландеца и да го превърнат в пилот, големият въпрос бил свързан с количеството автомобили, които са готови да похарчат. Отговорът  щял да бъде даден още през следващата година на ралито в Нова Зеландия. Там най-накрая печели и дава надежда на отбора. Изковаването на вниманието и кръщаването на неговото участие като „Мак Атаката“ го прави още по-труден за премахване.

Всеки отбор можел да намери достатъчно бърз пилот, но не всеки можел да си позволи Колин – лудият човек зад волана, който винаги кара на ръба на сериозните инциденти. През следващата година дори получава прякора Колин МакКраш. С шеги и закачки успява да вземе титлата през 1995 година зад волана на Subaru Impreza. Математически погледнато, това е годината, в коятко Колин печели само две ралита – Нова Зеландия и Великобритания.

Colin McRae manouvers his Subaru Impreza through S

През останалото време просто се забавлява зад волана и не преследва победи. Във Великобритания показва, че няма да остави титлата в ръцете на своя колега и пришпорва до предела своя японски звяр. Печели с 5 точки разлика. Това е и годината, в която японците печелят 1-во и 2-ро място при шофьорите, както и първо място при конструкторите.

Шотландецът става и първият човек от острова, който печели титлата. Макрей има заслуги за сериозния пробив на Subaru във Великобритания, той е лицето, което показва, че тази марка може да предложи сериозни качества и в резултат на това се представя повече от брилянтно. През следващите две години ще завършва на втора позиция, но за него самия това не е от особено значение. През 1997 година ще спечели повече състезания от всеки друг и само за една точка се разминава с титлата. От 1999 година започва да мисли къде да продължи с предизвикателствата, след като Subaru не носи това мечтано удоволствие.

World Rally Championship X

Шотланденцът се позиционира зад волана на Ford Focus през следващия сезон и с това започва голямото ходене по мъките. Возилото не е изчистено от грешки, Макрей финишира първи само на две ралита – Кения и Португалия. През следващата година прави същото в Испания и Акропол. Резултатите са доста интересни. Новият пилот иска да постигне невероятни успехи, но за жалост Focus-ът е с характер, а и Макрей изобщо не прощава грешките и от време на време успява да превърне поверената машина в скрап.

Появяват се и игри неговото име и до днес са еталон за качество, шотланденцът вече е готов да хвърли кърпата и просто да се откаже от американския бранд. Тази саможертва е доста сериозна, особено след като е работил усилено с механиците за разработването на конкурентна машина. На последното състезание изпуска линията с 15 сантиметра и прави поредната впечатляваща катастрофа. През 2002 година американският отбор вече се отказва и прекратява договора му – облекчение и за двете страни.

Colin McRae of Great Britain drives his Citroen Xsara

Не може да бъде особено пожален, след като по слухове се твърди, че годишната му заплата е била около 5 милиона паунда. Това обяснява и защо шотландецът толкова е искал да остане в екипа, но спекулациите не могат да бъдат потвърдени. Денят, в който Ford отписват Колин, Citroen подписват. Французите идват с огромни планове за победа и в началото на 2003 г. заявяват, че са събрали мечтания отбор. Сайнц, Льоб и Макрей ще бъдат зад волана на новото поколение Citroen, компанията представя невероятни бъдещи и планове и всичко това в името на френския флаг.

В Монте Карло стратегията заработва. Citroen финишира 1-2-3 място и всички са на крака. Друг финиш за шотландеца няма да има. В края на сезона е на далечното 7-мо място. Правилата се променят и много скоро се забранява на един отбор да притежава толкова звезди под крилото си и от три коли, Citroen са принудени да използват само две. Колин е помолен да напусне.

gettyimages-2384645-594x594

Приказката приключва някъде през 2003 година с последният му шампионат. Опитите му да се върне обратно в Subaru отново нямат успех – компанията е предпочела да наеме млади пилоти. Следващите ангажименти са няколко участия в ралито Париж-Дакар и там отново има прояви и каскади, но пък в Льо Ман се справя добре зад волана на Ferrari 550-GTS Maranello.

След кратка пауза от ралитата се появява чешкият отбор на Skoda. Господата искат да направят фурор на пистата, но за жалост имат нужда от водач и  г-н Маккраш е свободен. Проблемът, както обикновено, се оказва във връзката между колата и пилота. Шотланденцът много добре знае как да спечели ралита, но за жалост не получава правилните инструменти. В Австралия дълго време се бори за второто място, когато съединителят на колата се чупи.

Wales Rally GB

През 2006 година, докато стяга багажа за новия сезон с Fabia вече няма пари. Все пак получава възможност да се състезава отново за френския Citroen. Положението там не е особено розово, но след като Льоб е в болницата с пукнато рамо, Колин трябва да спечели колкото се може повече точки за отбора Kronos. Тичането с неудобни обувки е точно толкова приятно за Колин, колкото и битката с френски автомобил. Мисията му е да спечели колкото се може повече точки, неговата Xsara се предава заради дефектен алтернатор и обвиненията политат. Тогава става ясно, че ралитата може би няма да бъдат в неговото портфолио.

Вместо това насочва вниманието си към по-сериозните преходи като Дакар, но за жалост идва 15 септември 2007 година. Последният ден на Колин Макрей приключва с хеликоптер, вместо кола. Автомобилният състезател губи контрола над летателния апарат и се разбива на километър и половина от своя дом. Дори и да не печели много титли, нито да достига успехите на Льоб, Колин може да се похвали като един от най-агресивните пилоти, готов на всичко, за да спечели или просто да счупи автомобила си. Макрей загива на 39 години, очаквайки завръщането си в Париж-Дакар.

 
 
Коментарите са изключени

Великите авантюристи: Самюел Шамплен – бащата на Нова Франция

| от Александър Стоянов |

Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и величие, падение и гибел. Тези велики разкази се пишат от личности, надарени с дързост, хъс и амбиция, способни да рушат империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина сред тях са добре известни в цял свят, но освен хора като Кортес и Писаро, световната история пази спомена за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват съдбите на цели региони.

Тяхната история е показателна за начинът, по който се развиват цивилизациите. Тя демонстрира неограничените възможности на човешкия дух и амбиция. Съдбата на тези личности ни помага да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава възможност да потърсим героите на своята собствена епоха.

Когато се заговори за колонизация, откривателство и далечни плавания, хората обикновено се сещат най-напред за испанците, след това за англичаните, а малко по-късно и за португалците и холандците. Има обаче още един народ, който заслужава да се нареди сред тези откривателски нации и това са французите. Всъщност, за разлика от англичаните, чийто първи колонии в новия свят са пълен провал, французите съумяват да създадат една жизнена и процъфтяваща отвъдморска провинция, наречена Нова Франция. Човекът, наричан неин „баща“ е откривателят, картограф, предприемач, войн и дипломат Самюел дьо Шамплен.

gettyimages-51246119-594x594

Точната рождена дата на Шамплен не е известна, както и родното му място. За честта спорят Йер Бруаж и Ла Рошел, разположени на бреговете на Атлантическият океан. За рождената му дата се предлагат най-различни версии, като се започне от 1567 г. и се стигне до 1685 г. Най-често се смята че е роден някъде преди 1574 г., когато според някои изследователи малкият Самюел бил кръстен. Не е ясно и към коя християнска деноминация принадлежало семейството му – хугенотите-протестанти или католиците, но във всеки случай се знае че името Самюел обикновено не се давало на деца от католически семейства по онова време. Единственото сигурно за неговите ранни години е, че израснал в семейство на мореплаватели – и баща му и вуйчо му следвали този занаят и още от дете Шамплен се научава да плава, да се оправя с навигацията, да рисува карти и да води прецизни записки. Всички тези умения ще се окажат безценни в бъдещите му експедиции.

В края на Религиозните войни (1562-1598 г.), Шамплен служи във войските на крал Анри IV Бурбон и се издига от квартирмайстер, отговарящ за обоза на конна част до командир на рота, служещ в кралските гарнизони на Бретан. През 1598 г., по силата на мира от Вервен, Испания трябва да изтегли своите войски от френските територии и Шамплен бил част от екипажите, превозващи последните испански части към Кадис. От там, през 1599 г., започва първото му презокеанско плаване към Карибите. По време на своя двугодишен престой, Шамплен достига до Мексико и през целия път води подробен дневник, придружен с множество илюстрации. Когато се завръща във Франция през 1602 г., той превръща дневника си в доклад, който е предаден лично на крал Анри IV. В замяна на тази информация, короната отрежда на Шамплен ежегодна издръжка.

gettyimages-114947578-594x594

Година по-рано, вуйчото на Шамплен умира и от него Самюел наследява богат бизнес в сферата на транспорта на стоки, с активи както в Ла Рошел, така и в Испания. Това и кралската субсидия му позволяват да действа свободно като предприемач и през 1602 г., Самюел решава да пътува за Северна Америка, придружавайки експедиция, натоварена със създаване на постоянен търговски обмен за докарване на ценни животински кожи. Експедицията се ръководи от бретонеца Франсоа дьо Пон, опитен моряк и мореплавател, който се превръща в приятел и ментор на Шамплен. От него Самюел научава много за навигирането  около бреговете на днешна Канада и по р. Сейнт Лорънс. По време на това плаване, което Шамплен документира подробно, той успява да се срещне с представители на местните племена инну, с които французите успяват да постигнат добри търговски взаимоотношения. Година по-късно, обещавайки на краля да осигури допълнителни доклади, Шамплен се включва в нова експедиция към бреговете на Северна Америка.

Именно в хода на тази експедиция и с активната помощ на Шамплен е формирана френската колония Акадия, която е ключов елемент от заселването на Канада. През следващите 4 години, използвайки първоначално остров Сен Кроа като изходна база, Шамплен обикаля и картографира бреговете на залива Сейнт Лорънс и залива Фънди. В плаванията си достига чак до Масачузетс, но сблъсъците с местните индиански племена го убеждават, че тези земи не са подходящи за колонизиране и французите се оттеглят на север. През 1605 г., французите местят своята навигационна база в селището Порт Роял, което остава в столица на Акадия до 1710 г.

gettyimages-1160955552-594x594

През пролетта на 1608 г., Шамплен потегля от Франция с нова експедиция. Целта е да се създаде удобна база по поречието на р. Сейт Лорънс, която да позволи разширяване на търговията с кожи. На 3ти юли, Шамплен и екипажите му достигат мястото, където днес се намира град Квебек. Под ръководството на Шамплен е изградено дървено укрепление, заобиколено от широк ров, в което са построени складове и дървени, двуетажни постройки за живеене. Така се полагат основите на град Квебек – дело, което Шамплен ще продължи през остатъка от живота си. Успоредно с градоустройственото дело, Самюел се заема да подобри отношенията с местните индиански племена. Поетапно, той се среща с представители на виандотите и алгокините, а в последствие и подпомага техните борби с племената мохок. Присъствието на въоръжените с огнестрелно оръжие французи се оказва решаващо, а в замяна, местните съюзници на Шамплен подпомагат изграждащото се колониално общество и разширяват възможностите за търговия с европейците.

gettyimages-517403270-594x594

През 1613 г., Шамплен е първият европеец, пътувал по течението на р. Отава. Така и не успява да открие „великото море на север“ (заливът Хъдзън), за което местните му говорят, но сключва нова поредица от сделки с местните племена, след което се завръща във Франция. Там през 1614 г., издава поредната си книга с бележки и илюстрации от пътуванията си между 1604 и 1613 г., след което се заема да разшири бизнеса си. Създава няколко търговски консорциуми с колеги от Бретан и Западна Франция, след което се завръща в Северна Америка с цел да реализира получените инвестиции. През 1615 г. организира откривателска експедиция по поречието на р. Отава, след което продължава на запад и достига езерото Хурон. По време на това пътуване, Самюел привлича на своя страна още от племената виандоти, обещавайки им военна помощ срещу ирокезите. Военната кампания срещу ирокезите през есента на 1615 г. се оказва провал, а Шамплен е ранен от няколко вражески стрели. Прекарва първите месеци на зимата сред виандотите, но по време на един ов на елени се загубва в пустошта. Преживява сам в продължение на три дни, хранейки се с дребни животни и спейки под заслона на дърветата. В крайна сметка е намерен и през пролетта на 1616 г. се завръща в Квебек, след което отплава обратно за Франция.

gettyimages-517473892-594x594

През 1620 г., Самюел Шамплен се завръща в Нова Франция и поема позицията на де факто губернатор на Акадия. Продължава да развива град Квебек и да поддържа добрите взаимоотношения с местните племена. През 1627 г., Шамплен се включва като един от „Стоте инвеститори“ – търговска група, инициирана от кардинал Ришельо за да развива и регулира търговията с кожи от Северна Америка. Между 1629 о 1632 г. Квебек е окупиран от шотландците на английска служба – братя Кърк. В крайна сметка, крал Чарлз I връща Квебек на французите и през 1633 г., Шамплен е назначен за лейтенант-генерал на Нова Франция, поемайки пълен административен контрол над всички френски колонии в Канада. През следващите две години, той възстановява Квебек и създава няколко нови поселения по поречието на р. Сейнт Лорънс.

Самюел Шамплен получава инсулт през октомври 1635 г. и умира два месеца по-късно, вероятно на Коледа. Погребан е в малка дървена църква, която обаче изгаря при пожар през 1640 г. От тук на сетне, следите на гробът му се губят и до ден днешен не е ясно къде точно се намира тялото му. Освен това, до нас не е достигнало нито едно негово изображение – всичките му портрети са рисувани след смъртта му и тяхната точност остава спорна. Днес на негово име са наречени няколко географски обекта в Канада сред които езерото Шамплен и т.нар. Море на Шамплен – древен разлив на Атлантическия океан, обхващащ части от канадските провинции Онтарио и Квебек, както и части от американските щати Върмонт и Ню Йорк. Освен топонимите, в честа на Шамплен има издигнати десетки паметници както в Канада, така и в САЩ, признавайки го за един от най-важните откриватели в историята на Северна Америка.

 
 
Коментарите са изключени

Най-популярните афродизиаци през годините

През цялата история на човечеството хората са се опитвали да решат проблема с това да се представят добре пред партньора си или въобще да се стигне до представяне. По-долу ще ви разкажем за някои от изцяло естествените афродизиаци, които са се използвали през вековете.

Ambergris

Амбра

Един от най-ценените и известни афродизиаци в света е комбинация от части на калмари, мастни секрети и неприятните неща от червата на кита. Никой не знае със сигурност как тези неприятни неща се извличат от мрачния си затвор в системата на кита, но какво е най-популярното обяснение можете и сами да се сетите. Тези две съставки се смесват по естествен път и плуват в океана, докато не се озоват на брега. Затова най-добрата амбра всъщност е прекарала години, окислявайки се от комбинация от сол, въздух и слънце.

Ценна заради уникалния си провокиращ аромат, амбрата е силно търсена от производителите на парфюми и всякакви други ароматизирани неща. Всъщност амбрата с високо качество може да стигне цени от 20 долара за грам. Както можете да си представите, има силна индустрия в „лова“ на амбра и конкуренцията може да бъде жестока, каквато беше между тези двама търговци:

Преди няколко години Рос Шерман, дългогодишен събирач на амбра в Нова Зеландия, беше блъснат от автомобил на плажа Бейлис, шофиран от един от основните му конкуренти, Джон Джеймс Воданович. Шерман от своя страна го нападна с парче PVC тръба и избяга с леки наранявания.

Не е нужно обаче да рискуваме цялостта на телата си или да чакаме на плажа с месеци, за да се сдобием с амбър. Той е широко достъпен в парфюмерийните магазини в мола, защото се използва в Chanel Number 5, Balmain, Givenchy Amarige и Gucci Guilty. Точно така, тези марки използват гореспоменатите съставки в продуктите си.

Шоколад

Притежавайки уж мощни химикали, които действат на ума, уникалните качества на шоколада пораждат интригуващи въпроси относно способността му да възбужда животинското в хората. Първо, той съдържа триптофан, предшественик на серотонина, който е невротрансмитер и регулира настроението и сексуалното желание. Второ, той съдържа неврохимичния фенилетиламин (PEA) – естествен стимулант, известен като „молекулата на любовта“, защото предизвиква усещане за страст. Трето, шоколадът съдържа и анандамид – вещество, чието име произлиза от санскритската дума за блаженство, защото именно това е чувството, което провокира.

Но въпреки наличието на тези три съставки, учените като цяло отхвърлят твърдението, че шоколадът има някакъв физиологичен ефект върху сексуалната възбуда като отдават всякакъв ефект в тази посока на психологически фактори. Въпреки това, мнозина, особено в малко по-новата история, приписват на шоколада усилващите либидото сили.

Insam (ginseng)

Женшен

На китайски името му означава буквално „растението с мъжкия корен“, женшенът се използва като афродизиак от древни времена. В проучване от 2000 г. Nocerino и др. съобщават, че гинзенозидите в него отпускат половите органи у тестваните зайци (по добър начин), както и стимулират неврологични ефекти, благоприятстващи сексуалната активност. В доклада от проучването се заключава, че „антиоксидантните и органозащитни действия на женшена“ са свързани със засилената клетъчна активност, която влияе положително сексуалната активност и потентността.

Columbian mammoth

Рога и бивни

В историята като афродизиаци са били рекламирани и различни издатини по главите на животни заради фаличния им външен вид, включително бивни на нарвал и носорог и рога от еднорог .Въпреки че няма научни данни, които да подкрепят твърдението, че тези предмети подобряват любовта, проучванията показват, че рогът на носорога може да помогне за откриването на отрови. Понеже рогът е съставен почти изцяло от кератин и протеини, те реагират силно с всяка силна алкална среда като, например, отрова.

Osias Beert the Elder - Dishes with Oysters, Fruit, and Wine - Google Art Project

Стриди

Може би най-известната от афродизиакалните храни, стридите се хапват с цел подобряване на сексуалното желание и потентност поне от римско време. Има много теории защо те увеличават либидото, включително че приличат на женски гениталии (което, разбира се, е твърдение под всякаква критика). Донякъде по-правдоподобно е, че стридите са с високо съдържание на цинк, необходим за производството на определени хормони.

Научно е доказано, че само един аспект на стридите и другите двучерупчести мекотели увеличават сексуалната активност – тяхното богато съдържание на редките аминокиселини Д-аспартова киселина (D-AA) и N-метил-D-аспартат (NMDA). В експерименти учените демонстрират, че инжектирането на плъхове с D-AA и NMDA предизвиква производството на прогестерон и тестостерон съответно при женските и мъжките. Както казва един от изследователите: „Повишените нива на тези хормони в кръвта водят и до завишено сексуално желание“.

Тиква

Според People for the Ethical Treatment of Animals (PETA), мирисът на тиквен пай е доказано от научни изследвания, че увеличава притока на кръв към пениса с до 40% (когато е мирисът е в комбинация с лавандула). Това изследване обаче е на 15 години и никога не е проверявано, затова първоначалните му резултати са поставени под въпрос. Независимо от това, подобно на кедровите ядки и стридите, тиквените семки са пълни с цинк – елемент от жизненоважно значение за производството на тестостерон.

Скротуми

Няма да ви показваме снимка. Много култури твърдят, че яденето на половите карантии на животно, включително и самия полов орган, води до увеличено либидо. Например, в Азия се смята, че яденето на тигров или еленски пенис подобрява изпълненията в леглото. Според културните сведения „Смята се, че като се хранят с тези животински органи, хората поемат някои от силите на животното“. По същия начин, в дивия американски запад, яденето на тази част от бика, сервирана сурова или панирана/пържена, силно се препоръчва за подпомогнете на малкия каубой да се изправи отново на крака.

Lytta-vesicatoria

Испанска муха

Кой би си помислил, че изсушеното и намачкано тялото на мъничкия бръмбар Lytta vesicatoria ще произведе прах, който уголемява уретрата и превръща Робин в Батман? Но е вярно – много наблюдения потвърждават, че активната съставка на прахчето от испанска муха, кантаридин, действа ефективно за увеличаване на размера и продължителността на ерекцията. Въпреки това обаче, мухата не е популярен секс помощник и то по една много основателна причина – тя е смъртоносно отровна дори в малки количества.

Yohimbine-3D-balls-Trans

Йохимбин

Добиван от кората на вечнозелено дърво, което расте в Габон, Камерун и Демократична република Конго, йохимбинът традиционно се използва за лечение на всичко – от проказа до еректилна дисфункция. Смята се, че неговите стимулиращи свойства, включително увеличаване на производството на норепинефрин и адреналин в организма, повишават сексуалната възбуда.

Според WebMD йохимбинът, увеличава притока на кръв и нервните импулси в мъжки и женски полови органи. Въпреки това Националният център за алтернативна медицина (NCCAM) предупреждава: „Не е известно дали йохимбинът помага за някакво здравословно състояние, тъй като не са проведени клинични изпитвания върху кората или нейния екстракт“.

 
 
Коментарите са изключени