shareit

Великите любовни истории: Господин и госпожа Санта Клаус – любов в легендата и легенда в любовта

| от Мая Вуковска |

Хората казват, че зад всеки успял мъж стои една жена. Това не може да бъде по-вярно, особено като гледаме колко години вече нашият герой е на върха в професията си. Но в сянката на едрото му тяло винаги е стояла неотлъчно и е дърпала конците благоверната му съпруга. Тя съвсем не е толкова известна, колкото него, но сега е време да я реабилитираме и да й отдадем заслуженото. Моля, запознайте се с госпожа Санта Клаус, Фрау Николас, Мама Ноел, Баба Коледа.

Образът, с който жената до най-популярния брадат дебелак в света е позната, е този на трътлеста и червенобуза домакиня, която налива топло какао в термоса на Дядо Коледа и после маха с ръка след отдалечаваща се шейна, с която мъжът й “отива на работа”. Само че никой брак не е простичък като коледна картичка.  А най-малкото този на Свети Клаус и мисис Клаус.

Да започнем с това, че Свети Клаус или просто Санта – името, с което Дядо Коледа е известен най-вече в Америка, не винаги е бил женен. Всъщност човекът е бил ерген цели 1500 години – факт, за който много мъже биха завидели на добрия старец. Смята се, че за първи път името му се споменава през четвърти век. Тогава все още се казва Николас, не е дядо и живее много по̀ на юг от Лапландия – в град Мира (днешният град Демре в Турция).

Mr&MrsSantaClaus

Снимка: By Author/artist unknown – Postcard for sale on eBay, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5991822

Николас става епископ на областта още на млади години. Толкова е отдаден на вярата и църквата, че с лека ръка се разделя с цялото си богатство, дарявайки го на бедните и онеправданите. Именно голямата щедрост на епископа кара хората да започнат да си разменят подаръци, което по-късно ще се превърне в ежегодна традиция. Въпреки че не е било невъзможно човек с неговия религиозен сан да е женен, в архивите, достигнали до наши дни, не се споменава епископът да е имал съпруга. Ще минат векове преди Николас да си намери жена…

Годината е 1849-а. Джеймс Рийс – християнски мисионер от Филаделфия разказва история, която разпалва въображението на хората и започва да се предава от уста на уста. В нощта на Бъдни вечер на вратата на бедния дом на някой си Робърт Паксън и жена му Гертруд се почукало. Когато отворили, на прага стоели двама пътешественици, мъж и жена, изнурени от студа, дългия път и тежестта на многото кутии, помъкнали на гърба си. Съпрузите не се поколебали и за миг, преди да поканят непознатите хора да пренощуват в дома.

Въпреки немотията, в която били затънали до шия! Освен че нямали и пукната пара за коледни подаръци на децата си, не могли да си платят и наема и затова всеки момент очаквали да цъфне злият хазяин и да ги изгони на улицата. Вечерта обаче била повече от приятна – седнали, хапнали, пийнали, поговорили си край огъня, след което гостите си легнали. На седемгодишната дъщеря Джейн й било ясно, че тази година ще се размине с подаръците, но въпреки това закачила чорапа си до камината с надеждата, че като по чудо може и да изпадне някоя играчка.

На сутринта обаче я очаквала голяма изненада – чорапът бил пълен не с един и не с два, а с много подаръци! Също толкова подаръци имало и за по-големия й брат, Джон. Децата настоявали, че Санта Клаус и жена му са тайните им благодетели, но скоро цялата мистерия била разгадана. Среднощните странници били най-голямата дъщеря на Гертруд и Робърт, Амелия, която преди седем години тайно избягала от града, за да се омъжи за своя избраник, Уилям – наследник на богата благородническа фамилия.

Lill's_Travels

Снимка: By Artist unknown – http://www.gutenberg.org/files/20112/20112-h/20112-h.htm, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5662369

Предавана от уста на уста, скоро историята за коледното чудо заживяла собствен живот, а жената на Санта за първи път имала лице и име – Амалия. Тя била мила, щедра, всепрощаваща и неизменна помощница на своя съпруг. Всъщност така описана от Рийс, мисис Клаус била идеалната жена на своето време. Две години по-късно в литературното списание на Йейлския университет излиза статия, в която студент, криещ се зад инициалите А.Б., описва “истинския” Санта, с когото твърди, че се е запознал на коледно тържество. “Беше дебел веселяк, а с него беше и жена му, която му помагаше.”

През 1854 г. се появява друго твърдение за съществуването на мисис Клаус – този път тя е видяна да се вихри на парти в… щатската лудница в Утика.

Софражетката и боркиня за правата на жените Катлийн Лий Бейтс също е обсебена от образа на мисис Клаус и в унисон със собствените си революционни идеи й преписва немислими за времето феминистични качества. Въпреки нефелните първи опити да бъде извадена от стереотипа обаче, в следващите няколко десетилетия литературата и киното продължават да лансират имиджа й на дебела, побеляла лелка, която изпитва оргазъм само като пече сладки във формата на елхички.

Господин и госпожа Санта Клаус се “местят” на Северния полюс благодарение на Томас Наст – американски карикатурист от немски произход, През 1886 г. в декемврийското издание на Harper’s Weekly излиза негов комикс, който променя завинаги представата за добрия старец, раздаващ подаръци по Коледа. Наст рисува Санта, както си живее сред елфи и елени в дървена къща на Северния полюс. Този образ толкова впечатлява децата по света, че оттук нататък те не могат да си представят дебелека с червен костюм от две части да живее на което и да е друго място на земното кълбо. В техните представи Арктика вече е най-най-фантастичното място на света. Освен съпругата, която работи като лична асистентка на доброволни начала, персоналът в монополната работилница  за коледни играчки включва още труженици с дипломи по дизайн и маркетинг, страдащи от дорфизъм, и дозина впрегатни марали, ангажирани с логистиката и спедицията на едноличната фирма.

People Dressed as Santa and Mrs. Claus

Във филма от 1970 г. “Санта Клаус идва в града”, в който Фред Астер дава своя глас на разказвача, мисис Клаус е учителката Джесика. Тя се запознава с Крис Крингъл, а.к.а. Санта Клаус – млад мъж, който се опитва да контрабандира играчки в град, управляван от суров дикататор, тотално лишен от чувство за романтика и  хумор. Джесика помага на Крис в противозаконното му начинание и, разбира се, ужасно много се влюбва в него. В крайна сметка двамат успяват да избегнат дългата ръка на закона и се женят в близката гора. Пет години по-късно госпожа Санта Клаус има получава още по-отговорна задача във филма “Годината без Дядо Коледа” да разубеди съпруга си да зареже Коледата, само защото си въобразява, че никой вече не вярва в съществуването му. Именно тя успява да го убеди, че коледният дух е жив и светът и занапред ще продължава да очаква Коледата и него самия с нетърпение и надежда.

Своето най-феминистко лице благоверната на добрия старец показва в мюзикъла от 1996 г. “Мисис Санта Клаус”. Отегчена от живота си на Северния полюс, тя решава да промени правилата на играта и да излезе от сянката на прочутия си съпруг. Основава свое предприятие за производство на коледни играчки и се сдобива със собствен впряг от елени, които да разнасят подаръците по разработен лично от нея алтернативен маршрут.

През идните десетилетия личността на госпожа Санта Клаус става все по-сложна и все по-модерна. Но без значение дали ще носи копринени чорапи и секси бюстие или плетени вълнени чорапи и ластично бельо за дебелани, тя винаги ще си остане жената до Клаус – символ на любов, търпение и доброта. А те двамата, като тандем, ще са все така непобедими, единствени, най-обичани и най-чакани.

И така вече 170 години…

 
 
Коментарите са изключени