shareit

Великите любовни истории: Екатерина Велика и Григорий Потьомкин

| от Вучето |

В края на октомври тази година се състоя премиерата на мини-сериала на HBO “Екатерина Велика”. Ако не сте запалени по историята, сигурно се чудите с какво толкова е привлякла вниманието на меркантилните американски кинаджии някаква си руска императрица, царувала преди повече от 200 години. Трябва да досетите обаче, че щом са направили сериал за нея, значи са надушили история, в която има всичко необходимо, гарантиращо да прикове зрителското внимание и да спечели критиците : секс, страст, власт, ревност, лудост, скандал… Това е историята на една императрица не само на трона, но и в леглото, както и на нейния фаворит сред многото любовници –  офицер Григорий Потьомкин.

Преди да стане една от най-властните жени в руската история, Екатерина не е “велика”, но все пак е от благородническо потекло.  Ражда се през 1729 г. с името София Аугуста Фредерика (което в последствие Руската православна църква й налага да смени) и е принцеса на Анхалт-Цербст. Родното й място Шчечин някога е било част от Прусия, а днес се намира на територията на Полша. Едва 15-годишна я омъжват за братовчед й – бъдещия император Петър III. Както може да се очаква от един подобен уреден политически брак, чиято единствена цел е Русия да се сдобие с наследник колкото е възможно по-скоро, е обречен на провал още от самото си начало.

Освен импотентен и стерилен (о, ужас!) Петър се оказва и напълно луд за връзване. Младата му булка е толкова отчаяна, че в един момент дори обмисля да сложи край на живота си. От злокобните мисли я разсейват само четенето на книги и ездата. И играта с кукли! Тъй като Петър избягва всякакъв физически контакт с нея, Екатерина остава девствена до 23-тата си година. Тогава в картинката на скучния й до този момент живот се появява първият й любовник, Сергей Салтиков, който с толкова старание и вещина отваря очите на Катенка за плътските наслади, че оттук нататък сексът се превръща в любимото й занимание. И ще остане такова до края на живота й.

Profile_portrait_of_Catherine_II_by_Fedor_Rokotov_(1763,_Tretyakov_gallery)

Снимка: By Ф. С. Рокотов – http://www.art-catalog.ru/index.php, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5110929

Междувременно в главата й постепенно се заражда идеята, че би могла да бъде в пъти по-добър владетел от нефелния си съпруг. Малко след като Петър се възкачва на престола след смъртта на майка си-императрицата през 1762 г., Екатерина организира преврат, лицето на който обаче е довереният й офицер от императорската гвардия (и неин любовник, разбира се) Григорий Орлов. Така де, няма тя да се бута между шамарите, ако евентуално нещата не се развият според плана. Орлов принуждава Петър да подпише абдикацията си, a седмица по-късно е удушен от по-малкия брат на Орлов.

Дали Екатерина е поръчала и убийството на Петър не се знае със сигурност, но воала̀! – Русия вече си има нова императрица. Времето на нейното царуване се определя като “Златния век” за Руската империя и се дава за пример в учебниците по история за просветен абсолютизъм. Екатерина забива болезнен шамар на духовенството, потушава бунтуве, води успешни войни и прибавя стотици хиляди мили към територията на страната.

Първата среща на Екатерина с десет години по-младия от нея Потьомкин е по време на преврата. Потьомкин е един от гвардейците, които арестуват съпруга й. Само че тогава между двамата все още нищо не се случва. Императрицата е решила да бъде вярна на Орлов и наистина устисква да не се въргаля в чужди легла в продължение на цели 14 години. Слага край на връзката им, когато разбира, че Орлов спи с 13-годишна нейна братовчедка. Въпреки, че й се носи славата на гневна и отмъстителна жена, фактите говорят, че с повечето си мъже императрицата се разделяла приятелски. Не и с Орлов обаче.

Всъщност да получиш благоразположението й и да станеш неин “фаворит” е чест, която вървяла в пакет с много привилегии: земи, титли и пр. Дали стават  за леглото на императрицата се решавало от доверените й придворни дами, които предварително “опитвали стоката”. Всеки освободен от длъжността си фаворит бил щедро възнаграждаван, но тежко̀ на онзи, който дръзнел да предаде доверието и любовта й. Тогава ставало страшно…

Когато се разчува, че императрицата е била шута на Орлов, вече 35-годишният офицер Григорий Потьомкин съзира златна възможност да се намърда на овакантилото се място на придворен фаворит. И му се получава! Въпреки че е дебел и едноок алкохолик с просташки език, Екатерина е страшно привлечена от интелекта и нестандартния му чар.

Princepotemkin

Снимка: By After Johann Baptist von Lampi the Elder – http://www.barmin-ekb.ru/?page=katalog&id=100174, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=130418

Според някои исторически източници офицерът притежава “слонски” член, което несъмнено е голям коз в ръцете му. Или по-точно между краката му. Тя го нарича своя “сродна душа”, “златен фазан”, “гений”, “тигър”, “герой”, “идол”… Скоро влюбването прераства в обсебване. Околните ги сравняват със сиамски близнаци, които не издържат да са разделени дори за няколко часа. Даже и да се намират в отделни апартаменти в двореца само на няколко метра разстояние един от друг, не престават фанатично да си разменят писма.

Само че, изглежда, Потьомкин е повече амбициозен, отколкото влюбен, защото в един момент започва да настоява да ръководи политическите дела на страната наравно с Екатерина.  През 1776 г. връзката им минава на друго ниво.  Двамата решават да заживеят в съюз, който, от съвременна гледна точка, бихме определили като отворена връзка. Потьомкин  често  снабдява императрицата с млади, надарени жребчета, а той самият разпуска в компанията на малолетните си племенници, които Екатерина предвидливо е направила свои придворни дами. Екатерина му има огромно доверие и затова неслучайно го назначава за главнокомандващ и губернатор на новозавладените територии  в днешна южна Украйна. Но обсипването с титли и подаръци не спира до тука. Тя провъзгласява любимия си за принц на Кримското ханство, наскоро анексирано от Турската империя, а през 1783 г. го титулова принц на Свещената римска империя.

Както често се случва в холивудските филми обаче (а още по-често в живия живот), любовта между двамата постепенно избледнява.  Но това в никакъв случай не слага край на силната им емоционална и, да я наречем, бизнес връзка.  Въпреки че стриктно съблюдава с кого императрицата мачка чаршафите, от погледа му някак убягва младият Платон Зубов. Определено не го харесва, а когато се опитва да убеди Екатерина, че Зубов не е подходящ за нея, тя се подразва.  За да не й се пречка в отношенията с младото гадже, изпраща Потьомкин на дипломатическа мисия в Яш, на територията на днешна Румъния. Той обаче няма късмета да стигне дотам, понеже по пътя умира от треска. Последните му думи са: “Изнесете ме от каляската! Искам да умра на полето.” Денят е 5 октомври 1791 г.

Когато научава за смъртта на най-любимия от всичките си любовници Екатерина е съкрушена. Въпреки че така и не се възстановява от шока от загубата, продължава да управлява със здрава ръка и мъдрост до смъртта си.

А как умира? Ами има много легенди относно причината за смъртта й, някои от които толкова скандални и абсурдни, че заслужават червена точка за неморално съдържание. Една от теориите е, че руската императрица умира по време на разюздан сексуален акт с… кон. Според друга треория издъхва, докато се опитва да се изходи в тоалетната. Истината за смъртта й обаче е далеч по-прозаична. 67-годишната Екатерина Велика предава Богу дух на 17 ноември 1796 г. в съня си след масивен мозъчен кръвоизлив.

 
 
Коментарите са изключени

Ограда от пчели пази от слонове

| от |

По-големите слонове изискват стотици килограми храна на ден, което прави фермите на практика шведски маси за гигантските животни. За африканските фермери може да бъде много опасно да се опитват да изгонят слоновете, а поставянето на достатъчно ефективна стандартна ограда е доста скъпо. Съответно с течение на времето се разработват най-различни алтернативни решения, а най-сладкото от тях : използването на пчелни кошери.

Има гео-оградите, при които на слоновете се слагат GPS-и и когато те бъдат засечени в някакво определено пространство, пазачите получават съобщение по телефона и отиват да го изгонят. Електрическите огради и каменните стени могат също да свършат работа, но са скъпи. Засаждането на люти чушки около нивите може да отблъсне слоновете (и да осигури допълнителен доход). Но всички тези решения са частични и нито едно от тях не е перфектно.

Най-новото обаче в този дълъг списък в отбранителни стратегии е особено гениално, както в простотата си, така и със своите предимства.

Слоновете имат вродена отвращение към пчелите. Сега биолозите използват това, за да проектират система за ограждение с кошер. Когато слон мине през определено място, той дръпва тънка корда, която разлюлява кошерите. Това ядосва пчелни и те съответно нападат. Дебелата му кожа го защитава от ужилвания, но вътрешността на хоботите им е слабото им място: там кожата е мека. Благодарение на развитото отвращение на слоновете към пчелите, дори звукът им е достатъчен, за да ги уплаши и да си тръгнат.

За разлика от други „органични огради“ по света (като невенчета или урината от койот, които се ползват за отблъскване на по-малки животни като елени и зайчета), този подход решава нещо повече от проблем с вредители. Кошери се поставят на всеки 9 метра достатъчно, за да се създаде невидима бариера, която отблъсква слонските нахлувания. Пчелните колонии от своя страна помагат за опрашването на посевите във фермата. Те, разбира се, произвеждат мед, което увеличава и източниците на доходи за фермерите. Пчеларството вече е вкоренена традиция в много части на Африка, което прави интеграцията на огради от пчелен характер на много места по-естествена. В някои случаи това просто включва лека преорганизация на стопанства, които вече гледат пчелите.

 
 
Коментарите са изключени

Великите любовни истории: Джoн Ленън и Йоко Оно: “Зад всеки идиот стои една велика жена”

| от Мая Вуковска |

Джон Ленън, обожествяваният бийтъл, и Йоко Оно, енигматичен творец и негова муза, са без съмнение най-най-най-странната двойка на 70-те години на миналия век. Тяхната любовна история, освен много страстна и нетрадиционна, е и крайно озадачаваща. А озадачава и дори дразни най-вече феновете на култовата британска група. Много от тях и тогава, и днес продължават да твърдят, че именно Йоко Оно е било камъчето, преобърнало каруцата и сложило край на ерата “Бийтълс”. Когато Йоко се появява в картинката и узурпира целия живот на Джон, феновете са в потрес. Какво се случва с Ленън, за Бога?, питат се тревожно те. Не вижда ли какво му причинява тази жена? А и защо трябва да ги гледаме голи толкова често?

Въпреки противоречивите чувства, с които публиката по целия свят следи развитието на тази странна любов (защото от момента, в който се събират, лицата им не слизат от заглавните страници на вестниците), си личи, че Джон и Йоко нехаят за чуждото мнение и продължават да живеят и да се обичат по свои собствени правила.

Всъщност Йоко не е първата силна жена в живота на Ленън…

JohnLennonpeace

Снимка: By Roy Kerwood – Photo by Roy Kerwood.Previously uploaded to en: with same image name May 11 2006., CC BY 2.5, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5494172

Джон

Първата е лелята Мими, на когото социалните поверяват попечителството над Джон, след като Мими на два пъти им докладва, че иначе любящата майка Джулия неглижира сина си. В годините, през които чувствителното и талантливо слабичко хлапе расте в дома на бездетната си леля, майката не престава да го посещава редовно и постепенно образът й се оформя като този на втората важна жена в живота на Джон. Тя е тази, която повлиява най-силно върху избора на кариера на момчето, когато му подарява първата му акустична китара. Джон е на 17, но вече от две години си има собствена група от хлапетии на неговата възраст, кръстена на училището, в което ходят – Quarrymen.

По време на градинско парти в Уултън, където Guarrymen са поканени да издрънкат няколко популярни парчета на китарите си, Ленън среща Пол Маккартни. Двамата моментално си допадат. Останалото, както казват, е история.

Yokoono2

 

Снимка: By Marcela Cataldi Cipolla – Собствена творба, CC BY 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9646450

Йоко

Ражда се в Токио през 1933 г. в заможно семейство с висок социален статус. Малко след края на Втората световна война семейството се мести в Скарсдейл, Ню Йорк. Йоко се записва да учи в колежа “Сара Лорънс” и бързо става част от студентската бохема. Тя е член на Fluxus – авангардистка група, черпеща вдъхновение от дадизма. Много скоро обаче решава, че други хора не й трябват, ако ще се развива като творец. През 1956 г. се жени за композитора Тоши Ичиянаги, но той е само първият й мъж. Вторият се казва Антъни Кокс, американски филмов продуцент и джаз музикант. Само че и този брак не просъществува дълго – анулиран е, защото според съда е бил сключен преди Оно да се е развела както трябва с Ичиянаги.

Когато Джон среща Йоко

…той все още е женен за Синтия Пауъл. И има син от нея. Датата е 7 ноември 1966, а мястото – галерия “ Индика”в Лондон, където младата ексцентрична японо-американка е изложила доста смахнатите си на пръв поглед произведения. Когато притежателят на галерията ги представя един на друг, Оно признава, че никога не е чувала за “Бийтълс”. Закачливо моли Джон да й услужи с пари за чук, с който да забие пирон в една от арт инсталациите си. Джон отговаря: “Ще ви дам въображаеми пет шилинга, с които да си купите въображаем чук.”

И ето така искрата на привличането ненадейно пламва.

TwoVCover

Снимка: By Source, Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=20240341

По халати

Минават две години след тази първа среща, преди двамата да обявят, че “ходят” сериозно.

Художничката сякаш усеща, че е попаднала на голяма риба, при това златна, и моли Ленън да финансира една от изложбите й. Но понеже не може така танто за кукуригу, музикантът кани Йоко да му гостува в къщата му в Уейбридж, окръг Съри – във време, удобно за нея и… когато, разбира се, госпожа Ленън не си у дома. Йоко се отзовава с неприкрит ентусиазъм на поканата. За да не му личи колко е нервен, Ленън моли приятеля си от детинство Пийт Шотън да бъде там, когато гостенката пристигне. Постепенно обаче всички се отпускат и Джон предлага да направят експеримент като записват всякакви странни звуци – от птичи песни и скрибуцане на ненастроени музикални инструменти до приспивни песнички и мелодии, изсвирени на пиано. Нестандартният джам сешън продължава цяла нощ. Дългият запис ще залегне в основата на иконичния първи албум на двойката, озаглавен “Two virgins” (Двама девственици), на обложката на който Йоко и Джон са хванати за ръка и както майка ги е родила.

“На развиделяване,” спомня си Джон онзи паметен ден, “правихме любов. Беше красиво.”

Когато на следващата сутрин Синтия се връща от почивката си в Гърция,  заварва влюбените по халати в собственото си брачно ложе. Е как да не откачиш и да не искаш моментално да ги заколиш! Или поне да се разведеш.

 

Меденият месец не е от мед

Въпреки, че и Йоко и Джон не се определят като традиционалисти и не понасят институцията на брака, все пак се женят на остров Гибралтар на 20 март 1969 г. Те обаче не се отдават на сладникави забавления, както отива на младоженци, а вместо това прекарват медения си месец, протестирайки срещу войната във Виетнам. Е, друг е въпросът, че под протест двамата разбират да позират две седмици по пижами в леглото в хотелските си стаи в Амстердам и Монреал, докато на заден фон висят плакати, на които пише “Мир за косата” и “Мир в леглото”. Двойката дава 12-часови интервюта почти всеки ден, по време на които не само не престава да се гушка, но и излага политическите и житейските си възгледи. Случаят, много ясно, изисква Джон да изпълнява до припадък революционния химн  “Дайте шанс на мира”.

Правете изкуство, не война

През следващите години двойката не спира да работи върху общи проекти. Двамата правят филми, създават арт инсталации, изнасят концерти, участват във всякакви активистки мероприятия. Джон е толкова обсебен от жена си, че я моли да го придружава дори в тоалетната, защото не иска да прекара и миг, разделен от нея. И докато на брачния фронт изглежда всичко върви тип-топ, нещата съвсем не стоят така в отношенията между Ленън и останалите от “Бийтълс”. Напрежението между членовете на бандата нараства с всеки изминал ден, а феновете негодуват. Неминуемо се стига до деня през 1970 г., когато Джон заявява: “Момчета, аз напускам!” Всички без изключение обвиняват Йоко за разрива между Ленън и останалите трима бийтълса. По време на телевизионно интервю година по-късно Джон опитва да оневини съпругата си за случилото се: “Тя не ни раздели. А и как би могла една жена да съсипе “Бийтълс”! Групата се разпадна от само себе си.”

 

Annie_Leibovitz_Lennon_Ono_December_1980

Снимка: Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=29605674

Карт бланш за изневяра

През 1972 г. Ленън и Оно живеят в Ню Йорк. Бракът им е в застой. Тогава на Йоко й хрумва идеята, че една извънбрачна връзка би могла да върне тръпката в отношенията помежду им. Един ден извиква секретарката им Мей Панг и й казва: “Виж какво, скъпа, знам, че си нямаш приятел и че не си падаш по Джон. Но все пак ти трябва гадже и смятам, че си перфектна за Джон.” Връзката на Ленън и Мей Панг продължава 18 месеца, а когато приключва, съпрузите продължават брака си оттам, където са го оставили на stand-by.  Събират се отново през 1975 г. а по-късно същата година се ражда синът им Шон. Щастливото събитие се случва точно на 35-ия рожден ден на Джон.

 

Пет години затишие преди буря

След раждането на сина им, Джон доброволно поема ролята на домакиня. Семейството живее в уединение. Оттеглили са се от всякакви светски събития. Вместо това предпочитат да си стоят вкъщи или да пътуват, да пекат хляб и да се радват на бебето. Джон обявява, че окончателно се оттегля от музикалния бизнес през 1977 г.

В периода на затишие Ленън се отдава на другите си творчески пориви – да рисува и да пише. И така минават пет години. Обаче през октомври 1980-а Ленън се завръща на музикалната сцена със сингъла Just Like Starting Over.  През следващия месец на бял свят излиза и албумът Double Fantasy, който съдържа парчета, написани по време на пътуване с ветроходна яхта до Бермудите. “Двойната фантазия” обаче не е приет с особен ентусиазъм от публиката, а критиката го определя като “стерилен” и “предизвикващ прозявка”.

Howard_cosell_1975

Хауър Кьосел чете новините в ефир, че Ленън е мъртъв!

Снимка: By ABC TelevisionUploaded by We hope at en.wikipedia – eBay itemphoto frontphoto back, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=16490065

Убийството

8 декември 1980.

Въпреки че психичноболният Марк Чапмън отдавна планира убийството на световноизвестния музикант, когато му се пада удобен случай да извърши замисленото, изведнъж го хваща шубето. В пет следобед на 8-ми Джон раздава автографи пред жилищната си сграда на ъгъла на 72-а и Сентръл Парк Уест. Марк е там и му подава плочата си на Double Fantasy за подпис. Носи пистолет в джоба си, но не го използва. Трябват му още няколко часа, за да събере смелост.  Когато пет часа по-късно Джон и Йоко се прибират, ръката на Чапмън не трепва и застрелва музиканта. След убийството Чапмън сяда на бордюра и се зачита в “Спасителят в ръжта”, докато чака да пристигне полицията.

 

Йоко след Джон

Вдовицата разпръсва праха на Джон в Сентръл парк – там, където днес е мемориалът “Ягодовите полета”, издигнат в негова чест. В последвалите години Оно не престава да отдава почит на любимия мъж като участва в  реализирането на различни проекти, един от които е Музеят на Джон Ленън в Токио. Днес, на 86-годишна възраст, тя продължава да прави изкуство от всякакъв характер и да живее живота си на макс.

Любовта й към Джон Ленън продължава да е толкова силно, колкото и през далечната 1966-та, когато за първи път пламва.

 
 
Коментарите са изключени

Аналоговият GPS е най-очарователното изобретение в света

| от |

Много преди глас на известна личност да ни казва от таблото на колата накъде да караме, е имало хартиени карти, прото-GPS системи, включително тази странна двойка ръчни и автомобилни карти.

Още през 1927 г. се появява Plus Four Wristlet Route Indicator. То представлява устройство за носене на китката, като ръчен часовник, и разполага с малки свитъци с конкретни пътища. Индикаторът няма нужда от батерии и работи, точно както си представяте – хартията се навива от едната страна, докато пътуваме, и като пристигнем, я връщаме обратно за следващия път.

Джаджата се продава заедно с 20 скрола с различни маршрути, повечето от които са за Лондон, а още могат да се купят от или да се направят по поръчка от производителя. Шофьорите или пътниците могат ръчно да навият механизъм отстрани, който автоматично да движи картата паралелно с тяхното движение.

Морис Колинс е 73-годишен лондончанка и собственичка на антикварна колекция, която включва този GPS накит. Колекцията й се показва в различни музеи и изложби, а тя нарича индикатора „невероятно изобретение“, но отбелязва: „Самата аз никога не съм го опитвала да се навигирам така и не съм сигурна доколко успешен би бил опитът ми.“

През 1932 г. се появява подобно, но по-усъвършенствано устройство. Iter Avto също използва механизъм за превъртане на хартия, но с обрат: страниците се движат автоматично с напредването на автомобила.

Смята се, че е първото автоматизирано навигационно устройство, монтирано на автомобил като то е вързано със скоростомера и регулира въртенето на картата според скоростта. Подобно на предшественика си, Avto се произвежда в ограничени количество като е предназначено предимно за елита на собствениците на автомобили.

Разработен в и за Италия, представеният набор от карти на това устройство включваше различни големи градове, а рекламата му го хвали с точност и полезност:

„Мотористи, Iter-Auto е вашият ангел хранител на Земята, който ще ви ръководи за ръка, наставлявайки ви в пътуванията с безупречна точност, чрез карта-маршрут, който e в перфектен синхрон с шофирането на вашия автомобил, както и всякаква информация като: кръстопътища – мостове – неравности – нива на кръстовища – опасни завои – снабдяване – облекчение – гаражи – хотели и др.“

 
 
Коментарите са изключени

Най-желаните коледни подаръци през годините: Slinky от 1943

| от |

Слинки е изобретено от Ричард Т. Джеймс през 1943 година, а за първи път демонстриранa в универсалния магазин на Gimbels във Филаделфия през ноември 1945. Играчката е хит и всички 400 бройки се продава за деветдесет минути.

Джеймс и съпругата му Бети основават James Industries в Клифтън Хайтс, Пенсилвания, за да произвеждат Слинки и няколко дъщерни играчки като Слинки кучето и Сюзи, Слинки червейчето. През 1960 г. съпругата на Джеймс Бети става президент на James Industries и през 1964 г. премества предприятието в Холидейсбург, Пенсилвания. През 1998 г. Бети продава компанията на Poof Products, Inc.

Slinky_ad_1946

В началото слинкито е на цена от 1 долар, но тя се покачва с увеличението на цените на стомана в цяла Пенсилвания. Все пак обаче стойността на играчката остава скромна през цялата й история до голяма степен заради загрижеността на Бети Джеймс дали по-бедните семейства ще могат да си я позволят.

Слинки, освен като една от играчките в детската стая, се ползва и в класната стая (като инструмент за преподаване), във военно време като радио антена и във физически експерименти с НАСА. Играчката е въведена в Националната игрална зала на славата в в Рочестър, Ню Йорк, през 2000, а през 2003 г. Слинки намира мястото си в списъка „100 години играчки“ на Асоциацията на играчките. За първите си 60 години съществуване са продадени 300 милиона бройки.

Но как точно се появява тази забавна пружинка на бял свят и как става любимата играчка за подарък на Коледа?

Slinky rainbow

През 1943 г. Ричард Джеймс, морски инженер и механик, който работи в корабостроителницата William Cramp & Sons във Филаделфия. Там създава пружини, които да поддържат и стабилизират чувствителната на движения апаратура на борда на корабите, когато морето е бурно. Джеймс случайно бута един от пружините от една етажерка и вижда как тя минава по познатия ни начин от един куп с книги, по масата и после на пода, където застава в събрано положение.

Съпругата на Джеймс Бети си спомня: „Той се прибра вкъщи и каза: „Мисля, че ако успея да наглася стоманата с правилната гъвкавост, бих могъл да накарам пружината да крачи“. Джеймс експериментира над година с различни видове стоманена тел и най-накрая намира правилната. В началото жена му се е изпълнена с колебания, но променя мнението си, след като играчката е прецизно нагласена и вижда децата от квартала колко й се радват. Тя я нарича Slinky (което означава „елегантен и грациозен“), след като случайно попада на думата в речника и решава, че умело описва звука, който пружина издава, докато ходи.

Със заем от 500 долара двойката създава James Industries (първоначално James Spring & Wire Company) и произвежда около 400 бройки Слинки, направени от местна работилница, които опакова на ръка в жълта хартия и ги продава на единична цена от 1 долар. Всяко Слинки е високо около 6,5 см. и има 98 намотки от висококачествена синьо-черна шведска стомана. Семейство Джеймс първоначално срещат затруднения при продажбата на изобретението си в магазините за играчки, но през ноември 1945 г. получават разрешение да поставят собствен стелаж в секцията за играчки на универсалния магазин Gimbels във Филаделфия.

Ако не сме го казали вече (знаем, че сме го казали, но пак ще го кажем): Слинки е хит и всички 400 бройки са продадени за деветдесет минути.

През 1946 г. Слинки е представен на американския панаир на играчките. Не след дълго Ричард Джеймс прави работилница в Олбани, Ню Йорк, и разработва машина, която може да прави слинкита за секунди. Играчката вече е опакована в кутия с черен надпис.

Джеймс често се появява в телевизионни предавания, за да разкаже за играчката си. През 1952 г. дебютира Slinky Dog. Други играчки на Slinky, пуснати през 50-те години на миналия век, са влакчето Slinky Loco, Slinky Suzie и Slinky Crazy Eyes – чифт очила, които използват пружини да държат очните ябълки.

James Industries лицензира патента на няколко други производители, включително Wilkening Mfg. Co. от Филаделфия и Торонто, които произвеждат играчки, ориентирани към пружините. През първите 2 години James Industries продава 100 милиона бройки (при 1 тогавашен долар за брой, днес приходите биха се равнявали на 6 милиарда долара).

През 1960 г. след като съпругата му подава молба за развод, Ричард Джеймс напуска компанията и става евангелски мисионер в Боливия. Бети Джеймс управлява James Industries, оправя се с кредитори и през 1964 г. премества всичко в Холидейсбург, Пенсилвания.

Ричард почива през 1974 г.

През 1995 г. Бети обяснява успеха на играчката пред Асошиейтед прес с думите: „Той се крие в простотата й“. Същата година играчката става хит като коледен подарък, защото се появява във филма „Toy Story“.

През 1998 г. James Industries е продадена на Poof Products, Inc. от Плеймут, Мичиган, производител на спортни топки от пяна. Slinky продължи производството в Холидейсбург и през 2003 г. James Industries се слива с Poof Products, Inc., в нова компания, която се казва Poof-Slinky, Inc.

Бети Джеймс почива от сърдечна недостатъчност през ноември 2008 г., на 90 години, след като е президент на James Industries от 1960 до 1998 г. Над 300 милиона играчки с елементи на Slinky са продадени между 1945 и 2005 г., а оригиналният Slinky все още е бестселър.

 
 
Коментарите са изключени