shareit

Великите любовни истории: Екатерина Велика и Григорий Потьомкин

| от Вучето |

В края на октомври тази година се състоя премиерата на мини-сериала на HBO “Екатерина Велика”. Ако не сте запалени по историята, сигурно се чудите с какво толкова е привлякла вниманието на меркантилните американски кинаджии някаква си руска императрица, царувала преди повече от 200 години. Трябва да досетите обаче, че щом са направили сериал за нея, значи са надушили история, в която има всичко необходимо, гарантиращо да прикове зрителското внимание и да спечели критиците : секс, страст, власт, ревност, лудост, скандал… Това е историята на една императрица не само на трона, но и в леглото, както и на нейния фаворит сред многото любовници –  офицер Григорий Потьомкин.

Преди да стане една от най-властните жени в руската история, Екатерина не е “велика”, но все пак е от благородническо потекло.  Ражда се през 1729 г. с името София Аугуста Фредерика (което в последствие Руската православна църква й налага да смени) и е принцеса на Анхалт-Цербст. Родното й място Шчечин някога е било част от Прусия, а днес се намира на територията на Полша. Едва 15-годишна я омъжват за братовчед й – бъдещия император Петър III. Както може да се очаква от един подобен уреден политически брак, чиято единствена цел е Русия да се сдобие с наследник колкото е възможно по-скоро, е обречен на провал още от самото си начало.

Освен импотентен и стерилен (о, ужас!) Петър се оказва и напълно луд за връзване. Младата му булка е толкова отчаяна, че в един момент дори обмисля да сложи край на живота си. От злокобните мисли я разсейват само четенето на книги и ездата. И играта с кукли! Тъй като Петър избягва всякакъв физически контакт с нея, Екатерина остава девствена до 23-тата си година. Тогава в картинката на скучния й до този момент живот се появява първият й любовник, Сергей Салтиков, който с толкова старание и вещина отваря очите на Катенка за плътските наслади, че оттук нататък сексът се превръща в любимото й занимание. И ще остане такова до края на живота й.

Profile_portrait_of_Catherine_II_by_Fedor_Rokotov_(1763,_Tretyakov_gallery)

Снимка: By Ф. С. Рокотов – http://www.art-catalog.ru/index.php, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5110929

Междувременно в главата й постепенно се заражда идеята, че би могла да бъде в пъти по-добър владетел от нефелния си съпруг. Малко след като Петър се възкачва на престола след смъртта на майка си-императрицата през 1762 г., Екатерина организира преврат, лицето на който обаче е довереният й офицер от императорската гвардия (и неин любовник, разбира се) Григорий Орлов. Така де, няма тя да се бута между шамарите, ако евентуално нещата не се развият според плана. Орлов принуждава Петър да подпише абдикацията си, a седмица по-късно е удушен от по-малкия брат на Орлов.

Дали Екатерина е поръчала и убийството на Петър не се знае със сигурност, но воала̀! – Русия вече си има нова императрица. Времето на нейното царуване се определя като “Златния век” за Руската империя и се дава за пример в учебниците по история за просветен абсолютизъм. Екатерина забива болезнен шамар на духовенството, потушава бунтуве, води успешни войни и прибавя стотици хиляди мили към територията на страната.

Първата среща на Екатерина с десет години по-младия от нея Потьомкин е по време на преврата. Потьомкин е един от гвардейците, които арестуват съпруга й. Само че тогава между двамата все още нищо не се случва. Императрицата е решила да бъде вярна на Орлов и наистина устисква да не се въргаля в чужди легла в продължение на цели 14 години. Слага край на връзката им, когато разбира, че Орлов спи с 13-годишна нейна братовчедка. Въпреки, че й се носи славата на гневна и отмъстителна жена, фактите говорят, че с повечето си мъже императрицата се разделяла приятелски. Не и с Орлов обаче.

Всъщност да получиш благоразположението й и да станеш неин “фаворит” е чест, която вървяла в пакет с много привилегии: земи, титли и пр. Дали стават  за леглото на императрицата се решавало от доверените й придворни дами, които предварително “опитвали стоката”. Всеки освободен от длъжността си фаворит бил щедро възнаграждаван, но тежко̀ на онзи, който дръзнел да предаде доверието и любовта й. Тогава ставало страшно…

Когато се разчува, че императрицата е била шута на Орлов, вече 35-годишният офицер Григорий Потьомкин съзира златна възможност да се намърда на овакантилото се място на придворен фаворит. И му се получава! Въпреки че е дебел и едноок алкохолик с просташки език, Екатерина е страшно привлечена от интелекта и нестандартния му чар.

Princepotemkin

Снимка: By After Johann Baptist von Lampi the Elder – http://www.barmin-ekb.ru/?page=katalog&id=100174, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=130418

Според някои исторически източници офицерът притежава “слонски” член, което несъмнено е голям коз в ръцете му. Или по-точно между краката му. Тя го нарича своя “сродна душа”, “златен фазан”, “гений”, “тигър”, “герой”, “идол”… Скоро влюбването прераства в обсебване. Околните ги сравняват със сиамски близнаци, които не издържат да са разделени дори за няколко часа. Даже и да се намират в отделни апартаменти в двореца само на няколко метра разстояние един от друг, не престават фанатично да си разменят писма.

Само че, изглежда, Потьомкин е повече амбициозен, отколкото влюбен, защото в един момент започва да настоява да ръководи политическите дела на страната наравно с Екатерина.  През 1776 г. връзката им минава на друго ниво.  Двамата решават да заживеят в съюз, който, от съвременна гледна точка, бихме определили като отворена връзка. Потьомкин  често  снабдява императрицата с млади, надарени жребчета, а той самият разпуска в компанията на малолетните си племенници, които Екатерина предвидливо е направила свои придворни дами. Екатерина му има огромно доверие и затова неслучайно го назначава за главнокомандващ и губернатор на новозавладените територии  в днешна южна Украйна. Но обсипването с титли и подаръци не спира до тука. Тя провъзгласява любимия си за принц на Кримското ханство, наскоро анексирано от Турската империя, а през 1783 г. го титулова принц на Свещената римска империя.

Както често се случва в холивудските филми обаче (а още по-често в живия живот), любовта между двамата постепенно избледнява.  Но това в никакъв случай не слага край на силната им емоционална и, да я наречем, бизнес връзка.  Въпреки че стриктно съблюдава с кого императрицата мачка чаршафите, от погледа му някак убягва младият Платон Зубов. Определено не го харесва, а когато се опитва да убеди Екатерина, че Зубов не е подходящ за нея, тя се подразва.  За да не й се пречка в отношенията с младото гадже, изпраща Потьомкин на дипломатическа мисия в Яш, на територията на днешна Румъния. Той обаче няма късмета да стигне дотам, понеже по пътя умира от треска. Последните му думи са: “Изнесете ме от каляската! Искам да умра на полето.” Денят е 5 октомври 1791 г.

Когато научава за смъртта на най-любимия от всичките си любовници Екатерина е съкрушена. Въпреки че така и не се възстановява от шока от загубата, продължава да управлява със здрава ръка и мъдрост до смъртта си.

А как умира? Ами има много легенди относно причината за смъртта й, някои от които толкова скандални и абсурдни, че заслужават червена точка за неморално съдържание. Една от теориите е, че руската императрица умира по време на разюздан сексуален акт с… кон. Според друга треория издъхва, докато се опитва да се изходи в тоалетната. Истината за смъртта й обаче е далеч по-прозаична. 67-годишната Екатерина Велика предава Богу дух на 17 ноември 1796 г. в съня си след масивен мозъчен кръвоизлив.

 
 
Коментарите са изключени

Битката при Маркели (792 г.)

| от |

Битката при Маркели, която трайно слага край на последователните византийски походи към България, е третото сражение от поредицата „Средновековна слава“. Анимационно-документалните ленти, които са част от дългосрочния образователен проект на ЗАД „Армеец“ и „Българска история“ пресъздават най-бляскавите победи от средновековното минало на България. Филмите се използват и като допълнителен учебен материал по време на часовете по история, провокирайки любопитството и интереса на учениците към познаване на историята на страната ти. Не е изненадващо, че третият епизод на „Средновековна слава“ е посветен точно на битката при Маркели. Тя е така категорична, че по време на последвалите преговори с византийския владетел, той се задължава да изплаща ежегоден данък на България.

Всичко започва в средата на VIII век, когато българската държава е разтърсена от сериозна криза. Вътрешни междуособици между големите аристократични родове хвърлят страната в политическа криза. Една след друга няколко династии се изреждат на престола в Плиска, а политиката им, която не се радва на достатъчна подкрепа, е често несигурна и половинчата. Междувременно, във Византия тече процес на стабилизация на централната власт и армията, чието олицетворение е решителният и войнствен император на власт Константин V Копронѝм, който завършва военната реформа и постига надмощие над арабите, което му позволява да организира поредица от походи по суша и море срещу България. Макар съдбата да застава на страната на българите, предците ни се намират в незавидна ситуация.

При управлението на Телериг (766-777г.) и Кардам (777-802г.) България преодолява последиците от кризата, въпреки почти перманентната византийска агресия и намеса във вътрешните ѝ работи. Затова през 80-те години на VIII век Кардам се чувства достатъчно сигурен на престола за да организира поредица от нападения срещу византийските територии в Македония. Византия е твърде заета с ежегодните рейдове на арабските войски, започнали отново към 780 година и едва през 791 г., император Константин VI повежда войските си срещу Кардам. Двете армии се срещат при Прóват и българите излизат победители, но без да са постигнали категоричен успех. Решен да измие срама от неуспеха и да се разправи с българите, Константин VI повежда армията си в нов поход през късната пролет на 792г.

Силите на империята се концентрират около Адрианопол и потеглят на север към Стара планина, с идеята да преминат Рѝшкия проход, разположен северно от крепостта Маркéли, която била едно от основните укрепления, бранещи северната граница на Византия. Кардам бил навременно известен за подготвената експедиция. Владетелят на българите несъмнено очаквал че гордият Константин VI ще потърси реванш за битката при Прóват.

На 20 юли, Кардам се появил северно от византийските позиции. Българите заели изградената през предишните десетилетия система от землени укрепления, наричана от учените Старопланинска фортификационна група. Кардам бил наясно, че силите, с които разполагал не били достатъчни за даване на открито сражение на ромеите, и, както при конфликта от предходната година, предпочел да изчака Константин да направи първата стъпка. Колко големи всъщност били двете армии?

Византийците мобилизирали войските на своите балкански теми и част от редовната столична армия- тáгмата, създадена от Константина V Копронѝм. Макар да няма директна информация за числеността на армията, от сходни по време кампании може да се предположи, че Константин VI разполагал с около 20 000 души – кавалерия и пехота, придружавани от съответния обоз. Срещу тях Кардам изкарал цялата си войска – около 12 000 елитни войни, които се намирали по всяко време на разположение на владетеля.

От гледна точка и на двете армии, бойното поле било относително неудобно с оглед блатистия терен и течението на р. Мочурица, която разделяла полесражението почти през средата. От византийска страна условията били по-тежки, тъй като армията на василевса трябвало да прекоси блатистата земя за да достигне българските позиции. Въпреки това, двадесет и една годишният Константин VI, въодушевен и убеден от лъжепророци че негова ще бъде победата, завързал сражение необмислено и безредно, казва ни Теофан. Кардам правилно преценил че именно това е моментът, в който да удари враговете си, чийто редици били разтеглени от преминаването на мочурищата, а сред отделните сегменти на ромейската армия настанало известно безредие. Българската кавалерия се изсипала от височините в атака по целия фронт. Предимството на терена и концентрирания удар разстроило византийските редици. В рамките на няколко ключови минути, Фортуна кацнала на рамото на българския владетел. Имперската армия била поголовно сразена и хвърлена в позорно бягство. Според „Житието на свети Йоаникий Велики“ в разгара на битката самият император Константин VІ, макар и за броени минути, бил „уловен“ с  аркáн (примка) от български конник, като едва успял да се спаси да не попадне в български плен…

Развръзката на грандиозното сражение гледайте във видеото.

 

 

 
 
Коментарите са изключени

Двете големи компании, които решиха спора си с канадска борба вместо в съда

Давид срещу Голиат, Бър срещу Хамилтън, Али срещу Фрейзър – това са все легендарни двубои, които хората ще помнят с години. На 20 март 1992 г. към тях се присъединява още една битка – Хервалд срещу Келехер . Ако нямате представа кои са Кърт Хервалд и Хърб Келехер и откъде идва враждата им, сега ще разберете.

Преди 1978 г. авиационната индустрия е изцяло регулирана от правителството – затова ако едно място в самолета от Ню Йорк до Лос Анджелис е 100 долара в United, то ще е 100 долара и в Continental и American. Цените са еднакви за всяка авиокомпания заради федералните разпоредби, които бяха дело на Гражданския борд за въздухоплаване. Но това правило важи само ако авиокомпанията лети международни и полети между отделните щати, а не вътре в даден щат. Заради това изключение тексаският бизнесмен Ролин Кинг основава Air Southwest.

През 1968 г. Кинг вижда незадоволена ниша на пазара на полетите. Тексас си е гигантски щат – по-голям от Великобритания, Холандия, Австрия и Италия взети заедно и следователно е доста времеемко да се пътува от град на град. Така че, защо да не създаде авиокомпания, която да лети само из щата? Тъй като авиокомпанията би работила само в една държава, цените им няма да бъдат регулирани и ще може да таксува, колко й харесва – най-включително драстично по-ниските тарифи.

Кинг, знаейки, че ще има нужда от помощ, за да реализира тази идея, говори с адвоката си Хърб Келехер и двамата тексасци създават Air Southwest.

Herb Kelleher (131125herb)

Хърб Келехер

Останалата част от бранша, разбира се, не е особено очарована от новата авиокомпания, която заобикаля правилата, и затова правят това, което повечето компании биха направили в тази ситуация – впрягат адвокатите си. Съответно Texas International, Barniff и Continental завеждат дела срещу Southwest. След три години съдебни спорове Върховният съд в Тексас окончателно потвърждава правото на Southwest да функционира, както си функционира, и когато Върховният съд на САЩ отказва да разгледа казуса, нещата вече са решени окончателно. Компанията сменят името си на Southwest Airlines и от 18 юни 1971 г. започва да обслужва Далас, Сан Антонио и Хюстън.

С навлизането на закона за дерегулиране на авиокомпаниите от 1978 г. Southwest вече започва да лети и до места извън Тексас, като Ню Орлиънс е първата такава дестинация, през декември същата година. От самото начало Southwest Airlines, водена от Кинг и Келехер, създава репутация на забавна и закачлива авиокомпания. По-ниските им цени помогнаха за това, заедно със стюардесите (които са само жени), които носят ярко оранжеви шорти и ботушки. Компанията запазва този си закачлив имидж и занапред със симпатични реклами и лозунги. „Любовта все още е нашето нещо“ („Love is Still Our Field“)  е първият им лозунг; излиза през 1972 г. (Love Field в Далас беше и все още е мястото, където се намира корпоративния щаб на Southwest.) Следващите лозунги са „Някой там горе те обича“ и „Нискобюджетната авиокомпания“.

Southwest Airlines - Boeing 737-7BD (N7744A) - Quintin Soloviev

Boeing 737-7BD

И тук започва веселата част!

На 22 октомври 1990 г. компанията въвежда нов лозунг: „Just Plane Smart“. Те го използват за около 15 месеца, докато не им се обаждат от Stevens Aviation, компания от Грийнвил, Южна Каролина. Явно те са използвали лозунга „Plane Smart“ преди Southwest.

Вместо да харчи стотици хиляди долари по съдилища и адвокати, за да се разреши въпроса юридически, на председателят на Stevens Aviation, Кърт Хервалд (заедно с изпълнителния вицепрезидент Стивън Таунс), му идва по-добра идея. Той предизвиква главния изпълнителен директор на Southwest, Хърб Келехер, на мач по канадска борба, на който да се решат правата над лозунга „Plane Smart“. Хервалд знаеше склонността на Southwest да прави нестандартни неща, а освен това смяташе, че пиарът и за двете компании ще бъде много по-полезен в дългосрочен план, отколкото да се съдят за някакъв си там лозунг.

Келехер ентусиазирано приема.

„Malice in Dallas“, както беше наречено събитието, е организирано да се проведе на 20 март 1992 г. на фамозния форум „Sportatrium“ в центъра на Далас. Това е в полза на Келехър и Southwest, защото те са домакини на двубоят, а централата им е само на километри. Но Хървалд е съвсем окей с това – всичко за пиара.

Ето видео на целия спектакъл. Текстът продължава като казваме какво става и кой побеждава, така че ако искате да разберете само това, няма нужда да гледате цялото нещо.

Освен че губи правата над лозунга, загубилият от всеки кръг (мачът е 2 от 3 победи) ще трябва и да дари 5000 долара на Асоциацията за мускулна дистрофия или Ronald McDonald House of Cleveland, също здравна организация.

В дните преди мача, и двете компании го рекламират жарко. Клиентите и доброжелателите изпращат подаръци на Келехер, които смятаха, че ще му помогнат да спечели, включително кутия спанак, бутилка Wild Turkey (бърбън; знаем, че знаете, но да кажем) и „анаболни стероиди от Мексико“ (което вече не знаем какво е).

В 9:00 сутринта на 20 март двамата мъже излизат на ринга подготвени за война. Влизанията им са грандиозни (кое повече, кое по-малко) – Хърб Келехер пристигна с автобус с мажоретки, облечени в бяла сатенена роба, а Кърт Хервалд, след като беше представен, излиза от тунела в червена роба под освиркванията на про-Southwest тълпата. Келехер пък излиза на ринга под звуците на песента от филма „Роки“ и когато стандартното перчене пред ъгъла на опонента приключи, състезанието започна.

Веднага след началото на първия рунд, Келехер спира борбата заради контузия в ръката, която претърпява, докато спасява дете на път за арената. За негов заместител излиза Дж. Р. Джоунс… шампион по канадска борба през 1986 г. от Тексас. Така Джоунс и Southwest Airlines лесно печелят първия рунд.

На втория рунд Хървалд също води свой „заместник“, една от служителките му – Анет „Убиецът“ Коутс. Тя се изправя срещу Келехер, въпреки че ръката му все още го „боли“. Анет го побеждаваше за секунди.

Сега, след като театрите приключват, започва истинският двубой. Резултатът е равен и третият кръг е решаващ между двамата мъже и техните компании. Хервалд, в червена поло риза, и Келехер, с цигара в устата, се надвиват в продължение на 35 секунди.

Накрая Хервалд приковава ръката на Келехър за масата и побеждава! Тълпата в Далас изригна в освирквания, но Хервалд печели честно и почтено, което означава, че Stevens Aviation си може да си задържи лозунга.

Но предстои още една изненада, за пореден път в мача. Кърт Хервалд позволява на Southwest да използва лозунга също като демонстрация на спортсменство и заради готовността на компанията въобще да приеме такова безумно предизвикателство, когато толкова много други компании просто щяха да се обърнат към съда.

След мача двамата се съгласиха, че решаването на спора по този начин е било фантастична идея и добър начин да покажат идентичността на техните компании. Хървалд казва:

Днес в бизнеса има твърде много съдебни спорове и недостатъчно лидерство. Имаме нужда от още момчета като Хърб Келехър, които са готови да кажат, че не е нужно да ходим на съд през цялото време.

Келехер заяви пред New York Times, че ако Stevens и Southwest бяха отишли на съд, това щеше да струва на Southwest 500 000 долара и няколко години мъки. Той също така призна, че „честно казано, Stevens използва „Plane Smart“ в рекламите си по-дълго. Не знаехме, че го ползват, но те си го ползваха. Така че щяхме да загубим случая на всичко отгоре след всички хачове, усилия и загубено време.“

 
 
Коментарите са изключени

Колко видео касети са необходими за 30-годишен запис на телевизия

| от |

Колко видео касети ще ви бъдат необходими, за да запишете 30 години време. Това е един интересен въпрос, чийто отговор може да откриете при Марион Стоукс. Отговорът е 71 000 видео касети. Физическият архив на дамата се намира в специален склад в Ричмонд, Калифорния и много скоро ще бъде дигитализиран. Касетите не са подредени в хронологичен ред. При транспорта е имало малко размествания, но все пак няма пълно щастие за онзи, който реши да ги изгледа. Първият запис е направен във Филаделфия.

Хобито на Стоукс започнало да изисква повече пространство и жената закупувала апартаменти, където да складира касетите си. По тази причина има около 9 апартамента. Жилищата за закупувани единствено и само по тази причина. Наследствието е предадено на децата ѝ, които преценили, че могат просто да наемат склад и да използват имотите по предназначение. За периода от 1975 до 2012 година, жената е записвала отбрани предавания с единствената цел да запази този специален времеви период.

'The Ikea House Party' Celebrates 30 Years Of The Brand In The UK

И всичко започва със закупуването на видео плеяр Betamax. След като разбрала, че новата придобивка може да записва филми, било време да се колекционират серии на комедийни сериали, научнопопулярни филми, политически новини, специални събития и още много други. От една страна е напълно нормално, имайки предвид липсата на всякакви стрийминг услуги, както и по-достъпно съдържание. През 1979 година дори се озовава в документален филм, където тя разказва как един ден е натиснала бутона за запис и просто никога повече не е спряла. Основен мотив на хобито ѝ е създаването на база данни, с които човек може да вземе правилните решения. Нека не забравяме, че Айнщайн някога е споделил как цялото знание в света е много добре синтезиран опит.

През 1980 г. CNN става 24-часова телевизия и Стоукс започнала да използва по 8-9 касети на ден, за да може да записва всичко. И така всичко било записано от новинарските емисии до рекламите. На кого би била необходим този архив, след като телевизията трябва да го запазва. Оказва се, че не е точно така. Повечето студиа изтривали старите предавания и така пестели пари за нова лента, докато Стоукс е използвала всички налични ресурси, за да записва. Не може да си мислите, че героинята в тази история е лентяй, който записвал стари предавания, за да има какво да гледа. Нищо подобно! Жената е била активист, библеотекар и след близо 20 години на работното си място е уволнена в обвинение, че организатор на комунистически сбирки. За 3 години е продуцент на предаването „Input“.

Продукцията събирала различни професори, хора от обществото, религиозни лидери, активисти, учени и дори артисти, които да говорят върху различни социални теми. Някъде по тази линия се появила идеята за създаването на много сериозна база данни с всичкото необходимо знание. Създаването изисквало жертви и целият живот се формирал около времето на една видео касета и колко точно време ще е необходимо за поставянето на следващата. С времето се включили роднини, личната ѝ асистентка, както и още много други близки. През по-голямата част от времето трябвало да говорят за събитията и случките в определено предаване.

Islamic Madrassa Students Burn DVDs And Music Videos In Capitol

Коментирали какъв точно щеше да е животът им, ако им възложат да въртят телевизия. След като дошли комунистическите обвинения, дамата наистина се замислила дали да не избяга в Куба. С напредването на технологията е започнала да използва и други устройства като Tivo. След това решила да инвестира парите си в акции на Apple.

Освен това накарала и роднините си да направят същото. С времето се оказало дяволско добро решение. Друг е въпросът, че през целия си живот не е използвала нито един път модерна технология и не е изпратила нищо по електронната поща. В момента семейството се бори да дигитализира целия архив и да го направи достъпен за света. Въпросът е да се провери хронологията за последните 30 години.

 
 
Коментарите са изключени

Защо кръщаваме корабите с бутилка шампанско

Днес в определени страни разбиването на бутилка шампанско в корпуса на кораб се счита за традиция преди пускането му във водата, особено във Великобритания и Съединените щати. Хората обаче извършват такива церемонии привидно, откакто правят плавателни съдове.

Както и днес, така и преди това чупене по същество се е извършвало за късмет, успех и берекет в пътешествията на кораба и пътниците му. Например, едно от най-ранните известни споменавания на подобна традиция при пускането на кораб във вода е още отпреди около 5 000 години, когато човек от Вавилон пише: „На боговете съм направил жертва от волове“, преди да пусне кораб, който сам е направил.

Friedland Van Bree-1810

Древните гърци, римляни и египтяни също призовавали респективните си богове да защитят новия им кораб и неговия екипаж по време на първото му пускане във водата. Например, древните гърци, по време на своите тържества при пускането, пият вино, за да почетат боговете и поливали кораба с вода като някакъв вид благословия.

Религиозните аспекти на кръщенето на кораби се запазват и в доста по-модерни времена, особено в католическите страни. Например, има данни за кръщене на кораб от рицарите на Малта през 17 век, когато двама братя, които се качват на нов военен кораб, казват молитва и поръсват със светена вода по целия кораб, преди да го пишат готов и да го изпратят във водата.

След протестантската реформация, започнала сериозно след представянето на „95 тезиса или диспут относно силата и ефективността на индулгенциите“ на Мартин Лутер през 1517 г., определени държави в Европа махат някои аспекти на религиозната част от кръщението. Вместо религиозните водачи да извършват тази процедура, членовете на монархията или военните водачи биха поели задълженията за кръщенето.

The-Prince-Royal-arriving-at-Flushing-in-1613

Prince Royal

Например, 65 години преди гореказаната история с рицарите на Малта, през 1610 г. принцът на Уелс присъства на кръщенето на Prince Royal. В този случай на борда на кораба е поставена чаша, която е просто голяма и скъпа чаша, направена от някакъв скъпоценен метал, обикновено сребро. Принцът отпива церемониална глътка вино от чашата и след това хвърля останалото съдържание по палубата. След това чашата пък е хвърлена от борда на кораба, за да си я улови някой щастлив наблюдател на церемонията.

NRCHRISTEN

Бившата първа дама на САЩ, Нанси Рейгън, кръщава кораба USS Ronald Reagan

В края на 17 век церемонията с чашата е заменена с разбиване на бутилка вино. Тази смяна беше отчасти, защото чашките бяха изключително ценни, а британският флот бързо растеше и просто не е практично да продължаваш да раздаваш скъпите чаши всеки път, когато кораб се пусне във вода.

Що се отнася до преминаването от вино към шампанско, смята се, че предпочитанията просто са се променили с времето. Шампанското се разглежда като „аристократичен“ алкохол – за известно време през XIX век е по-популярен от виното сред елита в различни държави – и затова това се смята за най-добрият вариант за кръщене на кораби. И в някои страни традицията за използването му се задържа оттогава.

Виното и шампанското не са били единствените видове течност, използвани за кръщене на кораби дори и през най-новата история. Ползвали са се също и уиски, ракия и дори морска вода. Например, по време на сухия режим в Съединените щати, алкохолът донякъде изпада от церемонията, а вместо него често се използват вода, сок или сайдер.

Вместо да използват шампанско за кръщене на нови кораби, в Япония е традиционно да се прави специална сребърна брадва, като тази брадвата се използва за рязане на въжетата, които държат кораба да не влезе във водата. След церемонията брадвата обикновено остава за собственика на кораба.

Днес се смята за лош късмет, ако бутилката шампанско не се счупи в кораба. През 2007 г. херцогинята на Корнуол се опита да разбие бутилка шампанско в корпуса на Queen Victoria, но бутилката не се чупи. Няколко седмици по-късно близо осемдесет пътници се разболяват от някакъв заразна стомашен вирус. Обществото нарича случая „Проклятието на Камила“ и всички посочват към херцогинята и неуспеха й да счупи бутилката шампанско като причина пътниците да се разболеят.

Разбира се, очевидно е, че цялата церемония е суеверие, но за да се избегне „лошия късмет“, хората са измислили различни начини да гарантират, че бутилката ще се счупи. Основният проблем е, че бутилките са направени да не се счупят – в края на краищата човек като си вземе шампанско, го взима, за да го пие, и е кофти да се счупи случайно. Те също трябва да издържат на високото налягане вътре, така че са доста твърди по принцип. Но когато бутилката има някакъв малък дефект в нея, якостта й намалява. Така че бутилките често се набраздяват предварително, за да се избегнат неловки ситуации.

 
 
Коментарите са изключени