shareit

Великите авантюристи: Теодорос Колокотронис – старецът от Морея

| от Александър Стоянов |

Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и величие, падение и гибел. Тези велики разкази се пишат от личности, надарени с дързост, хъс и амбиция, способни да рушат империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина сред тях са добре известни в цял свят, но освен хора като Кортес и Писаро, световната история пази спомена за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват съдбите на цели региони.

Тяхната история е показателна за начинът, по който се развиват цивилизациите. Тя демонстрира неограничените възможности на човешкия дух и амбиция. Съдбата на тези личности ни помага да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава възможност да потърсим героите на своята собствена епоха.

През 2021 г., се навършват 200 години от едно от най-важните събития в историята на Балканите – Гръцката война за независимост. Надигането на гръцкия народ води до прекрояване на политическата карта и появата на първата независима балканска държава, изтръгнала се от властта на Османската империя след векове на чужда власт. Не е тайна, че българите не са големи почитатели на гърците, макар всяка година десетки хиляди сънародници да заливат егейските брегове като туристи.

Част от тази неприязън се дължи на събитията, разиграли се през първата половина на XX век. Други се връщат още по-назад във времето към Византия. Тези негативни емоции пречат да се отдаде заслуженото на гръцката борба за свобода, в която, впрочем, участват немалко българи. Има обаче едно име, което се е превърнало в нарицателно за воинската храброст на гръцките въстаници. Примерът му вдъхновява цяло поколение балкански бунтари, а статуята му и до днес се издига пред старата сграда на гръцкия парламент. Този човек е легендарният Теодорос Колокотронис.

Kolokotronis_Theodore

За да разберете що за човек е Колокотронис, трябва първо да се потопите в духа на неговия роден край – Месения. Древната югозападна част на Пелопонес още от дълбоката Античност, е дом на горди и непокорни хора. Именно там, сред скалистите хълмове, брулени от морски бури и разпукани от жарещото средиземноморско слънце, се ражда легендарната Спарта. Пак там се издига средновековното владение на рицарите – княжество Ахея и отново в тези земи се води последната, отчаяна съпротива на гърците срещу османското нашествие. От незапомнени времена, по тези територии живеят сурови хора, свикнали на неприветлив живот, изпълнен с лишения. Бърз поглед към „Зорбас Гъркът“ и селцето, в което се развива действието, би ни дало идея за това какви са хората, населяващи тези земи. Консервативни, свободолюбиви, почитатели на патриархалния ред. Мъжете са дръзки, честолюбиви кибритлии, а жените им са горди, тихи и способни да прекършат и скала с волята си.

Когато османците най-сетне завладяват Морея, те бързо разбират че не ще покорят просто така населението. За д аги спечели на своя страна, Мехмед II Завоевателя им дава привилегии. Позволява им да носят оръжия и да живеят в села, в които „турчин не замръква“. В замяна, месенците трябва да си плащат данъците и да пазят бреговете на Пелопонес от пирати. Така, на границата между морето и сушата се ражда прослойката на арматолите.

Kolokotronis

Еквиваленти по дух и умения на българските войнуци и на сръбските пандури, арматолите поколения наред се развиват като гордо и самостоятелно население. Техните данъчни привилегии и липсата на османско вмешателство, помага за относителното им замогване. Именно към един от тези заможни родове принадлежи и семейството на Колокотронис. Според легендата, името на рода означава „Здрав гръб“ – прякор, даден на един от предците на Теодор.

Още от раждането си, Теодорос е орисан от Тюхе да бъде свързан за цял живот с борбата на гръцкия народ. Теодорос идва на бял свят през април, 1770 г. Ражда се в разгара на Орловия бунт – масово гръцко въстание, вдъхновено от пристигането на силен руски флот, начело с фаворита на императрица Екатерина II – адмирал Фьодор Орлов. Именно на Фьодор е кръстено и малкото, едва проплакало дете – Теодорос. Баща му – Константинос, служи като арматол в родната им земя. Първоначално се съюзява с бунтовниците и се сражава срещу нахлуващите албански наемници, пратени от Портата да потушат бунта. Когато руснаците се изтеглят през 1774 г., изоставяйки гърците, Константинос става част от гръцките войски, наети от султана за да прогонят от Пелопонес своенравните албански разбойници, излезли извън контрола на Портата. Парадоксално, бунтовните гърци свършват работата на държавата, срещу която са се борили, но така е на Балканите.

След края на бунта и прогонването на албанците, местните османски власти решават да се разправят с водачите на въстаналите гърци. Един от тях е бащата на Теодорос. Според мемоарите на Колокотронис, баща му загива след дванадесет дневни боеве с османска потеря. Легендата разбира се е украсена типично в стила на месенския юнашки епос. При всяко положение, след смъртта му, Теодорос, още ненавършил 18, е избран за водач на клана Колокотронис. Тук е важно да кажем, че тогавашното гръцко общество било родово-общинно.

Peytier_-_Kololotronis_and_his_personal_escort

Всеки кан се състоял от един основен род и по-малки, обвързани семейства от последователи. Кланът Колокотронис разполагал с дузина мъже и още над 100 следовници в 1785 г., когато се смята, че Теодорос поема водачеството. Тези кланове влизали в съюзи или вражди едни с други, точно както албанските им неприятели на север. Освен с други кланове, гърците враждували явно или скрито с османските власти. Краят на XVIII век бил вече време на осъзнатото гръцко Просвещение и наследниците на древните елини все по ясно се еманципирали от своите османски господари.

Смъртта на баща му накарала Теодорос да стане клефт, или както е известен този термин в България – хайдутин. Заедно със своите сродници, Теодорос създава чета, с която почва да атакува османски позиции, местни първенци, верни на Портата, търговци, села и паланки и т.н. Дейността му съвпаднала с разразяването на най-голямата социално-политическа криза в историята си – Кърджалийските времена (1780-1820 г.) Липсата на стабилна османска власт и поредната война с Русия (1787-1792 г.), дава възможност на Теодорос да забогатее. Същевременно, той се жени за Икатерини Карусу – представителка на друг заможен местен клан. Този съюз подсилва позициите на Теодорос и той се превръща в незаобиколим фактор в местната политика. Достатъчно е да се отбележи, че през 1802 г., султан Селим III обявил награда – селото, което предаде Колокотронис, ще получи 4 години пълно опрощаване на данъците.

Късметът на Теодорос му изневерява през 1806 г. Османска потеря успява да приклещи него и голяма част от клана му в манастира Панагиа край Димицана в Аркадия. Теодорос успява да избяга заедно със семейството си, но четирима от братята и братовчедите му, както и голяма част от следовниците му са избити. Колокотронис търси спасение на о. Закинтос, който по това време е окупиран от Русия. Там за кратко служи като пират на руска служба, обикаляйки Егейско море с една бригантина. Година по-късно, през 1807 г., Закинтос е окупиран от Франция. Именно по това време, Теодорос се запознава с идеите на Френската революция. За нея той казва – Революцията ни отвори очите. До тогава вярвахме че кралете са богове спуснати на земята да властват над нас без да дават сметка никому. След тази революция, вече никой народ не ще бъде управляван просто така“. Думите му се оказват пророчески.

След французите, Йонийските острови попадат в ръцете на Великобритания. Колокотронис се записва на британска служба като част от местния лек пехотен гръцки полк. В рамките на три години се издига до чин майор. Натрупва ценен опит, който ще му е от ползва в бъдеще. Теодорос остава на Закинтос и през второто десетилетие на XIX век. Именно там е привлечен в сформиращото се „Общество на приятелите“ (Филики Етериа), където влиза под кодовото название „номер 118“.

1024px-Siege_of_Tripolitsa

Още по предварителни планове, „Обществото“ отрежда на Колокотронис ключова роля в Пелопонес. Поради своите връзки и познанства, той е натоварен със задачата да мобилизира клефтите и арматолите в Месина и да сформира от тях ударна войска, която да сломи местната османска съпротива. Колкокотронис пристига в Пелопонес в началото на януари, 1821 г. и веднага се захваща за работа. Пише писма, среща се с главатари, убеждава всички да се присъединят към каузата. В крайна сметка, въстанието избухва на 17-ти март, 1821 г., а няколко дни по-късно, отряд от няколко стотин гърци, начело с Теодорос, разбива едни 1700-ен османски отряд в две последователни битки, печелейки първите открити сражения в хода на бунта.

Победите му носят заслужена слава и местното събрание на старейшините, което поема контрол над освободените области, го назначава за главнокомандващ (архистратигос) със задачата да превземе основния османски град в Пеопонес – Триполица. Когато Теодорос пристига край обсаденото селище, той заварва разпасана команда от 6000 гърци, разделени на кланове, родове и семейства, които нямат никаква координация помежду си, а немалко от тях имат зле прикрити кръвни вражди. Колокотронис бързо вкарва в действие опита си от британската армия. С поредица писмени заповеди и назначение, формира офицерски състав от главите на отделните кланове и преразпределя войниците във военни формирования.

Промените дават резултат и през лятото, гърците успяват да сразят няколко опита на османския гарнизон да осъществи пробив. Докато обсадата тече, от Влахия пристига Деметриос Ипсилантис – един от водачите на Филики Етериа, който настоява да бъде назначен за глава на гръцкото правителство в освободените земи. Част от местните го подкрепят и скоро назрява реален шанс за сблъсък между Ипсилантис и Колокотронис. Избегнат е чрез компромис, а Ипсилантис се оттегля от обсадата на Триполица няколко дни преди нейния завършек, пропускайки шанса да подели слава с Колокотронис.

Теодорос превзема града случайно на 5-ти октомври. Отряд гърци, отишли да търгуват с гарнизона, заварват една от портите на крепостта изоставена и я превземат, след което пускат вътре останалата гръцка войска. Колокотронис хитро превзема главната цитадела лично и слага ръка върху съкровищата на пелопонеския паша, като по този начин си подсигурява пълна финансова независимост до самия край на войната за независимост. През следващите няколко месеца, Колокотронис успява да превземе Коринт и обсажда Патрас, но е принуден да се изтегли, заради избухнали спорове между фракцията на социалния елит (еквивалента на чорбаджиите) и водачите на въоръжените групи клефти.

Тези неразбории дават време на османските войски да се реорганизират и през юли 1822 г., да завземат Коринт и Аргос. Бунтът в Пелопонес е изправен пред разгром. Отново Колокотронис спасява положението, печелейки блестяща победа над османците при Дервенакия. Възседнал своя бял кон, Колокотронис води мъжете си лично, окичен в най-бляскавата носия на арматол и носещ на главата са кавалерийски шлем, останал му от британската армия. Съчетанието ще се превърне в негова запазена марка, заедно с пищните му бели мустаци и дългата коса.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

За съжаление, победили първоначалните турски нашествия, гърците скоро се хващат за гушите. Между 1822 и 1825 г. се водят две братоубийствени, граждански войни, които подкопават каузата на бунта у заплашват с неговия пълен крах. Колкокотронис е в разгара на събитията, съюзявайки се ту с фракцията на търговците и земевладелците, ту с тази на клефтите. В крайна сметка, гражданските войни дават шанс на османския султан Махмуд II да доведе от Египет Мохамед Али и неговата професионална армия. За разлика от нередовните османски наемници, които се ползват до тогава, египтяните са стабилна войска, тренирана от ветерани от наполеоновата армия, наети от Мохамед Али. Докато египтяните, водени от Ибрахим паша, син на Мохамед Али, напредват в Пелопонес, Колкокотронис и най-верните му хора лежи в затвор на о. Хидрия, обвинен в държавна измяна. Тежката ситуация му спечелва амнистия, но Теодорос се заклева, че повече никога няма да стъпи на остров. Тази негова клетва ще попречи на свикването на няколко последователни народни събрания на гърците – като главнокомандващ той трябва да присъства, но отказва да напусне континентална Гърция, а заседанията се насрочват само по острови.

Ситуацията за гърците изглежда безнадеждна. Дори с пристигането на английски военни експерти, бунтовниците не успяват да постигнат нещо повече от това да бранят последните си бастиони, опрели гръб в морето. Едва през 1827 г., след битката при Наварино, ситуацията се променя. Великобритания (която вече е отпуснала над 1.5 милиона лири – тогавашни пари – заем на гърците ) се намесва, заедно с Франция и Русия, която обявява нова война на Османската империя (1828-29 г.). В крайна сметка, през 1831 г., Великите сили заставят Портата да признае независимостта на Гърция и да я обяви за независима държава със столица Атина.

Това не слага край на борбите. Само в рамките на година и половина, между 1832 и 1833 г., гърците свикват шест различни народни събрания, често едно против друго. Борбите, започнали десетилетие по-рано в първите граждански войни продълбават. В крайна сметка, ситуацията се разрешава с идването на власт на баварския принц Ото Вителсбах, коронясан като Отон I Гръцки. Отон обявява обща амнистия, но скоро властта му е заплашена от опит за преврат, организиран от Колокотронис, който ненавижда факта, че страната му се управлява отново от чужденци.

Kolokotronis_und_seine_Soldaten

Заговорът е разкрит, а Теодорос е осъден на смърт. Помилван е в последния момент и изпратен в затвор за срок от 20 години. Лежи само 4, след което баварското правителство пада от власт и Отон е принуден да назначи кабинет от гръцки първенци. Колкокотронис е напълно помилван и влиза в правителството. В последствие е издигнат в чин генерал-лейтенант. Умира на 74 години на 15-ти февруари, 1843 г. По време на официалното погребение, съпроводен с почетен караул, останките му са тържествено пренесени по улиците на Атина и погребани в местното главно гробище. Посмъртно е произведен в чин маршал.

Въпреки многото заговори, противоречия и вътрешни борби, в които се замесва, Теодорос Колокотронис остава в гръцката история като символ на храбростта, решимостта и стремежа към налагане на собствена, гръцка власт за сметка на всякакво чуждо вмешателство.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени