shareit

Великите авантюристи: Роло, първият норманин

| от Александър Стоянов |

Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и величие, падение и гибел. Тези велики разкази се пишат от личности, надарени с дързост, хъс и амбиция, способни да рушат империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина сред тях са добре известни в цял свят, но освен хора като Кортес и Писаро, световната история пази спомена за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват съдбите на цели региони.

Тяхната история е показателна за начинът, по който се развиват цивилизациите. Тя демонстрира неограничените възможности на човешкия дух и амбиция. Съдбата на тези личности ни помага да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава възможност да потърсим героите на своята собствена епоха.

Мрачно бойно поле. Трупове навсякъде. Последните оцелели се избиват по между си, а облечена в сиви дрипи фигура, придружавана от гарвани, бавно крачи през касапницата – мрачна, заплашителна и студена. Това са началните кадри на американския сериал „Викинги“, придобил световна слава и възкресил жаждата за епични битки, презморски пътешествия, грабежи и геройства. Една от водещите фигури в сериала е Роло – свиреп, но семпъл викингски войн, брат на главния протагонист Рагнар Лотброк, вечно готов да забие нож в гърба на своя харизматичен роднина. Макар ефектен и зарибяващ, портретът на Роло няма почти нищо общо с реалната личност, на която е базиран телевизионният образ.

Истинският, исторически Роло е датски войн и аристократ, роден някъде около 860 г. в Скандинавия. Друга теория за произхода му го свързва с Норвегия, но повечето исторически доказателства подсказват за датския му произход. Истинското му име вероятно е Хролфр (съкратено от Хродвулф –  буквално „Прочут вълк“), докато Роло е латинизирана версия на името през ранносредновековен френски. За ранните години от живота му се знае твърде малко. Подобно на други герои от епохата, всички скандинавски народи претендират че именно от тяхната кръв произлиза именитият войн. Така през XIII век, исландски хронисти се опитват не просто да представят Роло като норвежец, но дори да го обвържат със собствените си предци, посочвайки Трондхайм за негово родно място.

Statue_of_Rollo_in_Ålesund,_Norway

 

Снимка: By Delusion23 – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=69418502

Това, което знаем със сигурност е, че около, 876 г., викинги, водени от младият вожд Роло опустошават района около град Руан и взимат със себе си богата плячка. Тези рейдове са част от дълга поредица нашествия, започнали още през 820 г., скоро след смъртта на Карл Велики. Като цяло, викингските набези в днешна Франция продължават близо век, чак до 911 г. За това време, френските земи, подобно на Англия, стават жертва на разорение, отвличания и опустошение.

Вероятно в следствие на този набег, Роло се прочува из викингските общности по бреговете на Северно море. За това свидетелства факта, че през 877 или 878 г., Роло се сприятелява с могъщия викингски вожд Гутрум, който управлява цяла източна Англия. Приятелството им ще продължи и нататък в техния живот, живописно описано от хронистите, отбелязващи случаите, в които двамата се срещали. Докато съдбата на Гутрум го среща с краля на Уесекс Алфред Велики, който надвива скандинавците при Едингтън (879 г.) и ги заставя да се покръстят, животът на Роло продължава да е свързан с Франция и набезите там.

През 885 г., Роло участва с хората си в организирания мащабен поход срещу Париж. Макар и сведенията на християнски автори за огромно множество от 30-40 000 викинги да са силно преувеличени, броят на северняците е впечатляващ. Въпреки това, умелият войн граф Одо Парижки успява да защити града и да нанесе достатъчно сериозни поражения на викингите, че те да вдигнат обсадата през 886 г. и да пренасочат грабежите си към вътрешността на Франция, достигайки чак до Бургундия.

Някъде около 890 г., Роло атакува град Байо и го разграбва. Там намира и едно неочаквано съкровище, младата красавица Поппа, дъщеря на граф Беренгар II от Нейстрия. Красавицата е отвлечена и в последствие се омъжва за Роло. Макар и насилствен, бракът се развива в неочаквано добра посока и Поппа в крайна сметка заема своята полагаща се позиция до Роло, дарявайки го с наследник – страховитият войн Вилхелм (или Гийом) Дългият меч. Последните години от IX век, Роло прекарва в нови набези и завръщане обратно в своите владения в Скандинавия, трупайки все повече престиж.

Преломният момент в живота му е 911 г. Тогава, поредният викингски рейд във Франция е посрещнат от добре обучената кавалерия на граф Робер от Поатие (Брат на Одо Парижки). Неуспехът кара северняците да преосмислят своята стратегия, а френският крал Шарл III Простия решава да им предложи сделка. Ако викингите застанат на страната на франките и защитават крайбрежието им, кралят ще им предаде във владения земи по бреговете на Ламанша. Част от сделката е, че вождът на северняците и хората му трябва да се покръстят.

Според хронистът Дудо от Сен Кентен, първият биограф на Роло, скандинавецът обмислил офертата, обсъдил я със своите подчинени вождове и в крайна сметка решил да приеме. Двете страни се срещат в Сен Клер сюр Епт и подписват мирен договор. По време на церемонията, предават на Роло, че той трябва да коленичи и целуне ботушът на краля. Гордият викинг заявява, че в живота си никога няма да коленичи пред друг човек. В крайна сметка се споразумяват един от войните на Роло да целуне кралската обувка. Вместо да коленичи обаче, грамадният северняк хваща крака на краля и го вдига до лицето си, целувайки ботуша. За ужас на франките, владетелят им се оказва в комична по за по гръб на земята, предизвиквайки бурния смях на викингите. Въпреки това, сделката е доведена до край, а Роло си взима още една жена – незаконната щерка на Шарл Прости – Жизел.

Следващите години от живота на дръзкия грабител минават в администрирането на новите му земи. По това време, бреговете на Ламанша са пусто и диво място, в което никой не смее да живее заради постоянните викингски набези. Въпреки това, в началото на X век, по тези места започват да се заселват малки групи викинги, които Роло скоро привлича под властта си. С тяхна помощ и докарвайки все повече последователи от Дания и Норвегия, улегналият и достолепен шестдесет годишен мъж започва да управлява, както казват хронистите „мъдро и според законите на честта на северняците“. Често последното изречение се тълкува като доказателство, че подобно на Източна Англия, в  Нормандия е въведено датското обичайно право. Ако обаче съвременниците на Роло смятали че той вече е твърде стар за подвизи, илюзиите им скоро били разсеяни от суровата действителност.

gettyimages-463915015-594x594

След смъртта на Шарл Прости (922 г.), Роло обявил че сделката му с франките вече е невалидна и че ако те искат спокойствие и мир с него, трябва да я преразгледат. Вечно човек на делата, Роло веднага организира хората си в поредица от набези срещу съседните области и графства и в рамките на две три години цяла Северна Франция отново си припомня гнева на викингите. Това е достатъчно че новият крал в Париж – Раул (Рудолф, 923-936 г.) се съгласява с всичките му искания и му предава във владение цялото крайбрежие на областта, която отпосле започва да се нарича Нормандия. Заедно с това, Роло е признат и за върховен повелител на всички викинги, заселили се в тези земи. В замяна на това, старият северен вълк продължава да бди като морски страж към тъмните вълни на Северно море, а славата му е достатъчна за да обезкуражи кой да е друг викинг да се опита да мине през земите му за да граби Франция.

Земите в Нормандия са раздадени на неговите верни вождове и бойци и те се превръщат в основата на местната аристокрация, която век по-късно ще прехвърли Ла Манш за да завладее Англия и да създаде там ново кралство. Именно от кръвта на Роло произлизат могъщите нормандски херцози, сред които Уилям Завоевателя. Пак от неговата кръв са и страховитите нормандски командири, които прогонват арабите от Сицилия и Неаполитания и създават там велико кралство, от където в последствие ще тръгнат и част от бойците на Първия кръстоносен поход, водени от Боемунд от Таранто, първият граф на Антиохия. Макар и примесена с кръвта на други династии, неговите потомци и до днес продължават да стоят на трона на Великобритания.

Също както и рождената му дата, смъртта на Роло остава забулена в мистерия. Смята се, че великият войн умира непобеден, от естествена смърт ок. 830 г., достигнал впечатляващите за онази епоха седемдесет години.

Заглавна снимка: By Pradigue – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3418236

 

 
 
Коментарите са изключени