shareit

Великите авантюристи: Ле Лой – спасителят на Виетнам

| от Александър Стоянов |

Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и величие, падение и гибел. Тези велики разкази се пишат от личности, надарени с дързост, хъс и амбиция, способни да рушат империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина сред тях са добре известни в цял свят, но освен хора като Кортес и Писаро, световната история пази спомена за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват съдбите на цели региони.

Тяхната история е показателна за начинът, по който се развиват цивилизациите. Тя демонстрира неограничените възможности на човешкия дух и амбиция. Съдбата на тези личности ни помага да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава възможност да потърсим героите на своята собствена епоха.

Потънала в зеленината на екваториалната джунгла, Виетнам е земя на противоречията. Пристисната между планините и Жълто море, тази територия се намира под постоянна заплаха на своите съседи, а пътища за отстъпление няма. В многовековната си история, земята на Виетнам (или Анам както се наричала преди) е била многократно атакувана, завладявана и опустошавана от чужди нашественици. Но никога не е оставала нечия задълго. Да се завладее Виетнам е трудно. Да се задържи – още повече.

В края на XIV век, в Китай династията Мин отхвърля върховенството на монголите от династията Юен и създава нова империя от руините на монголо-китайската държава. Като всяка млада династия, Мин също са жадни за завоевания за да затвърдят своя политически престиж както у дома, така и сред съседите си. Първите владетели от династията воюват на север и изток с остатъците на моголските орди и джурчените. В последствие третият император от династията – Юнлъ решава да завладее земите на Виетнам. Причината за това е богатата на дървен материал джунгла, която може да захрани сериозните нужди на тогавашния китайски флот, обикалящ света на длъж и пир начело с прочутия Джън Хъ. Китайската окупация продължава над десетилетие, изпълнено с превратности и насилие. Съдбата отрежда виетнамците да се освободят от игото със собствени сили, водени от герой, превърнал се в легенда още приживе – Ле Лой, Принцът на мира.  

Когато Ле Лой се ражда на 6-ти август, 1385 г., китайската заплаха все още е далеч в бъдещето. Ле израства в богато аристократично семейство, което от поколения владее обширни земи в Северозападен Виетнам – гранична зона, в която живеят няколко различни етнически групи. Баща му Ле Хуан е сред първенците на тази част от царството. Ле Лой получава добро образование, изучавайки както четмо и писмо, така и умението да се сражава – основен дълг на тогавашните аристократи.

Оказва се че през втората половина на XIV век основният проблем за Виетнам не са външните врагове. Страната е пометена от поредица от лоши реколти, съчетани с климатични промени, започнали още ок. 1330 г. Именно това засушаване в Далечният Изток ще отприщи Черната смърт, която покосява и Виетнам през 1330-те години, преди да се „отправи“ към Европа. Следват гладни години, в които множество местни аристократи се опитват да узурпират трона от гаснещата династия Тран. През 1400 г., династията Тран най-после рухва, пометена от амбициозния и безскрупулен Хо Цюи Ли. Той се обявява за потомък на древните китайски императори и се провъзгласява за император на Виетнам и на нова династия – Хо.

За да спечели поддръжката на населението, Хо отнема много земи от аристокрацията и започва д аги раздава на малоимотните селяни. Същевременно, новият владетел насърчава възстановяването на напоителните канали и обновяването на обработваемите площи. Радикалните му реформи ядосват старата аристокрация и тя се обръща за помощ към владетеля на Китай, император Юнлъ. Династията Мин принципно счита царството Дай Виет за свой заден двор. Юнлъ не е щастлив от перспективата Виетнам да е в ръцете на амбициозен и дързък владетел, който да не зачита китайското влияние. Нещо повече, Юнлъ има планове за цялостна експанзия на Китай на юг и югозапад и би желал да разчисти от пътя си всякакви опасни опоненти.

Опирайки се на подкрепа на виетнамските северни кланове, през 1406 г. Китай започва мащабна офанзива с официалния претекст че ще възстанови старата династия Тран на трона. В действителност, водени от Жан Фу и Му Шен, над 200 000 китайски войници заливат като потоп Дай Виет и окупират държавата, превръщайки я в колония на Китай. Новозаветните територии са обединени в провинция Зяоти. Китайците подменят цялата администрация, назначавайки свои хора на всички позиции. Виетнамците са заставени да използват китайския за официален език и да започнат да се обличат като китайци, както и да изоставят своите будистки традиции в името на конфуцианството. Новата ситуация променя живота и на Ле Лой.

След като на няколко пъти се опитва да се противопостави на нашествениците, той в крайна сметка се завръща в  родната си провинция и се стреми да облекчи положението на виетнамците, служейки като преводач към китайските военни власти. В края на 1415 или началото на 1416 г. китайците прекрачват и последната граница за Ле Лой – една от дъщерите му е отвлечена от дома му и пратена като наложница в харема на китайския император. Ле Лой и още 17 души бягат в джунглите на Лам Сон и се заклеват да не сложат оръжие докато и последния окупатор не бъде прогонен. Така започва един от най-мащабните бунтове в историята на Югоизточна Азия – бунтът Лам Сон.

Силите изглеждат неравни – китайците разполагат с над 87 000  войници, разположени в 40 крепости. Те разполагат с оръдия и аркебузи, както и добре функционираща администрация и интендантска служба. Позициите им могат да се захранват и по море от китайския флот. Бунтовниците започват бавно да градят своята армия. Първите етапи на борбата са свързани със сформирането на ударни групи, които да тормозят разпръснатите китайски предни постове. Ле Лой реално организира пълно мащабна партизанска война. Последователите му изграждат скрити укрепени лагери в джунглата, а верни на каузата виетнамски майстори-оръжейници започват да създават скрити арсенали за производство на огнестрелни оръжия и оръдия.

Подготовката продължава близо две години. За символично начало на бунта, Ле Лой, който бързо се налага като негов основен водач, избира виетнамската нова година Тет. Неслучайно през 1968 г. – точно 550 години по-късно, виетнамските комунистически войски ще нарекат „офанзива Тет“ своята най-мащабна настъпателна операция за цялата Виетнамска война срещу САЩ.  След първоначалните успехи на партизанските отряди на Ле, китайците минават в контранастъпление. Възползвайки се от предателство сред местните, китайските войски изненадват силите на Ле Лой и ги разбиват. Въпреки това, виетнамските бунтовници успяват да се прегрупират и да нанесат сериозни поражения на вражеската снабдителна система. Въпреки това бунтовниците все още са твърде слаби, а китайците разполагат със значителни средства и през 1423 г., Ле Лой е принуден временно да се изтегли към граничните зони на провинция Лам Сон.

През 1424 г. на китайския трон се възкачва нов владетел – Хун Си. Той оценява че продължаващите опити за омиротворяване на Виетнам костват твърде скъпо и съкращава разходите за окупационните сили на Китай там. Императорът прекратява и плаванията на Джън Хъ, оценявайки презокеанските авантюри като пагубни за държавния бюджет. Хун Си умира от инфаркт година по-късно, но умерените му политики са продължени от сина му Сюанди. Възползвайки се от намаляването на китайското военно присъствие, Ле Лой мобилизира отново своите сили и започва да завзема планинските зони по границата между днешните Виетнам и Лаос.

Бунтовническият лидер набира хиляди бойци от местното население, обещавайки им просперитет и награди след изгонването на китайците. През 1425 г., бунтовниците започват мащабна партизанска война срещу разпръснатите китайски гарнизони в днешен централен Виетнам.  До края на 1426 г., Ле Лой успява да завладее целия днешен Централен Виетнам. Войските му печелят няколко важни победи срещу местните китайски гарнизони, а бунтовниците значително увеличават запаса си от огнестрелни оръжия.

Към началото на 1427 г., виетнамските бунтовници завладяват всички земи на юг от р. Хонгха (Червената река) и обсаждат последните китайски бастиони в региона, сред които и град Ханой. Китай прави последен опит да си върне загубените земи – 100 000-на армия начело с генералите Лиу Шен и Му Шен навлиза във Виетнам. Ле Лой успява да ги подмами да разделят силите си на части, след което унищожава двете армии една след друга. Няколко месеца по-късно, през октомври, 1427 г. и последните китайски крепости в района, известен като Делтата на Червената река, са завладени от силите на Ле Лой. Китайците се отказват от по-нататъшно разхищение на силите си и евакуират и последните си войски от Северен Виетнам.  В знак на добра воля, Ле Лой освобождава близо 90 000 китайски военнопленници и ги изпраща да се приберат по домовете си.

През 1431 г., император Сюанди признава Ле Лой за законен владетел на Дай Виет, с което се премахват и последните формални остатъци от китайска политическа зависимост. Вече начело на страната, Ле Лой провежда мащабни поземлени реформи, с които раздава имоти на своята армия и използва демобилизираните войници и семействата им като заселници, с които да запълни обезлюдените от войната зони. Същевременно държавата реновира и строи нови пътища, мостове и плавателни канали. По отношение на администрацията, Ле Лой възстановява китайската практика за полагане на изпити за заемане на административни позиции и освен това регулира законите, контролиращи дейността на държавния апарат.

През последните две години от живота си, Ле Лой води постоянни походи на юг и запад срещу бунтовни кланове и племена по границите на своето царство. По време на един от походите заболява тежко и умира на 5-ти септември, 1433 г., скоро след като навършва 48 години. Победите му над китайците го издигат до ранга на един от най-популярните национални герои на Виетнам. Успехите му са толкова категорични, че Китай няма да напада Виетнам близо 360 г. след смъртта на Ле Лой. Потомците на великият бунтовник, генерал и владетел ще управляват Дай Виет като династия Ле до 1789 г.

 
 
Коментарите са изключени за Великите авантюристи: Ле Лой – спасителят на Виетнам

Повече информация Виж всички