Великите авантюристи: Джеймс Брук – белият раджа на Сарауак
Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и величие, падение и гибел. Тези велики разкази се пишат от личности, надарени с дързост, хъс и амбиция, способни да рушат империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина сред тях са добре известни в цял свят, но освен хора като Кортес и Писаро, световната история пази спомена за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват съдбите на цели региони.
Тяхната история е показателна за начинът, по който се развиват цивилизациите. Тя демонстрира неограничените възможности на човешкия дух и амбиция. Съдбата на тези личности ни помага да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава възможност да потърсим героите на своята собствена епоха.
Деветнадесетото столетие е епоха на приключенци, чудеса и геройства. Европейците, подсилени от достиженията на Индустриалната революция, тръгват по четирите краища на света, завземайки всички онези територии, които са останали извън техен контрол през предходните столетия. В тази среда на дива надпревара и безкомпромисна конкуренция, една организация изпъква доста на фона на останалите – Британската източноиндийска компания (БИК). Мегакорпорация с глобални пропорции БИК контролира всички търговски операции на Великобритания в Индийския океан. Компанията фактически управлява Индия и Пакистан, както и останалите континентални и островни владения, развяващи „Юниън Джак“. В лоното на тази вездесъща финансова империя се раждат и умират поколения приключенци, авантюристи и опортюнисти. Особено място в аналите на компанията заема един човек, издигнал се до върха на хранителната верига в Островите на подправките – Джеймс Брук.
Джеймс Брук произхожда от британско семейство, представители на средната класа в кралството. Един от предците му е кмет на Лондон, а баща му и чичо му са високопоставени служители в Индийската компания. Майка му е потомка на шотландския военен и благородник Уилям Стюарт лорд Блантайър. Джеймс се ражда в европейския квартал Секрор в град Бенарес (Варанаси) в източна Индия. За разлика от много други деца на европейци, Брук остава при родителите си в ранното си детство, отгледан като галеник на дамската половина от семейството. Изпратен е да учи в Англия едва когато навършва 12.
Родителите му го записват в престижно училище в Норич, но образованието не се оказва по вкуса му и едва навършил 16, Джеймс се записва във войските, служещи на Индийската компания. В техния състав, през 1825 г., току що навършил пълнолетие, Брук се включва в Англо-бирманската война. Ранен е тежко по време на военните действия и се уволнява от активна служба. Според едната версия, раната е понесена в белите дробове. Според другата версия – в гениталиите, с което се обяснява и липсата му на активен интерес към нежния пол. Най-новите проучвания на британски историци подсказват, че липсата на влечение се дължи по-скоро на неговата хомосексуалност, отколкото на злополучната му военна кариера.
Семейството на Джеймс заминава за Англия през 20-те години на XIX век и баща му прекарва последните си години в заслужена пенсия в град Бат. Старият Брук умира през 1835 г. и оставя на Джеймс една значителна сума в размер от 30 000 паунда (1 815 000 по днешни стандарти). С тез пари, Брук може спокойно да изживее дните си в Англия, но през 1838 г. се оказва, че 35-годишният мъж има други планове. Той наема и екипира за бой собствен кораб с екипаж от морски вълци ветерани и поема към моретата на Далечния Изток в търсене на слава, пари и приключения. Основната му цел е слабо познатият о огромен остров Борнео. По пътя на там, Брук спира в Сингапур, където пристига през пролетта на 1839 г. Приет е добре от местните колониални власти и заради своето име, и заради принадлежността към Кралския яхтен клуб, чийто флаг вее на мачтата на своя кораб.
Бонъм, губернаторът на Сингапур, възлага на Брук мисия да се свърже с представителите на султана на Бруней в размирната провинция Сарауак – свърталище на местни главорези, пирати и ловци на глави. Тези банди често тероризират британските търговски съдове и Източноиндийската компания се надява чрез султана да обуздае бандитите. Брук се съюзява с представителите на султан Омар Али Сайфудин. В следващите месеци, Джеймс и екипажа му водят поредица от сражения с престъпнически банди, групи търговци на роби и печално известните ловци на глави.
Упоритостта на Брук се отплаща и към края на 1840 г., по-голямата част от провинция Сарауак е омиротворена. В замяна на извършените услуги, султанът на Бруней обявява Джеймс Брук за де факто управител на Сарауак с титлата радж. Така, Джеймс Брук става де факто владетел на полу-независимата територия. Това му печели прякора „Бял радж“. През следващите пет години, Брук успява да получи от султан Омар правото да предава титлата си по наследство, а след това и фактическата независимост на Сарауак. По този начин, Брук поставя основите на династия, която управлява Сарауак като самостоятелно владение до края на Втората световна война, разбира се под върховенството на Великобритания.
Белият раджа не си губи времето. Той се заема да реформира и уеднакви законите в своята нова държава, облягайки се на правните норми на Бруней и на действащото обичайно право (адат). За да циментира властта си над непокорните местни вождове и племена, Брук се съюзява с братята Хасим и Бедрудин – официалните представители на султана на Бруней в новата държава. Възползвайки се от тяхната подкрепа, Брук се превръща в посредник между местните интереси, султаната и Великобритания.
Демонстрирайки завидна дипломатичност и лавирайки ловко сред местните интриги, Брук успява да си издейства официална позиция на британски представител на Борнео през 1844 г., след което под негов контрол е предаден важния остров Лабуан – важна спирка по пътя на британския флот към Филипините и Нова Гвинея. В последствие, Брук успява да издейства поредица от териториални отстъпки от страна на султаните на Бруней, който предават във владение на Сарауак голяма част от северните брегове на Борнео, както и значителни територии в джунглите, оформящи днешната малайзийска провинция Сарауак.
Успехите не спират до тук. През 1847 г., Джеймс пътува за Англия, където се запознава с кралица Виктория и принц Албърт. Темпераментния радж прави впечатление на кралската двойка и по този повод е издигнат в рицарство като сър Джеймс Брук през 1848 г. Така, освен рицар на Великобритания, Брук вече съчетава още три титли – радж, британски консул в Бруней и губернатор на Лабуан. В крайна сметка, за да запази позицията си на независим владетел, Брук се отказва през 1854 г. от постовете, свързващи го с британското правителство.
Пo същото време той успява да потуши няколко бунта на местни кланове. Успява да се справи и с опозицията на страховитите войни от племената даяки, като в последствие привлича много от тях на своя служба. Страховитите войни го обявяват за полу-бог, надарен с магически сили. Военните победи и поддръжката от Великобритания му дават възможност да подобри администрацията на своите владения и да ги разшири активно, получавайки отстъпките от Бруней, за които вече стана дума. Последната значима политическа победа на Брук идва през 1863 г., когато Британия де факто признава Сарауак за отделна, независима държава. По това време, Брук се оттегля в Англия, където, подобно на баща си, изкарва последните си години.
Тъй като няма деца, припознава за свой законен наследник племенника си Чарлз Брук, който поема титлата от чичо си след смъртта на Джеймс през 1868 г. Родът Брук остава начело на Сарауак като владетели на британски протекторат (официално наложен през 1888 г.) до 1946 г., когато територията е предадена във владение на новосъздадената държава Малайзия.
Съдбата на Джеймс Брук е уникален случай в историята на Викторианска Англия. В повечето случаи, експанзиите на короната се опират или на Индийската компания или на военните начинания на самата Великобритания. В този случай обаче, едно частно лице извоюва за себе си свое независимо владение в Далечния Изток, след което чрез дипломатичност, храброст и упоритост, получава признание както от местните владетели, така и от самата Великобритания. Джеймс Брук успява да положи правовите и административните основи на една независима, екваториална държава, просъществувала цял век в части на света, оспорвани от пет велики сили – Япония, САЩ, Германия, Франция и Великобритания.
Самият факт, че Сарауак остава самостоятелна държава до 1946 г., свидетелства за здравия фундамент, изграден от Джеймс Брук и надграден с гъвкавата и прозорлива политика на неговите наследници. В наследство, Джеймс оставя и герба на Сарауак – червено-черен кръст върху златен щит, върху който е стъпил язовец – животно, известно в британската хералдика като „брок“, както и девиза Dum spiro spero – Ще се надявам докато дишам.
Снимки: Wikipedia
