shareit

Великите авантюристи: Ахмад Шах Масуд – последният защитник на Афганистан

| от Александър Стоянов |

Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и величие, падение и гибел. Тези велики разкази се пишат от личности, надарени с дързост, хъс и амбиция, способни да рушат империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина сред тях са добре известни в цял свят, но освен хора като Кортес и Писаро, световната история пази спомена за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват съдбите на цели региони.

Тяхната история е показателна за начинът, по който се развиват цивилизациите. Тя демонстрира неограничените възможности на човешкия дух и амбиция. Съдбата на тези личности ни помага да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава възможност да потърсим героите на своята собствена епоха.

Афганистан – дива и дивно красива земя, обитавана от суров, непреклонен и упорит народ, който отказва да признае както властта на чужденците, така и на своите собствени ръководители. В продължение на векове много завоеватели са се опитвали да поставят Афганистан под свой контрол, но никой не е успявал да я завладее изцяло или да се задържи за дълго. Още от времето на Александър Македонски, безброй поколения са се опитвали да опитомят планините и планинските долини и да сложат ръка на доходоносните търговски пътища, минаващи през тези земи. Перси, македонци, араби, китайци, турци, монголи, руснаци, британци – всички те идват, оставят костите си и си отиват. А Афганистан остава.

В разгара на Студената война, САЩ и СССР се борят за влияние и надмощие над света. Притеснени от продължителността на борбата и търсещи пролуки в отбраната на своя капиталистически опонент, съветските лидери решават да се възползват от сложната политическа ситуация в Афганистан и да поставят там свой марионетен режим. Контролът над планинските пътища към Пакистан и Индия е стара амбиция на Руската империя, наследена от нейните съветски чеда и сега Кремъл вижда шанс да постигне онова, което е убягвало от поколения на руската и съветска дипломация и военни.

Решението за намеса на СССР в делата на Афганистан ще има последици, които отекват вече половин век не само в региона, но и в света. Насред хаоса и кръвопролитието на войната се проявяват много жестокости, но също така се раждат и мнозина герои. Сред тях, едно име изпъква с особена важност, носейки славата на национален герой на Афганистан – Ахмад Шах Масуд.

Ахмад Шах Масуд се ражда през 1953 г. в град Базарак, провинция Панджшир. Градът е древно търговско средище по пътя, прекосяващ Афганистан от североизток, носещ стоки от Китай към Индия и Иран. Долината Панджшир е легендарна сред самите афгани, а нейните жители са смятани за най-независимите, свободолюбиви и непокорни от всички синове и дъщери на планинската страна. Самото й име – „Долината на петте лъва“ е легендарно – петте лъва са всъщност великите индуски герои – Пандавите – петима братя, синове от една майка на пет различни бога, чийто подвизи са описани в прочутата „Махабхарата“.

Бащата на Ахмад – Дост Мухамад Хан е полковник в кралската афганска армия и осигурява на семейството си охолен живот. Полковникът се преселва в Кабул през 1960-те и именно в столицата протича детството на Ахмад, който получава стабилно за времето образование. Завършва френско-афганския лицей Естекуал, след което следва за инженер в Университета на Кабул. Освен родния си диалект „дари“ (афгански вариант на фарси), Ахмад говори свободно урду, пущу, френски и английски. Като студент се запалва по писанията на Мао Дзедун и Че Гевара, макар да намира текстовете на втория за твърде простовати.

Ahmad Shah Massoud directs military operations at his military headquarters in Charikar. Massoud’s mujahideen forces are fighting the Taliban to the north of Kabul. (Photo by Patrick ROBERT/Sygma via Getty Images)

През 1973 г., в страната е извършен държавен преврат, който издига на власт Мухамад Дауд Хан и неговата Народно-демократична партия на Афганистан (НДПА). Страната е обявена за република, а заедно с новата власт идва и сериозна доза съветско влияние. Ахмад Шах отхвърля съветското влияние и все още студент, се записва в младежкото крило на ислямската партия Джамият, която се бори за опазване на традиционните мюсюлмански ценности и налагане на подчинено на шари‘а-та управление.

През 1974 г., Ахмад Шах взема името „Масуд“ като боен псевдоним и се присъединява към онова крило на Мюсюлманска младеж, което е готово да води въоръжени действия срещу подкрепяното от СССР правителство. Първият им опит за бунт е организиран именно в долината Панджшир през 1975 г., но организацията не успява да създаде адекватна мрежа на място и самото местно население разбива бунтовниците и ги прогонва високо в планините. Провалът води до разцепление сред ислямската младеж – по-умерените остават обединени около изгряващата звезда на Ахмад Шах Масуд, докато по-радикалните се обединяват в отделна организация – Хизб-а-Ислами, начело с Гулбудин Хекматяр.

През 1978 г., в опит да се откъсне от съветското влияние, Мухамад Дауд Хан отстранява част от най-левите си министри и обявява скъсване с някои от практиките на НДПА. Това води до ответен удар на партийните кадри, които заедно с  част от армията извършват преврат на 27-ми април, 1978 г., в който Дауд Хан и целият му род са избити. В държавата е въведен строг режим за сигурност, а новата власт започва марксистко-ленински реформи, с  цел сближаване с СССР.

Това предизвиква остра и масова реакция от страна на населението. До пролетта на 1979 г., 24 от 28-те провинции на Афганистан са обхванати от брожения, а до 100 000 души са арестувани от властите. В тази ситуация, 26-годишният Ахмад Шах Масуд решава да действа. В началото на юли, 1979 г. той вдига бунт посредством верните си хора в родната си долина Панджшир. В рамките на няколко седмици, бунтовниците поемат контрола над цялата долина. Този и подобни актове на неподчинение в останалите части на страната, провокира започналата в края на декември, 1979 г. съветска интервенция.

За да се справи с намесата на едната от двете суперсили, Масуд разработва план от 4 стъпки, чиято дръзка цел е прогонването на Съветите и техните марионетки от страната. Първата стъпка е изграждане на повсеместна мрежа от последователи, верни на Масуд и ползващи се с подкрепата на народа. Следващата цел е да се запази долината Панджшир чрез поредица от отбранителни, партизански операции, а едновременно с това да се атакуват вражески цели в околните провинции. Третата стъпка е овладяването на Северен Афганистан, а накрая идва и налагането на пълен контрол над страната, успоредно с прилагане на идеологическите постулати, които обединяват Масуд и хората му.

Събирайки около себе си малка армия от бойци, провъзгласили се за бранители на исляма и мюсюлманите ( т.нар. муджахидини), Масуд започва да преследва своите цели. Войските му нанасят доста щети на съветските войски и техните афгански съюзници и дори блокират доставките на гориво за столицата Кабул. Масуд е отчетен като първостепенна заплаха от съветското командване и през 1980 г. Червената армия започва операции срещу муджахидините. Между 1980 и 1985 г., СССР провежда девет последователни офанзиви срещу долината Панджшир. В тях са ангажирани сухопътни, десантни войски, ВВС, както и специалните ислямски части, формирани към Червената армия.

Въпреки упоритите атаки, силите на Масуд се съпротивляват успешно, а през 1983 г., Съветите са принудени да подпишат временно примирие. Масуд използва момента за да се прояви като държавник. Той въвежда ново административно деление на долината Панджшир – 22 района, управлявани от местни съвети, оглавявани от военен командир, цивилен наместник, главен съдия и главен адвокат. Въведена е данъчна система за издръжка на муджахидините, както и служба, която да организира образованието в провинцията, а също и здравна служба. Тъй като централното ръководство на собствената му партия Джамият се страхува от популярността му и не му помага, Масуд е принуден да търси средства и оръжие от алтернативни източници. Той започва да организира мрежи за износ на изумруди и ласпис лазури. Силите на Масуд получават сериозна логистична подкрепа от британските служби МИ6 и, макар доста по-умерено, от ЦРУ в рамките на „Операция Циклон“.

След като успява да изпълни първите две стъпки от своята стратегия, Ахмад Шах Масуд преминава в настъпление. През 1986 г., той успява да завземе части от провинциите Тахрар и Баглан. Същевременно, все повече местни отряди муджахидини се присъединяват към неговата фракция, приемайки постулатите и структурите, въведени от Масуд. Силите на Ахмад нарастват значително – от ок. 1000 бойци през 1980 г., до 4500 през 1984 г. и над 13 000 през 1989 г. „Армията“ на Масуд е внимателно разпределена в няколко типа бойни групи – мобилни отряди за защита на селищата, боен резерв и ударни групи от по 33-ма бойци, които оперират отвъд долината Панджшир, понякога в радиус до 100 км.

С напредването на конфликта, фракцията на Масуд, заедно с другите бунтовнически фракции, привличат все повече муджахидини, идващи от целия мюсюлмански свят, за да се борят срещу СССР. В разгара на военните действия, САЩ правят избор да разпределят помощите за местните бойци чрез Пакистан. Правителството в Исламабад предпочита да работи с по-крайния ислямист Хекматяр, а Масуд е набеден за „несигурен и трудно контролируем“ съюзник.

Макар СССР да се изтегля от Афганистан на 15-ти февруари, 1989 г., Кремъл продължава да подкрепя правителството на НДПА още две години. Разпадането на СССР през 1991 г., води до колапс на про-съветската власт в Афганистан. В края на март, 1992 г., Ахмад Шах Масуд и още двама водачи на големи фракции в северен Афганистан – Абдул Рашид Достум и Саид Мансур, формират обединен фронт. Възползвайки се от окончателния колапс на НДПА през април, съюзените сили на муджахидините завзема ключовата ВВС база Баграм, разположена на 70 км северно от столицата. Самият Масуд отказва предложението на местните власти в Кабул да оглави властта в страната а настоява за свикване на голям съвет на всички водещи фигури, които заедно да постигнат стабилно политическо решение.

По-голямата част от водачите подписват т. нар. Пешаварска спогодба, с която е обявено създаване на Ислямска държава Афганистан – официално призната от ООН. Масуд поема контрола над министерство на отбраната. Основният проблем е че Хекматяр, водач на една от най-големите, войнствени и крайни фракции, отказва да признае споразумението. Срещу Масуд застава и влиятелния водач и спонсор на чуждите бойци в Афганистан – саудитецът Осама бин Ладен.

Това напрежение ескалира още през 1992 г. в започналата битка за Кабул. Пакистан, Саудитска Арабия, Иран и Узбекистан започват да подкрепят различни фракции в страната. Силите на Масуд и Хекматяр се сблъскват за контрола над Кабул. През 1993 г., Масуд и Хекматяр договарят временно примирие и Ахмад се оттегля от поста министър на отбраната, давайки възможност на Хекматяр да бъде обявен за премиер на Афганистан. Жестът на Масуд се оказва напразен – фракциите подновяват борбата си, щедро финансирани от външни сили. Ахмад успява да контрира офанзивите на Хекматяр и Достум, но борбата в столицата отваря вратите за навлизането на нова фракция, организирана в Пакистан – Талибаните. През 1994 г., те успяват да превземат Кандахар и южните части на Афганистан и да започнат кампания за завладяване на цялата страна.

Докато се сражава с талибаните, които превземат Херат и обсаждат столицата Кабул, Масуд се бори и за налагане на нов мирен процес в страната и организиране на общи, демократични избори. В продължение на две тежки години, Ахмад преговаря с водачите на различни фракции в Северен и Централен Афганистан. През 1996 г., Масуд е на прага на постигането на съглашение.

В този ключов момент, талибаните, получавайки милиони долари от Саудитска Арабия с посредничеството и на бин Ладен, успяват да купят част от бойците, сражаващи се на страната на Северния съюз и получават на тепсия ключовия град Джалалабад, който държи подстъпите от Пакистан към столицата Кабул. С този акт, талибаните си осигуряват нов път за снабдяване от своя основен външен съюзник – Пакистан и имат възможност за отваряне на нов фронт към столицата Кабул. За да запази силите си и да не рискува излишно клане на цивилни, Масуд решава да напусне Кабул и се изтегля към родната си долина Панджшир. Талибаните влизат в опразнения Кабул на 27 септември, 1996 г. и обявяват създаването на „Ислямски емират Афганистан“.

Битката е изгубена, но войната продължава. В опит да спре настъплението на талибаните, неуморният Ахмад Шах Масуд сформира нова коалиция от бойци в северните части на Афганистан – т.нар. Северен Алианс. През 1998 г., талибаните успяват да разбият силите на Достум в Мазар-и-Шариф и Масуд остава единствения значим лидер на съпротивата срещу ислямския емират. В земите на Северния алианс – ок. 30% от територията на страната, пристигат нови и нови бежански вълни афгани, бягащи от репресиите на талибаните. Също както и по време на борбата със СССР, Масуд се заема да устрои администрацията на земите под свой контрол. Цивилното управление е поверено на комитет от няколко ключови министерства. Въведена е и известна демократичност при избора на местни водачи.

През 2000 г., Масуд ратифицира декларацията за правата на жените в Афганистан, която постановява равенство на двата пола пред закона – за първи път в историята на тази страна. Важни придобивки за жените са правото да ходят на училище и да работят. Между 1997 и 2001 г., Талибаните правят няколко предложения на Масуд да сложи оръжие в замяна на политическа власт в новия ред, но той категорично отхвърля такива идеи. САЩ продължават да са настроени срещу Масуд и той търси подкрепа от „вечния враг“ на Пакистан – Индия. Индийското правителство осигурява значителна материална помощ – оръжие, униформи, муниции, военна техника и дори хеликоптери. Същевременно, Европейският съюз се опитва да изгради по-стабилни връзки с Масуд, за който тогавашния председател на  ЕП – Никол Фонтен казва, че е „стълб на свободата в Афганистан“.

Enduring Freedom

В разгара на преговори с ЕС, Масуд става жертва на самоубийствен атентат, организиран от Ал Кайда. Атаката е извършена на 9-ти септември, 2001 г. от двама тунизийци, представящи се за репортери, които получават право на частна аудиенция с Масуд за вземане на интервю. Смята се че атаката е организирана от Осама бин Ладен и е пряко обвързана с поредицата от атаки от 11-ти септември, 2001 г. срещу Ню Йорк и Пентагона. Парадоксално, Масуд предупреждава международната общност че Ал Кайда готви вълна от терористични атаки в САЩ няколко месеца по-рано по време на свое изявление. САЩ, вечно подозрителни към него, решават да пренебрегнат предупреждението.

Ахмад Шах Масуд още приживе си спечелва прякора „Лъва от Панджшир“. Той е единствения от основните водачи на афганите, който никога не напуска страната – нито по времето на Съветската окупация, нито в хода на борбата с Талибаните. Скоро след като САЩ нахлуват в Афганистан в съюз със Северния Алианс, поет от политическите наследници на Масуд, Ахмад е обявен за национален герой на страната от новоизбрания президент Хамид Карзай. В негова чест са издигнати редица монументи и са кръстени няколко булеварда.

Днес, когато талибаните отново поемат властта над Афганистан, един от основните водачи на съпротивата във все още неподчинената провинция Панджшир е Ахмад Масуд – син на Ахмад Шах Масуд. В чест на покойния водач на муджахидините, новата съпротивителна армия е наречена Нов северен съюз или Втората съпротива.

Снимки: GettyImages, Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени за Великите авантюристи: Ахмад Шах Масуд – последният защитник на Афганистан

Повече информация Виж всички