shareit

В търсенето на Александър Макендоски – дори смъртта на императора не е лесна работа

| от |

Погребението е един особен ритуал. Забелязвали сме, че северните народи изгарят тялото. Викингите са знаели, че ако умрат в битка, валкирийте ще ги вземат и веднага ще ги заведат във Валхала, като техният образ не е бил чак толкова страшен, историята ни показва, че смъртта се изобразява като красавица, като ангел или друго мистично същество, което знае тайните на отвъдното.

По-грозните картини на края на един живот идват с чумата, когато навсякъде се разкриват грозните картини. Като една от първите или най-големи пандемии в историята, няма как да пропуснем и още един факт – тя успява да покаже грозното лице на смъртта и тогава е логично да открием, че дори изкуството се повлиява. И докато обикновеният човек се превръща в число за статистиката, нека обърнем внимание на края на една далече по-впечатляваща личност – Александър Македонски.

Неговата история и до днес остава една от най-разглежданите в античността, като не можем да избягаме от факта, че дори краят му е повече от скандален. След една неуспешна инвазия в Афганистан, владетелят най-накрая е решен да се върне обратно в завладяното, впрочем той не е очаквал, че ще умира скоро, но при една от последните битки е ранен и трябва да прегрупира армията си. За съжаление, когато пристига във Вавилон, неговото тяло не може да понесе пътуването и Александър умира на брега на река Ефрат през 323 г. пр. Хр.

Неговото желание е малко по-различно от това, което повечето императори биха направили. Вместо да бъде погребан в гробница, неговото желание е тялото му да бъде потопено в реката, за да може да изчезне. По този начин ще продължи да съществува като мит и ще помогне на империята да продължи своя възход. На своите подчинени заявява, че ще успее да продължи пътя си във вечността и да се срещне с баща си – бог Зевс-Амон.

По това време гръцката митология е повлияна изключително от египетската и ще открием, че докато Зевс е божеството на върха на Олимп, в Египет се прекланят на бог Амон (Амон Ра). Комбинацията между двете божества създава един хибрид, но точно той е номиниран от Александър Македонски за негов баща. Впрочем същият се почита от някои гръцки колонии в Северна Африка, както и от спартанците. Освен божество, въпросният е и оракул, който може да предсказва бъдещето.

Докато всички генерали са съгласни с идеята и желанието на Александър, веднага след неговата смърт ще открием, че плановете рязко  се променят. Единственият проблем е, че никой не е съгласен къде точно да бъде погребан императора. За да може ситуацията да стане още по-прекрасна, веднага ще открием, че няма наследник, който да продължи започнатото и тялото на бившия лидер е единственият ключ за наследяването на властта. Колко време е било необходимо за уреждането на всички сметки?

Приблизително две години. Толкова време е било необходимо, за да се направи колесница, в която да се постави мумифицираното тяло и да започне един много дълъг преход, най-вероятно плановете са били ориентирани за завръщането в Македония (подчертаваме, че става въпрос за гръцката територия). На път към Сирия, погребалните агенти, вървейки с армия, която да изпрати любимият вожд, са посрещнати от Птолемей – един от важните генерали на Александър.

Както вече казахме, човекът, който притежава тялото е и този, който ще успее да заграби най-много земя – не трябва да се изненадваме от факта, че аудиторията винаги се стреми да открие някои много по-специални и интересни възможности, които да позволят някои по-специални и вълнуващи опции в тази посока. Птолемей успява да влезе в схватка, да вземе тялото и след това да го върне в Египет, където да се погребе в специално подготвена гробница в Мемфис. За тази награда успява да се провъзгласи за владетел на Египет, да създаде своя собствена династия и след това да прибере всички облаги от едно парче от империята.

Някъде през III век пр. Хр. ще открием, че той или неговият син – липсва точна информация по този казус, вади тялото от гробницата и го транспортира в Александрия, където да бъде погребан отново. Планът е мумифицираното тяло да бъде поставено в Мавзолей, а след него и династията на Птолемей да заема своето място. Каква е идеологията зад тези маневри? В един момент хората ще забравят и династията с  наследниците ще започнат да се представят за потекло на Александър Македонски. До този момент ще открием, че Александър има цели три гроба, при това само в Египет.

Планът на династията сработва, защото след време всеки знае, че официалното място е Александрия и никой друг не знае за останалите локации. Тялото на Александър Македонски се намира на главна пътна артерия точно в центъра на Александрия. Октавиан Август ще посети локацията, малко след самоубийството на Клеопатра през 30 г. пр. Хр. Легендата разказва, че императорът е оставил цветя и златна диадема върху мумифицираната глава. Император Каракала прави същото през 215 г. Не го открива в най-доброто му състояние. Гробницата е поругана, най-вероятно е била обрана по време на размириците в Александрия. Около IV век вече става ясно, че никой не знае къде точно е нейната локация, а и никой не вярва на някои от старейшините в града.

В следващите векове ще открием, че Абдел Хакам (871 г) и Ал Масуд, както и Лео Африкански ще запишат, че са посещавали последният дом  на Александър Македонски, но нито един от тях не е посочил в архивите си къде точно е мястото. Това е последната известна информация, която се разкрива и едва в по-модерно време става ясно, че са организирани повече от 140 експедиции в търсенето на гробницата. Първата стартира някъде през 60-те години на миналия век, когато Полският център по археология е готов да издири и открие това парче история. Те се насочват в покрайнините на Александрия, очаквайки да я открият на един от всички кръстопъти, след като основната дадена позиция е централна и всеки минавал от там, поне това е мнението на Плутарх.

При разкопките става ясно, че колкото и да копаят, просто няма следи от никаква гробница. Единственото, на което могат да се натъкнат е присъствието на малък римски имперски театър. След него ще открием, че през 1991 г. Мохамед Абдук Азис от арабския езиков департамент ще започне да изследва града и ще се опита да открие гробницата. Въпреки неговото огромно желание да се довери на арабските архиви и да сподели, че най-вероятно Александър е бил погребан в Джамия, шансовете му се оказват нулеви. По това време п-р Фаоузи Факхарани от университета в Александрия ще отхвърли тези твърдения и дори напомня, че е анализирал и изследвал всеки сантиметър от джамиите на територията на града, включително и двете подземни.

По това време скандалът става толкова красив, че властите поставят един специален мониторинг и забраняват да се правят каквито и да било разкопки в тези храмове. Малко след това идва време и на гърците да потърсят владетеля. С тази мисия се заема Лиани Соувалтци, която вече е избрала  цели два храма, в които подозира, че се намира тялото. Дамата е професор и споделя, че най-вероятно е избран оазис Сива, след като самият Александър е искал да бъде по-близо до своя баща.

Търсенето удря на камък, но най-накрая ще открием, че има още един човек, който много искал да намери владетеля. Стелио Комотос е гръцки сервитьор, който работи в заведение в Александрия. Като човек, който разполагал с достатъчно свободно време, спестявал всичките си пари и копаел почти на всяка една точка, на която може. Не е сигурно колко точно е законно това, но пък признава, че е успял да намери най-различни карти, да следи различните архиви и да има информация, която другите не са имали. Какво е постигнал? Днес живее като пенсионер в Атина и дори предлага на някой да закупи архива му, като основната надежда в това отношение е, че ще получи евентуално стипендия в долари и Mercedes. Каква е истината?

До днес никой не може да ви каже къде точно се намира Александър Македонски, ясно е, че е погребан в Александрия, но след като никой не се е постарал да запази картите, особено след опожаряването му, но трябва да признаем, че подобно археологическо откритие може да донесе много сериозна слава, разбира се, на този етап никой не се опитва да се възползва от този шанс. Някои археолози са категорични, че това е пълна загуба на време, тази история, ако е запазена или погребана някъде, най-вероятно ще изисква още много години в изследване, а на този етап дори финансирането е спряло.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени за В търсенето на Александър Макендоски – дори смъртта на императора не е лесна работа

Повече информация Виж всички