shareit

Ужасяващите експерименти на Фридрих II

| от |

Един от най-противоречивите владетели на онова време, Фридрих е известен със своите велики амбиции на политическата и културна арена. Въвлечен в доживотен сблъсък с папството, което се оказва между земите на императора в Северна Италия и неговото Кралство Сицилия на юг, той е отлъчван два пъти за амбиции и пренебрежение към папското мнение. Освен титлите си на император на Свещената Римска империя и крал на Сицилия, той е и крал на Германия и Йерусалим, придобивайки последната титла, след като изпраща тъста си, за да му подсигури тази дългосрочна цел. Фредерик е известен също така със своето голямо любопитство към науката и границите, които прекрачва, в стремежа си към знания едновременно очарова и отблъсна съвременниците му.

Женен поне три пъти, той има 8 законни деца и много незаконни от любовниците си. Това обаче не е достатъчно, за да осигури продължаването на линията му и след внезапната си и неочаквана смърт през 1250 г. семейството му не просъществува още дълго.

Фридрих II, човекът, когото съвременниците му наричат „stupor mundi“ – в превод „удивлението на света“ – е забележителен човек. Но в много отношения остава сенчеста фигура в историята, обгърната от слухове, мистерия и легенди.

Regensburg - Historisches Museum - Friedrich II.

Фридрих II

Един от по-сенчестите въпроси, свързани с Фридрих, разкрива монах на име Салимбене. Съвременник на Фредерик, Салимбене ди Адам е италиански францискански монах, който се присъединява към ордена през 1238 г. против волята на баща си и през целия си живот създава няколко творби, най-известните от които е „Кроника“.

Друга негова известна творба – подходящ източник на информация за Фридрих – е „Дванадесетте бедствия на император Фридрих II“. Целта на тази работа е да подчертае недостатъците и неморалния характер на владетеля, включително липсата на християнско благочестие и незаинтересованост към подкрепата на Римската църква. Творбата съдържа поредица от разнообразни и описателни примери, които илюстрират нечестието на Фридрих: сред най-ужасните е, че той извършва поредица от зверски експерименти над хора.

Според Салимбене Фредерик използва добре затворниците за своите експерименти. Веднъж императорът затваря един от тях в дървена бъчва, лишавайки го от храна и вода, докато нещастният човек накрая умира в мъки. Целият процес се наблюдава отблизо през дупка в бъчвата, особено когато мъжът се приближава към смъртта, защото целта на експеримента е да се провери дали човешката душа може да се види в момента на смъртта, когато напуска тялото за отвъдното.

В друг още по-зловещ експеримент Фредерик заповядва на двама затворници да се даде една и съща храна за вечеря, а след ядене единият от мъжете е изпратен на лов, а на другия е казано да си ляга да спи. Опитът цели да проучи различните ефекти, които упражненията и сънят могат да имат върху процеса на храносмилане. Това е постигнато като няколко часа след вечерята Фредерик нарежда и двамата мъже да бъдат убити и изкормени, за да се сравни съдържанието на стомасите им и да се анализира разликата.

Може би най-обезпокоителният от всички експерименти обаче е този с кърмачетата. Произходът на човешкия език е нещо, което силно очарова императора и той предприема експеримент, с който, надява се, ще докаже какъв е оригиналният език на човечеството. В желанието си да определи какъв език говорят Адам и Ева в райската градина, Фридрих дава група бебета на грижите на медицински сестри, които получават строги инструкции как да ги отглеждат. Те не трябва да взаимодействат с децата, освен когато е необходимо – кърмачетата могат да бъдат хранени и къпани, но нищо повече – и при никакви обстоятелства не трябва да се говори с тях.

Фредерик обаче така и не получава отговор на поставения от него въпрос. Децата, огладнели без каквато и да било форма на обич, топлина и основно взаимодействие, умират просто от липса на любов. Не е ясно колко бебета са използвани в експеримента или колко пъти е провеждан, нито кои са родителите.

Ако в думите на Салимбене има дори зрънце истина, образът на императора е смразяващ. Но какво доказателство има, че сензационните разкази на монаха са достоверни? Едно нещо, което е ясно за Фредерик от самото начало, е, че той има силен интерес към всички въпроси на биологията.

Фредерик създава няколко животински резервата в царството си и също така притежава много животни, които води със себе си, когато пътува. При посещение в Равена през зимата на 1231 г. императорът пристига придружен от селекция от пантери, лъвове, леопарди и камили, а през 1245 г. пристига в манастира Санта Зенон във Верона, където монасите трябва да намерят място за 24 камили, 5 леопарда и слон. Няколко години преди това, Салимбене става свидетел на менажерията му, когато императорът преминава през Парма.

Не само животните привличат вниманието на Фредерик. Той пътува заедно с множество любопитни спътници като магьосници, акробати, евнуси и робини. От авторитетни източници, включително собствените писания на Фредерик, също знаем, че той е провеждал експерименти, но с по-малко съмнителен характер от тези, записани от Салимбене. Един такъв експеримент, за които сам разказва, включва установяване на дълголетието на рибите. За целта меден пръстен е поставен в хрилете на няколко риби, след което те са пуснати обратно в езерото си. Според легенда една от тези риби е открита през 1497 г. като медният пръстен все още е на място си, а на него има надпис: „Аз съм онази риба, която император Фридрих II постави в това езеро със собствената си ръка на петия ден от октомври 1230 г.“…

На пръв поглед изглежда, че експериментите, с които Фридрих е добре известен, могат да бъдат аргумент за това, че в разказите на Салимбене има истина. Монахът обаче има основателна причина да е предубеден срещу императора и може би личните му възгледи поне донякъде оцветяват неговия образ на Фридрих. В епоха, в която религиозните вярвания се приемат за даденост и се разглеждат като неразделна част от живота на владетеля, Фридрих е самопровъзгласен скептик по въпросите на религията – нещо, което е дълбоко шокиращо за хората около него.

Въпреки че е под опеката на папата, след като осиротява като дете, изглежда не възприема религията присърце – той все пак смята себе си за добър християнин – и в различни моменти е обвиняван в богохулство и следване на еретични идеи. Освен това той е отлъчен на два пъти. Демонстрирайки явно пренебрежение към Римската църква и не обръщайки внимание на наложените му санкции, се твърди, че Фридрих нарича Мойсей, Мохамед и дори Исус измами.

 
 
Коментарите са изключени