shareit

Улици на историята: Василий Верешчагин – художникът на Руско-турската война

| от |

В рубриката „Улици на историята“ се стремим да представим имената, които остават завинаги в историята не само в учебниците, а и често са част от нашия живот. Използването на велики личности позволява тяхното име никога да не се забравя и освен това да мотивира не само живущите, но и минаващите да търсят историята на тези хора. 

В столичния квартал „Овча купел“ 1, докато се движим по булевард „Президент Линкълн“, можем да попаднем на доста интересни имена на улици. Една от всички, която се включва към булеварда е именно тази „Василий Верешчагин“. Макар и името да е непознато или позабравено, Василий има основна роля в илюстрирането на не толкова красивата страна на войната. На неговите картини можем да открием висока доза хуманизъм, предоставяща истинските предизвикателства.

На_Шипке_все_спокойно

„На Шипка всичко е спокойно“

Снимка: By Василий Верешчагин – http://www.art-catalog.ru/picture.php?id_picture=2479, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3128017

Когато избухва Руско-турската война, доброволците за това сражение не са никак малко. Руснаци от цяла Европа отговарят на свещения дълг и са готови да предложат сериозно предизвикателство на Османската империя. Сред отзовалите се е и Василий Верешчагин. Руснакът в този момент се намира в Париж и печели добре като художник.

Борил се е по фронтовете на Кавказ и Средна Азия и познава много добре грозното лице на фронта. Василий обаче препочита да използва перото си, вместо пушката. Грозното лице на войната е оставило ясен поглед за картините му и много скоро те започват да носят сериозна международна слава.

Когато дългът го призовава, художникът зарязва всичко и става доброволец. Зачислен е като адютант на генерал Скобелев. Василий обаче не е сам в това сражение, двамата му братя Александър и Сергей също се записват, осъзнавайки, че няма по-голямо богатство от свободата. Военната подготовка идва от Морския кадетски корпус и семейната традиция на рода изисква всяко момче да го премине. През 1871 г. руският художник рисува картината „Апотеоз на войната“ и посвеща картината си на „На всички победители – преди, сега и в бъдеще“.

Apotheosis

„Апотеоз на войната“

Снимка: Автор: Василий Васильевич Верещагин – CD-ROM „Государственная Третьяковская галерея“. Издание 2-е; Допол. Издательство: AlexSoft, 2004, Общественное достояние, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=352722

Самата картина представлява композиция от натрупани черепи и гарвани, които летят около тях. Тази картина не е особено одобрена от руския елит, но това няма значение. Художникът просто отказва да рисува геройства и да показва героите. За него войната е изключително жестока и зловеща, няма нищо героично в нея. Когато започват сраженията в България, Василий използва най-силното си оръжие – четката. Разказва как Скоболев лично го е накарал да направи скица на турската армия и да илюстрира точно позицията на врага. Художникът се опитва да се спусне от високата позиция, за да нарисува своята картина, опитва се да бъде незабелязан, но турските дула го забелязват и започват да сипят олово.

Макар и да се крие известно време в храстите, руснакът успява да свърши работата си и се връща бързо, предоставяйки точните данни. Забравя албума си с рисунките от Плевен и Горни Дъбник. Картината му „Панахида“ е реално олицетворение на сраженията от Плевенската епопея. Четката му изобразява много точно атаката край Горни Дъбник. Вместо герои, художникът запечатва ясния образ на офицер и свещеник, който в този момент опява полето от мъртви. Именно тази творба много скоро ще обикаля всички световни военно-исторически музеи. Студеният зимен ден е прегърнал труповете на войниците, а художникът ги рисува достатъчно добре – без да обръща внимание на националност, кауза или чин.

Shipka_field

Снимка: By Василий Верешчагин – en:Image:Shipkafield.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=286561

След смъртта си, всеки войник отново има правото да бъде човек, нищо друго няма значение. Картините от Шипка, които художникът за пореден път губи, при преминаването на балкана, по-късно са открити и дават много ясен поглед на сраженията. В последните дни от войната, творецът не спира да рисува, около него постоянно има вдъхновение и голяма част от сраженията, които изковават родната свобода, започват да намират място в различни галерии в Париж, Виена и Лондон. Дори и след тази война, творчеството на руснака не приключва. Балканската война също дава много вдъхновение за творби, които по-късно ще оживеят на платното му.

Голяма част от рисунките му намират място в българските учебници по история и оставят един горчив хуманистичен щрих на платното. Василий участва ив Руско-японската война от 1904-1905 г. Животът му приключва с потъването на руския броненосец „Петропалвоск“ недалеч от порт Артур. Историята на Руско-японската война може да прочетете тук.

Заглавна снимка: By Неизвестен – http://veresh.ru/foto/5.php, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=8544025

 
 
Коментарите са изключени