shareit

Улици на историята: Поп Грую

| от |

Думата „джихад“ се среща много често в исляма и винаги се обвързва с война. Една сериозна подробност е, че обикновено тази свещена война се води срещу самия човек, който я обявява. С други думи, това е война за подобряване и преборване на грехове. Да се използва религията като оръжие е по-скоро безумие, но въпреки това в историята можем да си припомним няколко кръстоносни похода и многократно обявяване на джихад срещу неверниците. И въпросът винаги остава един и същ: ако Бог подкрепя едната страна на сражаващите, кой подкрепя другата?

Ако сте се разхождали в софийския квартал „Васил Левски“ и минете по улица „528“ ще забележите пресечката „Княгиня Косара“, първата нейна пресечка е улица „Поп Грую“. Това определено е интересно име, а личността зад него може да се похвали с впечатляваща история!

Грую Тренчов (в кръщелното е записан като Григор, но рядко се обръщат към него с това име) е известен участник в Априлското въстание. Роден е в Баня през 1836 г. в семейство на мутафчия – занаятчия, който изработва изделя от козинява прежда. Като дете посещава килийното училище, а по-късно успява да стигне до метоха в Самоков, където учи за свещеник.

През 1854 г. след приключване на обучението си се завръща и става учител в килийното училище. Грую събирал книги за селската библиотека и освен това пеел в църквата. Преподавал, за да може да събере пари за дрехите си като свещеник, както и да плати таксата си за ръкополагане. След като събрал парите и сключил брак, Грую имал възможност да се запопи. За втори път се връща в родното си село (днес вече град), но този път и със свещеническа титла.

Поп Грую не успял да се порадва толкова на семейния живот, по-скоро за него Бог имал други планове. Съпругата му починала много млада. От 5-те родени деца остават само две дъщери – Димитрина и Ана. Някога в родната му къща е гостувал дори Захари Стоянов, а това посещение по-скоро подпалило революционните страсти в представителя на Бог.

До къщата на поп Грую живеел Стоян Каралеев. Именно там една вечер отседнал Васил Левски. След като прекарал доста време в разговори с местните патриоти, заминал и дори не подозирал какъв пожар е запалил. Един от най-страстно слушащите думите на дякона е именно попът. Срещата се случва през 1872 г. и само след 4 години през селото минава и Георги Бенковски. На 8 февруари 1876 г. заедно със Стоян Каролеев образуват местен революционен комитет.

Именно поп Грую отговаря за тържествената клетва на всички участници. Нещо повече, в онзи момент свещеникът настоява клетвата да бъде свещена и именно той щял да се постарае да стигне до самия Бог. Когато избухва априлското въстание, именно попът участвал в почти всички големи сражения. В хода на въстанието, когато станало ясно, че победата е все още далече, идва писмо с допълнителни заповеди от Бенковски. Една от всички е попът да остане в България и да не бяга.

Когато турците влизат в селото е издадена заповед, че всеки, който остави оръжието, може да се прибере в дома си и няма да пострада. Вироглавият и горделив Грую влиза с 300-тата си четници и застава пред агата, заявявайки, че насила е накарал неговите поддръжници да се сражават. Тази смелост дошла и с пощада, предаденото оръжие идвало с друга награда – живот. След известно време все пак е арестуван и изпратен в Панагюрище, където бил изтезаван жестоко. В спомените си Грую разказва, че е бил изтезаван от циганин на име Хасан. Въпреки зверствата, именно попът прощава и спасява своя мъчител от сигурна смърт след освобождението. От Панагюрище е преместен в Пловдив, запазвайки традицията с мъчения и разпити. Спасението дошло от международна комисия, която била изумена от упражняваните зверства, при това върху свещеник. Веднъж свободен, попът се завръща обратно в дома си. С избухването на Руску-Турската война е заточен в Коня, Мала Азия. Никой не искал този лидер да поведе отново своята чета. Получава амнистия едва след победата на Русия.

Описват го като пиперлив човек, нисък, но изключително силен и начетен. Не се подчинявал на никого и точно по тази причина е бил смятан за свободен, без значение дали около него били турци или българи. Според историите е бил един от онези свещеници, които не обичали да мълчат, а прекараните години в училище позволявали да изразява себе си достатъчно ясно, за да не може друг да обори неговите думи. Преди да умре е припомнил на всички близки, че не желае да бъде погребан в църквата, предпочитал обикновеното скромно гробище. Преди 2 години Тракийското дружество „Войвода Руси Славов“ в Пловдив получава и много скъп исторически подарък – хайдушкият нож на легендарния поп Грую Бански. Същият този нож е бил използван за поставянето на клетвата на събранието в Оборище. В същото дружество има и сабя, на която е изгравирана датата „1876, април, 22″ – датата на априлското въстание. Грую Бански все пак намира време за църквата след освобождението и служи вярно до смъртта си.

 
 
Коментарите са изключени