shareit

Улици на историята: Никола Генадиев – политик, журналист и министър в бурни времена

| от |

В столичния квартал „Младост 1″, когато се движите по булевард „Андрей Сахаров“, точно до метрустанцията ще обърнете внимание, че се пада улица „Йерусалим“. Първата по-голяма нейна пресечка носи името „Никола Генадиев“. Улицата носи името на един от позабравените български политици и представители на Народнолибералната партия.

Освен с политика, Генадиев има и други занимания, но преди всичко милее за родината си и много често критикува правителството за редицата взети грешни решения. Освен това е известен като оратор и много от неговите речи могат да бъдат открити. Разбира се, зададените от него въпроси често остават без отговор. Нека се запознаем малко по-обстойно с този човек.

Никола Генадиев е роден на 19 ноември (1 декември в нов стил) през 1868 г. в град Битоля. В семейството му се срещат интелигентни хора, баща му е просветен деец, чичо му е журналист, а племенничката му е художничката Василка Генадиева, дядото е митрополит Генадий Велешки, а дъщеря му Милка Генадиева става журналист във Франс Прес. Никола завършва основното си образование в Битоля, след това семейството се премества в Пловдив и там завършва Пловдивската гимназия. Участва активно в съединението с Източна Румелия и след това е доброволец в отряда на Коста Паница по време на Сръбско-Българската война.

Когато заминава в Белгия, където учи в Брюкселския свободен университет, получава стипендия от 150 франка, докато брат му Харитон дава част от последните си пари, за да помогне да завърши. В този период от време работи периодично в изданието на редакция „La Reforme“ и много често напомня на света за Македония. Именно в тези публицистки среди Генадиев открива своето призвание на журналист, а и белгийците одобряват неговото присъствие в различните редакции. Друго място, където намира поле за изява е „Societe de Geographie“. Когато се разболява, младият Генадиев заминава за Италия, където да се лекува и там неговият престой се запълва с изучаване на италиански.

Постоянните пътувания в чужбина отварят очите на бъдещия политик и той винаги се стреми да използва добрите практики на останалите страни в България. През 1890 г. се дипломира като доктор на правото, политическите и социалните науки. Освен с политика, той се занимава активно и с издаването на в-к „Балканска Зора“. Не пропуска възможността да критикува всички политически убийства, които се случват многократно в този период (1892 г.). Един от основните възгледи на Генадиев относно външната политика на страната е, че такава може да има единствено и само с помощта на силна армия, която да демонстрира много добре способностите си, но никога да не се използва, защото именно дипломацията винаги дава по-добро решения. А щом се гарантира от впечатляваща сила, тогава няма нужда от кръвопролития.

През 1913 г. получава поста „Министър на външните работи“ и то във време, в което румънската армия се движи към София. Единственото решение, което може да намери в този критичен момент е среща с италианския посланик, за да може чрез него да се свърже с румънския министър. Преговорите отнемат доста време и костват много жертви, но накрая войските спират своето настъпление. Думите на Генадиев от този период са изключително болезнени:

„Аз станах министър на външните работи, когато България беше обградена от всички страни от неприятелски войски и Румъния беше стигнала до Враждебна. Моите предшвественици имаха силна и храбра войска, от която не остана нищо. Аз трябваше сам с думи да защитавам интересите на Държавата и нещо нечувано, влязох в преки разговори с Майореско (министърът на външните работи на Румъния) и успях да очистя страната от неприятелски ботуши и въпреки най-упоритата съпротива на румънските военноначалници, на които се падна евтината слава и които се подчиниха само на заповедта на румънския крал да спрат нашествието. Вие, добружданци ще плачете за Добруджа, аз македонецът ще плача за Македония. Едно, обаче трябва да ни утешава: то е оня прозорец, който ни оставиха на Бяло море.“

И въпреки неблагоприятната ситуация, в която поема за кратко управлението, той не спира да говори положително за своя народ. Не случайно е често цитиран по различни теми, но някои думи, които вече са на повече от век, може да послужат и днес:

„Народът ни е добър, народът ни е трудолюбив, той има ценни качества и разбира се е в съзнание да защитава своите интереси. Нещастието е, че няма добри водачи, но ще ги има. Разбира се, нищо не става от днес за утре и за една или за две години. Всеки народ изплаща грешките си. Те са, обаче, които отварят очите.“

Последните години от живота си прекарва в навечерието на Първата Световна война. Когато е изпратен на опознавателна мисия, в която да обърне внимание на политическите вълнения и включването на България в Първата Световна война, той остава с впечатлението, че най-доброто решение за страната е да се присъедини към Антатата, в последствие България се присъединява към Тройния съюз и с това следват нови главоболия и загуби. Животът на Генадиев приключва на 17 октомври 1923 г., когато се прибира към дома си на улица „Кракра“. Застрелян е от Димитър Стефанов, макар и много дълго да се твърди, че убийците са неизвестни.

Заглавна снимка: By Неизвестен – Собственоръчно сканирано, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=19078601

 
 
Коментарите са изключени