shareit

Улици на историята: Георги Брадистилов – математикът, който даде душа на науката

| от |

В рубриката „Улици на историята“ се стремим да представим имената, които остават завинаги в историята не само в учебниците, а и често са част от нашия живот. Използването на велики личности позволява тяхното име никога да не се забравя и освен това да мотивира не само живущите, но и минаващите да търсят историята на тези хора.

Разходката в Студентски град е като разходка в историята. Може да откриете, че почти всяка улица е кръстена на професор. Повечето видни личности са достигнали висотите на БАН, а минаването покрай Техническия университет ще ви представи някои особени имена. Улица „Георги Брадистилов“ е кръстена на доктора на математическите науки със същото име. И макар фамилията да подсказва, че има нещо брадато, Георги не може да бъде забелязан на нито една снимка с брада. Нещо повече, това е един от онези усмихнати математици, които не забравят човешката страна и наред с научните успехи, успяват да демонстрират и високо чувство за хумор. Нека започнем от самото начало.

Георги Делчев Брадистилов е роден на 12 октомври 1904 г. в Панагюрище. Завършва гимназия без проблеми и вече знае, че математиката е неговото призвание. Завършва Софийския университет през 1927 г. с отличие и бързо става редовен асистент по математика. Негова особена страст са упражненията по диференциално и интегрално смятане, както и висша алгебра. Жаждата за надграждане на тези знания го изпраща в за две години в Париж и Мюнхен, а малко по-късно идва време и за защита на докторска дисертация.

В Мюнхен работи с Арнолд Зомерфелд – виден немски физик, станал популярен с публикациите си по атомна физика и Константин Каратеодори – немски физик с гръцки произходи. През 1938 г. именно там защитава докторат, а 20 години по-късно повтаря успеха си и става доктор на математическите науки. През 1940 г. работи като частен доцент и се запознава с академик Кирил Попов. Големите постижения не могат да замъглят и извисят особено Брадистилов, доказването му в тази област го мотивира да започне да работи усилено със студентите и съответно да разплита мистерията на математиката, подготвяйки редица кадри не само в Софийския университет но и в Техническия.

Като през това време се опитва да открие следващото поколение математици и дори остава време, за да ръководи научни семинари, където студентите разработват специални теми върху математическия анализ. По време на творческата си кариера, Брадистилов получава редица покани за най-различни научни конференции. След като защитава докторантура в Софийския университет, идва време за следващото голямо призвание – член-кореспондент на БАН.

Тази титла идва през 1967 г. (практически на приблизително 10 години, Брадистилов добавя по едно ново звание към името си), а през 1972 г. вече е заместник-секретар на Физико-математическото отделение в БАН. За целия си творчески път, Брадистилов има повече от 80 авторски научни работи, повечето се цитират и до днес в научното общество. Имайки предвид сложното естество на неговите разработки, всички публикации са разделени на четири основни движения. Светът се притежава от хората, които познават математика, а в това число наистина можем да добавим и доктор Брадистилов.

Някои трудове включват изследвания на система от условия за съществуването на периодични решения на една консервативна система. Звучи сложно, но практически това е предложение за решение за определен интервал от време в една по-голяма система. Разбира се, цялото творчество може да бъде открито и допълнително изследвано от онези, които желаят да търсят своето призвание в математиката или допълнително да опознаят този по-сложен свят.

И ако един човек може да бъде творец в избраната от него сфера, то не винаги може да е учител. Георги Брадистилов е личност, която за 30-годишен период успява да предаде познанията си и да предложи хиляди инженери и архитекти. Освен широкия спектър от знания, той намира и правилния път към младите. Учебниците му и до днес са Библия за младите и талантливи хора, които искат да се насочат в тази сфера.

От призмата на практиката и творческото мислене, той бързо става любимец за своите студенти. И когато мисията на един преподавател е насочена не към изключването, а към приобщаването на студентите, тогава победата е за абсолютно всички. Едно сериозно качество е фактът, че Брадистилов особен педант към самия себе си. Веднъж по път за лекции пада и чупи крака си, вместо да отмени лекцията, отива и свършва работата си, а едва след това търси лекарска помощ.

През 1975 г. получава последното призвание за своя неуморен труд – почетен член на Съюза на математиците на България. Умира през 1977 г. на 72-годишна възраст, но откритията му продължават да се използват и до днес. Може би най-голямата почит е, че днес стотици млади студенти, отиващи на лекции в Техническия университет вървят не само по улицата, която носи неговото име, но и научната пътека, която е отъпкал за тях.

И понеже искаме да покажем и човешката страна, добавяме малко от закачливите шеги на доктора на математическите науки. С това доказваме, че математиците могат да бъдат много приятни хора, в случай, че някога сте останали с горчив спомен от тях.

„Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере.“

„Казват, че когато открил прочутата си теорема, Питагор принесъл в жертва на боговете сто бика. Оттогава говедата не обичат математиката…“

„- Може ли млад човек, постъпил в МЕИ, да се развие?
– Ами, ако е имало нещо завито, ние ще го развием.“

Една от любимите истории на студенти и познати е:
„Влизат двама студенти на изпит:
– Разделетедъската на две и пишете – казва професорът. Единият грабва тебешира и разделя дъската с хоризонтална права:
– Достатъчно, – казва професорът, – дай си книжката!
Пише му шестица и обяснява:
– Човек, който има акъл да се справя в конкретна ситуация, винаги може да научи математиката, ако желае!“

Често обичаме да казваме, че такива хора се раждат само веднъж. Песимистите са почитатели на апокалиптичните гледни точки, но професорът надали би бил такъв песимист. Неговото дело е позволило на мнозина да се докоснат до необятната материя и точно това ни кара да бъдем оптимисти.

Заглавна снимка: By Vassto – Собствена творба, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=18647536

 
 
Коментарите са изключени