shareit

Улици на историята: Генерал-майор Никола Недев – борецът за справедливост

| от |

В рубриката „Улици на историята“ се стремим да представим имената, които остават завинаги в историята не само в учебниците, а и често са част от нашия живот. Използването на велики личности позволява тяхното име никога да не се забравя и освен това да мотивира не само живущите, но и минаващите да търсят историята на тези хора.

В квартал „Витоша“ между улица „Иван Радоев“ и „Ангел Каралийчев“ можем да открием една малка пресечка с името „Никола Недев“. Макар и със скромна дължина, спрямо горните две, зад нея стои име, което е достойно по размерите си за булевард. Историята на Никола Димитров Недев е впечатляваща. Ражда се на 7 юли 1886 г. във Велико Търново. Семейството му се състои от баща възрожденски учител и дългогодишен секретар на Иларион Макариополски – Димитър поп Недев Попмихов. Малкият

Никола завършва основно образование в родния си град, започва да рисува, скулптурите също го привличат и оттам започва вниманието към архитектурата. За съжаление бащата не може да издържа 7-членното семейство и Никола трябва да се ограничи от тези амбиции, поради простата причина, че в България все още няма архитектурно училище и вниманието му трябва да е насочено другаде – в този случай става въпрос за Висшето военно училище в София.

През 1907 г. успява да го завърши като отличник на 27-и артилерийски випуск. Малко след това идва и първото назначение за взводен командир на 5-и артилерийски полк в Шумен. Амбицията му не свършва до тук и много скоро полага конкурсен изпит за допълнително обучение във Висшата военна академия „Екол дьо Гер“.

През Балканската война поручик Никола Недев взима активно участие в Софийския крепостен батальон и поема командването на 3-та батарея от леко обсадно отделение. Този батальон тръгва заедно с много други към Одринската крепост. Междувременно българската Втора армия се ръководи от едни от най-добрите пълководци – генерал-лейтенант Никола Иванов, генерал-майор Георги Вазов, подполковник Никола Жеков, майор Иван Вълков и командващият Първа българска армия – генерал-лейтенант Васил Кутинчев. Впрочем именно от тези мъже идва и желанието крепостта да бъде нападната на щик и да не се чака капитулацията от глад.

Успехът е документиран на 13 март 1913 г. Когато родината няма нужда от поручик Недев, той се връща обратно в Брюксел, за да продължи своето военно обучение. През 1915 г. отново се завръща с чин капитан и започва командването на батарея в Шуменския крепостен батальон. В началото на войната командир Недев работи като офицер за поръчки в щаба на 8-а дивизия в Стара Загора. По време на боевете в Тутракан е командир на батарея.

Взима участие при военните операции в Добруджа и получава възможност да командва гаубична батарея във 2-ри тежък артилерийски полк. В последствие влиза в болницата за операция на апендицит. След излизането от болницата през 1917 г. е изпратен с 9-а пехотна плевенска дивизия на Дойранските позиции и там отново се сражава редом до Владимир Вазов. Прибира се в плевен като адютант на ген. Вазов. През 1920 г. е назначен за контролирането на разпоредбите на Ньойския договор.

Като човек, който говори три езика, има опит в сраженията и практически е отличен с особена честност, Недев започва да се бори на тихия фронт и да съкращава значително изискванията към скъсяването на родните граници и скромната му победа се доближава до значителни успехи, когато получава възможност да определи границата с Гърция и да спечели още няколко километра.

Nikola_Nedev_young

Снимка: By Неизвестен – Собствена творба, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=42720224

През 1922 г. представя дисертация и след защитата ѝ му се признава правото на завършил Генерал-щабна военна академия. Назначен е в Генералния щаб, но също така изнася лекции по военна история във Военното училище. Много скоро подполковник Недев отново се връща в армията и поема командването на 18-та пехотна етърска дружина. През 1924 г. е назначен за началник на тактическата подготовка в щаба на 1-ва пехотна дивизия в София и едновременно преподава във Военната академия. През 1927 г. е налачник щаб на 1-ва Софийска дивизия. От 1925 г. до 1928 г. подполковник Недев е ръководител на Военното разузнаване. Освен бляскава военна кариера, Недев се занимава и с литература и още на позицията си в Дойран решава да увековечи.

Неговата книга „Дойранската епопея“ е доказателство, че пред българския войник може да срази много по-възхваляния противник. Впрочем неговата книгата се разпространява в редица световни библиотеки, а още по-важното е, че се пази в библиотеката на Конгреса на САЩ и университетите „Йеил“, „Станфорд“ и „Мичиган“. През 1930 г. е назначен за военно аташе в Рим, Атина и Анкара. В същия период става ясно, че турското правителство ще освободи османските съдебни архиви с изтекла давност и възнамерява да ги продаде на търг. Важната информация за България в периода на Османско владичество е изключително ценна и по негово настояване, както и това на Панчо Добрев се препоръчва на София да закупи всички книги и по този начин да се извлече ценна информация за съдебните дела на Левски, както и други специфични престъпления.

Така Недев се озовава във влага за България, заемайки цели два вагона с архивни документи. Завръща се от Рим през 1932 г. и веднага е назначен за командир на 14-и пехотен македонски полк в Горна Джумая. След 19-майския преврат от 1934 г. му е наредено да замине в Стара Загора и да компандва 8-а пехотна Тундженска дивизия. На 6-и май 1935 г. е произведен в чин генерал-майор. Когато 40 войника са уличени в комунистическа дейност и се подготвя смъртна присъда, Недев заявява, че ще застане редом до своите войници при изпълнението на смъртната присъда. Освен това напомня, че така целият свят ще види как 40 души са убити заради убежденията им и по-късно смъртните присъди наистина са отменени.

Уволнен е през 1936 г. и преминава в запаса. От 14 ноември 1938 до 23 октомври 1939 г. е министър на вътрешните работи и народното здраве. През 1939 г. с настояването на Хитлер, България трябва да предприеме акция за изселването на евреите. Недев има документирани две аудиенции при Борис III, където многократно настоява да не се унищожават българските евреи, които проливат кръвта си във всяка битка, при това за честта на България. В този момент г-н Данекер вече е вдигнал мерника на гемия във Варненското пристанище, която трябва да отплава и към този момент е пълна с евреи. Бившият генерал започва открита борба с министър Габровски срещу толкова гневните атаки.

В последствие се запознава с равина Хананел и заедно се изправят пред патриарх Стефан, за да молят за помощ от Светия синод. Заедно успяват да пуснат кораба да отплава, при това без излишни усложнения. След Втората Световна война, макар и генералът да има добро резюме и достатъчно заслуги към страната, агентите от 8-и отдел на ДС нахлуват в дома му и започват щатален обиск, като отнемат ордените му „За храброст“, медали и други ценни исторически книги.

Изпратен е за 4-и месеца в Белене. Там разбира, че властта е събрала всички висши офицери, както и други представители на българската интелигенция. Дори и след всички унижения, както и лишаване от всякаква пенсия, той все пак успява да оцелее. Когато е освободен след три години страдания, той отива в храма „Св. Александър Невски“, където заявява:
„Отивам да благодаря на Бога, че ме спаси от този Ад и да му се помоля да прости на палачите-комунисти – те не знаят какво правят.“
Генерал Никола Недев умира на 28 април 1970 г. и за тази загуба, главният военен прокурор заявява:
„Генералът запази достойнството си до края.“

Заглавна снимка: Снимка: By Неизвестен – Собствена творба, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=42719555

 
 
Коментарите са изключени