shareit

Улици на историята: Емануил Попдимитров – човекът, който никога не се завърна у дома

| от |

Там където Студентски град се разделя от Симеоновско шосе и започва квартал Витоша, може да откриете много колиритни имена на улици. Ще попаднете на улица „Георги Райчев“, „Ангел Каралийчев“, а между тях стои улица „Емануил Попдимитров“. Същият ще бъде тема на днешния материал в „Улици на историята“. Едва ли сте срещали толкова често това име, освен това може да откриете улица със същото име в Кюстендил.

Пълното име на този герой е Емануил Попдимитров Попзахариев – известен български поет, философ, литературен критик, писател и общественик. ПопДимитров е роден на 23 октомври 1885 г. в село Груинци, Босилеградско и тогава все още част от Княжество България. В Кюстендил завършва педагогическо училище през 1904 г. След прикключване на образованието си започва да преподава в босилеградските села. През 1907 г. е изключен от Софийския университет, защото освирква княз Фердинанд I при откриването на народния театър. Вместо да остане в България, Попдимитров продължава да учи във Франция, а след това завършва философия и литература във Фрибурския университет в Швейцария през 1912 г.

BASA_118K-2-85_Emanuil_Popdimitrov_(crop)

 

Снимка: By Неизвестен – Този файл от българската Държавна агенция „Архиви“ е качен в Общомедия като част от проект за сътрудничество. Държавна агенция „Архиви“ предоставя изображения, които са в сферата на общественото достояние. Цитирането на източника Държавна агенция „Архиви“ става с посочване на съответните идентифициращи документа номера на фонда, описа, архивната единица и листа., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=19038519

На прага на войната, неговите познания в чуждите езици му позволяват да участва в Първата Световна война като преводач на южния фронт. Попдимитров тогава е в главната квартира на армията в Кюстендил. До 1923 г. е в Кюстендил и преподава френски език и философия във Висшия педагогически курс. След това се мести в София и работи като частен доцент по литературознание в Софийския университет – кой би подозирал, че университетът ще върне онзи, когото е прогонил.

След Първата Световна война, когато Западните покрайнини се губят, Попдимитров намира ново призвание – да представлява българските малцинства, които остават зад граница. Нещо повече, в Сърбия тече националистически натиск за сърбизиране на българското население. Имайки предвид, че родното място на философа вече е част от друга държава, той бързо започва да организира комитет за правата на малцинствата отвъд граница. До края на 1924 г. почти всички бежанци от Западните покрайнини са част от неговия комитет.

През това време всички жители могат да четат български вестници като „Западни покрайнини“ и „Западно ехо“, съществуват около 68 дружества с над 3000 члена. Онези, които предпочитат да избягат и да се върнат в родината си, получават грижа и възможност да бъдат настанени най-бързо. Значителен успех на този философ е записан в Петия конгрес на малцинствата, когато българите изобщо не са допуснати или поканени. Събитието в Женева е посрещнато с особена агресия от югославската делегация, която в този момент се опитва да не допусне нито един българин. Попдимитров пристига с карта и официална статистика на българите, които живеят във въпросния регион.

Screenshot_4

 

Снимка: By Неизвестен – Този файл от българската Държавна агенция „Архиви“ е качен в Общомедия като част от проект за сътрудничество. Държавна агенция „Архиви“ предоставя изображения, които са в сферата на общественото достояние. Цитирането на източника Държавна агенция „Архиви“ става с посочване на съответните идентифициращи документа номера на фонда, описа, архивната единица и листа., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=43488376

Неговата реч, подкрепена от руската, унгарската и еврейската делегация разказва историята на човек, който никога не може да се върне у дома. Постига значителен успех, защото най-накрая се достига до признаване на българското малцинство в Югославия. До този момент делегацията на същата страна отказва да признае този факт. Същите данни представя и на журналистите от европейските малцинства. На 11 септември Атанас Буров (тогаващният министър председател) поставя официално въпроса пред Югославия и Обществото на народите. Върховният комитет за бежанците получава редовни покани за същия форум дори и след Деветнадесетомайския преврат.

През 1933 г. за пореден път говори за сънародниците си и издава две книги на английски и немски по същата тема. Един от най-големите успехи е създаването на научен институт „Западни покрайнини“, който включва имената на 44 известни имена на българската наука и изкуство. Сред тях са имена като проф. Йордан Иванов, Стилян Чилингиров, Тихомир Павлов и други. По този начин се ражда и архив за събиране на материали за българския характер от Западните покрайнини.

Другата голяма страст на Попдимитров е философията и той самият признава, че е изграден предимно от трудовете на Артур Шопенхауер, Фридрих Ницше и Йоханес Ремке. Творчеството е подсилено с различни философски трудове, а когато не се занимава с анализа на човешката природа, философът се отдава и на лирика. От перото му се раждат стихосбирки, които оставят светла следа в българската литература. Неговият лиричен субект е устремен към по-висш духовен идеал и висша хармония, която може да бъде достигната единствено чрез търсене в природата и вечната женственост.

„Морете ме привлича с ярък блясък,
вълните, дъното са незнайни, чудни,
несметни съкровища – корали;
да, буен лес от алени корали
и цвят по тях – едни елмази само.
А нимфи в люлки мънички деца
люлеят там и тихо, тихо пеят.
Безбрежна музика, незнайна, дивна,
от бездните се вие надълбоко.
Звучи, като че дружно я подемат
там неподвижни канари – вълни
И риби неми… и от нея тръпнат“

„Море“ от Емануил Попдимитров

Emanuil_Popdimitrov_home_with_memorial_plaque,_26_Avicenna_Str.,_Sofia

Снимка: By Spiritia – Собствена творба, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=64717275

Друго качество на този виден български философ е владеенето на чужди езици. До края на живота си владее свободни сръбски, френски, немски, италиански, руски, норвежки, турски, унгарски, румънски, еврейски и други езици. Намира време дори да превежда някои от великите литературни произведения на Шекспир, Шилер, Петьофи , Гьоте и много други. Освен това може и да рисува, но предимно творчеството му е насочено към литературата и философията. Житейският му път приключва на 23 май 1943 г. в София, Царство България. Посмъртно на него се кръщава Кюстендилската библиотека.

Emanuil_Popdimitrov_memorial_plaque,_26_Avicenna_Str.,_Sofia

 

Снимка: By Spiritia – Собствена творба, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=64717261

Заглавна снимка: By Неизвестен – Този файл от българската Държавна агенция „Архиви“ е качен в Общомедия като част от проект за сътрудничество. Държавна агенция „Архиви“ предоставя изображения, които са в сферата на общественото достояние. Цитирането на източника Държавна агенция „Архиви“ става с посочване на съответните идентифициращи документа номера на фонда, описа, архивната единица и листа., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=43488376

 
 
Коментарите са изключени