shareit

Уилям Маршал – най-добрият рицар на Англия с много противоречива история

| от |

Благодарение на средновековната литература, бартовете и всички останали хора на изкуството, повечето рицари са описвани и изобразявани като особен вид благородници с богати познания за света, нежни лирики и особен стремеж към справедливост. Официалната картина се разминава значително от истината – рицарите не са нещо по-различно от добре нахранени главорези, които влизат в употреба на всеки възможен владетел. В замяна на тяхната сила, те получават земи и достатъчно пари, за да бъдат лоялни, мирни и кротки в собтсвената територия на царството.

Сред някои от големите рицарски имена е и това на Уилям Маршал – син на благородник, който до края на живота си ще служи вярно на повече от пет английски монарха. През годините ще бъде достатъчно близък на Ричард „Лъвското сърце“, „Лошият“ крал Джон и дори на момчето, което по-късно ще стане известно като крал Хенри III. Последните си битки, Маршал води на 70-годишна възраст. Негов опонент са френските войници, които подготвят специална инвазия през 1217 г. Уилям Маршал получава първия си меч в ранна възраст и след като е благородник, преминава обучение относно рицарското изкуство.

Вниманието към този спорт успява да донесе и първата работна позиция в лицето на Хенри II. Маршал е извикан да бъде учител на момчето и в следващите 13 години ще обикаля заедно с него всички рицарски турнири. В Северна Франция ще успеят да постигнат сериозни успехи. Дължината на човешкия живот е много по-кратка и през 1183 г. младият Хенри се разболява от дезинтерия и умира. На смъртният си одър, наследникът моли учителя си да изпълни една много важна мисия – да поведе кръстоносния поход към Левант (днешните територии на Либия, Сирия и Палестина). Добрият приятел трябва да носи одеждите на своя ученик, които били изписани с огромен кръст от глава до пети. А най-важното е, че именно с тези доспехи трябва да влезе в самия Йерусалим.

BitvaLincoln1217ortho

 

Снимка: By Matthew Paris – [2] from Matthew Paris (1240–1253), Chronica Majora, volume II, folio 51v (55v), OCLC 9980090., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=17023850

Архивите разказват, че Маршал тръгва от Западна Европа през есента на 1183 г. и най-вероятно се връща между 1185 или в началото на 1186 г. Неговото пристигане идва в онзи момент, когато латинските рицари-кръстоносци се изправят срещу един от най-зловещите противници – Саладин. Още е спорно как точно се е справил Уилям Маршал срещу султана, но според различни източници за кратко време е успял да демонстрира смелост, която липсвала на неговите братя по оръжие.

Друг основен проблем е, че записаните подвизи не са подсилени с факти, следователно е трудно да се приемат големите победи на този рицар. Добавяме още една интересна подробност  – не се споменава никъде в официалните архиви на източните фронтове. Колкото и отдаден да е на заветното дело на своя господар, Уилям не бил глупав. Много добре разбирал, че поемането на чуждия кръст трябва да се заплати. Преди своето заминаване има среща с Хенри II, в която се договоря, че при завръщането си, Маршал ще получи благородническа титла лично от владетеля. В последствие променя своята идея и вместо да се върне в Англия, прави пътуване, за да вземе семейството си и се връща обратно в добре познатата територия. През 1099 г. се оказва, че рицарите могат да изкупят всички грехове, помагайки при налагането на Божията воля.

По време на пътешествието си за Йерусалим, той се запознава и с двата военни ордена – на тамплиерите и на хоспиталите. Благодарение на тяхната военна идеология, както и проповядваната философия, те оформят ядрото на рицарството в Йерусалим. Оказва се, че и двете страни са обикнали достатъчно заместника на Хенри и приемат новия рицар за всички красиви качества, които носи в себе си. От 1183 г. до 1186 г. рицарят посещава Палестина, при това малко преди разразяващите се политически бунтове.

В началото на лятото на 1183 г. Саладин вече е успял да пребори своите противници в северната част на Алепо. С този успех неговите земи смело обграждат Йерусалим и позволяват атака от всяка страна. Амбицията на Саладин е да събере всички сили и да изчисти кръстоносците колкото се може по-бързо. Първите есенни опити са насочени към пустинния замък в Карак – за изчистване на една от последните пречки около Дамаск. Втора атака се прави и през лятото на следващата година, но и в двата случая не се стига до пряк двубой между двете сили. Мюсюлманите се оттеглят бързо, когато на фронта пристигнат християните. Смята се, че Уилям Маршал е бил част от поне една от двете велики разходки, но така и не успява да благослови меча си.

KONICA MINOLTA DIGITAL CAMERA

Снимка: CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=62130

Една от причините е, че новият владетел иска да тества силите, да провери техните възможности и стратегии. През 1185 г. следва 12-месечно примирие с Йерусалим, за да проведе атака срещу Мосул (град в Ирак). Според архивите, Уилям успява да се завърне някъде през 1186 г. в Западна Европа и с това избягва абсолютния разгром на кръстоносците. На 4 юли 1187 г. Саладин унищожава християнската армия в битката за Хатин. До края на годината в Йерусалим се връща обратно към ислямската религия. Султанът нарежда да бъде съборен и последният кръст в града. Междувременно връзките с тамплиерите позволвяват на Улям да получи добри позиции при управлението на Хенри II, Ричард I и крал Джон.

В началото на XIII век вече е добър приятел с локалния лидер – Еймъри от Св. Мавр. Именно намесата на тамплиерите позволява помирението между крал Джон и папата. Друга заслуга е Магна Харта, за която Уилям взима дейно участие. Единственото интересно доказателство, с което рицарят може да докаже, че е бил в Йерусалим – всичко останало за неговите рицарски подвизи е хипотези – идва с разкриването на копринените дрехи, които рицарят вади и настоява да бъде погребан с тях.

Традицията повелявала всеки завръщаш се кръстоносец да носи палмови клонки от Йерусалим, но Маршал предпочел да закупи този вид скъпи одежди. Рицарят умира през 1219 г. на 72-годишна възраст и погребан в гробницата на тамплиерите в Лондон. Макар и архивите да не са записали присъствието му в нито един документ, участия в някои битки в Европа присъстват, но ако това е напълно достатъчно за поставянето на титлата „Най-добър рицар“, най-вероятно всеки може да направи изводите и за други интригуващи личности в английската история.

Заглавна снимка: By Kjetilbjørnsrud, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2910296

 
 
Коментарите са изключени