shareit

Уилям Крисмас и най-лошия самолет в историята

| от |

Историята на авиацията е изпълнена с наистина ужасни самолети. За всеки Sopwith Camel има по един SPAD S.A, който поставя картечаря точно зад витлото, за да стреля по-удобно. За всеки Spitfire има по един Boulton-Paul Defiant, изтребител от Втората световна война, базиран на остарели разбирания от Първата световна война. За всеки Boeing 747 има по един Bristol Brabazon, гигантски бял слон, остарял много преди да бъде завършен, а за всеки Messerschmitt 262 има Me-163 Komet, ракетен изтребител, толкова опасен, че убива много повече от собствените си пилоти, отколкото вражески. Но в пантеона на ужасните самолети един стои много над останалите: Christmas Bullet – машина, ужасна не заради човешка грешка, прибързан дизайн, бюрокрация или напредъка на технологиите, а защото създателят й е сред най-безсрамните и дръзки шарлатани в американската история.

William Whitney Christmas in 1915

Уилям Уитни Крисмас е роден на 1 септември 1865 г. в Уорънтън, Северна Каролина. Той посещава Военната академия на Сейнт Джоунс, Университета на Вирджиния и Университета Джордж Вашингтон като изкарва магистърска степен по изкуства, преди да премине към кариера в медицината. Въпреки че през целия си живот той се нарича „доктор“ Крисмас, няма доказателства, че някога получава официална медицинска степен. Във всеки случай медицинската му кариера е краткотрайна, тъй като някъде в началото на 1900 г. той изоставя практиката си, за да навлезе в чисто новата сфера на авиацията. Предполага се, че Крисмас създава и управлява първия си самолет през 1908 г., но твърди, че е принуден да го изгори, за да защити строго секретния му дизайн. Въпреки че никога не са открити доказателства за съществуването на тази машина, през 1909 г. Крисмас патентова дизайн, който нарича „Червената птица“, пряко копие на самолет, наречен „Червеното крило“, построен от Асоциацията за въздушно експериментиране на Александър Греъм Бел. Въпреки че отново няма доказателства, че този самолет някога съществува или въобще лети, скоро след това Крисмас тръгва да търси бизнес партньори, с които да стартира собствена компания за самолети.

На 26 октомври 1909 г. той основава Christmas Aeroplane Company във Вашингтон, заедно с инвеститорите Крийд М. Фултън, Лестър С. Маклауд и Томас У. Бъкли. През следващите осем години триото влива хиляди долари във фирмата – преименувана по различни начини на Durham Christmas Airplane Sales & Exhibition Company и по-късно Cantilever Aero Company – ни всъщност никога не построява самолет, въпреки че на 5 декември 1915 г. Крисмас публикува статия в New York Times, в която твърди, че е продал единадесет „бойни крайцера“ на Великобритания и Франция. И накрая, през 1917 г. Фултън, Маклауд и Бъкли напускат партньорството с отвращение. Непоклатим, Крисмас успява да убеди братята Хенри и Алфред МакКори, които управляват брокерска фирма в Ню Йорк, да инвестират в компанията му. Същата година Америка влезе във Великата война. Предчувствайки възможност, Крисмас посещението в този момент затруднената Continental Aircraft Company в Амитивил, Лонг Айлънд, и излага серия от модерни дизайни на самолети, включително едноместен „разузнавач“ и триместна „бойна машина“. Крисмас представя тези проекти като част от дързък план за въздушно нападение над германска територия и отвличане на кайзер Вилхелм II, като по този начин Германия ще бъде принудена да капитулира. Отчаяни, от Continental приемат предложението му и назначават Винсент Бърнели за главен дизайнер.

За да задвижи Christmas Bullet Крисмас се свързва със сенатора от Ню Йорк Джеймс Уодсуърт, който убеждава американската армия да му даде един от експерименталните си двигатели Liberty 6. Този двигател е предоставен при условие, че ще се използва само за наземни тестове и армията ще инспектира самолета преди първия му полет – условията, които Крисмас незабавно игнорира. Междувременно, обратно във фабриката, Бурнели става все по-загрижен за един нестандартен инженерен избор. Необяснимо е защо добрият доктор настоява фюзелажът (тялото на самолета без крилете) да бъде изработен от стомана и дървен фурнир, което прави общото му тегло 950 килограма – почти два пъти повече от другите подобни самолети по това време. Но още по-тревожни са крилата на машината. Докато по това време повечето такива крила трябва да бъдат заздравени с подпори, Крисмас настоява, че те са ненужни и крилата трябва да се оставят да се огъват свободно, почти като на птиците. Още по-лошото е, че те са изградени от къси секции, заварени заедно, което създава фуги, които, по думите на Бурнели, „можеш да прекършиш на коляно“ и също са изключително тежки. Бурнели отчаяно се опитва да промени дизайна, но Крисмас отказва да отстъпи и първият Christmas Bullet е завършен по неговите спецификации. По това време обаче Великата война вече е приключила, слагайки край на плана за отвличане на Вилхелм II.

Не е изненадващо, че Крисмас има големи затруднения с намирането на пилот, който да желае да изпробва творението му – кандидат след кандидат само хвърлят един поглед на машината и се отказват. В крайна сметка обаче Крисмас убеждава пилота Кътбърт Милс да се пробва. Първият полет, който се провежда някъде през януари 1919 г., започва обещаващо и самолетът се издигна грациозно от летището като се изкачва до 915 метра. Изведнъж обаче крилата откъсват от фюзелажа и изпращат Милс директно в земята, убивайки го на място. Статия в списание Flight, публикувана месец по-късно, обобщава основната причина за катастрофата:

Изглежда, че подобна конструкция би довела до нисък коефициент на безопасност, но дизайнерът твърди, че нейният фактор за безопасност е 7.

Крисмас, обезпокоен от инцидента, прикрива смъртта на Милс и пуска реклама във вестник, в която се твърди, че Bullet постига скорост от 320 километра в час над Сентрал Парк, Лонг Айлънд. След това с характерната си дързост той отново отива при армията и въпреки че е унищожил чисто новия им двигател, някак ги убеждава да му дадат витло за новия му прототип. Вторият Bullet е показан в Медисън Скуеър Гардън на 8 март 1919 г., преди да бъде изпратен на тестове. Малко преди първия си полет обаче се разбра, че витлото е твърде дълго и се вкопа в земята, което кара Крисмас да влезе в хангара и да го скъси с трион…

Предсказуемо, вторият тестов полет също завършва с катастрофа, в резултат на която загива пилотът лейтенант Алингтън Джойс Джоли. Независимо от това, Крисмас и братята МакКори се появяват в броя на Vanity Fair от май 1919 г., където описват Bullet като „най-безопасния и лесен самолет в света“. Но на този етап дори Крисмас трябва да е осъзнал, че не може да продължава да убива пилоти безкрайно, и изоставя проекта, преди да бъде официално оценен от американската армия. Вместо това той се опитва да продаде част от своите 300 въздухоплавателни патента на правителството на САЩ през 1923 г. Той прави всякакви странни твърдения, включително, че компанията му е затрупана с поръчки от Европа, че получава предложение за милион долара за възстановяване на военновъздушните сили на Германия и че прототипът Bullet наистина лети успешно, но негативите са унищожени от правителството като част от заговор срещу него. След това, в изумителна демонстрация на чистата наглост той иска армията да му плати 100 000 долара за използването на „революционните“ му гъвкави крила. И армията плаща…

Уилям Крисмас умира богат през 1960 г. на 95-годишна възраст. По време на краткия си опит с авиацията той постига нещо почти нечувано – успява да измами своите бизнес партньори и правителството на САЩ, построява един от най-лошите самолети в историята и е отговорен за смъртта на двама пилоти. Но все пак някак успява да се отърве невредим. Неговата история е за амбиция и хитрост, която може да се случи само в беззаконния див Запад на ранната американска авиация.

 
 
Коментарите са изключени