shareit

Трима от най-скандалните президенти на САЩ

| от |

1. Ричард Никсън (президент 1969–74)
Скандалът с Уотъргейт завинаги ще петни президентството на Никсън. Не първоначалният акт (разрешаващ проникване в щаба на предизборната кампания на Демократическата партия в сградата на Уотъргейт по време на президентската надпревара през 1972 г.) го осквернява, а последвалите лъжи и прикриване. Знаете, че ситуацията е сериозна, когато трябва да се появите по телевизията и да заявите „Аз не съм мошеник“, а след разследване на конгреса, подтикнато от новаторската разследваща журналистика от Washington Post, Никсън става първият и засега единственият, президент на САЩ, който подава оставка.

Но Уотъргейт е симптом, а не само проблем сам по себе си. Никсън е необичайно мразен политик много преди Уотъргейт и основният проблем е неговата несигурна, нарцистична, параноична личност. Либералите виждат как той се възползва от социалните травми в края на 60-те години – убийствата на Мартин Лутър Кинг и Боби Кенеди и дълбоките разделения по отношение на войната във Виетнам – и го виждат да печели, апелирайки към страховете на хората. „Южната стратегия“ на Никсън има за цел да спечели подкрепа за Републиканската партия на юг, където вследствие на борбата за свободи на чернокожи, у белите гласоподаватели се появява страх и те се отчуждават от демократите, прокарали законодателството за гражданските права.

Както веднъж каза журналистът Хънтър Томпсън, Никсън „представлява онази тъмна и нелечимо насилствена страна на американския характер, която почти всяка страна по света се е научила да се страхува и да презира“.

James Buchanan

2. Джеймс Бюканън (президент 1857–61)

Човек с бледо и нездраво изглеждащо лице, който обича да бъде известен като „стария обществен функционер“, Бюканън прекарва цял живот на публична длъжност, преди да спечели номинацията на демократите за изборите през 1856 г. Ключовият въпрос на тези избори е кризата заради разрастването на робството, който жужи от десетилетия, но се взривява през 1854 г., когато Конгресът, контролиран от демократите, приема законопроект, който отваря новите територии на Канзас и Небраска за възможността робството да бъде узаконено там, въпреки 34-годишно споразумение (считано от антиробските северняци като „свещен договор“), който гарантира, че робството ще бъде премахнато.

Политическото падение заради Закона за Канзас-Небраска е толкова драматично, че спомага за унищожаването на една политическа партия – вигите – и създаването на друга: Републиканската партия срещу рабството. Бюканън е от свободен щат, Пенсилвания, но има тесни връзки с южняците. Той се представя за човек, който може да излекува раните и да укрепи държавния кораб, но всъщност почти всяко взето от него решение влошава нещата. Той се съгласява с ужасяващото решение на Дред Скот от Върховния съд през 1857 г., което постановява, че Конгресът няма власт да изключи робството от която и да е американска територия, тъй като това би било равносилно на конфискуване на законната „собственост“ на робовладелците. След това той подкрепя онези, които искат да признаят Канзас като робски щат, въпреки че изборите на територията, която поддържа робството, са осезаемо подправени.

Andrew Jackson by Ralph E. W. Earl 1837

3. Андрю Джаксън (президент 1829–37)

Когато Джаксън встъпва в длъжност, той организира парти в Белия дом, на което са поканени всички. Хората съсипват мястото, дори си отрязват парченца от завесите за сувенири. Тази история потвърждава всички най-лоши страхове на критиците на Джаксън. Неговият предшественик Джон Куинси Адамс, който Джаксън побеждава на силно емоционални избори, е толкова ужасен от триумфа на Джаксън, че отказва да присъства на инавгурацията – последният бивш президент в историята на САЩ, който бойкотира големия ден на своя наследник. Мъже като Адамс – който произхожда от семейство в Масачузетс, което бори за независимост и се страхува за оцеляването на републиката (особено баща му Джон Адамс) – виждаха Джаксън като нечист, безпринципен демагог; потенциален тиранин в наполеонов режим; човек, който не зачита контрола и баланса на Конституцията или върховенството на закона.

Първият президент, който се издига от бедно семейство, Джаксън се прочува като генерал, победил британците в битката при Ню Орлиънс през 1815 г. По-рано известен с това, че купува робска плантация в Тенеси (през 1803 г.) и с участието си във дуел с Чарлз Дикинсън през 1806 г., след битката при Ню Орлиънс той печели още слава в борбата с семинолските индианци.

В длъжността си Джаксън е агресивен с неизползваните досега вето сили на президента. Той спира Конгреса да харчи пари за нови пътища или канали и предотвратява повторното хартиране на Банката на Съединените щати, която се опитва да регулира паричното предлагане и служи като кредитор в краен случай. И с каквото и политическо предизвикателство да се сблъска, езикът му е хиперболичен. „Вие сте бърлога на усойници и крадци“, пише той до директорите на Банката на САЩ, „възнамерявам да ви изгоня и, в името на вечния Бог, да ви изтребя“. Когато напуска поста, страната потъва в най-дълбоката рецесия, която някой можеше да си спомни.

 
 
Коментарите са изключени