Томаказу Касай – един от последните японски асове, който отказа да бъде герой
Томаказу Касай е може би един от последните хора, които все още помнят някои от най-важните решения на Япония по време на Втората Световна война. 94-годишният ветеран умира в началото на януари, тази година, а с него си отива и историята за някои от най-славните японски сражения. Касай е един от онези пилоти, които по някаква причина не се превръща в камикадзе, макар и неговата летателна кариера да започва от началото до самия край на войната. Роден на 8 март 1926 г. в малка ферма в Сасаяма, префектура Хього, младежът е пленен от дисциплината в армията и заявява, че един ден ще заеме гордо редиците ѝ. Малко преди своето пълнолетие, пилотът се записва във флотата, изучава конструкцията на самолетите и смело се впуска в големите и по-интересни предизвикателства.
На 31 октомври 1942 г. получава правото да лети и е зачислен в 263 ескадрила Хио (пантера). Същата заема позициите около Марианските острови. Именно там съдбата го среща с офицер Шойчи Сугута, който го избира за партньор във въздушните боеве. Първата му регистрирана битка е на 25 април, когато се опитва да свали B-24 бомбардировач. Неопитният Томаказу открива огън по своята мишена много по-далече, което ограничава ефективността му. На 18 юни има честта да се срещне с американския противник, който наближава Сайпан. Японската флота поставя 30-килограмови бомби на изтребителите Mitsubishi A6M5 Zero, с които да нападнат акустиралите кораби. Втората мисия също не се оказва особено успешна, докато японците търсят прикритието на облаците, американските Hellcat F6F-3 са във въздуха на патрулен полет.
Развихря се доста интересна битка и малцина успяват да се върнат. Касай успява да избяга, но не се разминава без рани. При една от по-сложните маневри е прострелян от вражески самолет. До 10 юли успява да свали 8 самолета, но липсата на успех срещу численото превъзходство изисква разпускането на ескадрилата. Касай и неговият колега Сугута са зачислени в 306 ескадрила във Филипините. В седмицата на 16 юли, мисията на пилотите е да посрещат B-24 бомбардировачи. В тази седмица пилотът е свален, но успява да скочи на време от самолета, плава известно време в океана и по-късно е спасен. На 27 октомври 1944 г. Япония официално взима решение да използва камикадзета. Асът не е зачислен сред пилотите, които трябва да се жертват, но трябва да осигури прикритие, за да може останалите да извършат своя подвиг.
Много години по-късно, когато войната приключи, японецът ще срещне някои от своите командири, за да им напомни, че изисканата жертва е била напразна. Впрочем, когато неговите колеги се качват в самолетите, Касай е зачислен като резерва, но им напомня, че скоро ще се вдият отново, защото той ще последва стъпките им.
По време на полета, той много ясно си спомня разбиването на три самолета директно в един от корабите. Дори тогава не можел да повярва, че хората са способни на такива жертви, но и осъзнава какво наистина се е случило. Повечето му приятели са на около 18-19 години. Признава, че не се притеснявал, защото знаел, че неговият ред предстои, освен това нито една война не се водила с тревоги и притеснения. Пилотът остава спокоен до последно. През ноември отново следва зачисляване в нова ескадрила, този път за защитата на Япония.
Като един от опитните пилоти или последните останали в ескадрилата, командването не му позволява да извърши самоубийствена мисия, макар и няколко пъти да кандидатства. В Япония получава възможността да лети на Shiden Kai – много по-голям и бърз от Zero, този самолет е имал пълния потенциал да се разправи с американските Hellcat. Членовете на ескадрилата не отстъпвали по нищо на противника си, но численото превъзходство е съвсем различна история. Пилотът си спомня, че всяка сутрин ескадрилата закусвала заедно и се преброявала, за да знаят кой пилот е бил свален. Дори тогава не мислил за загубите, а се надявал по-скоро да се впусне в битката и да свали повече американци. В главата на младия ас се зараждала идеята, че може да победят нападателя.
На 12 април защитава летището Кикайга Шима, разположено точно по-средата между Киушу и остров Окинава. В това сражение японецът успява да свали още два Hellcat-a, преди неговите оръдия да засекат. На 15 април американците се връщат и неговите приятели се опитват да поведат битката във въздуха. Преди Касай да се качи в самолета, крилото му е пробито от вражески огън. Наблюдава как неговият добър приятел Сугута успява да излети и още преди да набере височина, противникът разкъсва самолета му от упур. На 17 април самолетът на Касай се разбива и той чипи десния си крак. За него това бил краят на войната. Докато чака възстановяване, неговите колеги споделят, че Япония се е предала, той не може да повярва, но няколко дена по-късно се подписва примирието.
Години по-късно асът си спомня, че около 80% от неговите бойни другари са били избити. Що се отнася до неговите качества, японецът отрича всички възможни качества, животът му бил запазен, защото имал малко повече късмет от всички останали. До края на живота си, един от националните герои на страната ще работи в циментова фабрика и така до пенсионирането си. До последният си ден не спира да разказва за големите грешки, които са помогнали за увеличаването на броя на жертвите и тайно се надява, че човечеството ще запомни тази трагедия. Томаказу Касай никога не иска да го наричат герой.
Заглавна снимка: By Unknown author – 神立尚紀『零戦最後の証言』光文社、2000年、p.265, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=12838249
