shareit

Великият живот на Тимъти Декстър

| от |

В обширните и грандиозни анали на историята не е изненада за никого, че някои велики хора се забравят, тъй като записите за тях са оскъдни или са изгорени от някоя вражеска империя. Изненадващо е обаче, когато има мъже, за които има твърде много доказателства, но които все пак не се споменават в повечето исторически книги. Един от първите ексцентрични богати момчета в Америка, лорд Тимъти Декстър, „първи на Изток, първи на Запад“ и най-великият философ в Западния свят, е точно такъв човек. Ако не сте чували за Тимъти Декстър досега, очакват ви прекрасни минути.

Декстър е роден на север от Бостън, Масачузетс през 1747 г. в скромно семейство кожари. Обработването на кожа не е прекалено чудесен начин за печелене на главоломни пари. А Тимъти е амбициозен човек. Той се жени по сметка за Елизабет Фротингъм и веднага започва бъдещата си кариера – да взема безумни бизнес решения.

Timothy Dexter

Американската революционна война тече и Континенталният конгрес вече печата собствени пари, за да плати на войските си. Повечето хора виждат, че тези пари в крайна сметка не се основават на нищо и следователно са напълно безполезни.  Тимъти Декстър обаче смята, че Америка със сигурност ще се справи на 100% и никога няма да измами войниците си, като им даде безполезна валута. Затова той събира континентални долари за буквално части от една стотинката. След ратифицирането на конституцията Александър Хамилтън убеждава конгреса да уважи континенталните долари на 1% от номинала им. Разбира се, това е огромна загуба за войниците, на които е платено с безполезния хартийки, но е в огромна полза за Тимъти Декстър, тъй като 1% от един долар е една стотинка, което, едва ли някой би спорил, е повече от части от една стотинка.

Тимъти вече е доста богат и за да го натрие в лицата на всички, той си купува имот в средата на най-богатия квартал, който може да намери, и започва строеж на показно имение. То е толкова прекалено, че Елизабет решава да се премести.

Имението, необичайно по своя дизайн от самото начало, е заобиколено от масивни дървени статуи на мъже, които Декстър смята за герои от революцията, като Джордж Вашингтон, и разнообразие от французи, които смята за братя по оръжие. Декстър е толкова влюбен във французите, че дори изнася реч на френски на едно събитие, въпреки факта, че по собствените му думи „Обществото, имайки предвид малкия шанс, който имах да науча френски, е малко изненадано да чуе, че се опитах да го говоря. “ Под статуя на Томас Джеферсън Декстър нарежда на художник да напише „Автор на конституцията“. Когато обаче художникът написва „Автор на Декларацията за независимост“ и настоява, че така е правилно, Декстър се разгневява толкова, че вади пистолет и стреля по човека.

Caribbean general map

Карта на Западните Инди

От тук Декстър започва да се включва в някакви абсолютно диви схеми. Първо се предполага, че никой в Западните Инди никога не е чувал за тиган за затопляне на легло и че пазарът там е широко отворен за такъв продук. Тиганът за затопляне на леглото, както подсказва името, е тиган, пълен с топла жарава, който се поставя под завивките, за да затопли предварително леглото, преди да си легнете. Западните Инди е тропическа зона и затова тиганите за затопляне на леглото не заливат магазините –  никой не е имал нужда да затопля леглото си. След като пристига с целия товар безполезни стоки обаче, един от местните жители измисля, че тиганите ще работят перфектно за претоварване на меласа. Така няколко седмици по-късно лодката на Декстър се връща при него, напълно разпродадена от тиганите за затопляне на легло. Осъзнавайки, че на хората в Западните Инди явно им е много студено, Декстър пробва пак като този път изпраща ръкавици и топли вълнени дрехи. Този път има още по-невероятен късмет, тъй като лодката му пристигна тъкмо преди експедиция към Сибир, която отчаяно се нуждае именно от такива топли вещи. След това Декстър буквално лови бездомни котки като хваща стотици и ги изпраща до Карибите, за да послужат срещу вредителите. Той казва на клиентите си и, че всяко християнско семейство се нуждае от библия, иначе ще отиде в ада. Разбира се, не е изненадващо, че тази информация идва с лодка библии, които Декстър купува на едро за почти никакви пари.

От целия този успех в бизнеса Декстър започва да се възприема като нещо като нов клас буржоа. Към 1800 г. той започва да носи титлата „лорд“ Декстър, въпреки факта, че няма претенции да е благородник, и се предполага, че е страстен американски патриот. Може би най-лошата бизнес идея, която лорд Декстър някога е имал, е да доставя въглища до Нюкасъл. Нюкасъл е град за добив на въглища и последното нещо, от което някога би имал нужда там, е въглища. Освен ако, разбира се, ако Декстър не пристига в средата на масивна миньорска стачка, което означава, че изгладнелият за въглища град е готов да добре за стоката му.

***

През целия си живот Тимъти Декстър се обгражда с компания от луди, наистина невероятни хора. Един от тях е Джон П., самопровъзгласил се професор, който въпреки липсата на каквото и да било научно образование, изповядва своите уж „научни“ знания на всеки, който е готов да го слуша. Друг от трупата му е мадам Хупър, гадателка. Съпругата му обаче не е част от трупата, а Декстър е известен с това, че се занимава с много, много, много жени.

След като живее толкова необичаен живот, лорд Декстър е любопитен какво ще бъде неговото наследство, след като си отиде. Така той прави това, което всеки от нас би направил в тази ситуация, и инсценира собствената си смърт, за да може да шпионира погребението си. Той дори построява масивен мавзолей за себе си в своя имота.

Той все пак казва на семейството си истината, но след това ги кара и те да участват в плана му и да се държат достоверно на погребението. Докато децата му сякаш вършат добра работа, съпругата му Елизабет явно не е за Оскар. Лорд Декстър някак успява да я изкарва навън, за да може да й се накрещи, което в крайна сметка доведе до физическа разправа, толкова силна, че привлича тълпа. Когато тълпата и всички присъстващи на погребението на мъжа, го виждат да бие собствената си съпруга, не знаят как да реагират. Лорд Декстър решава да се държи така, сякаш нищо не се е случило, и прекарва останалата част от погребението, като че ли е домакин на огромно парти.

В крайна сметка Тимъти Декстър ритна кофата наистина на 59-годишна възраст на 26 октомври 1806 г. Той остави голяма част от парите си за благотворителност. Статуите пред къщата му, които му струват хиляди, се продават само за няколко долара всяка, а които не са продадени, са изгорени. Странната му къща е превърната в механа, която в крайна сметка е унищожена, когато бояджии решават да премахнат старата боя с помощта на факли.

 
 
Коментарите са изключени