shareit

Тежестта на короната: Крум – Строителят на Средновековна България

| от Десислава Михайлова |

Още от Античността короната е символ на властта. Лавров венец, източна диадема или регалия, изработена от благороден материал – това безценно украшение е било поставяно на главата на управляващия, а останалите са коленичили пред него. В името на короната са били погубвани милиони животи и се е прекроявала хилядократно картата на света.  

В поредица от текстове ще ви запознаем с едни от най-интересните владетели в световната история. Някои са водели държавите си до небивал възход, Златни векове и неподозирано обширни граници. Други са пропилявали богатствата и енергията си в преследване на химери или са заличавали постигнатото от предците си. Добри, зли, коварни, пресметливи, благородни или благочестиви, всички те са носели бремето на управлението и отговорността за благоденствието на своите народи.

През лятото на 811 г. българските земи представляват тъжна гледка. Столицата Плиска е опустошена и срината до основи. Владетелският дворец е разрушен, населението е избито, прогонено или отведено в робство, държавната хазна е заграбена. Съдбата на околните провинции не е по-добра – опожарени селища, опустошена реколта, прокудено население. Армията на византийския император Никифор I Геник (802-811) е прегазила сърцето на българската държава, помитайки всяка съпротива.

Походът напомня на победният марш на източните римски войски в Тунис и Италия през VI в., когато държавите на вандали и остроготи са унищожени. По всичко изглежда, че и новата „варварска“ съседка на империята – България, я чака същата съдба. В случая обаче събитията се развиват по различен начин благодарение на несъкрушимата воля и военни умения на нейният владетел.

Никой не знае със сигурност кой е Крум. Според някои той е представител на някой  от болярските родове в Дунавска България. Според други може би идва от народа на Кубер, заселил се в Македония по времето, когато Аспарух прекосява Дунава. Според трети, Крум е един от панонските българи – втората по големина българска група в Европа, населяваща дн. Унгария още от VI в. Все още нито историята, нито археологията може да потвърди напълно някоя от тези хипотези.

Не знаем и кога е роден Крум. Дали е бил дързък младеж, поел разклатения български трон през 803 г, или е бил зрял мъж – мъдър и пресметлив, вече натрупал опит и слава, преди да заеме овакантения от Кардам престол? Може дори да е бил в залеза на своите години, избран заради своята мъдрост и дълъг жизнен опит. Съдейки по дръзките му походи и неуморната борба с Източната римска империя, може да се предположи че Крум е бил най-вероятно около 30-40 годишен, когато се възкачва на престола.

Нямаме представа и как е изглеждал. Съвременните художници го изобразяват с чертите на суров степен войн, стиснал чаша от череп. Средновековните хроники го рисуват като облечен в царски одежди владетел, изкопиран като вид и мода от царете, управлявали по време на рисуването на гравюрите – XIV в. Във всеки случай, никой, който го е виждал приживе, не е оставил описание на външния му вид.

Дори годината за начало на неговото управление остава неуточнена и буди хипотези. Според едни, Крум се възкачва на престола през 803 г. Според други, началото на царуването му трябва да се отнесе към 800 г, а според трети това се случва дори преди 800 г. Без значение от точната дата, това е особен момент в историята на Европа. На Запад могъщият владетел на франките – Карл Велики, завладява по-голямата част от Италия, Германия, Франция, Белгия и Нидерландия.

Той оказва подкрепа и на Папството, в замяна на което през 800 година е коронясан за император на Свещената римска империя. Същевременно, другата европейска империя – Византия, преминава през тежка вътрешнополитическа криза след смъртта на Константин VI. Ромеите са постоянно притискани и от грамадната Арабска империя, управлявана по това време от легендарният Харун ал Рашид – героят около когото се изгражда легендата за Шехерезада.

В това време на забележителни личности и могъщи империи, на Балканите освен Византия съществува само още една държава. Тя се намира в тежка политическа криза, продължаваща вече половин век. Кризата се преплита със слаби реколти, епидемии, глобално застудяване и сериозни поражения, нанесени от ромеите. Болярските родове се избиват помежду си за трона, а владетелите са оставени на милостта на аристокрацията и народното недоволство. Телериг и Кардам са успели за кратко да стабилизират държавата, но и двамата са принудени да се откажат от властта, изправени пред враждебността на политическия елит в страната. В тази трудна обстановка, обградена от страховити опоненти, България се нуждае от владетел с особени умения и непреклонен дух.

Царуването на Крум започва в контекста на последната война между Франкската империя и аварите. Франките нанасят поредица от съкрушителни поражения на Хаганата и фактически унищожават западната му половина. Остатъците от Аварския хаганат, в които живеят и панонските българи, са оставени на произвола на съдбата. В тази ситуация Крум, който е наясно, че се нуждае от дързък успех, за да стабилизира сложната си политическа позиция в България, повежда българските войски на северозапад. Ходът се оказва изключително успешен. България присъединява дн. Източна Унгария и всички румънски земи на запад от Карпатите, в това число богатата на руда, сребро и каменна сол Трансилвания. Приходите от тези ресурси е оказват жизнено важни за бъдещето на Дунавска България.

Победата над аварите води до удвояване на българските земи. В страната са включени нови славянски племена, авари, панонски българи, гепиди, както и романизираните даки, населяващи Карпатите и наричани по-късно власи. Като добавим към това и етническата пъстрота на дотогавашните български земи, е повече от ясно, че пред Крум стои трудната задача как да управлява толкова много племена и народи, всяко имащо свои обичаи, закони и мироглед. Верен на своя държавнически усет, българският владетел започва първата от големите си реформи.

Според легендата, той запитал аварските пленници защо се провалила държавата им и те му отвърнали, че корупцията, пиянството и беззаконието съсипали хаганата. Това, според легендата, провокирало Крум да създаде поредица от закони, които със силата на оръжието наложил над цялата държава. Често не осъзнаваме мащаба и важността на тази промяна. За съпоставка – Франкската империя няма свои общи закони, а първите единни закони на Франция са формулирани чак по времето на Наполеон. Крум изпреварва французите с 1000 години. Общите закони означават, че поне до някаква степен, местното население е приравнено пред държавната власт и е създаден прецедент за оформяне на над-етническо обединение на всички племена и народи, без оглед на дотогавашните им обичаи.

Докато реформира своята държава, Крум държи под око своята южна съседка. Там политическата криза е временно туширана с възшествието на доскорошния генерал Никифор I Геник. Името на василевса означава „Победоносец“ и той се опитва да играе ролята на всепобеждаващ воин през целия си живот. Стабилизирането на България е схванато като заплаха за Византия и Никифор търси възможност да се разправи със своя северен съсед. Първоначално обаче вниманието му е заето от подновената арабо-византийска война. Крум също е нащрек.

Проблемите на Византия в Мала Азия означават, че българите могат да опитат своя шанс на Балканите. След присъединяването на панонските българи, на Балканите остава още една българска група – Куберовите българи в Македония. Крум решава да насочи бъдещата траектория на българската експанзия именно към Македония. Между 807 и 810 г., българите извършват няколко похода срещу византийските владения по р. Струма. През 809 г. е превзета и ключовата крепост Сердика (София), а гарнизонът й – 6000 войници, е разгромен и избит в голямата си част. Българите успяват да пленят и голяма сума пари – 1100 литри злато, предназначени за заплати на византийските войски в Солунско.

Действията на българите разяряват Никифор и той решава да организира мащабен поход, чрез който да ги унищожи веднъж завинаги. През пролетта на 811 г., ромеите събират над 25 000 войници – армия, която не може да бъде видяна никъде другаде в тогавашна Европа. За сравнение, могъщите франки събират до 15 000 души, а страховитите викинги плячкосват Англия с отряди от по 600-1000 души. Уверен в успеха си, Никифор взема в похода своя син Ставракий, както и елитните дворцови войски – конница и пехота. Армията потегля на север, преминава земите по поречието на р. Тунджа и се отправя през Маркели (дн. Карнобат) към Стара планина.

Крум прави опит да преговаря с ромеите, но предложенията му са отхвърлени. Византийските войски се срещат с българската армия в началото на юли 811 г. При съотношение 2:1, Никифор излиза победител, прекосява Балкана и навлиза в Мизия. Пътят към българската столица е открит. Плиска е превзета в средата на юли, след което е разграбена, населението й е избито, прогонено или поробено. Владетелския дворец е разграбен и унищожен, държавната хазна е пленена. Клането, развихрило се в Плиска е толкова шокиращо, че макар българите да са езичници, християнските хронисти заклеймяват действията на Никифор, посочвайки че дори животните са избити от византийците, а телата на жени и деца изпълват улиците на превзетия град.

В тази пагубна ситуация, Крум предлага нов мир на византийците – „Дойде и победи“ – казва той на Никифор – „вземи каквото искаш и си върви“. Това предложение е посрещнато с презрение от Никифор. Той е победил и е взел каквото иска. Но той иска нещо повече –  пълното унищожение на България. Войната ще продължи. Крум очаква такъв отговор. Прегрупира армията си, събира подкрепления и наемници от славяни и авари, и завардва старопланинските проходи. Според хронистите, Крум въоръжил дори и жените.

По пътя на ромеите към Тракия са заложени множество капани – укрепления, вълчи ями, изкопи, напълнени със запалителна смес и подпалки. Научавайки за действията на българите, самоувереността на Никифор бързо се сменя с ужас.  Ромеите бързат да се върнат в Тракия, но в нощта на 25 срещу 26 юли, войската им, разтеглена във Върбишкия проход, е атакувана и разгромена на части. „Дори и крилати да бяхме, пак нямаше да се измъкнем“, проплаква Никифор. Скоро след това е посечен, а главата му е занесена като трофей на Крум. Няколко дни по късно, следвайки стара степна традиция, черепът ще бъде превърнат в чаша, за да може победителя да си присвои силата на своя победен враг.

Унищожението на византийската армия, смъртта на императора и тази на сина му месеци по-късно (б.а. Ставракий е тежко ранен в битката) не слагат край на войната. През 812 г., все още опитвайки се да поправи пораженията в Мизия, Крум повежда армията си в поход. Българите навлизат в днешна Бургаска област. Превземат Дебелт, след което поемат към черноморското крайбрежие. Крум прави ново предложение за мир – възстановяване на договора, сключен между Тервел и ромеите през 716 г.

Предложението е отхвърлено от новия василевс Михаил I Рангаве (811-813). Крум изпълнява заканата си – превзема Месемврия и съседните крепости, използвайки новосъздадения български обсаден корпус. Това подразделение е дело на група византийски ренегати, сред които и един арабски инженер, които бягат от Никифор още през 811 г. и постъпват на служба при Крум. В крепостите са пленени и запаси от тайнствения и страховит „гръцки огън“ – тайното оръжие на византийците през цялото Средновековие.

През 813 г. византийците решават да отвърнат на удара. Михаил събира нова войска и потегля през Тракия. Крум го посреща с по-малочислените си сили при Версиникия. Българите вече са научили урока си да не влизат в открито сражение с по-многобройните сили на империята. Вместо това симулират отстъпление, след което с дръзка контраатака и флангови маневри, успяват да разбият византийските войски. Михаил позорно бяга към Константинопол, а Тракия е оставена на милостта на Крум. Успоредно с опустошителните походи, българският владетел започва втората ключова реформа в своето царуване.

Той групира земите между Странджа и Стара планина в нова административна единица – комитат, в която властта на старите местни вождове е ликвидирана и заменена с управлението на пряко назначаван от българския владетел управител и негови подчинени. Цялата структура е засвидетелствана в прочутия Хамбарлийски надпис. За началник на новата военно-административна област Крум поставя брат си – поредната енигматична личност, чието име така и не е известно.

Въпреки победата при Версиникия и падането на Адрианопол (Одрин), Византия отказва да приеме мира. При поредните провалени преговори, византийците се опитват да убият Крум от засада, но опитния владетел демонстрира воинските си качества и успява да се спаси, възползвайки се и от саможертвата на своите телохранителите. В тази ситуация, Крум решава да организира поход срещу самата ромейска столица – Константинопол.

Мобилизирани са всички налични сили, изграден е специален обоз, събрани са всички възможни обсадни машини. В навечерието на похода обаче дългата ръка на Византия се протяга към България. Макар да няма пълна яснота какво се случва, смята се че ромеите се договарят с онази аристократична фракция в Плиска, която е опозиция на българския владетел. Според Анонимната ватиканска хроника Крум става жертва на политическо убийство, довършило онова, което ромейската засада не успява да постигне.

Смъртта на Крум през 814 г. не означава край на неговото политическо наследство. Въпреки месеците на династична криза, след възкачването на трона на Омуртаг (б.а. за който също не е напълно сигурно, че е син на Крум), политиката на великият държавник е подновена. Омуртаг завършва административната реформа, допълвайки наложените общи закони с една единна, военно-административна йерархия, която унищожава самостоятелността на племенните вождове и концентрира властта в ръцете на владетеля и неговите подчинени. Омуртаг успява да завърши и възстановява Плиска, поправяйки злините, сторени от Никифор. Всичко това нямаше да е възможно обаче, ако Крум не беше изнесъл на плещите си фактическото спасяване на българската държавност.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени за Тежестта на короната: Крум – Строителят на Средновековна България

Повече информация Виж всички