shareit

Тежестта на короната: Фердинанд I – царят, който възвърна българската независимост

| от Десислава Михайлова |

Още от Античността короната е символ на властта. Лавров венец, източна диадема или регалия, изработена от благороден материал – това безценно украшение е било поставяно на главата на управляващия, а останалите са коленичили пред него. В името на короната са били погубвани милиони животи и се е прекроявала хилядократно картата на света.   

В поредица от текстове ще ви запознаем с едни от най-интересните владетели в световната история. Някои са водели държавите си до небивал възход, Златни векове и неподозирано обширни граници. Други са пропилявали богатствата и енергията си в преследване на химери или са заличавали постигнатото от предците си. Добри, зли, коварни, пресметливи, благородни или благочестиви, всички те са носели бремето на управлението и отговорността за благоденствието на своите народи.

Денят е 22 септември 1908 г., а мястото – църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в гр. Търново. Храмът е изпълнен с множество хора. Присъстват министрите, политическия елит, а българският княз е подготвил манифест. В стените отеква гласът на владетеля и думите: „С благословията на Всевишния. Провъзгласявам съединената на 6 септември 1885 г. България за независимо Българско царство.“  Този политически акт не е самоволен, а добре планиран. По това време международната обстановка е благоприятна за реализиране на така желаната българска независимост. Вниманието на Великите сили е насочено към Африка и по-конкретно – към Мароко, за който спор водят Франция и Германия. На Балканите, Австро-Унгария крои планове как да присъедини Босна и Херцеговина, а Османската империя е разтърсвана от вътрешна криза вследствие на избухналата младотурска революция (юли 1908 г.).

В началото на септември избухват масови стачки в Източните железници, от които българското правителство се възползва и ги завзема. По същото време българският владетел се среща с представители на Австро-Унгария и започва да договаря условията, при които Берлинския договор би могъл да бъде нарушен. В така създалата се ситуация, Русия е на мнение, че трябва да се изчака и че първо австроунгарският владетел следва да пристъпи клаузите от Берлин.

Zar_Ferdinand_Bulgarien

Снимка: By невядомая – http://www.lostbulgaria.com/pic2/4217.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=17896643

Това обаче така и не става и България решава да действа самостоятелно в така създалата се ситуация. На 22 септември народът ликува. Докато в страната се организират радостни шествия, българската дипломация се активизира. Държавата, която съвсем естествено се чувства най-силно засегната от българското решение, е Османската империя. Въпросът с нея е уреден с посредничеството на Русия, която опростява значителните дългове на султана от Освободителната война, но за сметка на това България се задължава да ги поеме и сключва заем с руския цар в размер на 82 млн. лв.

Този акт в българската история остава неразривно свързан с името на един противоречив български владетел. На 31 юли 1887 г. той стъпва за първи път на българска земя, когато пристига от Виена в покрайнините на Видин. Тогава той едва ли е предполагал, че ще се нареди сред най-дълго властвалите български монарси, със своето над 30-годишно управление. От една страна, при него България отбелязва чувствителен напредък в политическо, стопанско, военно и културно отношение. От друга, именно тогава държавата изживява две от своите национални катастрофи. Макар в края на своето царуване да се превръща в „persona non grata“, този български владетел запазва до края на живота си любовта си към България.

Пълното му име е Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария, Принц Сакс-Кобург-Готски и Херцог Саксонски. Роден е на 26 февруари 1861 г. в семейния дворец „Кобург“, във Виена. Баща му е генерал принц  Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота и по онова време е един от най-значимите унгарски поземлени магнати. Майка му Клементина Бурбон Орлеанска е една от дъщерите на последния френски крал Луи-Филип. Фердинанд е петото им, последно дете. Запозната с тънкостите на дипломацията и дворцовия живот, майка му е изключително ерудирана личност. През целия си живот, тя е много близка с на най-малкия си син и дори го последва в България.

FerdinandOfBulgariaAndKaiserWilhelmII

Снимка: By V. Antonoff – "Bulgarien vom Beginn seines staatlichen Bestandes bis auf unsere Tage", 1917, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3017028

Младият Кобург получава най-доброто за времето си образование. Той завършва виенската гимназия „Терезиум“, а след това и училището за кадети. Успява да достигне до чин старши-лейтенант. Съвременниците му го описват като тънък и строен, с дълъг бурбонски нос и остри сиви очи. Едно от неговите качества, което се проявява от най-ранна възраст е изключителната му памет. През годините той успява да усвои повече от пет езика. Години по-късно българският просветен деец Добри Генчев си отбелязва: „На френски говореше с майка си и дипломатите, на немски — с брата си и слугите, на маджарски псуваше, а на английски и италиански се хвалеше. Българския език скоро го усвои, много по-скоро, отколкото всеки можеше да очаква“.

Фердинанд проявява и силен интерес към естествените науки, в частност към орнитологията (бел. а. наука за изучаване на птиците), ботаниката и ентомологията (бел. а. наука за изучаване на насекомите). През 1879 г. заедно с брат си, Август, предприема пътуване до Бразилия, в джунглите на Амазония. Резултатът от няколко месечното им престой е един тритомен труд за флората и фауната. Той има голяма тежест за научния свят, някои от откритите видове пеперуди получават неговото име – ferdinandi. Фердинанд става член на Германските Орнитологическо и Дендрологическо дружества. През 1884 г. той издава своята студия “Описание на птиците на Принц Фердинанд Сакс-Кобург и Гота”.

gettyimages-3279617-594x594

Докато Фердинанд е отдаден на своите научни интереси, на Балканите българите се опитват да обединят своите територии, които макар и свободни са васални на турския султан Това се променя на 6 септември 1885 г., когато Княжество България и Източна Румелия се съединяват в една държава. Тъй като това е в разрез с клаузите на Берлинския договор, международният отзвук от това събитие е изключително остър. В крайна сметка той довежда до военният преврат на 9 август 1886 г., предизвикан от Русия и последвалата абдикация на българския княз Александър I Батенберг. Страната се оказва в международна изолация и никой благородник не иска да се натоварва с неблагодарната задача да се възкачи на българския престол.

Всъщност почти никой. Когато българската делегация започва да обикаля европейските столици в търсене на новия си управник, вратите остават затворени, освен във Виена. Там тя се среща с Фердинанд и той се съгласява да приема княжеската титла, въпреки че няма да получи признание от Великите сили. Вероятно той е виждал благоприятна възможност да разгърне политическия си потенциал. Злите езици говорят, че българските делегати са го срещнали в казино и едно от нещата, които са му предложили е да погасят дълговете му. За личността на Фердинанд се разпространяват множество слухове, но хазартът не се нарежда сред пороците му и вероятно това не е достоверна информация.

gettyimages-3309301-594x594

Фердинанд е коронясан за български княз на 3 август 1887 г. църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в гр. Търново, когато е едва на 26 години.  Само двадесет години по-късно, в същия храм, той ще обяви независимостта на България. През тези първи години, министър-председател на България е бележития държавник Стефан Стамболов. Благодарение на решителната му политика, страната заема челни позиции сред останалите балкански държави, особено в сферата на икономиката. Стамболов също така вярва, че престижът на България ще бъде подплатен от една силна династия. Така се стига до първия брак на Фердинанд с неговата далечна братовчедка Мария Луиза Бурбон-Пармска, внучка на Шарл Х.

Двамата застават пред олтара на 8 април 1883 г. Макар бракът им да трае едва шест години, плод на него са четири деца. Две момчета и две момичета: Борис, Кирил, Евдокия и Надежда. При раждането на последното дете, Мария Луиза получава усложнения и издъхва. Години по-късно, под натиска на майка си Клементина, която настоява, че децата му имат нужда от майка, Фердинанд се жени повторно. Новата му съпруга е от благородническата фамилия Фон Ройс и се казва Елеонора. Двамата нямат деца и така и не намират пътя един към друг. Елеонора обаче се посвещава на децата и на благотворителността и остава в българската история като една от най-обичаните царици.

Отношенията между Стамболов и Фердинанд не са никак гладки. Министър-председателят гледа на владетеля като на обществена фигура с парадни функции, докато Фердинанд иска да участва активно във властта. Заради конфликта им, когато се извършва покушението над Стамболов, някои съвременници смятат, че именно българския княз стои зад това деяние. След смъртта на министър-председателя, съпругата му отказва да приеме цветята и съболезнованието от двореца. Тъй като Стамболов е бил труден характер и е влизал в множество противоречия с редица политици е трудно да се определи кои са всички замесени в неговото убийство.

gettyimages-503021653-594x594

В началото на своето управление Фердинанд се опитва да изглади отношенията си с Великите сили и в частност, с Русия. За русофилите в страната, той е „узурпатор“ и „неканен гостенин“. Всичко това се променя след кръщаването на първородния  му син в православната вяра. Този акт го сдобрява с Русия, тъй като кръстник става руския цар Николай II. За папата обаче това е тежък удар и той отлъчва българския княз. В това решение пръст има майката на Фердинанд, Клементина, която го съветва, че без силната подкрепа на Русия, той не може да се надява на признание от останалите европейски държави. След този акт, Фердинанд е признат за владетел от Великите сили и от Османската империя.

След отстраняването на Стамболов от власт и официалното признаване на Фердинанд за български владетел  политическият живот в България коренно се променя. По това време партиите са много, а различията в техните програми са основно в сферата на външната политика – дали е проруска или прозападна. В условията на разделение между партиите, княз Фердинанд постепенно се утвърждава като най-важния фактор в политическия живот на страната. Той започва да сменя партиите в управлението по свое усмотрение. Налага се недемократичната практика князът да натоварва някоя партия да сформира правителство, след което тя провежда парламентарни избори, които винаги печели.

Така Народното събрание се превръща в придатък на управлението. Този период от управлението на българския княз остава известен като едноличния режим на Фердинанд. Той не иска да повтаря грешките, допуснати от неговия предшественик Александър I Батенберг. Печелейки симпатиите на военните, той се опитва да избегне евентуален преврат. Благодарение на усилията на княза войската се превръща в най-мощната и добре подготвената на Балканите. Също така за разлика от Александър, той не се обявява срещу Търновската конституция, а внимателно я проучва, за да открие всички възможности, които му дава да засили властта си.

??????????????

Снимка: By невядомая – Този файл от българската Държавна агенция „Архиви“ е качен в Общомедия като част от проект за сътрудничество. Държавна агенция „Архиви“ предоставя изображения, които са в сферата на общественото достояние. Цитирането на източника Държавна агенция „Архиви“ става с посочване на съответните идентифициращи документа номера на фонда, описа, архивната единица и листа., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=43217824

Едно от най-интересните обобщения за едноличното управление на Фердинанд дава екзарх Йосиф: „Въпреки че България има конституция, българският народ е млад и неоформен политически, няма управляваща класа,… с една интелигенция, разделена от царя на множество партии, за да се гони помежду си, а той да владее и да царува. На тая интелигенция безбожна и гладна той раздава властта поред, да дойде, да се понахрани и понакраде, и която на първо място слага личния си интерес.“

В личен план Фердинанд също привлича вниманието, както на своите съвременници, така и на изследователите. Страстта му към естествените науки става обществено достояние. Когато е на обиколка из страната, в знак на уважение, градовете обикновено му подаряват орли, соколи, яребици, дори и петли. Князът е и запален ловец. Той лично учредява Природонаучния институт с музей, Зоологическа и Ботаническа градини, Ентомологическа станция. Виден любител на локомотивите, князът спомага за развитието и усъвършенстването на железопътните линии в страната. През 1910 г. той става първия монарх летят със самолет.

Встрани от светлините на прожекторите, Фердинанд не е така сърдечен с най-близките до себе си. Според различни източници той не полага особени бащини грижи за своите синове и дъщери. Също така има множество слухове за сексуалните предпочитания на българския владетел. Със сигурност той е обичал да се забавлява и е имал множество връзки. Спорно е дали те са били само с жени, или по-скоро е имал бисексуални наклонности. Една от дамите, с които свързват името му е небезизвестната съпруга на ген Рачо Петров – Султана, която се е славела със своята красота, кокетство и интелигентност.

Най-голямо черно петно върху управлението на Фердинанд слагат националните катастрофи на България, а именно – Междусъюзническата война (1913) и Първата световна война (1914-1918). След успехът с обявяването на независимостта, самочувствието на царя нараства и го тласка към бъдещи грешки. През 1911 г. се приема поправка в Конституцията която води до бъдещи проблеми за страната –  монархът и правителството имат правото да сключват тайни договори без съгласието на Народното събрание.

gettyimages-3296448-594x594

Именно тази клауза спомага за. Успехите на България по време на Балканската война (1912-1913) са помрачени от последиците от Междусъюзническата война, когато държавата отстъпва Южна Добруджа на Румъния. Без да си вземе поука от този огромен неуспех, Фердинанд сключва тайно споразумение за присъединяване на България на страната на Централните сили. Негови подбуди са както желаното национално обединение, така и издигането на личния му престиж. Макар българските войски да постигат блестящи успехи, войната завършва катастрофално.

Цар Фердинанд поема лична отговорност за поражението в Първата световна война. На 3 октомври 1918 г. той абдикира в полза на първородния си син – Борис. Според слуховете, когато се качва на влака, за да напусне пределите на България завинаги, той се разплаква. Той никога повече не се завръща в страната, дори за раждането на своя внук Симеон. Австрийският император Карл I не му разрешава да се засели в именията си и учтиво го моли да не спира във Виена. Фердинанд продължава за Германия, където се установява в своята резиденция в град Кобург. През остатъка от живота си той се отдава на своята страст към естествените науки. През 20-те години предприема научноизследователски пътувания в Южна Америка и Африка и участва в международни конгреси по ботаника и орнитология.

gettyimages-513677737-594x594

Фердинанд надживява и двамата си синове. Според някои изследователи, при вестта за екзекуцията на синът му принц Кирил, той казва: „Всичко наоколо ми рухва!“. Три години по-късно, на 10 септември 1948 г. Фердинанд умира, заобиколен от дъщерите си. Едно от предсмъртните му желания е да бъде погребан в любимата България, но и днес, тленните му останки почиват в семейната крипта в Кобург. Управлението му е белязано от възходи и падения. Благодарение на него България става независима държава и пак благодарение на него, тя претърпява едни от най-тежките си загуби  – човешки, териториални, дипломатически.

 

 
 
Коментарите са изключени