shareit

Тежестта на короната: Джордж III – лудостта на короната

| от Десислава Михайлова |

Още от Античността короната е символ на властта. Лавров венец, източна диадема или регалия, изработена от благороден материал – това безценно украшение е било поставяно на главата на управляващия, а останалите са коленичили пред него. В името на короната са били погубвани милиони животи и се е прекроявала хилядократно картата на света.   

В поредица от текстове ще ви запознаем с едни от най-интересните владетели в световната история. Някои са водели държавите си до небивал възход, Златни векове и неподозирано обширни граници. Други са пропилявали богатствата и енергията си в преследване на химери или са заличавали постигнатото от предците си. Добри, зли, коварни, пресметливи, благородни или благочестиви, всички те са носели бремето на управлението и отговорността за благоденствието на своите народи.

Големите военни сблъсъци в историята са породени от желанието за контрол, власт и нови територии. Причините им са сериозни, някои тлеят в съзнанието на поколения владетели, а залогът винаги е висок. Поводът за тези конфликти обаче невинаги е така възвишен. Понякога един погрешен изстрел може да изправи световните сили едни срещу други, но има моменти в историята, когато най-тривиални неща, като чая, например могат да настроят държавите една срещу друга.

Така вечерта на 16 декември 1773 г., група от около 60-тина мъже, дегизирани като индианци от племето мохок, стаени в сенките на нощта, се промъкват на Бостънското пристанище и изсипват в солените морски води над 340 сандъка с чай.  Загубите за собственика – Източната индийска компания, са за колосалната за времето си сума от над 9000 паунда (дн. 1.7 млн. долара). Причините за този маскараден протест, както и последиците от него променят завинаги хода на американската история. Десет години след небезизвестното „Бостънско чаено парти“, Америка става независима държава, а Англия губи завинаги прочутите си 13  колонии. Тази огромна черна точка във външнополитически план се записва в досието на един от най-недооценените британски владетели.

Освен Виктория и настоящата кралица Елизабет II, Великобритания се радва на още един дългоуправлявал монарх. За своите 60 години на престола, той става пряк свидетел и участник в събития като Седем годишната война (1756-1763), Американската война за независимост (1775-1783), Великата Френска революция (1789) и Наполеоновите войни (1803-1815). По негово време Ирландия се присъединява към Великобритания и от 1801 г. официалното име на държавата става Обединеното кралство. След победата над Наполеон, Островът се издига като една от водещите сили в Европа – позиция, която ще задържи през следващите столетия. Тези значителни постижения обаче не се дължат на факта, че на британския престол стои силна и обаятелна личност.

Allan_Ramsay_-_King_George_III_in_coronation_robes_-_Google_Art_Project

Снимка: By Allan Ramsay – vgGv1tsB1URdhg at Google Cultural Institute maximum zoom level, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=23604082

Крал Джордж III е всичко друго, но не и далновиден политик. Изследвайки документите от епохата, историците дори достигат до единодушното клеймо, че той е един изключително слаб психически нестабилен владетел. Как тогава Великобритания не просто оцелява през половинвековното му управление, та дори излиза по-силна отпреди? Причините се крият в нарасналата сила на парламентарното управление и във факта, че Джордж III не е бил луд през всички години, докато е на власт и е притежавал качества, които понякога остават недооценени от изследователите.

Джордж Уилям Фридрих е първородният син и второто от деветте деца на принца на Уелс – Фридрих Луи и принцеса Августа фон Сакс-Гота-Алтенбург. Той се ражда преждевременно на 4 юни 1738 г., цели два месеца преди термина на майка си. Това е рисково дори в днешно време, а в тогавашната епоха почти веднага го отписват. Всички, освен майка му. Тя нарежда синът й незабавно да бъде покръстен. Негов кръстник става кралят на Швеция – Фридрих I. Детето не просто оцелява, а израства силно и здраво. Сведенията за неговите ученически години се противоречиви. Някои историци го описват като бавно развиващ се в интелектуално отношение, посочвайки, че той не може да чете до 11-тата си година.

Според други сведения, той е обучаван заедно с братята си от частни преподаватели. Бил е изключително талантлив в природните науки и в усвояването на чужди езици. Покрай майка си, едва осем годишен, той вече свободно общува на немски език, а по-късно усвоява и френския. Вероятно причината за тези коренно противоположни тези за неговото детство, се крие в особеностите на характера му. За разлика от братята си, Джордж е свенливо дете и е изключително чувствителен. Силно привързан към семейството си, той лесно се води от мнението на хората, които обича и на които има доверие. Впоследствие тази негова слабост става причина за немалко грешки по време на управлението му.

Фридрих е законния престолонаследник на английски трон, но поради обтегнатите отношения с баща си – Джордж II, семейството живее далеч от обществения живот на Лондон. Съвсем неочаквано за всички, Фридрих умира на 44 години, зарад запушена артерия. По това време малкият Джордж е едва 12-годишен и дори не се предполага, че може един ден да стане владетел. До този момент дядо му не проявява никакъв интерес към семейството, но след смъртта на сина си, това се променя. Три седмици след кончината на Фридрих, Джордж II провъзгласява малкия Джордж за принц на Уелс, и следователно – за свой наследник.

Той дори го кани да се премести в двореца „Сейнт Джеймс“ в Лондон, за да може да упражнява пряко влияние над него. Тук се намесва властната майка на Джордж – Августа, която по никакъв начин не планира да се раздели със сина си. Също както съпруга си, тя е отблъсната от своя свекър. Навсякъде се носят слухове за хилядите му любовни похождения и за липсата на качествено управление на вътрешната политика. Така малкият Джордж израства възпитан в строги морални ценности и в неприязън към дядо си.

Allan_Ramsay,_Selbstportrait

Снимка: By Allan Ramsay – Original uploader was Thyra at de.wikipedia; transferred to Commons by User:Septembermorgen using CommonsHelper.(Original text: :en:Image:1900 2000 20 copy.jpg), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=8947432

Заради своята свръхчувствителност, Джордж винаги проявява и свръх критичност към себе си. Именно поради това, достигайки пълнолетие, той не вярва, че ще е достатъчно добър за височайшия пост и за хилядите отговорности, които произтичат от него. Той приема за свой пример в живота своя учител лорд Джон Стюарт, трети граф на Бют. Именно той провокира любовта на Джордж към ботаниката и природните науки, както и жив интерес към изкуствата. Именно под негово влияние години по-късно Джордж III основава Кралската академия на изкуствата.

На 25 октомври 1760 г. Джордж II умира внезапно, само две седмици преди 77-ия си рожден ден. Така едва 22-годишен, Джордж става новия крал на Великобритания. До този момент майка му и лорд Бют усилено търсят подходяща съпруга за него, но след като той става владетел, усилията им се удвояват. Отпадат не една и две претендентки, но накрая изборът пада върху германската херцогиня Шарлота фон Мекленбург-Щрелиц. В средата на ХХ в. покрай писателя от ямайски произход Дж. А. Роджърс се повдига въпроса за нейния произход и корени.

Той описва нейните портрети като изобразяващи типична африканка с широки ноздри и плътни и големи устни. Тази провокация вдъхновява десетилетия спор между историците. След щателно изследване на нейното родословно дърво, се стига до заключението, че е малко вероятно тя да е далечна наследница на „черната линия“ на португалската кралска фамилия и че нейните роднини имат главно германски корени. Въпреки това, духовете около нейния произход отново бяха разбунени наскоро, след като Нетфликс пуснаха сериала „Брижъртън“, където ролята на кралицата се изпълнява от афроамериканската актриса Голда Рошойвел.

Каквото и да е родословното дърво на Шарлота, факт е, че тя се запознава с Джордж на сватбения им ден – 8 септември 1761 г. Въпреки това двамата се радват на дълъг и щастлив брак, който продължава цели 50 години. Двамата имат общо 15 деца, от които 13 оцеляват до зряла възраст. Джордж е изключително привързан към семейството си. Той никога на изневерява на съпругата си и е отдаден баща дори до крайност, тъй като преживява тежко всяко напускане на семейното гнездо на някое от децата си. Шарлота е изключително ерудирана кралица и също като съпруга си е увлечена по ботаниката.

Нейн учител по музика е самият Йохан Себастиан Бах, а Моцарт й посвещава едно от произведенията си. По време на управлението на Джордж III, тя подкрепя развитието на изкуството и културата, основава сиропиталища и акушерска болница. Един от приоритети й е подобряване на качеството на женското образование и дъщерите й получават най-доброто обучение за времето си. Когато съпругът й се разболява тежко и полудява, тя остава да се грижи за него и дори е определена за законен защитник на интересите му, когато синът им става регент на баща си.

gettyimages-1256329475-594x594

Управлението на Джордж III може да бъде разделено на четири периода, като във всеки един от тях от особена важност е ролята на премиера. В периода 1760-1770 г. властта на младия крал е доста нестабилна. Той е добър  по характер, но особено лесно се подвежда от чуждото мнение и влияние. По това време най-силно въздействие върху него имат майка му Августа и любимият учител – лорд Бюк, който се смята за последния „голям фаворит“ в английската история. Той също така е доста неопитен в политическите дела и незрял за взаимоотношенията с парламента. Добре обработен от приближените си, Джордж III бързо се настройва срещу големите лидери на деня – лорд Уилям Пит Възрастния и херцога на Нюкасъл – Томас Пелам Холс.

Те са свалени от власт и мястото им се заема от лорд Бюк като първи министър. Положението в парламента обаче се запазва нестабилно през цялото десетилетие. Британската външна политика е непоследователна, особено по отношение на колониите. Когато Джордж III идва на власт, страната вече от няколко години се сражава в Седемгодишната война, в която се изправя срещу всички големи европейски сили като Франция, Русия и Хабсбургската империя. Конфликтът може да се нарече „световен“, тъй като освен на европейска земя се води и в колониите. След мирът от Париж (1763 г.) в следващите близо 30 години, Великобритания е изолирана от европейските дела.

Краят на илюзиите на Джордж III по отношение на фаворита му – лорд Бюк идват след поредица от разкрития в английския печат и осмиването на краля за неговото безгранично доверие. След като сваля Бюк от власт двамата прекратяват своите взаимоотношения и дори кралицата-майка не успява да ги помири. Следващите 12 години от управлението на Джордж III се отличават с вътрешнополитическа стабилност. През този период министър-председател на Великобритания е лорд Фридрих Норт. Джордж III е вече по-обигран в политиката и се посвещава на държавните дела с плам. Когато брат му – Хенри, се жени за вдовица от нисш произход, кралят издава Закон за кралските бракове, в който се задава стандарта за този вид съюзи за бъдещите поколения членове на знатното семейство.

gettyimages-530193423-594x594

По отношение на политиката с Америка, вината за края на английската колониална власт там лежи върху плещите на самия крал и не е плод на чуждо влияние. Джордж III има свое непоколебимо виждане за взаимоотношенията с тази страна и именно то води до последвалия крах. Дори се смята, че личното му упорство удължава военния конфликт с цели две години. Причините за Американската война за Независимост не са една и две, но сред тях се открояват приемането на Закона за чая, който дава монопол на Източната индийска компания над този вид търговия в колониите, както и липсата на представителство на американците в британския парламент. И двете грешни решения са дело на самия крал. Джордж III почти се поболява по време на конфликта и приема тежко всяка следваща загуба. Накрая, когато развоят на събитията става пределно ясен, колониите ликуват, защото се откъсват от английската политическа власт. Така Джордж III остава в историята като кралят, който губи Америка.

Третият период от управлението на краля (1783-1806)  е едновременно успешен и тежък в личен план. През тези години министър-председател е сър Уилям Пит Младия. Двамата с Джордж III се оказват успешен тандем, макар невинаги да споделят едно и също мнение. Така например по отношение на търговията с роби – Пит е застъпник на нейното прекратяване, докато кралят е на коренно противоположно мнение. По последни изчисление над 1.6 млн. роби са транспортирани от Африка към Америка само по време на управлението на Джордж III. Една от големите победи е постигната на 1 януари 1801 г., когато с Акта на Обединението Ирландия става част от Великобритания и държавата се преименува на Обединеното кралство.

Огромният стрес от управлението и тежките събития обаче отслабват психическото състояние на Джордж III и в началото на XIX в. се проявяват първите симптоми на неговата „лудост“. Смята се, че причина за тях е отключено психично заболяване. Някои историци дори клонят към конкретна теория и му поставят диагнозата порфирия. Това е наследствено заболяване, което отключва неврологични проблеми и силна физическа болка. Първата му криза е толкова тежка, че парламентът обмисля да определи за негов регент сина му – принца на Уелс. Кралят обаче изненадва всички и успява да се възстанови донякъде.

gettyimages-134060138-594x594

Последният период от управлението на Джордж III  е белязан както от английските успехи в Наполеоновите войни, така и от засилване на неврологичното му разстройство. Макар да страда от катаракта и да е полусляп и да стара от ревматизъм, краля продължава да се занимава с държавни дела, карайки своите довереници да четат всеки един от документите, изискващи неговия подпис. През 1810 г. обаче една тежка лична трагедия отнема завинаги здравия разум на краля. Тогава умира най-малкото му и най-обично дете – принцеса Амелия.

Джордж III през целия си живот е силно привързан към децата си, но тя е неговата голяма слабост. Когато той я губи, нито близките, нито лекарите успяват да възвърнат отново здравия му разум и до края на живота си, той остава психично болен, с кратки периоди на просветление. През последните 5 години състоянието му е толкова тежко, че дори обичната Шарлота не може да го приближи, от страх той да не я нарани. През 1811 г. Джордж III остава само формално крал на Обединеното кралство, а регентството му е поето от престолонаследника – принца на Уелс или бъдещия крал Джордж IV.

Джордж III издъхва на 29 януари 1820 г. в двореца Уиндзор, когато е на 81 години. Макар и да е известен като „лудия крал, който губи Америка“, той остава в историята и като „човек на народа“. По време на управлението му нараства селското население в страната и държавата изживява своеобразна Земеделска революция с навлизането на нови научни методи и технологии за обработване на почвата. Макар краят му да е помрачен от тежко заболяване, Джордж III остава за своите поданици един от добрите и обичани владетели на Острова.

Можем да проследим историята на този крал в новият сериал на Netflix.

 

 
 
Коментарите са изключени