shareit

Тайната на големия политик Мъри Хол

| от |

Един следобед в средата на януари 1901 г. Мъри Хол вика лекар в дома си в долната част на Манхатън и когато медикът пристига, той гони прислугата и дъщеря си извън стаята, откопчава копчетата на сивото си палто и очаква да чуе колко време му остава. Лекарят вижда, че ракът на лявата гърда на Хол се е развил към сърцето му – така че става въпрос за дни. Хол осъзнаwa, че смъртта му ще предизвика политически скандал с национални размери и може би се чувства малко успокоенa от факта, че ще избяга от последствията – безспирния поток от въпроси и спекулации, заклеймяването и нелепите шеги – когато се разбере, че той не е който всички си мислят.

Мъри Хол участва в политиката на Ню Йорк в продължение на 25 години и се познава с всеки в 13-и сенаторен окръг. И наистина, той беше прав: след смъртта му хората ще гадаят как в деня на изборите той – или може би по-точно тя – всъщност гласува и дори се снима хората пред урните. Колко смело, колко нагло от страна на една жена да постъпи така. А какво ще стане, ако има и други?

Един от старите врагове на Хол, Абрахам Грубер, републикански лидер на 17-ия окръжен събор, подхвърля, че трябва да има закон, който да изисква политиците да имат мустаци, така че никоя жена повече да не може да гласува. „Вие, хора от Тамани, сте много умна дружина“, добави държавният сенатор Джон Рейнс. „Нищо чудно, че имате толкова голям вот там, щом позволявате и на жените да гласуват.“

Хол е свикнал да намира утеха в навиците си и знае как да се забавлява с характер. Ако сложи шапката си в средата на пода, прислужницата му знае, че не трябва да я пипа. Прекарва дните си в полицейския участък, а нощите си в различни салони из града, играейки покер, пиейки уиски и кроейки планове срещу републиканците, докато пуши пура от пура. Когато е достатъчно пиян, той разкрива и малки части от себе си – как ненавижда първата си жена, а втората му липсва, откакто почива преди две години. С нея бяха осиновили дъщеря и я гледаха заедно, умно момиче на двадесет и две години, което споделя будния му нрав. Ако се напие още повече обаче, той надига глас (странно фалцетен, трябва да се отбележи), флиртува с всяка жена наоколо, а веднъж се сбива и с двама полицаи на улицата, поставяйки „буреносен облак“ под окото на единия преди да успеят да го усмирят. Дългите му ръце имат хватката на гигант.

Веднъж той влиза в бар на Гринуич Авеню с по една жена под всяка ръка и тримата сядат на маса в дъното. Барманът взима поръчките на двете дами и се обръща към Хол: „А вие какво ще желаете, стара госпожо?“ Хол нарича бармана с куп цинични думи, заплашва да хвърли бутилка по него и се налага отново да бъде задържан.

През последните няколко месеца преди смъртта си, Хол бе станал нехарактерно затворен – той пропуска срещи и работи възможно най-малко. С. С. Прат, собственик на книжарница на Шесто авеню, е човекът, който го вижда най-често. Хол години наред е лоялен клиент на книжарницата и отделя време да разглежда рафтовете като обикновено избира някой том за медицината, един от изборите му е „Изкуството и науката на хирургията“ от 1881 г. Той винаги моли да разгледа книгите у дома преди да ги купи и ако му харесат, бе готов да плати всяка цена, която поиска Прат. „Той беше много начетен и нямаше никаква полза от лека литература.“ Продавачът на книги никога не подозира отчаяния характер на ситуацията на Хол. Мъри подчертава пасаж за физически фактори, ускоряващи растежа на туморите, и праща писмо до окръжния прокурор, в което се оплаква, че е ударен от мъж на велосипед може би заради инструкциите, че трябва да се оказва натиск върху гърдата. Сигурно изчислява колко морфин може да си инжектира, без да губи контрол над скалпела. Когато започват да му липсват опции, той продава всяка медицинска книга в библиотеката си една по една.

Месец след смъртта на Хол, сексуалният психолог Хавелок Елис задълбава в корените на живота му. Мъри Хол всъщност е Мери Андерсън, родена около 1840 г. в Гован, Шотландия, сирак, който избяга в Единбург и в крайна сметка в Америка, облечена в дрехите на мъртвия си брат. Колегите й изказват съболезнования пред пресата, но никой от тях не присъства на погребението.

 
 
Коментарите са изключени