shareit

Шотландският измамник Грегър МакГрегър – губернаторът, който си измисли титла и провинция

| от |

Много преди социалните мрежи да започнат да ни дават информация за света около нас, както и за профила на човека срещу нас, човечеството е било свободно да избира своята житейска история, при това без да има място за съмнение. Каквото и да си говорим, XIX век е мястото, което позволява на всеки човек да бъде какъвто пожелае, стига да е достатъчно убедителен. Мислите си, че сега сте свободни, помислете отново. Докато го правите, нека ви запознаем с Грегър МакГрегър, един от най-добрите измамници, дошъл от далечните дебри на Шотландия. През 1821 г. човекът не просто си измисля несъществуваща колония – Поаяс на брега на Хондурас в Централна Америка, той я продава.

Толкова добре измисля тази легенда, че нито един британец не решава да разследва историята и да провери. Защо точно британец? Грегър продава своята идея точно там и мнозина му вярват. Толкова е добър, че дори успява да изпрати около 200 човека в Централна Америка, за да се заселят във въпросната територия. Не им трябвало много време, преди да разберат, че такава провинция не съществува и разбира се, мнозина остават само с дрехите на гърба си, защото измамата винаги идва с някои финансови постъпления. Всяка интересна история има своето начало, а за МакГрегър няма информация. Всичко, което се знае е, че идва от Шотландия. На 16 години се записва в британската армия и получава комисионна за услугите си. За кратко участва във войните срещу Наполеон и по време на този период успява да си закупи елитен пост на полковник.

General_Gregor_MacGregor_retouched

Не плаща много за тази услуга, но пък престижът е полезен. По това време успява да се омъжи и за Мария Боуатър, която има благородни британски корени. През 1810 г. е разжалван от армията, след като влиза в много сериозен конфликт, а малко след това и съпругата му умира. Озовава се в много неизгодна финансова ситуация, семейството на съпругата отказва да му помага, а МакГрегър прави опити да пробие в аристократичното лондонско общество, представяйки се за шотландска кралска особа и много бързо си добавя титлата „сър“. Британският елит обаче го игнорира и не вярва на нищо, което разказва. Решен да заслужи мястото си, този герой заминава, за да изследва Новия свят. През 1812 г. продава имуществото си и отплава за Венецуела, там сър Грегър се среща с генерал Франциско де Миранда – един от революционерите на страната, който по-късно ще помага на Симон Боливар във взимането на властта.

Шотландецът работи няколко години в революционната армия и води сражения с местните, които от своя страна се опитват да изтласкат испанците обратно. До днес е спорно какви успехи е успял да постигне, но мнозина казват, че се е държал геройски, други са на мнение, че често е имал безумни планове, които само един луд може да има, а трети са на мнение, че неговият късмет просто нямал граници, към това ще допълним и факта, че шотландецът знаел кога точно да избяга. И това пък идва с допълнителни плюсове – официално става генерал на дивизия, при това в армията на Венецуела. Успява да се ожени дори за братовчедката на Боливар – Жозефа Ловера. Мнозина биха спрели до тук – все пак МакГрегър е герой, има позиции, живее охолно и дори има красива съпруга, всичко това е постигнато на 25-годишна възраст.

View_of_the_Port_of_Black_River_in_the_Territory_of_Poyais

За съжаление това е била голямата загрявка. През 1820 г. се озовава на едно изоставено и необитаемо парче земя, пълно с най-различни вредители и никой нямал никакво намерение да се занимава с него. Територията била част от Никарагуа, както и във владение на племето Мискито – известно като едно от по-враждебните в Америка, което успява да плени редица африканци, докарани като роби.

Когато МакГрегър се поинтересувал, самото племе дори се изненадало от неговото решение, но шотландецът все пак идвал с ром и бижута, които бързо му дали земята Пояас, като той самият се провъзгласил за кралска особа. Веднага след като сделката е факт, героят побързал да се върне обратно в Лондон и да започне да разказва за създадената нова колония – плодородна земя с построени къщи, прислуга и други позитивни страни. Описва я като малкия рай в Южна Америка. Местните жители не били само приятелски настроени, но и обичали англичаните, много от тях научили езика, радвали се да общуват и да поделят плячката си. И зад всичката тази красота стоял сър МакГрегър.

Вече имало действаща столица, изграждали се нови колонии, строели се сгради и всичко било повече от красиво. Новият и вече действащ парламент можел да подаде ръка на всеки един нов заселник и щял да го направи, защото това е законът. Сър Грегър не просто разказвал за рая, но дори канил хора да отидат и да го видят със собствените си очи. Вече имало действаща банка, следователно нямало да е толкова трудно. Създава самостоятелно редица документи, измисля си купища лъжи и всичките ги отпечатва където намери за добре.

George_Watson_Gregor_MacGregor

Написва дори книга от 355 страници, с която рисува скици на Комарения бряг, открит от несъществуващ авантюрист на име Томас Стренджуейс. Упътването за живот идвало със скици, рисунки и дори красиви корици. След това е отпечатано и пуснато в продажба, както в Лондон, така и в Единбург. Пояас дори се появява на картите, а някои други хора го описват като нова и митична страна, от която се очакват по-сериозни проекти. Прави цялата измама в епоха, която постоянно променя картите, а навигацията и точното картографиране са мит.

И най-важното, приказната територия на сър Грегър е спонсорирана от британската корона, точно толкова му трябва, за да се случи чудото. Дори започва да продава земя за 2 шилинга на акър. И търговията започва веднага, нямало човек, който да не пожелае да е притежава парче от рая, а колкото повече мераклии имало, толкова по-сериозно било желанието на МакГрегър да повишава цената и разбира се – прави го. Последната измама идва някъде през 1822 г. Тогава собственикът на колонията организира и пътуване за всички заселници. През септември и октомври товари около 200 души и те отплават за абсолютно никъде. След като капитанът изпълнява много точно инструкциите, всички заселници се озовават в нещо, което със сигурност не е рай, но пък може да се квалифицира като игрална площадка на ада.

Откриват достатъчно блата за отглеждането на жаби и малки горички. Хората помислили, че става въпрос за грешка по време на пътуването, натоварили багажа си и тръгнали да търсят мястото. В техните глави, обетованата земя се намирала достатъчно близо, на този или другия завой. Колкото и да обикаляли, великият Пояас не се задавал. Още по-лошото е, че пристигат в така наречения дъждовен сезон, за да се срещнат с маларията и жълтата треска. Изминават около 700-800 километра, за да стигнат до други британски заселници. До този момент вече 2/3-ти от хората са починали. Останалите 50 човека успяват да се върнат обратно в Англия.

1280px-Joseph_Thomas_1839_000

През 1823 г. са обратно във Великобритания и имат едно много ясно изявено желание, да откъснат главата на измамника. Единственият проблем е, че пътуват с кораб, а още с тяхното отплаване, МакГрегър е заминал за Париж, като продава същата идея. Там успява да събере сумата от 400 000 долара. През 1825 г. е арестуван за измама. Делото се води във Франция и е изпълнено с противоречия. Необходима е около година, за да започне. Това обаче не е последната карта в тестето с козове, които този герой вади. Грегър заявява, че той е само изпълнител и има съучастник, който му разказал същата история. Следователно той е просто търговец и нищо повече. Французите не успели да намерят някой друг и го освобождават. Прави няколко опита да измами още хора, но след като няма успех, решава да смени стратегията.

През 30-те години, олелията около измислената колония приключва, а сър МакГрегър се завръща обратно във Венецуела, установява се в Каракас и започва да се среща със старите бойни другари. С тяхна помощ, получава обратно всички военни почести и получава пенсия и компенсация. След това живее като венецуелски гражданин, наслаждава се на живота в столицата и дори е погребан с военни почести, когато умира през 1845 г. И най-забавното е, че докато е жив, неговата репутация остава безупречна. Никой не може да каже със сигурност колко точно пари е спечелил, но пък трябва да признаем, че човек може да бъде повече от впечатлен.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени за Шотландският измамник Грегър МакГрегър – губернаторът, който си измисли титла и провинция

Повече информация Виж всички