shareit

Шанти Деви – преродената жена, която си спомняше всичко

| от |

Докато е само на 4 години, Шанти Деви започва да казва на своите родители някои по-специални детайли от нейния стар живот. Разказва, че е живеела на около 100 километра от настоящия ѝ адрес, като дори добавя някои от основните подробности относно начина ѝ на живот, като никога преди това не е стъпвала в този град. Религията и философията често влизат в интересни противоречия относно душата и нейните пътешествия, но когато малката Шанти от Делхи започва да говори за своето прераждане през 30-те години, ситуацията става доста интересна.

Тя се научава да говори в най-ранна възраст и бърза да сподели за своя предишен живот. Интересен факт, е че някой би очаквал, че момичето просто е видяло локацията по телевизора или е прочела за нея, както и може да е чула история от друг член на семейството, но се оказва, че никой не е стъпвал на въпросното място, даже никой не е знаел за него, докато Шанти не започва да разказва. За нея било достатъчно да седне на масата, да опита едно ястие и съзнанието ѝ да се върне обратно в миналото. Също така може да облече конкретна дреха и да си спомни какво е носила в миналия си живот. Името ѝ в предишния живот било Лугди и е умряла малко след раждането на своя син през октомври 1925 г. Разказва и с големи подробности родилните си мъки и хирургическите процедури, през които минава. Наличието на такива факти може би изумява мнозина, все пак говорим за малко дете без информация за някои основни процеси, следователно можем ли да допуснем, че става въпрос за въображение, някаква форма на измама или това е специфичен феномен?

Шанти дори си спомня името на своя бивш съпруг и семейството ѝ се изненадало, че той е все още жив и дори се намира на същия адрес. Семейството на Шанти решава да направи връзка с миналото, след като науката не може да даде някакъв логичен отговор. Момичето се ражда на 11 декември 1926 г. или само месец от времето, в което е починала Лугди. До своята 4-годишна възраст се справя изключително добре и след това започва да говори за чужди спомени и град Матхура, намиращ се на 100 километра от Делхи. Тя разказвала в детайли целия град, магазинчетата, улиците и други забележителности, след това разказва за живота със своя съпруг, който бил търговец, но отказвала да сподели името му, преди да стане на 9 години. Единственото, което казва преди това е, че той бил  честен мъж, имал белег на лявата буза и носил очила за четене. Семейството решава, че най-вероятно става въпрос за вдетиняване и фантазия и не обръщат много внимание.

След като Деви най-накрая споделя как се казва нейният съпруг – Пандит Кедарнатх Шаубе, един приятел на семейството решава да провери детската версия. Изпраща писмо до въпросния търговец и разказва историята на необяснимите спомени. Двамата с Пандит комуникират известно време, като дори роднините обещават да се срещнат, за да проверят наистина версията на малкото момиче. При срещата, освен Пандит, присъстват и някои други мъже, като първият, който се представя за неин съпруг, тя се усмихва и заявява, че е братовчед на съпруга ѝ. Малко след като вижда Пандит, момичето избухва в сълзи и се запознава със своя син. Двамата решават да поговорят самостоятелно, като бившият съпруг и вече вдовец, задавал редица въпроси, за да провери дали всичко това е истина или поне възможно да е истина. Всеки отговор е бил правилен, без нито една грешка. През 1937 г. Пандит ще заяви пред вестниците, че сякаш неговата мъртва съпруга му говори. Шанти прекарва няколко дни с Педан и нейният син и след това мъжът се прибира обратно в Матхура.

Малко след това и тя иска да замине там, заявявайки, че иска да види своя стар дом. Заклева се, че не само ще ги заведе, но няма да се наложи да пита никого за посоката. В старата си къща, момичето споделя, че е имала скрита кутия с пари. По това време историята е успяла да впечатли дори самия Махатма Ганди, следователно нямало как да откажат на феномена. Великият индийски лидер дори се занимавал с разследването през 1935 г. и изпрати няколко учени, които да се запознаят с момичето и нейните родители.

Към Матхура потеглят семейството с дъщеря си и въпросните изследователи, които да документират цялото пътешествие. При пристигането в Матхура, нито един възрастен не трябвало да седи пред нея и да води посоката, тя сама трябвало да открие своя път към дома. Шофьорът на таксито следвал много точно нейния маршрут, като възрастните не говорили. Шанти няма никакви проблеми да навигира шофьора и дори обяснява, че това е нейният бивш дом. По пътя забелязвала и няколко новисти, питала кога са павирали тази улица, кога са ремонтирали друга, кога са завършили дадена сграда, сякаш винаги е живяла там.

Шофьорът винаги признавал, че детето помни точно кога и как се е случило определено събитие. След като се озовават в дома на Пандит, един от служителите я пита за нейното малко съкровище. Девойката се качва на втория етаж на къщата и споделя, че същото се намира под дъска в ъгъла на нейната стая. Дъските се разместват, но се оказва, че малката скрита кутийка е празна. Шокът на малкото момиче е голям и тя започва да гледа в дупката, защото е сигурна, че там има пари. Пандит обаче признава, че точно той ги е извадил от там, след като неговата жена е починала. Момичето успява да идентифицира своите „предишни родители“. Поискала да остане още малко в Матхура, докато нейните родители се връщат обратно в Делхи. Нито един човек не можел да обясни малко по-разумно какво наистина се е случило. Момичето можело да разкаже и още нещо, какво точно се е случило с нея, когато е починала и какво е усещането на смъртта.

Според нея, целият процес е бил около 3 години от 1936 до 1939 г. и в този период от време, тя плавала в нещо като пълен мрак, преди да види светлината и да се срещне с 4-ма души по жълто облекло. Хората били млади и облечени изключително леко, като според легендата я поставят в купа и я носят. Деви е успяла да види и бог Кришна, който показвал всички извършени добрини и злини, като казвал и какво ще се случи с душите, които са се озовали при него.

След това била качена по златно стълбище, а от него виждала бяла река, в която плават душите, освен това забелязала и някои други,  които били затворени в нещо като газени лампи. През 1958 г., когато е на 32 години, един вестник я открива и иска интервю от нея. Тя живее тихо и никога не се омъжва, отдава се на духовенството. Единствените ѝ планове, които споделя е, че се опитва да намери други хора като нея и да се опита да създаде движение, в което да се изучава вслушването във вътрешния глас. През 1987 г. Шанти умира, но нейната история е описана в книгата на шведския автор Стуре Лонерстранд през 1994 г. и след това е преведена на няколко езика.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени