shareit

Шамполион – човекът, разчел Розетския камък

| от Ивелина Беркова |

През 1799 година, по времето на египетската кампания на Наполеон, е намерен Розетския камък, изписан на старогръцки и древноегипетски. Един мъж на име Шамполион посвещава живота си на разкриването на мистериите на този епиграфски паметник, а това ще се окаже и ключът на Западна Европа към научаването на египетските йероглифи.

Жан-Франсоа Шамполион се ражда на 23 декември 1790 година в град Фижак, най-малкото от 7 деца. Родителите му често липсват от ежедневието му и е задача на най-големия син на семейството Джакс Джоусеф да се грижи за своите братя и сестри. Още на ранна възраст момъкът напуска родния дом, за да отиде да учи в Гренобъл, където открива таланта си към чуждите езици. За две години успява да изучи гръцки и латински, след което по-късно се бори и с трудните етиопски и арабски. 

По това време Джакс му говори за желанието си да се присъедини към наполеоновата експедиция до Египет. Често обсъжданата тема отключва в съзнанието на малкия Шамполион интерес към Древен Египет и загубения му по-стар език. Така през 1804 година, докато е в гимназията започва да се занимава с коптски – най-новата форма на египетския език. Заради желанието си да научи още се записва в Колеж дьо Франс в Париж, където следва специалността източни езици и култури. Тук под зоркото око на професора си Силвестре де Саси започва лека полека да разшифрова копие на Розетският камък. В един момент е толкова погълнат от дейността си, че се разхожда из учебното заведение с арабски традиционни дрехи и наричайки себе си Ал Секхир.

През 1809 година взима докторантурата си и се завръща в Гренобъл, където работи като професор по история. Заплатата му не е много добра и често изпитва финансови затруднения, но въпреки трудното си положение не се отказва от начинанието си. По това време се запознава с жена на име Родин Блонк, за която се жени през 1818 година и им се ражда момиченце на име Зоред. Въпреки че Жак е щастлив баща му се налага често да отсъства от дома за дълги периоди, заради работата си. След връщането на Наполеон от остров Елба, неговият брат е назначен за секретар на императора. Императорът се среща с двамата братя и живо се интересува от изследванията на Жан-Франсоа относно Древния Изток. Скоро, когато е свален от власт и е разкрито, че Шамполион и Джакс са го подкрепяли са осъдени на заточение в родният си град Фижак. 

Роялистическата власт във Франция, която наследява Наполеон събира много подкрепа от висшата класа, която е на мнение, че образованието трябва да е запазено единствено и само за елита. Научавайки за това Шамполион основава няколко училища в страната. През 1821 година дори води бунт, подкрепян от група гренобълци. Успява да нахлуе в цитаделата на града, хванал в ръка трибагреникъм вместо знамето на Бурбоните. Това довежда до обвиняването му в предателство и се укрива, докато не е помилван. След тези премеждия отново може да се отдаде на работата си с Розетският камък.

Историята на тайнствената реликва започва преди 2 000 години, издълбана още през 196 година преди Христа. Изписана е на гръцки и египетски, но има три различни текста – египетските йероглифи, демотическата писменост и старогръцки. Западният свят разбира много преди Шамполион за съществуването на камъка и много талантливи учени се опитват да разкрият тайните му. Среща се с много конкуренция като например англичанинът Томас Йънг, който успешно превежда демотическият текст още през 1814 година, след което се насочва към йероглифите, които се оказват истинско предизвикателство, което удивлява професори и археолози дълго време.

Jean-François Champollion - Lettre à M. Dacier relative à l'alphabet des hiéroglyphes phonétiques, p.54

Същевременно Шамполион напредвал в разчитането на древните египетски символи. Намира прилики между коптският език, който изучава като по-млад и демотическият на камъкът – 15 от буквите били идентични. Открива, че някои от знаците на демотическата писменост са всъщност фонеми, което означава, че египетският език само от части е азбучен. Един от големите му пробиви е, когато разпознава името “Птолемей”. Успява да направи всичко това като съпоставя йероглифите с гръцкият и демотическият език. Малко по малко започва да разбира значението на всеки от знаците, които преди това са му били напълно неясни. Засега той разполага с 12 разбираеми йероглифа, които му помагат да разчете думи като “Клеопатра” и глаголът “раждане”. Сравнявайки всичките си открития с другите езици осъзнава, че е много близо до пълното разчитане на камъкът. Работата, която му отнема по-голямата част от живота е почти завършена. Вследствие на невероятните си открития моментално хуква по улицата към брат си като вика “Направих го!”, след което от голямото вълнение припада. Най-после Шамполион успява да преведе Розетският камък. 

През 1822 година отбелязва всичките си знания в писмо, адресирано до секретаря на Френската академия Бон-Жосеф Дозиер. В него представя списък от йероглифите и техният гръцки превод. Две години по-късно публикува книга, посветена на крал Луи XVIII, съдържаща по-точен превод и почти перфектно представя граматиката на древоегипетският език. Този труд се смята и за началото на сравнително младата наука египтология. Откритията на Жан-Франсоя са хвалени от народа и дори самият Йънг е учуден, но въпреки всичко е на мнение, че и той заслужава своите заслуги за поставяне на основата за по-нататъшните преводи на камъкът. Шамполион от своя страна няма намерение да признае работата на съперника си и споменава как сам е разшифрирал йероглифите, независимо от първоначалните усилия на Томас да ги преведе. По това време французите и англичаните са в лоши отношения, заради наскоро завършилите Наполеонови войни и често влизат във вербални конфликти, подкрепяйки своите фаворити.

Egyptian collection Louvre

Независимо от всичко Жан сега е признат като най-интелигентният човек, когато става въпрос за йероглифите и тяхната граматика. През 1826 година е назначен като уредник на египетската изложба в музеят Лувър, която скоро отваря вратите си за посетители. Две години след това организира експедиция до Египет с Иполито Роселини, професор по източни езици в Пизатският университет. Групата първоначално пристига в Александрия и пътува из градовете Кайро, Мемфис и Гиза, където изследват древни надписи и паметници. Шамполион е много щастлив, защото най-после има шанс отблизо да се срещне с тази така тайнствена за него култура. От пътешествието си се завръща с много артефакти, които са изложени в Лувъра. 

През 1931 година става професор по египтология в Колеж дьо Франс, позиция специално създадена за него. Почетен член е на Петербургската академия на науките и Академията на надписите. Няма много време да се наслади на новооткритата си слава и признание, защото скоро почива от инсулт през 1932 година в Париж. Остава познат в историята като човекът, който превежда Розетския камък. Неговите познания позволяват на западният свят да се докосне отблизо до древната египетска култура и език.

 
 
Коментарите са изключени за Шамполион – човекът, разчел Розетския камък

Повече информация Виж всички