shareit

Серж Генсбур и Джейн Бъркин: Je t’aime…Moi non plus

| от Вучето |

Когато се срещат за пръв път на снимачната площадка на филма “Slogan” през юни 1968 г., Джейн направо е погнусена от външния вид на Серж. Потръпва при мисълта, че ще трябва да си партнира с този мъж и то ще играе негова любовница. За онази първа среща Джейн Бъркин, тогава 21-годишна, сладка и талантлива английска розичка, си спомня години по-късно: “Пушеше цигара от цигара, наливаше се с алкохол нонстоп, беше суетен, високомерен, ругаеше всички, а и изглеждаше така, все едно е спал с дрехите. Което после разбрах, че си беше точно така. Отгоре на всичко нито можех да напиша, нито да произнеса името му. Кaк, по дяволите, можеш да се казваш Gainsburg!”

Можеш, ако си роден в еврейско-украинско семейство. Родителите на Серж напускат Харков след като болшевиките окупират града през 1919 г. Скитат се известно време немили-недраги из Европа, докато най-накрая се установяват в Париж. Генсбур (което всъщност е малкото му име) и близначката му Лилиан се раждат на 2 април 1928 г. Бащата, който е виртуозен пианист, е принуден да свири Шопен в долнопробни казина и барове за травестити, за да издържа семейството. Покрай него близнаците също се научават да свирят на пиано. Заради еврейския си произход по време на Втората Световна Генсбур е принуден да носи жълта давидова звезда, забодена с карфица за ревера на палтото. Толкова го е страх от нацистите, че прекарва голяма част от военните години покачен на дърво, въобразявайки си, че сред клоните му ще се укрие от тях.

След края на войната започва работа като пианист и учител по рисуване. За щастие скоро разбира, че живописта не е силната му страна и се отдава изцяло на музиката. Сменя името си на Серж, а Генсбур започва да използва като фамилно. 50-те и 60-те са особено интензивен период в любовно отношение. Серж се жени и развежда два пъти. Първата му съпруга е Лизи Левитски, а втората, Беатрис Панкраци, му ражда две дъщери и един син, преди Генсбур да изпрати и нея в графата “Бивши” през 1966 г. Само че провокативният автор на песни, актьор и писател няма да спре дотук – нито с жените, нито с правенето на деца. И слава Богу! Защото в противен случай нямаше да се случи нито бурната му любов с Джейн Бъркин, нито дъщеря му Шарлот Генсбур – една от най-талантливите и нестандартни актриси на нашето време.

За разлика от своя любим, Джейн Бъркин се появява на този свят, когато войната вече е приключила – през 1947 г. в Лондон в семейството на военен шпионин и актриса. Докъм 15-тата си година изглежда и се държи по-скоро като момче, което страшно я сближава с по-големия й брат Андрю – връзка, която ще остане все така силна и на моменти дори емоционално перверзна през годините. Андрю е толкова вманиачен по сестра си, че постоянно я ревнува от гаджетата й, а и не спира да я снима още от момента, когато си купува първия фотоапарат. Когато Джейн и Серж стават двойка, той често пътува с тях и постепенно между тримата се оформя нещо повече от задружен семейно-приятелски триъгълник.

1985-92 TROUVILLE

Снимка: By Roland Godefroy – Собствена творба, CC BY 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4609689

Срещата и последвалото влюбване са сякаш илюстрация на старото поверие, че когато нещо има да се случи, то просто се случва. Дали е било заради правилното подреждане на планетите или нещо друго, никой не може да каже. А и никаква човешка логика не може да обясни защо това красиво, крехко момиче с обещаваща кариера в шоу бизнеса се влюбва безумно в 20 години по-стар мъж с лице като снощна пица и множество отвратителни навици. Но както вече казахме, просто е трябвало да се случи.

Когато започват снимките на “Slogan”, и Джейн, и Серж са свободни електрони. Тя току що се е разделила със съпруга си, композитора Джон Бари, за когото се омъжва едва 17-годишна и от когото ражда първата си дъщеря Кейт. Що се отнася до Серж, след втория развод той се отдава на неангажиращи връзки, които траят от ден до пладне. Последно е мачкал чаршафите не с кого и да е, а с най-актуалния секс-символ Бриджит Бардо! Обаче и там нещата са приключили и всеки си е тръгнал по живо, по здраво. Генсбур не е особено ентусиазиран да започне нова връзка и определено иска да остави топките си да починат малко. Обаче Съдбата има други планове за него.

Неприязънта, която Джейн и Серж питаят един към друг, е толкова очевидна, че режисьорът Рене Барбере започва да си скубе косата, убеден, че помежду им няма как да се получат любовните сцени. В отчаянието си предприема рискована стъпка: кани ги в скъп парижки ресторант с надеждата, че докато пийват хубаво бордо, ще склонят поне да проявят усилие да се търпят. И не, разбира се, че никой не говори за харесване! В нощта на срещата обаче, Барбере е възпрепятстван от външни обстоятелства, така че Серж и Джейн се оказват сами на маса за трима. И си прекарват учудващо добре. Ето какво си спомня Джейн за конкретната вечеря: “На снимачната площадка беше такъв задник, пък в действителност се оказа мил и дори срамежлив човек. След вечерята се поразходихме покрай реката. Нямаше романтика, обаче аз лично се чувствах прекрасно – все едно с този човек сме приятели от сто години.”

Screenshot_2

Снимка: By Claude Truong-Ngoc / Wikimedia Commons – cc-by-sa-3.0, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=16594518

Малко по-късно Серж й казва, че е написал песен, която е била предназначена за бившето му гадже Бриджит Бардо, но предвид обстоятелствата, дали тя случайно не би проявила интерес да я изпълни в дует с него. А да, и ще си разделят приходите. Джейн доста се колебае, несигурна е. Все пак никога преди това не е влизала в звукозаписно студио. Но въпреки това се съглася. Какво толкова, просто една песен.

О, не, скъпа, не е просто една песен, а най-еротичната песен на всички времена! Става въпрос за парчето, което ще донесе световна слава на Генсбур, а именно “Je t’aime… Мoi non plus” (Обичам те… Нито пък аз).

Въпреки че видимо никаква химия не протича между двамата изпълнители, докато записват песента, публиката не може да бъде заблудена. Просто не е възможно двама души да звучат толкова секси, без да има нещо между тях.

Седмица след като “Je t’aime… Мoi non plus” дебютира в ефира на Великобритания, Philips Records свалят парчето от плейлистите на радиостанциите. Официалният мотив е, че от агенцията не желаят да предизвикат противоречиви настроения в обществото с подобен музикален продукт. Само че вече е късно за извинения и съжаления. Във Франция песента е в топ 10 на най-слушаните хитове, а отвъд Канала също не спят и започват да разпространяват песента на Генсбур и Бъркин “нa черно”. Както обикновено се случва в такива случаи, колкото по-трудно е да се добереш до един продукт, толкова повече цената и интересът към него се покачват. И когато друга, по-“отворена” компания купува правата от Philips Records, парчето започва да се харчи като топъл хляб – на седмица се продават милиони копия, а скоро песента се изкачва на първо място в почти всички световни класации.

Междувременно Серж и Джейн заживява заедно. Изглежда така, сякаш успехът на съвместното им творчество ги сближава дотолкова, че те просто не могат да си представят вече живота един без друг. Разбира се, не им се отдава да крият връзката си дълго време от пресата. И когато тя излиза на бял свят, хората не престават да се чудят как така едно божествено красиво момиче, което е станало известно с участието си в култовия крими трилър “Фотоувлечение” (Blowup, 1966), се е хванало с грозник и пиянде като Генсбур. Единственото обяснение, което самата Бъркин може да даде е, че “това е като да се влюбиш в папагал, за който всички мислят, че може да те клъвне, но в действителност той не би наранил и муха.”

Jane Birkin and Serge Gainsbourg

Снимка: GettyImages

Животът със Серж е всичко друго, но не и скучен. Парижкият му апартамент е облепен с черни тапети, а всекидневната е декорирана със скелет на човешко тяло от 18-и век. Двойката си взима куче, бултериер, за което Серж твърди, че в сравнение с него, се чувства направо красив. Дъщеря им Шарлот се ражда, докато Серж и зет му Андрю запиват в долнопробна крайпътна кръчма. Първото нещо, което таткото казва, когато разбира новината, е, че много го е страх детето да не е грозно като него, понеже това изобщо не би било добре за едно момиче.

И така, в игри и закачки, но също и в ужасяващи моменти на запои и агресивни изблици, минават 14 години.

Въпреки кошмара, в който връзката им постепенно се превръща, Джейн все още е толкова влюбена и обсебена от Генсбур, че не й дава сърце да го напусне. Краят обаче е неизбежен и през 1983 г. тя най-после се решава да напусне Серж. Обаче колкото и да е странно, именно раздялата е нещото, което отприщва бента на творческите амбиции и възможности и на двамата. Особено що се отнася до Генсбур. Двамата запазват добрите си отношения и след раздялата – често си говорят по телефона, споделяйки проблемите и радостните моменти.

Когато е едва на 45, лошото пиянство и тютюнопушенето в крайна сметка си отмъщават за годините злоупотреба и изпращат Генсбур в интензивното с коронарен инфаркт. Първият до този момент. Когато парамедиците го качват на носилката, той отказва да бъде завит с одеяло, защото не харесва цветовете му. Въобразява си, че папараците дебнат отвсякъде, а той не би им позволил да го снимат, покрит с такова грозно одеяло. Лекарите го спасяват този път, но през следващите години здравословното му състояние драстично се влошава.

На 2 март 1991 г. Серж Генсбур е открит мъртъв в дома си на Rue de Verneuil. Отново е получил инфаркт, който този път се е оказал фатален. При новината за смъртта му хиляди почитатели се стичат пред вратите на дома му, за да отдадат почит на един от най-великите автори на шансони в историята на френската популярна музика. Както и брат по чашка на мнозина парижани.

А какво става с Джейн Бъркин? Е, ако не може да си позволите да купите за себе си или за гаджето си една от култовите чанти, които носят нейното име, по-добре не питайте!

 
 
Коментарите са изключени