shareit

„Секс треньорът“ на Хенри VI и още любопитни факти за живота на краля

| от |

Хенри VI (1421–1471) не е никак успешен крал. След като наследява трона още като новородено, неговата некомпетентност за управление е фактор, който допринася за Войната на розите и в крайна сметка за убийството му на 21 май 1471 г. Тук ви представяме най-любопитните факти в живота на краля – от връзката му с неговата съпругата, Маргарет Анжуйска, до мистериозната му 18-месечна болест…

 

Когато съпругата на Хенри, Маргарита Анжуйска, посещава спалнята на краля, понякога към тях се присъединяват и „доверени служители“

Благочестив, обикновен и пуритански – така Хенри VI често е описван от историци и учени. И това определение със сигурност се вписва в имиджа му: средновековният крал прекарва свободното си време в медитация върху страданията на Христос, живее по манастири и практикува Devotio Moderna – движение за религиозна реформа, застъпващо се за смирение и подчинение на Бога.

Неотдавнашното разкритие – направено от историка Лорън Джонсън – че Хенри VI може да е имал „секс треньор“ в брачното си легло изглежда следователно изненадващо. Джонсън, която разследва личния живот на краля, твърди, че открива доказателства в Националния архив и в записите на кралското домакинство, които предполагат, че към Хенри и съпругата му Маргарита понякога са се присъединявали от „доверени служители“ в спалнята.

Дали защото Хенри е толкова целомъдрен, че не знае какво да прави? „Мисля, че е напълно възможно на определен етап да му се е наложило някой да му разясни какво трябва да прави“, казва Джонсън за Observer. „И това разяснение, разбира се, в никакъв случай не може да се направи публично. Царската стая е най-личното място, където би могъл да се проведе този разговор и всъщност да се следи как се изпълняват препоръките.“

 

Той е по-почитан след смъртта си, отколкото докато е жив

Хенри VI не е отмъстителен крал – той дори е точно обратното. Веднъж нарежда да бъде свален набит на колове предател, коментирайки: „Няма да третирам никой християнин толкова жестоко заради себе си.“ И през 1452 г., на Разпети петък, той издава 144 помилвания след опит за бунт от херцога на Йорк.

Въпреки че кралят със сигурност е мил човек, той е лош монарх. „Той се проваля грандиозно като владетел като губи цели две царства“, пише историкът Дезмънд Сюард в априлския брой на списание BBC History през 2014 г. „Той не само губи Ланкастърска Франция, но и неспособността му да осигури добро управление довежда до Войната на розите и в крайна сметка до собственото му убийство.“

Въпреки лошото ръководство, хората в цяла Англия почитат Хенри като светец след смъртта му на 21 май 1471 г. Все повече хора отиват на поклонение в абатството Чертси, където е погребан, преди Ричард III да премести останките му в параклиса Свети Георги в Уиндзор. Идеята, че е „свят човек“ бързо е приета и през 1500 г. дори се пише книга, в която се обяснява, че вече покойният крал може да прави чудеса дори след смъртта си – от възкресяване на жертви на чумата до спасяване на слуга от смърт, след като е несправедливо обвинен в престъпление.

И така, защо обаче въобще се появява култът към „Свети Хенри“? Отговорът, твърди Сюард, се крие във факта, че той е несправедливо убит: „Има голямо съжаление към един крал, който след детронирането си е третиран като крадец, след което е убит, без да е извършил никакво престъпление.“

 

Той преживява мистериозно заболяване, което продължава 18 месеца

През август 1453 г. Хенри VI получава здравословен проблем, който трае 18 месеца. Някои историци смятат, че страда от кататонична шизофрения – състояние, характерно със симптоми като ступор, каталепсия (загуба на съзнание) и мутизъм (липса на говор). Други го наричат ​​просто психически срив. Той със сигурност е генетично предразположен към такива неща, тъй като дядо му по майчина линия, Шарл VI Обичаният, страда от повтарящи се пристъпи на психични заболявания през последните 30 години от живота си.

Има малко сведения, които да хвърлят светлина по въпроса, но тези, които съществуват, предполагат, че през този период Хенри има остра липса на интерес към света около себе си. През януари 1454 г. лондонският търговец Джон Стодли пише за това как Хенри едва реагира, когато за първи път вижда собствения си новороден син Едуард. „Той погледна принца и отново извърна поглед към земята“, казва Стодли. Няколко месеца по-късно посетителите на краля описват как „не могат да изтръгнат нито дума, нито реакция“ от Хенри, след като пристигат, за да го информират за смъртта на архиепископ Джон Кемпе.

Когато Хенри най-накрая се излекува от 18-месечното си заболяване, той е „смаян да открие, че съпругата му е родила син“. Едуард е роден през октомври 1453 г. – само няколко месеца след като Хенри се разболява.

 

Той е най-младият човек, станал крал на Англия – и първият (и единствен) английски монарх, коронясан за крал на Франция

Хенри става крал на Англия на 1 септември 1422 г., на деветмесечна възраст, след смъртта на баща си, Хенри V. Регентски съвет управлява страната до 1437 г., когато Хенри се счита за достатъчно възрастен да поеме управлението сам. Така той става най-младият човек на английския трон.

По-малко от два месеца след като наследява властта, Хенри добавя още една корона на главата си. Дядо му, крал Шарл VI, умира на 21 октомври – и Хенри е провъзгласен за крал на Франция в съответствие с условията на Договора от Троа от 1420 г. Заради военните успехи на бащата на Хенри, Хенри V, Англия сега държи огромни територии във Франция. Те обаче постепенно се губят по време на управлението на Хенри VI – и до 1453 г. (и края на Стогодишната война) Англия остава само с Кале.

 

Той се опита да спре Войната на розите като обявява „Ден на любовта“

Толкова отдаден на идеята за мир, веднъж Хенри се опитва да установи „Ден на любовта“, за да помогне за помиряването на враждуващите фракции във войната. Идеята е следната: на 24 март 1458 г. ще се проведе парад (или нещо подобно), в който водещите ланкастърци ще се хванат за ръка с водещите йоркисти и заедно ще преминат по улиците на Лондон. Излишно е да казваме, че планът не прави нищо, за да потуши враждебността между двете страни.

Но защо Хенри има такъв проблем с конфликта? Лорън Джонсън предполага, че корените на този проблем на Хенри се крият в детството му. „Чичовците му бяха амбициозни мъже, които опетняват младостта на Хенри с техните понякога жестоки спорове“, обяснява тя. „Отново и отново Хенри е приканван, въпреки младостта и неопитността си, да разрешава кавгите им като се очаква да послужи като окончателен арбитър на сложната динамика на възрастните, която се формира още преди да се роди. Тъй като той е чувствително и сериозно дете, не е чудно, че се опитва да страни от конфликта на по-късен етап от живота си.“

 
 
Коментарите са изключени