shareit

Самураят в небето през Втората световна война

| от |

Сабуро Сакай е вероятно един от най-известните японски асове от Втората световна война. Той има поне 28 победи във въздушни боеве като застрелва или силно поврежда над 60 самолета на Съюзниците, въпреки че лети на машина, която е по-слаба от тази на враговете му.

Преди Втората световна Сакай лети няколко пъти във Втората китайско-японска война. По време на първата си мисия (във войната и въобще в живота) той успява много хубаво да ядоса командира си след като изстрелва всичките си муниции, за да свали един единствен самолет. Нещо, за което съвсем скоро компенсира, когато китайците бомбардират летището, на което се намира, през 1939. Според историка Марк Барбър, въпреки че е контузен от експлозия, Сакай „тича през горящи самолети, за да намери здрав и с него да подгони бомбардировача.“

Sakai Cockpit A5M

Не успява да го свали, но усилията му не остават незабелязани от командването и въпреки че не получава медал, той е повишен в чин – нещо, което ще се случва често в кариерата му.

В разгара на Втората световна, уменията му стават все по-очевидни като в една от битките той успява да свали 3 самолета само за 15 секунди. Сакай обаче не винаги успява да порази целите си – например, не успява да свали един B-26 близо до Нова Гвинея. А това е от значение, защото на борда на самолета е бъдещият президент Линдън Джонсън.

Сакай бил и леко неконтролируем на моменти, което често било забавно. Например, той обичал да пуши комично големи и нелегално придобити цигари пред шефовете си, а веднъж стреля с пистолета си в краката на офицер, който в този момент бие негов приятел и колега летец. Но инцидента, който най-много вкарва Сакай в неприятности, е когато с двама други пилоти летят над летище Порт Морсби в Нова Гвинея и правят лупинги само за да дразнят Съюзниците. Няколко часа по-късно бомбардировач прелита над базата на японците и им хвърля бележка, в която им благодарят за прекрасните акробатики и информират, че следващият път като дойдат да правят лупинги, ще ги чака „топло посрещане“.

Sakai wounded

След като успява да приземи улучения си самолет

Най-лошият летеж на Сакай се случва още същата година, когато е застрелян в лицето от вражески самолет, по който той самият стреля. Поразени са зрението в дясното му око и цялата лява част на тялото му. Той губи управление върху самолета си, който полита надолу, но за късмет от скоростта на самото падане пламъците се изгасят и с едната си работеща ръка той успява да разчисти кръвта от лицето си и в крайна сметка оцелява. По-късно разказва, че докато падал, искал да вземе поне един враг с него в гроба и се оглеждал за вражески кораб, с който да се разбие. Въпреки това в последствие Сакай ще стане един от най-върлите противници на камикадзетата.

Към края на войната той се връща в небето въпреки раните си.

В интервюта Сакай казва, че загубата на зрение в едното му око не му пречи на летенето – нещо, което доказва в една престрелка през 1944, която от ас го прави легенда. Тя започва, когато от засада му излизат 15 самолета Hellcat на Съюзниците близо до Иво Джима. В битка, която трае около 20 минути, Сакай не е ударен нито веднъж, въпреки че по него се изстреля стотици пъти, а самолетът му е доста по-назад технологично от другите. Любопитно е да споменем, че именно заради остарелите самолети и факта, че врагът е много повече от японците към края на войната, битката при Филипинско море през 1944 получава името сред Съюзниците „Голямото морско стреляне на пуйки“. Две години преди това, през юни 1942, Япония губи повече летци в един-единствен бой, отколкото успява да обучи за цяла година. Как тогава Сакай оцелява нападението? Той просто избягва вражеския огън доколкото може като гледа схватката да върви към Иво Джима, където има противовъздушни оръдия, които да му помогнат. Така и става – щом попадат в обхвата на оръдията, самолетите на Съюзниците са отблъснати.

След войната Сакай става будист и се заклева никога да не наранява друго живо същество. Той също така става приятел с хора, които преди нарича врагове. В това число Харълд Джоунс – човекът, който изстрелва снаряда, който отнема зрението на едното му око, както и с Пол Тибетс – човекът, който пилотира самолета, от който е хвърлена атомната бомба над Хирошима.

Сабуро Сакай умира през 2000 на 84-годишна възраст, докато присъства на официална вечеря в американска морска база, където е почетен гост. След смъртта му New York Times пише, че Сакай „получава инфаркт, докато посяга през масата да се ръкува с американец; той умира по-късно в болницата“.

 
 
Коментарите са изключени