shareit

Самозванката Анна Андерсон – лъжливата дъщеря на Николай II

| от |

След екзекуцията на руското царско семейство по време на гражданската война, която настъпва малко след края на Първата Световна война, мнозина започват да празнуват началото на една нова нация и се надяват да достигнат колкото се може по-сериозни висоти. Никой не подозира, че тези действия ще доведат до нещо съвсем различно и още по-страшно. Избиването на най-знатната фамилия в Русия е трагедия, която ще остане завинаги в историята, но докато някои страдат, други използват всички възможни случаи да добият слава на гърба на починалите.

Такава е историята на Анна Андерсон или Франциска Шчанзковска. Убийството става през 1918 г. когато Николай II и Александра, заедно с всички роднини, включително и Анастасия, са убити. Телата им остават в неизвестност до 2007 г., когато са открити. Болшевиките празнуват, докато не се оказва, че на 27 февруари 1920 г. млада дама се опитва да се самоубие в Берлин, като скача от мост в канала Ландвер.

Полицаите на патрул виждат давещата се жена и бързо я изпращат в лудница. След като дамата няма никакви документи е вписана като „Неизвестна“ и заминава в болницата Далдорф. Там прекарва около две години, а по тялото ѝ могат да се намерят много големи и грозни белези. Тя говори немски с руски акцент пред медицинския персонал. Не помни коя е, нито как е стигнала до самоубийство. Всички останали пациенти смятат, че е рускиня и през 1922 г. друг пациент заявява, че мистериозната дама е дукесата Татяна от Русия или една от четирите дъщери на Николай II. Приятелката се казва Клара Пеутерт и веднага след освобождаването си, заминава в руското консулство и разказва с кого точно се е срещнала в болницата.

Малко след това капитан Никалъс фон Шчвабе посещава лечебното заведение и идентифицира дамата като член на кралското семейство. Капитанът кара и други негови приятели да отидат и да се запознаят с единствената кралска особа. Лека полека и някои от кралските слуги, успели да избягат малко преди революцията, заявяват, че пациентката е твърде ниска, за да бъде истинската дукеса. Малко след всички посещения, дори тя самата ще заяви, че няма нищо общо с руското семейство. Едва през 1921 г. след освобождаването ѝ, една от сестрите – Теа Малиновски ще си спомни, че пациентката твърдяла, че е друга дъщеря на кралското семейство. До 1922 г. дори Толстой вярвал, че това е една от наследничките на Николай II. Немският барон Артур фон Клейст – руски емигрант е на това мнение и я настанява у дома си.

Grand_Duchess_Anastasia_Nikolaevna_Crisco_edit_letters_removed

Истинската принцеса Анастасия

Няколко души започват да повтарят легендата и се надяват, че потенциалната жива кралска особа може да възстанови баланса в Русия, следователно трябва да бъде запазена. По това време лъжата вече започва да се нрави и непознатата избира името Анна Чейковски. Запознават я с принцеса Ирен, която трябва да се води роднина, но при срещата, дори тя не може да я разпознае. Извикана е дори принцеса на Прусия – Сесил, но Чейковски отказва да се срещне или говори с нея. През 50-те години на миналия век, Сесил подписва декларация, с която потвърждава, че това наистина е една от царските дъщери на Русия.

През 1925 г. Анна се разболява от туберколозна инфекция на ръката и влиза за пореден път в болница. Посетена е този път от кума на кралското семейство Алексей Волков, учителят на Анастасия Пиер Жиралд, неговата съпруга Шура, която е била медицинската сестра, както и сестрата на Николай II – дукесата Олга. Всички съчувстват на момичето, но заявяват, че това не е тяхна роднина. Следват няколко пътешествия през болниците и за пореден път, както и някои изследвания. Татяна Мелник – племенницата на Серж Боткин – директорът на руското имиграционно бюро, трябва да направи преглед. С оглед на отношението и поведението на непознатата, Татяна заявява, че дамата не се държи нормално и сякаш има менталното състояние на малко дете. Непознатата изпитвала много затруднения и изпадала в паника, когато се изисквало от нея да говори на руски и видимо отказвала да направи това. Двете жени прекарват много време заедно и едната разказва на другата за кралското семейство.

Според Татяна, пациентката има много травми от миналото и най-вероятно страда от слаба памет или просто се опитва да направи някой по-жесток и зловещ номер, за да спечели вниманието на аудиторията, а и нека бъдем честни – никой не би искал да избяга от идеята да бъде член на кралско семейство. През 1927 г. някои от спонсорите ѝ в Дания решават да прекратят финансовата подкрепа на момичето. Граф Джордж от Люхтенберг – далече роднина на царя, подслонява Анна в своя дворец. По това време вече е назначен и частен детектив на име Мартин Кнопф, който трябва да провери коя точно е дамата, която се представя за кралска особа. След известно време в проследяване на фактите, детективът съобщава, че това е полска работничка във фабрика на име Франциска Шчанзковска.

Franziska_schanzkowska_1913

Франциска

Работела е като служител на поточна линия за създаване на муниции по време на Първата Световна война и малко след това нейният годеник е убит на фронта. Тежката новина води до друг опит за самоубийство, след като дамата изпуска граната и тя се взривява близо до нея. От шрапнелите остават следите по тялото и главата. Очаквано идват апатията и депресията, а на 19 септември 1916 г. е вкарана в лудница, като прекарва там 2 години.

През 1920 г. е освободена и изчезва в Берлин. След това никой от нейното семейство не чува за нея. През 1927 г. в Дания пристига брата на Франциска – Феликс. По това време, мнозина вече смятат, че Анна е самозванка. Според един от свидетелите, Феликс признава, че това е неговата сестра, но тя отказва да го разпознае. После променя мнението си и си затваря устата, но в по-късните години отново говори и споделя, че това наистина била неговата сестра, но след като животът за нея потръгнал толкова добре, предпочел да я остави там, където е.

В двореца пристига дори принц Феликс Юсупув, съпруг на принцеса Ирина Александровна от Русия, той пише, че това категорично не е Анастасия Николаевна, а авантюристка, която има болна истерична и тежка роля. През 1928 г. дори САЩ проявява интерес към случая и Глеб Боткин пише няколко статии, в които подкрепя самозванката. Дамата заминава за САЩ и около шест месеца прекарва при друг евентуален роднина по царска линия на Русия.

Franziska_Schanzkowska

Боткин се опитва да намери адвокат, с който да издейства някои от царските имоти в полза на Анна, но след като не е потвърдено, че царят е мъртъв, няма как да се подходи юридически. След тези шест месеца, пианистът Сергей Рахманинов плаща настаняването и в хотел в Ню Йорк, а след това и в малко имение. Сменя името и на Андерсън, за да се намали вниманието към пресата.

Същата година умира и майката на Николай II, императрица Мари. 12 от наследниците му се събират на погребението и подписват декларация, в която отричат, че въпросната дама е дъщеря и има нещо общо с тях. През следващата година, Андерсон вече живее с богата дама на име Ани Блър Дженингс, която се радва да дружи с някой от толкова висок ранг. За кратко време самозванката получава възможност да бъде част от висшето общество на Ню Йорк. Краят на книгата започва с някои основни психични проблеми. Гостенката започнала да се разхожда гола по покрива, след това убила своя папагал и през 1930 г. отново влиза в лудница. През 1931 г. се връща обратно в Германия, нейната приятелка плаща разходите за пътешествието и наема медицинска сестра за шест месеца.

При пристигането си в Германия, психолозите заявяват, че дамата е напълно нормална и психически здрава. Понеже стаята е платена, а тя няма къде другаде да живее, продължава да обитава санаториума, в който е изпратена. В Германия историята продължава, навсякъде се говори, че това е кралската особа, която се завръща от САЩ и бързо се отварят нови врати за нея, при това за всяко по-лъскаво събитие. С наближаването на Втората Световна война, нацистите взимат властта и искат да разберат дали наистина разполагат с член на царското семейство. Този път я срещат с онези хора, които твърдят, че това е полякинята Франциска.

Ако се окаже, че се преструва, затворът е в кърпа вързан, семейството отказва да подпише декларация и не признава доведеният човек за роднина. По време на войната и след нея, отново се намират хора, които и помагат да се озове на по-доброто място. В ппоследните си години, дамата започва да гледа огромно количество котки и кучета. Когато през 1968 г. за пореден път се влошава и е изпратена в болница, нейните 60 котки и една хрътка са убити. След като разбира за случилото се, най-накрая приема отново поканата на Глеб Боткин и се връща обратно в САЩ. Отново намира спонсори и дори успява да се омъжи за Джон Ийкот Манахан. Историята на самозванката приключва на 12 февруари 1984 г.

AnnaAnderson1922

Кремирана е същият ден. През 1991 г. телата на Николай II, Царица Александра и трите им дъщери са ексхумирани от масов гроб. Идентифицирани са с помощта на анализ на костите и ДНК. Останалите тела са открити през 2007 г. При направеното изследване става ясно, че нито една от четирите царски дъщери не е успяла да оцелее разстрела. ДНК анализите на Анна, които остават от едно от всички посещения в болницата, се сравнява с това на руските благородници, резултатът е отрицателен. Единственото ДНК, което съвпада е това на полското семейство, което отказва да я признае.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени