shareit

Саймън Мец – „карфицата“ е един от най-обичаните и най-тъжни актьори в света

| от |

Човечеството винаги може да покаже своята най-грозна страна и да превърне всичко в метод за печалба. Такъв емблематичен пример може да е историята на Саймън Мец и по-късно Шчлитце Суртез. За мнозина мечтата да направят кариера в киното е основна, но Саймън е съвсем друга история. Неговите мечти са много по-семпли и сигурно не е очаквал, че ще получи това внимание. Истината е, че повечето сценаристи се спират на него заради вида му. Любимото им занимание в зората на киното е да го превърнат в изрод, който да показват и с когото да печелят вниманието на зрителите.

Наричат го маймунското момиче или последния от ацтеките, но най-често името му е „кърфицата“, като най-вероятно прякорът идва заради формата на главата му. Той дори присъства във филма „Изроди“ от 1932 г., където използват неговото собствено име Шчлитце. Заради името си и фактът, че изглежда така, целият му живот е разходка от сцена в сцена, където трябва да изиграва това, което е. Никой не го пита за чувства, никой не подозира, че той може да обича и цялата му кариера продължава да разказва един особено тъжен живот. Малцина дори знаят истинското му име. Знае се, че е роден някъде към 1901 г. в Ню Йорк, това се разбира от неговия смъртен сертификат.

Проблемът с името е, че още като малък, Саймън сменя толкова много приемни домове, че вече не знае и как се казва. Заболява от микроцифелия – деформиране на мозъка, черепа и тялото, като крайниците остават малки и недоразвити. Не е ясно каква е причината за това състояние, дали се е развила още с раждането или се е отключила в последствие. Човек в това състояние е инвалид от самото начало. Саймън разполага със съзнанието на 3-4-годишно дете, което може да говори в кратки изречения с елементарни думи. Деформацията по главата му показва и цялото състояние, но въпреки това ще открием, че шоу бизнеса веднага намира приложение на тези отклонения.

В началото на XX век той прекарва живота си на цирковата арена. Сменя няколко сцени и прекарва около едно десетилетие, представяйки се за жена, макар и да е мъж. Ето защо много често ще го открием в рокля. В един момент свиква с роклите и отказва да се облече по друг начин. Има и друга причина, неговият възпитател можел много по-лесно да сменя памперсите и не му се налагало да го преоблича. Животът продължава така до 1932 г., когато се появява и във филма, където са събрани и други хора с подобни проблеми. Въпреки огромните и агресивни критики, филмът печели вниманието на аудиторията и генерира невероятни финансови успехи. Някои американски градове го забраняват, но се наблюдава едно дълго пътуване, за да се види зрелището, което човек познава.

В един момент една жена е готова дори да заведе дело срещу MGM, след като филмът я разстроил до такава степен, че изгубила детето си. Малко след като прожекцията приключва, пътуващо шоу ще закупи правата и с целия кастинг ще започне да пътува из страната. Въпреки негативното представяне, Саймън винаги е звездата на вечерта и играе своята роля някак мило и приятно, показвайки своето добро сърце. Странно или не, той не прави нищо различно от това, което е и бързо става любимец на публиката и неговите колеги. Изведнъж дори достига някакъв звезден статут, но мнозина подозират, че най-вероятно дори не знае какво се случва от другата страна и какво точно трябва да направи.

Популярността му достига нови величини и през 1936 г. мъж и треньор на шимпанзета на име Джордж Суртез ще го осинови и ще стане негов легален настойник. Джордж определено полага грижи и Сам се радва на вниманието, впрочем актьорът е третиран като роден син и сякаш всичко се нарежда на мястото си, докато настойникът не умира през 1965 г. За съжаление дъщерята на Джордж не искала да има нищо общо със Сам и го изпраща в лудница в Лос Анджелис. Там следват тъжни три години, в които мъжът наистина не може да разбере къде е сбъркал и защо е изоставен. В неговото съзнание смъртта не можела да бъде разбрана така, както останалите я виждат. Единственото, което имал някога в живота си е циркът и шоуто, където някога се е движил. Болницата оставала изключително стерилна, вражеска и студена за него.

Един ден, докато сценаристът Бил Ункс се разхожда в тази лудница, търсейки нови кадри, забелязва този талант. Бил веднага се записва като негов настойник и бърза да го освободи от малкия затвор. Сам се връща точно там, където някога е бил и поне е в среда, която му остава позната. Малко хора знаят, но последните няколко участия на Сам са в Международния цирк Добрич – точно така, той е български и е известен със своите турнета в Европа и САЩ. След тях Сам официално се пенсионира в Лос Анджелис, но все пак запазва своята слава.

Хората са го виждали да храни гълъби и патици в парка МакАртър и така до 1971 г., когато един от най-известните и същевременно най-тъжните хора ще почине. Актьорът живее до 71-годишна възраст и едва тогава става ясно кога е бил роден и каква точно е неговата съдба. До последните си дни се е опитвал да разсмива хора, не вижда и една стотинка от събраните пари, а и някои от неговите настойници продължават да продават снимките му като сувенири.

До края на живота си, Сам няма да има нито дом, нито човек, който да не го вижда като златна мина за печелене на пари. След като няма пари в себе си, когато умира, гробарите дори не поставят надгробна плоча. Едва през 2007 г. един негов почитател събира пари, за да му постави паметник. Това е последното, което по-разумните хора могат да направят за него, макар и той да е радвал стотици в живота си.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени за Саймън Мец – „карфицата“ е един от най-обичаните и най-тъжни актьори в света

Повече информация Виж всички