shareit

Нур Хан – шпионката, която остана сама в окупираната Франция

| от |

В ранните часове на 17 юни 1943 г., на няколко километра южно от Тиърс, Франция, два самолета Лисандър кацат в тъмнината на импровизирана писта. Таен агент слиза от тясното купе на единия самолет, а други двама – от втория. Всички агенти са жени – две куриерки и радио оператор. Последната, на 29 години, е жена на име Нур Инаят Хан. Тя изглежда крехка, с меки черти и дълбоки, тъмни очи – не най-класическият образ на шпионин, който би избрал Британския орган за специални операции (БОСО).

Westland Lysander-B-MA

Самолета Лисандър

Органът е активен от 1940 г. като изпълнявайки мисията да помага на съпротива в страните, контролирани от нацистка Германия. Той работи по заповед на Уинстън Чърчил, за да „подпали Европа“ със саботажи, убийства и транспортиране на свалени съюзнически пилоти. Работата обаче има своите недостатъци – продължителността на живота на един агент в окупирана Франция е шест седмици.

След като жените слизат, други оперативни работници се качват на самолетите. Размяната отнема не повече от 20 минути, преди самолетите да излетят отново към Англия. Що се отнася до Хан, тя трябва да иде в Париж и да се присъедини към Кръга – шпионска мрежа. Както при всички подобни трансфери, трите жени не са сами. Агентът Анри Дерико идва с велосипед, готов да вземе Хан и да я закара до гарата до Анже, а оттам тя се прехвърля на железницата за Париж. На следващия ден e на адрес 40 rue Erlanger, 16e.

Хан, под впечатлението, че нейнaта свръзка е възрастна жена, трябва да каже паролата: „Дойдох от името на вашия приятел Антоан с новини за строителната компания“. Но когато вратата на адреса се отваря, се появява мъж. Хан казва с известна нервност: „Мисля, че ме очакват.“

Мъжът я приема в апартамента и се представи като Емил Анри Гари. Има още една жена, която Гари представя като своя годеница. Следва дълга неловка пауза, докато накрая годеницата, усещайки, че може би трябва да напусне стаята, се извинява и отива да направи кафе.

Хан казва паролата, а Гари й отговоря с правилния отговор: „Бизнесът е сигурен“.

Френската съпротива е организирана в шпионски мрежи, наречени кръгове, които са допълнително разделени на подкръгове. След като пристигна в Париж и е Гари си разменят паролите, тя се оказва в неговия „Кино кръг“ част от мрежата „Проспер“. Кодовото й име е Мадлен, а прикритието: Жана-Мари Рение, студентка в Земеделския колеж в Гриньон. В случай на неприятности безопасното й място е при продавач на книги на улица Rue de Passy. Ако няма начин да избяга, тя трябва да се укрие през Испания, чието правителство е уж неутрално във войната.

Когато Хан пристига, Проспер е доста голяма мрежа от кръгове и влияе върху посоката на войната.

Kofferset 3MK II

Радио B MK II 

Хан е радистка и говори перфектно френски и прави първото си обаждане до Лондон малко по-малко от 72 часа след пристигането си. Това е най-бързото настаняване на който и да е агент. И все пак предаванията трябва да бъдат кратки; германците използват радиопоказатели постоянно в контраразузнаването си. Тя се разбира добре с новите си колеги, но показа признаци на невнимание – например, невинаги спазва френските обичаи, като да сипва млякото последно при приготвянето на чай, а когато е на гости на свой колега, забравя папка с кодове за сигурност във входното антре. Един от агентите, професор, й връща папката с коментара да не вярва на никого.

Преди Хан да успее да свърши някаква истинска работа за Кино, нещата започват да пропадат. На 21 юни 1943 г. Гестапо арестува двама канадски агенти на БОСО – единият от тях има видим канадски акцент, когато говори френски и така раздава прикритието си. Те имат не само радио, но и информация за контакти с ключови членове на Проспер. Това довежда до големи арести и сериозен удар по съпротивата. По-нататъшни гафове от страна на БОСО водят до пълния колапс на шпионския пръстен до началото на юли. В книгата „Принцесата на шпионите“, биография на Нур Хан, авторът Шрабани Басу коментира, че Проспер „… е станал твърде голям и е било неизбежно да се провали“. В цялата суматоха Хан едва се измъква и успява да се скрие в Париж.

Хан е тази, която информира БОСО за колапса на Проспер. До края на юли последните членове на мрежата, които могат да избягат, го правят. Морис Бакмастър изпраща съобщение до Хан, в което заявява, че е твърде опасно за нея да остане сама във Франция. Хан обаче заявява, че иска да остане, тъй като е последният радиооператор в Париж, и знае, че ако трябва да се изгради нова верига, тя ще бъде нужна. Бъкмастър се съгласява, макар че е почти сигурно, че ще я хванат.

Bundesarchiv Bild 146-1971-067-07, Sicherheitsdienst in Polen, Razzia

СД по време на арест в окупирана Полша

Приблизително на 13 октомври 1943 г. агенти на нацистката Служба за сигурност (СД) откриват и арестуват Нур Хан и я отвеждат в централата на си в Париж за разпит. Не е сигурно как са я идентифицирали като шпионка, въпреки че историците подозират, че е предадена от Рене Гари, сестра на Емил Гари, ръководителя на Kиното. Или Хан може да е изгонен от Анри Дерико, служителя на БОСО, който по-късно е заподозрян за двоен агент на СД.

Хан не разкрива връзките или дейностите си с БОСО, но в нещата й германските служители на контраразузнаването откриват изчерпателен писмен отчет за тайните й съобщения.

KZDachau1945

Входа на Дахау

На 11 септември 1944 г. Хан е преместена с още две затворнички в прословутия концентрационен лагер Дахау. Въпреки че има противоречиви версии за това, което се е случило с нея там, най-достоверната е дело на биографа Шрабани Басу, който има достъп до източници, които не са били достъпни през предишните десетилетия. Според Басу, след като Хан пристигна в Дахау, тя е съблечена, бита и вероятно изнасилена от пазач на име Рупърт.

На 13 септември тя е застреляна в главата. Съобщава се, че последната й дума е „Liberté“. Тялото й е кремирано, а местоположението на пепелта е неизвестно.

На 16 януари 1946 г. Шарл дьо Гол посмъртно награждава Нур Хан с френската златна звезда – Croix de Guerre⁠ – за смелата й борба с врага. Великобритания също й присъжда George Cross през 1949 г. за нейната морална и физическа смелост. Плакети отбелязват нейната доблест както във Великобритания, така и във Франция. През 1952 г. Джийн Овъртън Фулър пише биография на Нур, но тя остава до голяма степен забравена от историята, докато през 2007 г. не е написана нова от Шрабани Басу.

 
 
Коментарите са изключени