shareit

С 37 огнестрелни и прободни рани, Рой Бенавидез се изплюва в лицето на хирурга, който го обявява за мъртъв

| от |

Никой не може да каже каква точно ще бъде съдбата на едно дете, когато се появи на бял свят. Знаем, че всеки родител ще мечтае за най-доброто и винаги ще се стреми да задоволи всяко едно желание, ала добрите намерения не са достатъчни. Рой Бенавидез ще опознае грозната страна на света в най-ранна възраст. Роден е на 5 август 1935 г. и в рода му има хора, които и до днес могат да бъдат открити в историята на Тексас, смятани за основатели. Рой е с мексикански корени и макар да живеят малко в Тексас, бързата смърт на родителите му ще наложи порастване и търсенето на нов живот. Рой се прибира с брат си в Мексико и помага на чичо си, дядо си и други членове от семейството със семейната ферма. След това чисти обувките на минувачи на големите автобусни спирки – първо в Калифорния, а след това и във Вашингтон.

Намира си работа и в гумаджийница, за да може да помага със сметките. Принуден е да напусне училище на 15-годишна възраст, когато трябва да замени почасовата работа с такава на пълен работен ден. Първите години от живота му определено не са приказка. Колкото повече се калява момчето, толкова по-бързо ще се подготви за следващото голямо приключение. Решава да се запише в армията през 1952 г. и да участва в Корейската война – заплащането е по-добро, а никой не мисли за рискът. С желанието да събере допълнителни средства, мексиканецът признава, че дисциплината му харесва, както и тръпката и адреналина от сраженията. Непосредствено след края на този военен конфликт, Бенавидез ще се запише в специалните сили, а след обучението е член на 5-та група. Не чака много, за да участва в следващите военни действия. Изпратен е в Южен Виетнам, където ще изпълнява функциите на военен съветник за пехотата.

По време на военните действия стъпва на мина и е ранен тежко. Лекарите го изпращат обратно в САЩ и докато трае операцията, служителите в болницата започват да пишат доклада за освобождаване от армията. Това не се нрави особено на Рой и в следващите месеци ще се наложи да бяга от болницата, за да провежда нощни тренировки и да се опитва да стъпи отново на крака – според мнозина, шансовете му да проходи нормално, са по-скоро отрицателни. В първите вечери, когато остане сам, той сваля всичката апаратура от себе си, пълзи по земята и с помощта на лакти и брадичката си, успява да се изправи до стената. Много от неговите бойни другари в болничното отделение няма да спят, за да гледат силата на волята и желанието да се върне обратно на фронта.

Повечето в неговото отделение също са се разделили с крайници и за тях тази гледка е само мотивация да продължат живота си. Усилията се възнаграждават и след една година Бенавидез ще излезе сам от болницата, прекрачвайки прага с едно единствено желание, да се върне обратно във Виетнам. Болките не си отиват толкова лесно, но това не го спира да се качи на самолета и през януари 1968 г. да е обратно в Южен Виетнам. Противникът дори не разбира какъв враг е успял да създаде. Един от най-големите върхове в кариерата на този мексиканец е участието му в операцията „6 часа в ада“. На 2 май 1968 г. един патрул от 12 души на специалните сили, попада в засадата на бойци от Северен Виетнам, по-късно се разбира, че това е батальон от близо 1000 души. Рой чува по радиото, че мъжете имат нужда от помощ и е един от първите, които се качват на хеликоптер.

В бързината се оказва, че има само нож в себе си, отказва да вземе друго оръжие, за да носи повече медицински принадлежности. По това време вече са направени около 3 опита за спасяването на бедстващите, при всеки опит за нападение, птиците са отблъсквани с жесток огън. Неговият хеликоптер така и не успява да кацне, за да не се наложи още една спасителна акция. Мъжът скача на около 100-на метра от приятелските позиции и трябва да ги премине, докато е тежко обстрелван от автомати и лек картечен огън. Още преди да пристигне до приятелската линия, един куршум минава през десния му крак, друг се забива в ходилото, но причината за неговото падане е ударната вълна на ръчна граната. Шрапнелите попадат във гърба и врата му. Това са първите бойни рани от предстоящите 37, които ще бъдат причинени от куршуми, шрапнели, рани от атака с щик и още много други. По-късно това сражение ще носи името „6 часа в ада“.

Рой продължава да пълзи до приятелската линия и с пристигането вижда вече 4-ма мъртви и още 8 тежко ранени войника. Започва да раздава муниции на здравите, които все пак могат да отвръщат на огъня. За да притъпи болката, започва да инжектира боеспособните с морфин и след това започва да иска въздушно подкрепление. Преди да се усети, отново е ударен от вражески куршум. Накрая сам си слага морфин и започва да тегли мъртвите и ранените близо до кръжащите хеликоптери. Намира една от пушките на земята и започва да стреля, за да осигури някакво прикритие. С приближаването на хеликоптер, огънят винаги се усилва. Преди да успее да се качи, Рой се връща още един път, за да вземе секретни документи, както и радио сигнали, които се намират в безжизненото тяло на командира на групата. За това връщане ще получи още един изстрел в стомаха.

Връщайки се обратно вече кашля кръв, но това не е най-страшното, пилотът на хеликоптера е бил убит на място и спасителната операция пропада. Сега се налага да вади пострадалите от хеликоптера и да започне да иска още по-сериозни въздушни удари, както и да насочва по радиото огъня от прикриващите хеликоптери над него. Кръвта започва да се стича по лицето му и да пречи на зрението. За изненада на всички, боецът прави нов пункт и пренася на второ място ранените, за да могат поне да стрелят. Преди да дойде втори спасителен хеликоптер, войникът е прострелян още няколко пъти. Докато неговите бойни другари продължават да стрелят, Рой ще вземе един от войниците на гръб и ще започне да пълзи към хеликоптера. Докато се опитва да стигне, вражески войник изскача зад него и го прострелва в седалището. Рой пада заедно с ранения войник.

Докато успее да се изправи е намушкан два пъти с щик в двете ръце. При предстоящия фатален трети удар, Рой хваща щика с две ръце, докато неговият колега успява да извади нож и да неутрализира заплахата. Към този момент щетите по тялото са разкъсана долна челюст, рани в двете ръце, прорязани длани, огнестрелни рани и щети от шрапнели. Това е цената, за да натовари всички ранени на хеликоптера. Именно ранените ще успеят да издърпат вече предаващото се тяло на героя в кабината. Полетът до базата в Лок Них отнема около 20 минути. Екипажът ще си спомня, че през целия полет, мексиканецът е държал здраво своите вътрешности, за да не изпаднат. При кацането се оказва, че Рой е натоварил и трима мъртви виетнамци с надеждата, че те могат да имат някаква информация. Някъде по пътя, този терминатор губи съзнание. Лекарите не усещат никакви витални показатели го произнасят за мъртъв. По това време единственото, което лекарите могат да направят е да отворят следващия чувал за трупове.

Истината е, че от болка, Рой не можел да помръдне и единственият вариант да покаже, че е жив, е като се изплюе в лицето на хирурга, който го гледа. 6-те часа в сражение ще го превърнат в легенда, която няма как да се подмине с лека ръка. Следва лечение в продължение на година, а колкото пъти дойдат командири, за да го награждават, Рой ще се ядосва и ще ги гони от стаята си – за него това е дълга на войника. Неговият командир не е сигурен, че Рой ще успее да оцелее и да получи своя медал за храброст и затова го препоръчва за железен кръст, който може да се даде посмъртно. Дори той вече го е отписал. За 6-те часа в ада, войникът ще получи железен кръст и още 4 пурпурни сърца. И все пак инатът на този мексиканец е пословичен и няма как да бъде пропуснат.

На 24 февруари 1981 г. Раул „Рой“ Перез Бенавидез е призован в Белия дом, където да бъде награден с медал за храброст лично от президента Роналд Рейгън. На церемонията Рой все още има в тялото си два шрапнела – единият е опасно близо до сърцето му, а другият е пробил неговия бял дроб. Рейгън заявява, че ако тази история се превърне във филм, никой няма да повярва, но добрата новина е, че това не е филм. След войната ще открием, че боецът работи като мотивационен говорител и ще разказва за случилото се, няма да забрави да напомни на младите, че трябва да бъдат дисциплинирани и да не се отказват от училището. Автор е на няколко книги. На 29 ноември 1998 г. Рой Бенавидез ще бъде приет във военна болница и след няколко часа ще почине. Неговото сърце не издържа на напрежението, а няколко години по-рано става ясно, че е успял да отключи и диабет.

 
 
Коментарите са изключени за С 37 огнестрелни и прободни рани, Рой Бенавидез се изплюва в лицето на хирурга, който го обявява за мъртъв

Повече информация Виж всички