shareit

Роман Полански и Шарън Тейт: Имало едно време в Холивуд… един сериен убиец

| от Вучето |

Странно семейство са били тези двамата. Неговото име е синоним на скандал, а нейното – на убийство по холивудски. Ако има официална класация на холивудските двойки с най-лоша слава и най-трагична съдба, гениалният режисьор-изгнаник и актрисата с божествено лице, напомнящо това на Катрин Деньов, със сигурност щяха да са в челната тройка. Въпреки че връзката им просъществува едва година и половина и завършва не просто с два шамара и развод, а с ужасяващо убийство на бременната съпруга, тя продължава да бъде обект на невиждан интерес. Интерес, който тази година кулминира в последната лента на Куентин Тарантино “Имало едно време в Холивуд”.

Преди да се стигне до трагичния край на този брак обаче, Полански и Тейт преживяват една доста турбулентна любов, в която определено не всичко е цветя и рози.

По времето, когато се запознават, Полански планира заснемането на комедията “Безстрашните убийци на вампири”. Иска му се да ангажира червенокоса актриса за главната роля. Един от продуцентите, Мартин Рансохоф, обаче се опитва да пробута за ролята протежето си, русокосата Тейт. С крайна неохота режисьорът склонява да се срещне с Тейт, за да прецени дали “става”. Първата среща минава доста конфузно, понеже Полански високомерно отказва да разговаря с Тейт. А на втората среща й изкарва акъла, като изскача неочаквано зад гърба й, носейки маска на Франкенщайн. Натискът “отгоре” си казва думата и в крайна сметка Полански се съгласява да даде ролята на Тейт, но при условие, че носи червена перука.

Когато заминават за снимки в Италия, перфектният италиански на Тейт изведнъж се оказва особено полезен при комуникацията с местните членове на екип. Това обаче не впечатлява особено Полански. Бидейки патологичен перфекционист, той често изпада в ярост заради проявите на неопитност на младата Тейт . Веднъж дори се налага да снимат една сцена  70 пъти, докато най-накрая режисьорът е (относително) удовлетворен. Самият той също играе във филма. Ролята му е на наивник, който си пада по героинята на Тейт. С напредване на снимките, Полански все по-често подхвърля по някой и друг комплимент за играта й и това повдига самочувствието й.

Професионалните отношения между двамата скоро прерастват в интимни и веднага след края на снимките Тейт се премества в лондонския апартамент на Полански. Бившето гадже на Тейт, Джей Себринг, известен коафьор в холивудските среди, е направо съкрушен. Въпреки това успява да потисне собствените си наранени чувства, да се сприятели с новия мъж на Тейт и да се превърне в неин душеприказчик.

Mug_shot_of_Roman_Polanski

Снимка: By Los Angeles Police Department – Internet, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=64126980

Полански и Тейт се женят  на 20 януари 1968 г. в Лондон. Още от самото начало обаче бракът им става обект на упорити слухове за изневери и тройки, в които младоженката е принуждавана от съпруга си да участва. Шарук Хатами, фотограф и приятелят на Тейт, твърди, че Полански я е карал насила да прави секс с него и случайни жени, които прибирал буквално от булевард “Сънсет”.  А когато Шарън забременява, режисьорът отказва да спи с нея и дори я съветва да направи аборт. Шарън този път се възпротивява на волята му, Полански напуска семейното жилище в Ел Ей, заминава за Лондон и започва кратка връзка с Мишел Филипс от Маmas & the Papas.

Въпреки всички емоционални и физически издевателства, на които е подложена, актрисата продължава да е дълбоко влюбена в девет години по-възрастния Полански. Същевременно обаче изпитва и голям страх от него. В книгата си “Шарън Тейт: Един живот” приятелката й Джоана Петет твърди, че Полански е контролирал до голяма степен живота й. Казвал й дори как да се облича и как да се гримира, макар че той самият я харесва без никакъв грим.

В собствените му спомени Полански вижда брака си в далеч по-романтични нюанси. Той често казва за Тейт, че е родена домакиня. “Освен че готвеше фантастично, обичаше да ме подстригва – умение, което беше усвоила от бившия си приятел Джей Себринг. “

През февруари 1969-а двойката се мести в голяма къща в западен Лос Анджелис.  Точно там, на 9 август 1969-а Тейт, бременна в осмия месец, е убита заедно с осем други души, сред които и Джей Себринг. Всички те са станали жертви на култа, основан от Чарлс Менсън. Идеологията, пропагандирана от членовете на комуната, известна като “Семейство Менсън”, е че негрите ще въстанат един ден и ще убият всички останали хора. Затова междурасовата война, която те водят, е напълно оправдана. Самият Менсън се ръководи от следната извратена логика: ако избие няколко богати бели хора в Ел Ей, властите със сигурност ще обвинят чернокожите и ще ги пратят в затвора.

Sharon_Tate_in_Eye_of_the_Devil_trailer_2

Снимка: By Self made screen capture from a public domain film trailerLicencing information : http://www.creativeclearance.com/guidelines.html#D2 – Eye of the Devil trailer, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4399940

Когато членове на сектата на Менсън нахлуват в дома на Тейт и Полански, те наръгват домакинята и всеки от гостите й по няколко пъти, след което с кръвта им изписват разни послания по стените. Когато полицията пристига на местопрестъплението, сцената, която се разкрива пред очите им е, е потресаваща и прилича на бойно поле.

Полански е в Лондон, когато научава ужасната новина. Приятелят му Анди Браунсбърг, който го придружава, си спомня, че, научавайки за смъртта на жена си, режисьорът направо се свлякъл на земята. “Просто се разпадна пред очите ми.”

Въпреки че са минали много години от този трагичен инцидент, а животът на режисьора се разви като холивудски филм, той твърди, че и до днес, на 86-годишна възраст, не минава и ден, без да си спомни с дълбока болка за смъртта на Шарън. “Дори след толкова години, не мога да се насиля да погледам красивия залез или да изпитам каквато и да е визуална наслада, без да си помисля колко много гледката би се харесала на Шарън. В това отношение чувствам, че завинаги съм й останал верен.”

 
 
Коментарите са изключени

Охранителни системи за гробове

| от |

Викторианската епоха е известна с това, че обръща специално внимание на смъртта. Това, освен много други неща, поражда редица изобретения, проектирани около човешките гробове. „Безопасният ковчег“, например, е създаден заради популярния тогава страх човек да не бъде погребан жив. По-ранните и прости версии на този ковчег имат звънци, с които клетникът може да позвъни за помощ. Други версии имат тръби за дишане и скрити ключове, за да помогнат на хората да оцелеят и да избягат от ковчега.

Но на фона на тази нарастваща тревога да не би да бъдете погребан преждевременно, появява се нов престъпен отрасъл: краденето на тела. Известни още като „възкръсниците”, тези крадци ексхумират тела и ги продават на лекари, всякакви медицински лица и студенти, за да се правят изследвания върху тях.

В отговор на зачестилите престъпления, на пазара излиза арсенал от устройства за защита на гробовете, включително „гробищния пистолет“. Зареден и разположен върху въртяща се основа в долната част на гроба, този пистолет, при стъпване върху предварително опънати корди, се завърта и стреля по крадеца. Тъй като набезите са главно към по-свежи трупове, семействата или приятелите на починалия могат да наемат такова оръжие за определен период и след това да ги върнат.

Разбира се, тези приспособления имат своите недостатъци, най-вече: бидейки над земята, могат лесно да бъдат забелязани и съответно избегнати или деактивирани. Така се ражда „торпедния ковчег“. Първоначално това били просто малки пушки, насочени нагоре и задействани при отварянето на капака на ковчега.

Рекламите на това устройство го хвалят: „Спи спокойно, скъпи ангеле, нека страхове от призраци не смущават почивката ти, защото над твоето тяло лежи торпедо, готово да направи на мляно месо всеки, който се опита да те вземе.“ Разработени са и други вариации на същата идея, включително с експлозиви, които разчитат по-малко на точност и повече на обхват.

Mortsafe at Logeriat Church1

Мортсейфове

Не е ясно колко успешни или широко разпространени са били тези различни оръжия в действителност, въпреки че за някои се знае, че успяват да осакатяват крадци. Освен тях се предлагат и други по-малко смъртоносни варианти като, например, „мортсейфовете“.

 
 
Коментарите са изключени

Бадгирите на Дубай: Как се охлаждат в пустинята

За повечето хора Дубай е най-високия небостъргач в света, както и други елегантни модерни сгради, които промениха силуета на града през последните десетилетия. Но отидете в друга негова част и естетиката се променя: стъклото и стоманата отстъпват място на калта и камъка, а херметически затворените сгради се заменят с такива с древни техники за естествено охлаждане.

Windtower Dubai

Бадгирът е традиционен персийски архитектурен елемент, открит в Близкия изток, чиято употреба датира от хиляди години. Прякорът на това съоръжение – „уловители на вятър“ – идва от способността му да улавя преминаващи ветрове и да ги канализира надолу в сградата. Обикновено извисяващи се над жилищните сгради, тези кули всъщност изпълняват различни функции. Бадгирите осигуряват вентилация на закрити помещения. Те могат също така да улеснят изпарителното охлаждане с помощта на резервоари за вода вътре в сградите. Понякога са насочени към вятъра, за да улавят повече въздух, друг път гледат настрани заради риска от пясъчни бури.

Malqaf

Четирипътни бадгири могат да се видят из целия Дубай. Те често имат дървени пръчки, стърчащи от страните им, използвани за закачане на плат за пренасочване на въздушния поток. Дори когато няма вятър, кулите функционират като слънчеви комини, които позволява горещия въздух от сградата да се изкачи нагоре по тях и да излезе.

Някои все още се използват, особено в старите части на града, но архитектурният характер на бадгирите също така може да се приложи и естетически. В по-новите сгради модерната форма присъства, но не пречи в нея да се интегрират ниши за улавяне на вятъра.

Същевременно в горещите пустинни региони в и извън Обединените арабски емирства, в комбинация с кулите, отдавна се използват и други архитектурни решения. Сградите често са максимално плътно една до друга не заради липса на пространство, а за да пазят максимално много сянка на пътищата и тротоарите под тях. Дебелите керамични или каменни стени едновременно са от местните строителни материали, но също и спомагат за увеличаване на изолацията и поддържат сградите хладени отвътре.

 
 
Коментарите са изключени

Най-корумпираната футболна среща в историята на футбола

Футболната корупция е известна по цял свят. Във всеки един момент, когато националните отбори започнат играта с поведение на напълно непознати хора, които за първи път ще поритат пред публиката, човек може да се съмнява във всичко. И докато съчетанието на тези две думи – футбол и корупция – преобладава в днешните новини, предлагаме на аудиторията да не смята родният футбол за най-продажен. Историята познава много добре и някои вълнуващи срещи, които завършват с баскетболен резултат.

Прехвърляме се във втора дивизия на Индия, 15 години по-рано. В Гоа има много футболни страсти и много често отборите изгарят тревата от ритане. Противниците на дивизията Curtorim Gymkhana и Wilfred Leisure имат много сметки за уреждане и често се борят за първото място. Отборите имат равен точков актив, следователно конлфиктът трябва да бъде решен с голова разлика. Отборът на Wilfred трябва да има 7 гола повече от своя опонент. Последният мач от сезона за Wilfred се движи добре и още през първото полувреме са успели да отбележат 7 гола на опонента Dona Paula Sports Club. Междувременно Curtorim все още се борят сериозно с опонента си Sangolda Lightning. Спорът в края на първото полувреме завършва с минимален резултат и мнозина вече биха подготвяли медалите за Wilfred. И тогава започва голямото забавление!

На стадиона присъстват официални агенти на Goa Football Association, които наблюдават как треньорите успяват да стиснат ръцете, а след това да направят и исторически футболни сблъсъци.
Само минута след първата съдийска свирка и мрежата на Dona Paula е поразена. Всяко докосване на топката е буквално подарено на футболистите на Wilfred Leisure, а след като 2000 фена започват да освиркват свирепо вратаря, той напуска игрището и оставя един от защитниците да варди. Много скоро и играчите на Dona Paula спират нападенията и просто очакват всяко следващо попадение. До края на второто полувреме, футболистите на Wilfred завършват играта с 55-1.

„Никога не съм виждал нещо подобно, футболистите на Dona буквално подаваха топката на противника, а когато успяваха да вземат топка, бързаха да си вкарат автогол.“, споделя Антъни Маркъс – спортен журналист на стадиона. Впрочем не трябва да забравяме, че футболистите на Dona Paula вкарват и 4 автогола, за всеки случай. 3 пъти се сменя вратаря, но всеки следващ е само по-сакат от предишния. Онези играчи, които проклинали деня, в който започнали да играят футбол, бързо поискали да се „контузят“ и с това приключили унижението малко по-рано. Да не забравяме, че другият мач също завършва точно толкова вълнуващо – Curtorim Gymkhana побеждава Sangolda с 61-1. Играчите също са се борили достойно, но на финала само един гол не е достатъчен, за да вземат златото. FIFA кани представителите на отборите, както и ръководството на GFA на специална сесия. Препоръката е всички играчи да получат доживотна забрана за професионалния футбол. Допълнително наказание е и заплащането на 5000 рупи на всеки замесен отбор (победител и победен). Резултатът от двете футболни срещи ще бъде 0-0 и отборите ще трябва да играят отново за влизане в първата лига.

 
 
Коментарите са изключени

Ернесто Миранда и четенето на правата при арест

| от |

През 1966 във Върховния съд на САЩ се води едно знаменито дело – Миранда срещу Аризона – което ще изясни, че Конституцията изисква при арест полицията да предупреждава, че арестанта има право да мълчи, че всичко, което каже, може да се използва срещу него и че има право на адвокат дори да не може да си го позволи. Ние ще чуваме тези думи много пъти от филмите; за американците те са известни просто като „предупреждението на Миранда“. Но кой е Миранда и какво е направил?

Роден на 9 март 1941 в Кълъмбъс, Аризона, Ернесто Миранда явно изживява много проблемно детство. Има малко официална информация за Миранда, но шепа достоверни източници предлагат подробности, от които ще се опитаме да сглобим кратка биография на човека преди да видим по-добре документираната (от полицията и съда) част от живота му, довела до „предупреждението на Миранда“.

Майката на Миранда явно е починала, когато е бил много малък, на около 6-годишна възраст, а с останалата част от семейството си той никак не се е разбирал . Когато е в осми клас, вече има присъда за кражба. Година по-късно, след поредна присъда за взлом, той е пратен в превъзпитателно училище. Малко след като е освободен, пак е съден – този път за опит за изнасилване и нападение и отново се връща в училището.

Двугодишен затвор и вече на 17 години, Миранда се мести в Лос Анджелис, където пък е задържат по подозрения във въоръжен грабеж и сексуално посегателство (най-вероятно воайорство). След като навършва 18 се връща в Аризона, където се записва в армията. 15 месеца служба по-късно и Миранда е уволнен без почести; по време на службата си той прекарва известно време в карцера, защото многократно е отсъствал без позволение и отново заради воайорство. Армията му нарежда да отиде на психиатър, но той отива само на една сесия. Отново се завръща в Аризона и арестите и старата песен продължават.

През 1963 г. Миранда се премества със съпругата и дъщеря си в град Меса, Аризона, където изглежда се опитва да тръгне в правия път, намирайки си работа на товарен док във Финикс. И това ни довежда до много по-добре документираната част от живота му.

На 3 март 1963 18-годишно момиче си тръгва от работа в киносалон в центъра на Феникс. Докато върви, похитителят й я хваща в гръб, опира нож в гърлото й и й заповядва да не крещи като държи ръцете зад гърба й. Вкарва я на задната седалка на кола си и я завързва. Вместо да вика или да се опита да избяга по друг начин, тя прави това, което мнозина биха направили с нож до гърлото – замръзва. Карат около 20 минути, след което нападателят й я развързва и сваля дрехите си. Тя се опитва да го избута и крещи: „Моля те, недей“ и „Моля те, пусни ме“. В показанията си по-късно Миранда твърди, че момичето не се е съпротивлявало, докато я изнасилва, и че никога досега „не е имала отношения с мъж.“

След два часа разпити „служителите излязоха от стаята за разпит с писмено признание, подписано от Миранда“. В горната част на документа, голяма част от който е написан на ръка, има следният напечатан на машина текст:

Аз, Ернесто А. Миранда, се кълна, че правя това признание доброволно и по своя воля, без да съм заплашван, принуждаван или да ми е обещаван имунитет и с пълно познаване на законните ми права и разбирайки, че всяко мое изказване може да бъде използвано срещу мен.

Според един от полицаите този текст е бил прочетен на Миранда, но чак след като той вече е направил устно признание.

В крайна сметка Ернесто е осъден на 20 до 30 години затвор за отвличане и изнасилване (както и по отделно обвинение за грабеж) до голяма степен благодарение на този документ. Той обжалва и оспорва достоверността на му, за което твърди, че нарушава конституцията, „тъй като Върховният съд на Съединените щати казва, че човекът има право на адвокат при ареста си“.

При обжалване пред съда, присъдата на Миранда, както и тези на трима други, се счита за противоконституционна. По отношение на Миранда, съдът казва:

Ясно е, че Миранда по никакъв начин не е бил известен за правото си да се консултира с адвокат, нито е било правото му да не бъде принуждаван да се инкриминира ефективно защитено по какъвто и да е друг начин. Без тези предупреждения признанието му е недопустимо. Фактът, че подписва лист, който съдържа напечатана клауза, в която се посочва, че е напълно наясно с правата си, не означава, че ги знае и че прави информиран отказ от тях.

Това решение на съда провокира популярното четене на права при арест, което виждаме толкова често по филмите.

Mesa-City of Mesa Cemetery-Ernesto Arturo Miranda

Що се отнася до Миранда – присъдата му се отменя, но през 1966 е съден отново, жена му свидетелства срещу него и в крайна сметка получава същата присъда 20 до 30 години затвор. На 31 януари 1976 той е намушкан по време на бой в бар и умира.

 
 
Коментарите са изключени