shareit

Робърт Шуман и дългия път между любовта, лудостта и музиката

| от |

Робърт Шуман се ражда на 8 юни 1810 г. в семейство на интелектуалци. Неговата майка е цигуларка с особена страст към музиката, докато баща му е писател. Малкият Шуман пропалква в среда на интелектуалци и още от най-ранна възраст е поливан с изкуство. До края на живота си ще изкове реноме, което по-късно ще се смята за иновативно, отличаващо се от нормите и разбира се – оригинално. С развиването на биполярно разстройство, Шуман започва да твори с невероятна скорост и се смята, че е постигнал свръхчовешки резултати. Нека започнем цялата история от самото начало.

Музикалната кариера на малкия Шуман започва още на 7-годишна възраст. Покрай музиката се появяват и учебни дисциплини като латински и гръцки. Баща му не позволява развиването на неутралитет към литературата и бързо го въвежда във вълнуващия свят на символите. В тийнейджърските си години бъдещият композитор ще започне да пише новели. Колкото и добре да се култивира талантът, човек може да се отдаде само на една истинска страст. Взимането на съдбоносното решение не било особено лесно и не минало без душевни трусове.

На 16-годишна възраст Шуман се разделя с баща си, няколко месеца по-късно и сестра му извършва самоубийство. Семейното завещание подчертава бащинската воля, че синът трябва да завърши университет и всички пари ще отидат за образование. На следващата година Робърт кандидатства в университета в Лайпциг, за да учи право. Любовта към литературата се засилвала все повече и често Шуман можел да бъде забелязан в библиотеката с творчеството на Жан Паул Фридрих Рихтер. Правото не можело да резонира в крехката творческа душа, а според някои градски легенди, колата се обръща с любезното участие на Николо Паганини.

gettyimages-541071467-594x594

След като Шуман отива на концерт на „дяволския цигулар“, сърцето му къса всички връзки с литературата и правото. На сцената излиза музиката и бързо пленява лакатущеният талант в своите обятия. Следват няколко писма до майката, в които новите творчески планове се разкриват. През 1830 г. започва своите уроци по пиано при легендарния Фридрик Вийк. Немският учител не просто разкрива красотата на музиката, но дава и нещо повече на младия Шуман – бъдеща съпруга. Докато Шуман репетира, 9-годишната дъщеря на Вийк – Клара е постоянна компания. Никой не е подозирал, че двамата ще се срещнат отново, но съдбата си знае работата. Чували сме, че жизнерадосният шут в театъра е най-тъжния човек на сцената. Корелацията между драстичните емоционални промени бързо рефлектира върху творчеството.

Настъпващите 30 години на 19 век започват с тежки бури в живота на композитора. Маниакалните тренировки върху пианото започват да взимат своето. Шуман изпитва изтръпналост в средния пръст на дясната си ръка. Има няколко версии за този физически проблем: изправящата шина на Вийк може да е навредила, отравянето с меркурий, в слествие на всички лекарства против сифилис, които Шуман пие. Да, това е друг проблем, който се случва още в тийнейджърските години. Това е само малка част от проблемите. В опити да укрепи мускулите на ръцете си и да доразвие техниката си, Шуман използва и малка пружинка между кутрето и безименния си пръст. Очаква се от нея да разшири обсега на кутрето при свиренето на пиано, но в следствие на това губи чувствителност и в безименния си пръст.

Друго особоено душевно главоболие е присъствието на Клара в живота му. Малкото момиченце става млада девойка, а Шуман се влюбва до уши в нея. В лицето на баща ѝ остава некадърник. В следствие на всички тези проблеми се прокрадват пороци като злоупотреба с алкохол и цигари. Музиката останала единственото вярно в живота на твореца. Макар и пианото да не отговаряло със същата любов, композирането на музика се оказало достатъчно близко. Инвестираното време в литературата го превръща в достатъчно добър критик.

gettyimages-526962946-594x594

През 1834 г. цялата идея се избистря в създаването на „Ново списание за музиката“. Това е платформата, от която Шуман ще започне да говори откровено за бързите темпове, с които музиката се променя драстично. За разлика от своите колеги, Шуман прави обстоен анализ и се опитва да открива решения на проблемите. Странично занимание остава композирането, но дори и като такова, то ражда произведения като „Карнавал“, „Дейвид Бюндлър танцува“, „Симфонични изследвания“, „Фантазия в Си“, „Киндерзенен (сцени от детството) и още много други. В този период завързва и добро приятелство с Шопен и Менделсън. Любовта се завръща през 1840 г. и дълго чаканата любов става на 20 години.

Клара успява да спечели дело срещу баща си и веднага се омъжва за Шуман. Комбинацията от добър пианист и композитор в новото семейство е повече от впечатляваща. Първото произведение „Година на нашата песен“ е красива препратка към лиричното съжителство между двамата. Лириките също се прокрадват в творчеството и Шуман хваща молива и започва да твори музика изпълнена с емоция и чувства. Композира повече от 140 песни през същата година. Следващата година започва да работи с оркестър.

Появата на редица симфонии не е изненада, но пичитателите остават запленени от произведения като „Овертюра“, „Щуротии“ и „Финал“. Маниакалното композиране на определен жанр се харесвало на публиката, но зад кулисите се криели други по-смущаващи преживявания като фобии и жестока депресия. Тези неприятни гости пристигат в 40-те години на 19-и век. Очевидно това е необходимо за написването на операта „Геновева“, която е изцяло върху книгата на Джордж Байрон – „Манфред“. През 1850 г. получава позицията като музикален директор в Дюселдорф. Високата отговорност дава отново сериозно музикални творби, но трите прекарани години ще се отразят на психическото здраве.

gettyimages-122219776-594x594

Шуман постоянно има проблеми с градската управа и след като става още по-циничен на сцената, неговите колеги губят доверие в него. В края на 3-тата година е уволнен. Позитиви от ситуацията има – композиторът се запознава с 20-годишния талант Йоханес Брамс и много скоро двамата започват да вадят позитиви от това приятелство. След толкова музикални постижения идва време за неизбежния спад не само в кариерата, но и в психическото здраве. Робърт започва да разказва как чува ангелски гласове, а често те се заменяли с тигри и хиени. Същата година през февруари, когато гласовете стават нетърпими, Шуман прекрачва перилата на моста на река Рейн и полита към водата.

Спасява го местен рибар, който става свидетел на опита за самоубийство. Лекарите смятат, че Роберт трябва да бъде изпратен в лудница, за да може да бъде в безопасност не само за себе си, но и за околните. Повече от две години композитора не може да види своята съпруга. Последната им среща е само няколко дни, преди да почине. На срещата дълго време се взира в своята съпруга, преди да успее да я разпознае. Лечението е взело своето, а единствените приятели, които остават до него до самия край са съпругата му и Брамс. Роберт Шуман умира на 29 юли 1856 г. в Бон. Подозира се, че композиторът е боледувал дълго време от сифилис и по този начин е отключил всички ментални проблеми.

gettyimages-514896082-594x594

Макар и не винаги да успява да отговори на амбициите си, неговата страст в творенето дава сериозно отражение на музиката в тази епоха. Почти всичко, до което се докосва е наситено с романтизъм, красота и поезия. Като критик също е особено обичан. За разлика от своите колеги никога не е агресивен срещу творбите на другите. Щедростта му в това отношение остава на преден план. През целия си живот, Шуман търси любовта, красотата и романтиката, оформяйки човешки идеал за развиването на съвременно изкуство за бъдещите поколения.

 
 
Коментарите са изключени