shareit

Полудялата Шарлота Белгийска – императрица на Мексико по неволя

| от Ивелина Беркова |

Принцеса Шарлота живее един необичаен живот. От белгийска кралска особа тя ще се премести на другият край на света, за да стане императрица в Южна Америка. Изпълнен с трудности и премеждия житейският ѝ път ще свърши в лудост и забрава на това, което веднъж е била тя. 

Мари Шарлота Леополдина се ражда в Брюксел на 7 юни 1840 година. Нейн баща е Леополд I, който е първият крал на новосъздаденото кралство Белгия, докато майка ѝ Луиз е дете на Луи-Филип, крал на Франция. От млада възраст се знае вече, че като единствената дъщеря на семейството Шарлота ще бъде използвана като пионка за плановете на родителите си да установят по-здрави дипломатически връзки със своите европейски благородни съседи. Тя е отгледана и обучавана близо до родителите си, но това ще се промени скоро. Когато тя е само на 10 майка ѝ почива от туберкулоза и за отглеждането ѝ ще се заеме контеса Денис Дихулст, която е приближена приятелка на кралската фамилия. Малкото момиче израства в интровертна и замислена дама, отдалечена красавица от света, стараеща се да постигне недостижим перфектен морал.

Maximilian and Charlotte

С ерцхерцог Максимилиан

Нейният живот занапред ще се преобърне с венчаването ѝ през 1857 за 25-годишният ерцхерцог Максимилиан, когато тя наскоро е навършила 18. Неговата близост с брат му Франц Йосиф, императорът на Автрия, го прави перфектен кандидат за благородницата. Ранните години на двойката са щастливи и докато са във Виена, Шарлота се наслаждава на ежедневни комплименти за своята хубост, както и за лекотата, с която научава правилата и обноските на австрийският кралски двор. Всичко ще се промени внезапно за благородниците обаче, поради събития в далечната за тях страна Мексико.

Наскоро получила независимост от Испания през 1821 година, след серия от въстания, Мексико се опитва да създаде качествено управление – така за краткото време от една година се превръща в империя, но след това се става република. Дълги години партии с противоположни гледни точки се борят за държавното управление в Мексико. По-консервативните партии се опитват да превърнат страната отново в империя. Ожесточените войни в политиката изтощават паричните възможности на страната и тя е оставена с големи дългове, които не може да изплати. Това позволява на Франция, Испания и Британия да я завладеят през 1861 година. Докато две от страните бързо се изтеглят, Франция остава на власт там, начело с император Наполеон III.

През октомври група от консервативни мексикански политици, с подкрепата на френският владетел, изпращат  писмо до Максимилиан. В техните очи ерцхерцога е най-подходящият избор за император на Мексико. Първоначално бъдещият владетел се колебае, но след дълги убеждения от страна на Шарлота той приема предложението. Така двойката потегля към Южна Америка през 1864 година. Но въпреки големите си надежди благородниците биват посрещнати с голяма ненавист в новият си дом. Много от политическите партии отказват дълго да признаят двамата като законните владетели на страната и в крайна сметка заради раздвоението на мнения в страната избухва и гражданска война.

Visite de Maximilien et Charlotte à Tétouan en mars 1860

Независимо от неблагоприятните обстоятелства, в които са поставени, Шарлота се опитва да се сближи с народа като научава испански и придобива истински интерес към мексиканската култура. Тя често преглежда местната преса, за да може да разбере поданиците си по-добре. Дори посещава полуостров Юкатан през 1865 година, за да разгледа майските руини там. Допълнително с това тя и мъжът ѝ осиновяват две деца от семейство Итурбиде. Те са преки потомци на Агустин де Итурбиде, първият император на страната, който е на власт повече от 40 години. Така те обявяват публично на света, че имат наследници, които да поемат управлението, ако нещо се случи с Максимилиан, и същевременно гарантират сигурността на позициите си.

За жалост, техните усилия ще се окажат напразни, защото постепенно всичката подкрепа, която си осигуряват, изчезва. До момента управлението им е улеснено от липсата на Съединените американски щати, които са разсеяни със своята собствена гражданска война, но когато тя приключва, те започват все повече да се намесват във вътрешните работи на южните си съседки. Те подкрепят републиканците, които са изрично против Максимилиан и държат той да бъде свален от трона. За мексиканският император е пагубно, че губи дори подкрепата на Франция, която досега му е помагала.

С всичко това двамата остават напълно сами без ничии гръб, на който да се опрат. Последни опити за възвръщане на подкрепа правят през 1866 година, когато Шарлота потегля за Европа да води преговори с лидерите на големите кралства, докато Максимилиан остава в Мексико. Първо тя се насочва към Париж, за да види дали има някакъв шанс да върне на собствена страна Наполеон, но дори след няколко срещи не може да го убеди. Единственото нещо, което френският император предлага е двамата да абдикират от страната.

Следващата дестинация на императрицата е Рим, където говори с папа Пий IX, но и там не намира никакво съдействие. С всички възможни опити, свършили с провал Шарлота бавно, но сигурно започва бавно, но сигурно да губи ума си. Още от ранната си мисия до Франция има знаци, които подсказват за влошаващото се психическо състояние на владетелката. Според очевидци тя е убедена, че минаващ покрай нея обикновен фермер е убиец под прикритие, дошъл да я спре. Състоянието ѝ оттук само ще се влоши като в Рим тя отказва да пие и яде, защото е параноична, че ще бъде отровена. Също така тя често изпада в необяснима истерия, държейки се странно и развива тревожни фобии. В един известен случай, в който нейната болест се проявява, тя краде чаша от апартамента на попа и с нея пие вода от обществен фонтан. 

Edouard Manet 022

Положението обратно в Мексико допълнително влошава вече лошото ѝ здраве. Опустошителни войни срещу Максимилиан вилнеят в страната. Той се опитва да избяга, но ще бъде заловен в град Сантяго де Керетаро през 1867 година и бива разстрелян. Със смъртта на монархията Мексико отново става република. За сигурност Шарлота се завръща при семейството си с двамата си осиновени сина и екип от професионалисти се събира да я прегледа, като им е изрично казано да не се споменава за смъртта на мъжа ѝ. Въпреки усилията на докторите те не могат да ѝ поставят конкретна диагноза, заради малките си познания на времето за психическите заболявания. Казва се, че бившата императрица страдала от “тежка меланхолия”, познато днес като депресия, изпитвала голяма параноя към повечето храна, защото се страхувала, че ще умре от отрова. Докато може да се твърди, че състоянието ѝ е било стабилно, то вестта за смъртта на Максимилиан напълно я срива.

Тя се установява в замъка Бухот, където изчезва от очите на любопитния народ. Прекарва по-голямата част от времето си вътре като единствено допуска членове на семейството си да я посещават. Нейни прислужници твърдят как тя си говори сама, а в моменти на спокойствие Шарлота изведнъж изпадала в необяснима ярост като чупи вази и къса страници на книги от библиотеката си. Въпреки че в един момент се смята, че психическото й здраве се подобрява, тя никога не се завръща към предишният си живот. Най-вероятно умира от пневмония през 1927 година, навършила 86.

 
 
Коментарите са изключени за Полудялата Шарлота Белгийска – императрица на Мексико по неволя

Повече информация Виж всички