shareit

„Пътешествие около стаята ми“ – мемоарите на един френски офицер под домашен арест

| от |

Да прекараш известно време под домашен арест може да се смята за предизвикателство, особено във време на властваща епидемия. Мнозина най-вероятно виждат това като изпитание без аналог. Добрата новина е, че през вековете има хора, които са преживели това и са успели да вземат най-доброто от домашното преживяване.

Връщаме се към края на XVIII век и историята на френския офицер Хавиер де Майстре. Възпитаникът на френската армия става известен със своя избухлив характер и успява да навлече гнева на армията. Един нещастен ден, офицерът участва в нелегален дуел и побеждава, а наградата му е 42 дена домашен арест. Като човек на честта, де Майстре решава да изпълни дълга си и доброволно се затваря в стаята си в Торино. Назад във времето липсват мобилни данни, както и възможност за поставянето на GPS тракер.

На помощ липсвали и модерните технологии, единственото, което офицерът можел да използва са книгите и скромната си обител за преживяване. И така след няколко дни в пълна изолация идва брилянтната идея за написването на книга. Произведението „Пътешествие в моята стая“ се ражда през 1790 г. И така в някои редове на книгата могат да се открият вълнуващи цитати, написани от човек, който може да е на ръба на лудостта или на ръба на гениалността:

„Удоволствието от пътешествието в една стая е напълно безопасно от ревността на хората; независимо преживяване от нестабилността на съдбата. Все пак дали има изобщо човек толкова нещастен, толкова изоставен, който няма своя обител, където да се оттегли и скрие от всички? Нищо по-сложно не е необходимо за това пътешествие.“

Xavier_de_Maistre

Снимка: By Engraving by Cyprien Jacquemin (18??-18??) – [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2726577

Освен това обръща много сериозно внимание на почитателите на това пътешествие. Книгата със сигурност не е написана за онези, които се радват на повеече блага, но сред читателите ще се открият и хора, които биха могли да оценят много сериозно удоволствието, защото то не коства абсолютно нищо. Но дори богатите биха оценили подобно удоволствие, защото пести значително и техните пари. Друга положителна страна на този вид авантюри лишава и много проблеми на онези, които са изморени от пътувания и изпитват особени страхове от крадци и други чаровни моменти в едно пътешествие. Като всеки добър пътешественик, офицерът дава пълна информация за обстановката и дори посочва пътя, по който възнамерява да мине:

„Стаята ми е ситуирана точно на 45 градуса от надморското равнище, според измерванията на отец Бекария, тя се разгъва от изток на запад, оформя правоъгълник, необходими са близо 36 стъпки, ако опрете гръб в стената. Моето пътуване обаче ще измери много повече от това. Възнамерявам да прекося няколко пъти тази местност по дължина и диагонал, без да използвам популярните средства за измерване. Смятам дори да следвам зиг-заг пътеката и ще проследя всяка геометрична треактория ако е необходимо. Не харесвам хората, които стартират с маршрути и идеи и да сортират всичко от самото начало: „Днес ще направя три посещения, ще напиша четери писма и ще довърша книгата, която започнах.“. Душата ми е отворена за всички идеи, вкус и сантимент, възнамерявам да използвам всичко, което се разкрие! Защо да откажа всички удоволствия, които се разкриват в трудния път на живота?“

Авантюристът не пропуска да споменава и някои от гостите, които често идват в стаята. Гости обикновено са слугите и кучето му, което присъства в историята от време на време. В тази малка стая се очаква да се роди една философия, която мнозина най-вероятно са забравили или никога не са срещали. Офицерът разсъждава много върху живота и накрая стига до заключението, че в човек има душа и звяр и тези двама герои често се срещат на кръстопът и работят един срещу друг. Да не забравяме, че в стаята има мебели, които също подлежат на сериозен анализ. Може да се изненадате колко варианти може да открие един човек за предвижване в стаята.

Хавиер понякога се движи само със стол, плъзвайки четирите крака с люлеене. Понякога творбата се превръща в съчинение на твърде скучен 6-годишен младеж, който е наказан да стои в стаята си. Тогава може да имате съчувствие за неговото преживяване, но в много други моменти войникът, който е прекарал много време на служба в Египет ще се събужда и ще започва своите истории. Пътешествието не е затворено само в една стая, Хавиер често разказва за живота на фронта, за изгубените приятели и за пътешествията, които прави обратно към спомените. Един тежък момент е пътешествието до писалището, където стоят писма на негов стар боен другар, починал след дълго боледуване именно в ръцете му. Затворен зад четирите стени, боецът стига и до друго прозрение:

„И защо да размишлявам върху хората, които днес се намират в много по-изгодна ситуация от моята, особено след като светът е пълен с толкова по-нещастни хора от самия мен? Вместо да се транспортирам към моята въображаема вила, където толкова много красавици ще бъдат разкрити. Ако желая да се почувствам щастлив от тези фантазии, често спирам и мисля за пътищата, които водят в тази посока.“

Разбира се, пътешественикът обръща внимание и на други преживявания, които се случват отвъд хоризонта на неговия прозорец. Именно там се разкриват други гледки за човешките условия. И ако това не е достатъчно, честите посещения до библиотеката го срещат с още човешки съдби и още повече несправедливости. Хавиер накрая пише, че всички тези герои от страниците се усещат като негови приятели и освен всичко това, повечето пренасят своите проблеми върху него.

Очевидно е, че преди толкова много години един човек е успял да се справи и да използва времето си за създаването на изкуство, което няколко века по-късно е достатъчно адекватно за конкретната ситуация. А и ако някой намери вдъхновението да повтори стъпките на френския офицер, най-вероятно ще може да продължи делото на хората под домашен арест. По-сериозен минус ще е разбира се и фактът, че навън в момента животът е сравнително ограничен, но дори това ще има своя чар.

А и ако трябва да бъдем честни, това пътешествие няма да бъде нищо друго, освен разходка в собствената ви душа, а не винаги може да попаднете на точно такова предизвикателство. Хавиер напуска стаята си след точно 42 дена, пътува и успява да спечели сериозно внимание в литературните кръгове. Освен това се жени за рускиня и не подкрепя особено решенията на Наполеон за война. Умира в Санкт Петербург на 83 години. Пише още няколко книги, а пътешествието успява да стигне дори до театъра.

 
 
Коментарите са изключени