shareit

Първият детектив в света

| от |

През 1809 34-годишният Юджийн Франсоа Видок отново попада зад решетките, този път за фалшификация. Той обикаля пандизите още от тийнейджър и с годините успява да създаде две страни на личността си: едната е тежък пияница и женкар, който не се свени да предизвика когото и да е на дуел, а другата е на харизматичен семеен мъж, който с лекота печели доверието на хората… и след това ги мами. Той използва втората си личност, за да се сприятели с най-свирепите престъпници на Париж и след това да издаде плановете им на градския полицейски началник Жан Анри.

Но защо Юджийн преминава от другата (правилната) страна на закона? На първо време го очаква много дълга присъда и дори гилотина, но също така животът на беглец и престъпник започва вече да му омръзва. И преди се опитвал да излезе начисто и този път решението му е твърдо. След като доказва лоялността си към полицията Жан Анри урежда на Видок възможност да „избяга“ от затвора. Така мъжът се връща по улиците, където шпионира криминалния свят и донася на Анри. Заради него десетки престъпници попадат зад решетките, а някои от тях и на гилотината.

Vidocq

Юджийн Франсоа Видок

Видок се оказва превъзходен в шпионажа – той е пълен с ентусиазъм, наблюдателен и много добър с дегизировката. Тези способности заедно с умението му да се бие скоро го представят като по-успешен от истинските полицаи… до известна степен и защото не е истински полицай. Полиците в Париж си имат свои отделни територии, за които отговарят, но Юджийн убеждава Анри да му отпусне няколко цивилни, с които да може да работи без териториалните ограничения. Началникът се съгласява.

Така за една година Видок и тайните му агенти (също престъпници като него) се доказват като толкова ефективни, че Анри ги прави официална част от полицията на Париж. След още една година френският император Наполеон Бонапарт подписва декрет, с които развива бригадата и я прави официалната държавна охранителна полиция за цяла Франция, а създателят й е начело. През следващите 15 години Юджийн поставя основите на, върху които ще стъпи модерният детектив:

  • Той създава първият каталог с престъпници, в който са записани всички познати на полицията криминални лица, техният външен вид, арестите им и начинът им на работа.
  • Обучава служителите си да използват дегизировка успешно и ефективно. Никога до този момент полицията не е използвала тайни агенти като стандартна практика.
  • Създава няколко криминалистични техники, в това число и анализ на почерка, балистичен анализ и отпечатъци от стъпки. В едно дело за убийство през 1822 Видок е един от първите (ако не и първият) следовател, който изважда куршума от тялото на жертвата, за да докаже, че той не е изстрелян от пистолета на главния заподозрян.
  • Той е и първият, който наема жени за агенти под прикритие.

Колкото и иновативни да са някои от методите на Видок, други биха го изхвърлили от всеки полицейски участък днес. Той и неговите агенти често крадяли, правили незаконни обиски и постигали някои от целите си с откровено насилие. Това не се харесва на редовните полицаи и въпреки че през 1818 Анри официално помилва Видок по обвиненията във фалшифициране, те все още го смятат за престъпник.

Същевременно бригадата му продължава да набира агенти от престъпния свят – бандити, фалшификатори и убийци. До 20-те години на 19 век тя вече има 28 агента, а с работата си успява да намали престъпността в Париж с 40%. Видок става популярен в цялата държава – за някои е герои, за други престъпник.

Началник Анри обаче се пенсионира през 1826 и така дните на Юджийн в службите са преброени. Новият началник не харесва идеята за бригадата и прави всичко възможно да пречи на работата й. След като получава прекалено много оплаквания за поведението на агентите й, които – Вадок признава – често са виждани на една маса с престъпници в най-мрачните и тегави кръчми и бардаци на града, той пише до началството:

„За да Ви спестя, сър, ангажимента да ми изпращате още подобни оплаквания и на себе си неудобството да ги получавам, имам честта да ви помоля да приемете оставката ми.“

Така през 1827, 15 години след формирането на бригадата, Видок отново става цивилен.

С оглед на премеждията му, учудващо е, че днес не е по-известен. Но независимо дали сте чували името Юджийн Франсоа Видок, със сигурност знаете поне за някои от нещата, които вдъхновява:

  • През 20-те години на 19 век той се сприятелява с много френски писатели, един от които е Виктор Юго (който, някои твърдят, му помага да напише биографията си). В пиесата си „Клетниците“, Юго инкорпорира двата идентичности на Видок в двата си главни персонажа – беглеца Жан Валжан и полицая, който го преследва, инспектор Жавер. Мъжът дава вдъхновение и за персонажи от творчеството на Оноре Балзак, Емил Габорио, Едгар Алън По и Александър Дюма
  • Едгар Алън По базира детектива си Дюпен на Юджийн Франсоа Видок. По-късно сър Артър Конан Дойл ще базира отчасти Шерлок Хоумс на Дюпен.
  • През 1829 се основава Столичната полиция в Лондон, известна още и като Скотланд Ярд. Тя е проектирана до голяма степен по примера на Бригадата. Същото се отнася и за ФБР, основано през 1908.
  • През 1990 най-добрите криминалисти, детективи и агенти на ФБР в света се събират, за да основат група за борба с престъпността, каквато няма никъде по света. Те кръщават групата си Обществото Видок.
 
 
Коментарите са изключени